Компромисите във връзката

Е, това вече е детинско. Искам те като Малвина или като руса кукла Барби, или като момченце. Не, не бих се префасонирала за някой с подобни детинщини и претенции към външността ми. Има си глава, има си въображение, ще работи с наличното, с това което е пред него. Ако не умее и не му харесва, адио.
Да, максимум до тийн възраст го приемам за ок, после отива на наивност.
Като каза коса, се сетих преди години при мен беше обратното – исках да се видя платинено руса и след няколко процедури и посещения при фризьор го постигнах. Обаче аз имам гъста и дълга коса, и онова русо нещо като бухнеше и тогавашния ми половин хич не беше доволен, не ме харесваше руса и все ме питаше тъничко "кога ще си върнеш пак естествения цвят на косата?". Е, не ми пречеше, походих си доста руса, даже скъсих и пак си я носех руса, но той определено не беше щастлив.

Повечето мъже нямат никакво чувство за нюанси. Ако се боядисаш в два различни оттенъка на кафявото или русото, може и хич да не забележат. Но ако промяната е драстична, от русо-черно примерно, вече няма как. Ако не съм убедена, че трябва да си направя определена прическа и цвят ( на което по принцип лесно се навивам, защото обичам промените във външния вид), няма сила, която да ме накара да направя подобна жертва за някого.
Има разлика между това да не си сигурен какво искаш и да питаш за мнение, и между това някой насила да ти налага вкуса си.
Както ми се е случвало да ставам свидетел на разговори между приятелка и гаджето й, в който да й заповядва с нетърпящ възражение тон да си махнела грима, защото приличала на "к@рва".

Винаги съм си представяла мъжете, които искат приятелката им да ходи без грим като пълни психопати. Може и да не са такива, но на мен така ми изглежда. Да я спират от нещо толкова нормално - безумно е.

Хора, на които пубертетът им е минал, не би трябвало да имат претенции за косата и облеклото на половинката си, освен ако въпросната половинка не я е хванала някоя криза на възрастта и е започнала да си прави зелени кичури в ярко оранжевата коса, които тупира нагоре и съчетва с лилаво палто, осеяно със значки и жълти кубинки, защото е свежарка и не понася черните палта и чанти в метрото и по улиците, затова се е заела да си създава настроение.
Ами брадите, а? Давате ли на мъжете си да си пуснат хубава, дълга брада или не?

Моят си е с брада още преди да стане мода и всички да хипстареят. Но неговата е хубава, мека и му придава много мъжествено излъчване. Той се грижи за нея, сресва, подстригва, шегувахме се, че и балсамче или от онези сега популярни масла за брада започне да слага, вече на гей отиват нещата. Без брада ми изглежда моят половин като гол чак.

Аз моя мъж си го харесвам повече брадат и честичко го моля да не се бръсне, той си постъпва както е решил

Вчера мм ми обясни, че разликата между средно хубав и много хубав мъж била дължината на брадата.

Хахах, моят не е изявявал желание да си пуска чак такава брада, но ме напушва смях само при мисълта как ще изглежда с нея. Талибан, та дрънка, ще е.
Иначе навремето, макар че никак не харесвах прическата - скункс, която си правеше БМ, дори се налагаше да му помагам да си я прави.
Така че, доста съм толерантна към това кой как се облича, стига да не му хрумне да сложи официални обувки с анцуг. Тогава сигурно няма да мога да си замълча.

Много дълга брада изглежда вече леко запуснато и доколкото разбрах пречела и искала много поддръжка, особено ако е гъста. А да отделяш повече време за брадата си сутрин пред огледалото от жена си, вече не е на добре. Та си има там машинки за подстригване, ножици и се "фризира" от време на време. Обаче, на някои мъже не им стои добре брада и са ми леко отблъскващи. И с мустаците е същото.

Моят е с брада. Той е от мъжете, на които много им отива, но наистина изисква поддръжка. Редовно го подсещам да я подстригва и оформя. Слага й балсам за да е мека, защото иначе става твърда.

Всъщност, доста често виждам една подобна дама из центъра на Пв....не знам дали си има мъж, ама всеки път ми идва да й кажа, че прилича на клоуна от цирка.
Пловдивчанки няма начин да не са я виждали поне веднъж, почти винаги е в синьо-лилаво-жълто-розовата гама.

Била съм с коса във всякакъв цвят-руса, тъмно руса, червена, кафява, черна....колкото пъти питам моя мъж как ме харесва/харесвал, все чувам "Всякак си си готина!".
Аз си го знам, де, ама понякога ми се иска да съм една идея по-готина.....   

-Скъпи, ще ме обичаш ли когато имам бяла коса?
- Ами мила, обичах те като беше с руса, кафява, черна, зелена и червена - защо да не те обичам с бяла?

Да цитирам с още един цитат от Ромен Гари:

"Ами на шейсет, когато остарея? Какво ще стане?
- Искаш да кажеш коремът, гърдите, задникът, тия неща ли?
-Ами да. Страх да те хване, не е ли така?
- Не е така.
-Как не е така? А когато стана стара чанта?
-Няма стари чанти, това са истории без любов."

Коя е тази тема?с
Стана ми интересно

А по сегашната тема-много е относително.За един нещо може да е-"боже,как си с този мъж",а за другия да не е нещо особено.
Границата е там,където двамата партньори започнат да не се чувстват комфортно един с друг.
За мен това би била изневярата или пък непонасянето на животни.Не бих могла да живея с човек,който полудява при мисълта в къщата му да щъка куче,коте и тн.Бих прекратила връзка с такъв човек в мига,в който разбера.Вижте колко интересно.Някаква съвсем безобидна причина

Много зависи за какво е компромиса. Дали е за цвят на коса, брада или навици/битовизми/работа. Важното е да не ме изкарва извън релси, като се има в предвид, че съм сравнително спокоен човек по природа.
Не бих простила изневяра, вече съм минала през това, както и не съм на 100% съгласна приятеля ми да го вози жена от работа до вкъщи (е за пороен дъжд както написа HighSpeed и ако трябва да бърза/ме наистина, ще го преглътна - имам му вяра). Както и аз не бих се съгласила, сама за себе си, да бъда возена от някой колега/мъж, при положение, че мога да си хвана автобусчето и полека да си дойда вкъщи. Както казах- относително е в каква ситуация сме. Не бих позволила командване и повишаване на тон. Имала съм доста дълъг разговор с него, затова как не обичам крясъци и ако има нещо да ми казва, да седнем като нормални хора и да говорим. Не сме на по 15, та да се разправяме и по улиците. Чукам на дърво, само 1 път сме се карали и то имаше причина, всичко останало го говорим и стигаме до решение или до план, за да го решим.
Аз косата си я боядисах в естествения си цвят ноември, тъй като минах всички нюанси на русо и червено, а и баба ми не се радва на цветна коса, та по-скоро заради нея го върнах. Той само спомена, че иска да ме види с дълга коса, тъй като се запознахме след като я отрязах драстично до раменете. Сега си отглеждам косата.. :Д А той си бръсне брадата по-често, заради хипер-чувствителната ми кожа, макар и да му ходи изключително много. Иначе ако ме целуне за по-дълго съм с рани до 1-2 дни. Поне расте бързо и няма проблеми да си я прави както му е кеф.