Компромисите във връзката

  • 16 785
  • 124
# 90
.......... не бих натоварила подобни незначителни действия с тази тежка дума. Но чак сега разбирам какво имат предвид някои хора като обясняват "цял живот съм правил/а компромиси за теб" Simple Smile

Незначителните действия, както дребните неща, имат свойството да се натрупват.
Приказката за малкото камъче, което обръща колата или капката която прелива чашата не са случайни.
Виж целия пост
# 91
А какво мислите за следния компромис - тя иска дете, той не, той не иска никога да има деца. (не става дума за мен, а за моя близка приятелка.) Или поне така твърди към момента. Двамата са заедно от 10 години, и двамата са на 34 години. Живеят в чужбина, той е чужденецът, тя остана при него, запознаха се на бригада. Преди няколко години тя реши да се прибере и да се разделят, но след известно време, прекарано тук без него, каза, че не е щастлива и се върна пак там. Купиха си къща, нещата са си сериозни, но въпросът с децата стои в нищото. Мен ме е страх, че след време тя ще се разкайва горко за този гигантски компромис. Доколкото познавам мъжът, все си мисля, че ще размисли, защото много се радва на деца, играе с тях, разсмива ги. Знам, че и приятелката ми не спира да се надява на това. Но той твърде, че децата са огромна отговорност, която той не иска да поема, че не е способен да се грижи за деца и че просто не чувства необходимост. Болно ми е за нея, защото ми е много скъпа.
Може би и тя не иска деца, но не е обществено приемливо да го каже. Иначе връзката им е обречена. Това не е компромис, наистина е права Човечето, това е саможертва. Затова казвам, че хората трябва да се събират по себеподобие, иначе разликата между компромисите и саможертвите често не е голяма, а това тежи в любовното счетоводство.
Виж целия пост
# 92
Познавам семейство, в което мъжът не искаше деца, а жената искаше и така повече от десет годни, но сега имат детенце на 3, така че в живота какво ли не се случва. Но тези хора, за които говоря, винаги са се обичали много и са от онези, за които се казва, че са сродни души. В общия случай на партньорство по-скоро жената ще излезе от връзката с разстроени нерви и пресъхнали яйчници, а това не си заслужава заради някакъв там Гюнтер, който не може да мисли за друго, освен за собствения си комфорт в момента.
Виж целия пост
# 93
В общия случай на партньорство по-скоро жената ще излезе от връзката с разстроени нерви и пресъхнали яйчници, а това не си заслужава заради някакъв там Гюнтер, който не може да мисли за друго, освен за собствения си комфорт в момента.
Така е, познавам жена, която се омъжи за мъж толкова категоричен, че не иска деца, че си беше направил вазектомия. Времето мина, тя вече не е в детеродна възраст, но и с него не е. Не сме близки и не мога да твърдя как се чувства, но като цяло това ми изглежда доста гадно.
Виж целия пост
# 94
Той поне е заявил категоричността си с вазектомия, но повечето мъже, които не искат деца, не правят тази стъпка и у жената остава надежда, че той някога ще се промени, което наистина може да стане след години, но може и да не стане и въобще е много гадна ситуация за партньора, който иска деца.
Виж целия пост
# 95
Той поне е заявил категоричността си с вазектомия, но повечето мъже, които не искат деца, не правят тази стъпка и у жената остава надежда, че той някога ще се промени, което наистина може да стане след години, но може и да не стане и въобще е много гадна ситуация за партньора, който иска деца.
Те може и да са категорични, но жените сме странно племе, което смята, че любовта може да победи всичко. А не е така. Да не говорим, че всеки под любов си разбира нещо различно.
Виж целия пост
# 96
Така си е, а и аз не познавам жена, без особен опит в отношенията с мъжете, която да не е убедена, че ще промени мъжа, заедно с всичките му категоричности и лоши навици. Как така не иска деца -
 ооо, аз ще променя това! Е, след десетина години и най-упоритите разбират, че вълкът козината си мени, но нравът не, ама 10 години за жената са много повече, отколкото за мъжа, особено десетте между 25 и 35, когато най-често двойките се събират в някакъв вид съжителство.
Виж целия пост
# 97
Е, към 40-те повечето разбираме, че няма шанс да го промениш ти. Само той си може и ако иска..)))

Имам приятелка, която е омъжена за мъж, който си е правил вазектомия.
Но и двамата имат деца от предишни бракове и затова не е проблем.
Виж целия пост
# 98
Прави сте, жертва е. Мисля си, че ако осъзнато направиш жертвата и вземеш решението, че прежалваш шанса да имаш деца, в името на голямата си любов към даден човек, може би се преживява една идея по-леко. Но когато се надяваш нещата да се променят и сякаш си затваряш очите за отминаващото време, сблъсъкът с действителността ще бъде много по-болезнен. Животът поднася всякакви изненади, често плановете ни излизат криви, затова тя избира да живее в настоящето с някой, когото обича, пред това да обърне нова страница, без да знае дали ще обича отново така. И да става каквото ще, един вид. Но най-жалкото, според мен, е, че хубавото на това да имаш дете, се осъзнава чак след като вече го имаш.
Виж целия пост
# 99
Копромис или жертва е да се съобразиш с искането на партньора за дължина или цвят на косата?
Като по-млада и глупава съм го правила и с двете, сега не бих.
Виж целия пост
# 100
whoowhoo, това е жертва, не компромис. Компромисът се основава на взаимни отстъпки, не на едностранна, както е в случая. Имахме подобно приятелско семейство. Уж и двамата не искаха деца, но след 20+ годишен брак той поиска развод, оказа се, че е влюбен в друга и вече чакат бебе. Ако приятелката ти по принцип не иска деца, тогава решението е лесно, но щом иска да обмисли нещата трезво. Животът е непредвидим, както днес са двойка, така утре може да не са. Т.е. вече жертвата ще е била безсмислена, а може да е късно да има деца.


Е, аз говорех за първата част от тълкуванието - взаимни отстъпки... в дребни неща, не отстъпки от разбирания и съвест, а откъм моментни желания - в даен момент правиш това, което би искал той, независимо, че би правила друго, ако не е заради него, друг път пък той се съобразява и прави онова, което би искала ти, въпреки, че неговият собствен избор би бил друг.

Променяме плановете си непрекъснато, дори когато сме сами. Подреждане на нещата по по-удобен начин спрямо обстоятелствата е просто практично решение, не бих натоварила подобни незначителни действия с тази тежка дума. Но чак сега разбирам какво имат предвид някои хора като обясняват "цял живот съм правил/а компромиси за теб" Simple Smile


Това го казват хора, които имат усещането (не винаги и не непременно правдиво), че компромисите са били основно едностранни - основно от тяхна страна.
И не, не говоря за промяна в плановете - в стил, щях да ходя на разходка, ама заваля - а съобразяване на плановете с цел съобразяване с другия - бих отишъл на разходка, но вместо това ще заведа любимия/та в галерията, понеже иска да види изложба, която на мен ми е като цяло безразлична.


Що се отнася до двойката "с или без деца" - няма средно м/у двете. Няма как днес да имаме дете, а утре да го оставим на багаж.
Така че...
За него очевидно решението му - принципно - за живота - е по-важно от конкретната жена.
За нея... не е твърде ясно каква е ситуацията.
Виж целия пост
# 101
Копромис или жертва е да се съобразиш с искането на партньора за дължина или цвят на косата?
Като по-млада и глупава съм го правила и с двете, сега не бих.
Зависи как човек гледа на косата си, както и на мнението на партньора си. На някои хора и един косъм да им падне от косата, или фризьора да отреже малко повече от нея, и настава драма. Отделно, едно е да питаш половинката за мнение и да се съобразиш с него, защото смяташ, че може би има право и наистина ще изглеждаш по-добре така. Съвсем друго е да си направиш прическа, която никак не е в унисон с вътрешния ти мир, само защото той те харесва с дълга спусната коса като самодива или остригана като войник.
На мен ми се е случвало след дълги пледоарии от страна на бивш приятел срещу боядисването в определен цвят, съвсем целенасочено да се докарам в такъв. Хем защото този цвят ми ходеше, хем ей така напук.  Пък той после да решава, аз ли цветът на косата сме му по-важни.
Виж целия пост
# 102
Копромис или жертва е да се съобразиш с искането на партньора за дължина или цвят на косата?
Като по-млада и глупава съм го правила и с двете, сега не бих.
Ако е искане има да иска, но ако като близък човек и естет изкаже разумно мнение за това кое ти отива най-много, защо не. Но ще ми бъде леко странен интересът му към прически, освен ако не е фризьор.
Виж целия пост
# 103
Копромис или жертва е да се съобразиш с искането на партньора за дължина или цвят на косата?
Като по-млада и глупава съм го правила и с двете, сега не бих.

Компромис е, ако се съобразиш с вкуса на партньора си по собствено желание, за да го зарадваш.
Ако е настояване от негова страна и ти се съобразиш, е жертва.

Поне аз така мисля. В моя случай искам да се подстрижа, защото ми капе косата и стана много дълга за мен. Но понеже знам, че приятелят ми харесва косата ми дълга, няма да я подстрижа късо, няма и да му кажа, че я държа дълга заради него, за да не се почувства зле заради допълнителните усилия, които полагам, за да я задържа на главата си и да изглежда добре. Ако не успея да я заздравя - да, ще я подстрижа, защото явно се налага.
Виж целия пост
# 104
Когато си избирах червен отенък го питах за мнение и се видя, че за него червеното си е просто червено и изобщо не му е толкова важно дали ще е малко по-патладжанено или бургунди. Grinning Явно аз съм се събирала с такива мъже, но досега никой не е изявявал претенции за коса. Това ми е малко странно даже.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия