Женските, след смъртта на майка им, все още не могат да се нагласят. Понякога едната е главна, друг път - другата. А когато някоя се разгони, йерархията заминава на заден план за 2-3 дена. Ние също влияем на йерархията - ако едното прасе е повече галено, прегръщано и глезено от другото, веднага поема лидерството.
С мъжките вече е лесно - за утвърждаване на статуса, пускаме от време на време таткото при щерките (когато не са разгонени), той си мърка, бива препишкан и след 10на минутки го връщаме при синовете му. Те почват да го душат и се опитват да мъркат, той им щрака със зъби във въздуха и всички са спокойни след това.
Иначе от време на време се чува квичене и щракане на зъби от някоя клетка, но реално не се нараняват, а се дразнят заради глупости - например при сменянето на водата в 2те поилки, Мони няма да даде на Негра да пие, докато тя не пие и от двете. Не знам защо е такава маймуна, но водата си е нейна. След като е пила и от двете поилки, до следващо сменяне няма проблеми.
Като цяло свинчетата са като хората - всяко със собствен характер и вкусови предпочитания. Все още откриваме различията помежду им и е много забавно да ги наблюдаваме. И мога да твърдя със сигурност поне за две от прасетата, че ни разбират. Не знам дали се ориентират по интонация или знаят някои думи, но разбират.