Морски свинчета (Тема 7)

Здравейте момичета! Аз отново се включвам с може би глупав въпрос. Темите са адски много и не мога да изчета дали точно това сте коментирали, затова директно си питам.. Налага ми се едно излизане извън България за 2 дни. Принципно съм казала на една съседка да гледа свинчо, но знаете възрастни жени, я се сети ,я не.. Ако евентуално го забрави, колко време свинчо би издържал без храна? Съжалявам отново за глупавия въпрос. Много се привързах към него за този 1 месец, и ми е притеснено. Благодаря ви!

П.С. Макарон, бързо оздравяване на Рози!

Шърли,

аз не мога да ти отговоря на този въпрос, но теоретично мога да ти предложа да гледам прасенцето за два дни, дори и да става дума за идващите почивни.
Добре е прасенцето да има редовен ( всекидневен достъп) до прясна вода, сено и внимание, особено щом го гледаш самичък т.е. няма си другарче, с което да си общува.
Аз съм от София, имам две прасенца и ще се радвам да знам че на едно прасенце ще му е по-добро благодарение на мен.
Иначе аз съм си позволява да оставям моите за макс 24 часа и умирам от притеснение и вече не си го причинвам, а и едното е в крехко състояние в момента и гледам да се наслаждавам на всеки момент с него.

Предложението ми е съвсем добронамерено, както винаги казвам на ветеринарите когато оставям някоя животинка за лечение - ще платя предварително, не се притеснвайте и ще се върна да си го/я взема на 200%
Та така и на теб, ако това ти е вариант ти гарантирам, че колкото и да е прекрасен твоя свично - ще ти го върна и ще се грижа добре за него .

Много съм благодарна за предложението ти,но не ми е удобно да те разкарвам, или пък да изкарвам него на студа. Аз съм от Пловдив. Имам други варианти, мои приятели да идват да го наглеждат примерно. Малко по-трудно ще е за тях, но все пак става дума за 2 дни .. Ще го заредя с много сено, макар че го изяжда за милисекунди.. Надявам се да преживее тези 2 дни в които няма да ме има ... Аз за себе си знам,че няма да спра да го мисля ..

Мда Пловдив ..
48 часа не са много, нека със сигурност поне веднъж на ден да минава човек, да сменя водичката, да слага сено и мъничко гранулки ако му даваш.
От моя опит с оставянето на прасенца на човек, който не се е грижил за подобни животнки, бих ти препоръчала да напишеш ясни и кратки бележки, какво трябва да се направи, какво да се провери и т.н.
Последно пътувах 5 дни  извън България и моя близка гледаше моите свинчовци, едния беше болен, с лекарства по схема и приче и цялата кухня беше в бележки, спирнцовки и инструкции
Справи се за моя радост .
Всичко ще бъде наред!

O и аз възнамерявам да напиша сума ти бележки , няма как иначе. Много ти благодаря за бързите отговори. Хубава вечер!

Аз съм оставяла Мишка сама по 48 часа. За целта пълня 2 големи поилки с вода, много гранулки и мнооого сено. Обикновено като се върна има още останали провизии в клетката, а тя е щастлива. Получава и малка награда. Стига да е здраво прасенцето нямай грижи.

Ще мина тези дни през зоомагазин , за да му купя щипка за сено, понеже в повечето случаи го използва и за тоалетна .. Бебешка работа Ще му заредя всичко, но дано не го забравят Благодаря ти  !:)

Спокойно оставям свинчетата за 24-30 часа сами при уикенд пътуване, тип тръгваме единия ден преди обяд и се връщаме на следващия ден след обяд. Обикновено нито храната са изяли, нито водата са си изпили. Вярвам за 48 часа също няма да умре от глад и жажда, само му остави достатъчно сено.

По отношение на оставането на свинчета сами, да предложа друга гледна точка. Оставяла съм веднъж свинче само за 3 дни, съседка мина да го нагледа втория ден за малко и да му сипе вода и сено. Свинчето беше оставено в коридора на апартамента, защото беше лятото и там беше най-хладно. С храната и водата проблем нямаше, но психологическият ефект върху прасенцето от това да е само за три дни без никакви стимули и контакт с живи същества беше видим. Прасенцата поначало са самотни без другарче от своя вид, но в някаква степен контактът с хората го замества, макар и недостатъчно. Да оставя стадно животно без стадо за три дни го отчитам като моя много голяма грешка и много съжалявам, че съм го направила в онзи момент. Свинчето няколко дни не беше на себе си - вяло, неконтактно, не взимаше храна от ръката ми, а беше невероятно привързано към мен. После се оправи, но друг път такова нещо не съм правила.

Сега са трима и си правят компания, ккто казах, нямам скруполи да ги оставям сами за 24-30 часа, но само свинче не бих оставила за повече от ден. Шърли, помисли да вземеш другарче на прасенцето.

Рози е вече много по-добре, ще продължа антибиотика до неделя, за да е пълен курс, но вече всички симптоми са изчистени. Не очаквах толкова бързо да стане, предното ми прасенце откарваше по 2 седмици и повече с респираторни инфекции. Не знам от инхалатора ли е, или просто по-кекава бактерия/вирус, ама се радвам, че толкова лесно (почти) мина.

ЕДИТ - остави на свинчето много сено. Нека си играе в него, да си прави тунели и да спи в сеното. Гризането на сено има важна психологическа роля за тревопасните гризачи и донякъде може да компенсира липсата на стимули и общуване, докато си на път.

Замислям се дали да не го оставя при една позната, която гледа друг вид мишита. Малко ме е страх да не се стресира много, но поне ще има хора при него. Замисляла съм се да му взема другарче да. Лошото е,че ми предстоят много пътувания за в бъдеще, и само се  надявам да не се наложи да ги подаря на някого Е това е лошото да имаш любимец, а да няма кой да го гледа, когато се трябва .

Много се радвам,че Рози е по-добре!

Шърли, защо не погледнеш за хотели за любимци?

В английското форумче, където чета, хората от един град си организират pet sitting buddies. Едните като пътуват, другите идват сутрин и вечер да нагледат прасенцата или ги взимат у дома си, и обратното. Много е удобно, защото знаеш, че този, който ще се грижи за животинките, не вижда морски свинчета за сефте. Във форума и във фейсбук групата имаме стопани от Пловдив впрочем, но не знам дали биха проявили интерес.

Аз си умирам да ми оставят някое свинче за временно гледане. Колкото повече, толкова повече.

Гледала съм преди чуждо свинче, пращах снимки сутрин и вечер на стопаните и давах подробен отчет какво са яли, пили и каква беля са сътворили.

Честита Баба Марта!

Да най-добре и за мен и за него е да го дам на позната да го гледа. Не бих искала да ангажирам чужди хора, може би по-нататък като се поопознаем тук

Нашият също е оставян сам от петък вечер до неделя следобяд, но с много храна и вода. Досега не е имало проблем. Дори не забелязвам промяна в поведението, но той по принцип не е от гушкливите, търси ни, но само за да проси свежа храна. При всяко отваряне на хладилника вече е изправен и квичи.
Честита Баба Марта и от мен! Да сте здрави и засмени!

Вече всичко е уредено Шерли ще гостува в моя приятелка, и ще съжителства с няколко броя мишоци и едно куче Ще си има компания, няма да му е скучно. Благодаря на всички за съветите!

Успех и приятно пътуване на тебе!

Нека не го "запознават" с кучето, близката среща с голям тромав гризач за много кучета може да е катализатор за ловния им инстинкт.

Мисля, че Рози вече е здрав - познавам по това, че Мая и Алиса престанаха да се въртят около него, а се държат нормално. Иначе като му беше зле предано вървяха от двете му страни и го изпровождаха като делегация от леглото до бутилката да пие вода и обратно, буквално мърдаха леко настрани само за тоалетна и бързо хапване и после се връщаха при него. Хем бяха сладки, хем ме поразтревожиха.

Много много се радвам за Роузи, браво на теб

Съвсем тихичко искам да се похваля и аз, вече сутрин от клетката се чува възмутено писукане от Роджър за храна, и аз нарочно 10ина минути нищо не правя (какъв садист съм) просто за да го слушам как иска да яде .

Аз не бях писала във форума за нашите проблеми, защото ми беше твърде криво, но накратко... рязко Роджър се оказа с доста лош артрит, който е засегнал най-вече задните лапки, но има изменения и в предните, плюс прорастване на зъбите, защото заради болката не се храни достатъчно, плюс изкривен кътник, който не се изпилва добре дори и да се храни и му разранява лигавицата на устата. Резултатът беше драстично ( над 200 гр) спадане на тегло за две седмици, въпреки дохранването и посещенията в ЦВК и лечението.
Започнахме с обезболяващо за артрита, с надежда това да повлияе и на зъбите и да започне да се храни, не се получи, след това имаше една седмица чакане докато влезе за изпилване на зъбите, към момента на процедурата вече беше малко над 800 грама като тегло , седмицата преди изпилването - отказ от всякаква храна и ръчно хранене, явно недостатъчно за да му задържи теглото обаче.
Зъбите бяха изпилени, вече трета седмица беше на мелоксикам, беше ужасно слаб и нещастен и продължаваше да не иска да яде, проявяваше интерес към магданоз, копър и прочие, но не  можеше да захапе.
Последваха още 3-4 дни хранене със спринцовка  (аз бях в тотално отчаяние), максимума, който можех да постигна беше 3 пъти на ден и като го гушках сутрин и вечер, той се съпротивляваше и не искаше да яде критикала, и едно хранене продължаваше над час и половина и още 15 минути за лекарствата, за да му дам допълнително вода да не се обезводнява и т.н.
Започвах да се питам дали не го мъча излишно, очевидно изпитваше болка и дискомфорт, стоеше като малка кафява топчица, почти неподвижен в клетката, милата Юки се въртеше около него, за първи път откакто са заедно, тя спеше при него. Те си имат отделни чувалчета за спане, никога не са искали да се гушкат в едно чувалче. Сега тя се намушваше при него и стоеше там почти непрекъснато. Отслабна и тя милата (не че нямаше нужда). Питах се дали имам право да го тормозя още, защото ако не го хранех, той отдавна щеше да си е заминал.

И от няколко дни, може би седмица... той започна да хапва, първо чушки ( по-лесни му бяха за захапване), после зеленина и накрая СЕНО! Постепенно стана отново онова весело и поквичкващо свинче ))
Продължавам да го дохранвам веднъж днeвно със смес от различни неща ( смлени в кафемелачка Joint support, ленено семе, оксбоу пелети,  протексин, трева на прах), той вече яде кашата сам от чинийка и само последните милититри ги давам със спринцовка. Още е на намалени дози обезболяващо, допълнително приема растителен глюкозамин и витамин Ц.

Много много съм благодарна на д-р Георгиева от ЦВК  и Макарон, която много ми помогна, че Роджър е добре, надявам се състоянието му да се задържи колкото се може по-дълго така.