Тази сутрин в един сайт за поезия-стихове.бг,се чудих дали не чете авторката тук
Виж целия пост
Скрит текст:
ГРИЖОВНА МАЙКА
Родих син и той кожата ми е одрал.
От него нямаше по-красив в АГ-то.
Беше един много хубав пухкав и бял.
От радост голяма ми сияеше лицето.
На моя свекър Ташо, така го кръстих,
а на галено го наричах моя Ташко...
От пожелания и хвалби чак се задръстих
и на душата ми беше харно и дражко.
Роди ми се юнакът, на мама хубавеца.
Нищо, че имаше бенка на едната вежда.
Щом не слушаше го плаших с баба Меца.
А той по акушерките почна да се заглежда.
Порасна Ташо, мъж и половина значи...
Аз го кърмих до средата на трети клас.
Той в къщи с биберона решаваше задачи
и нагъваше филийките със свинска мас.
Дюндюрках го върху едното ми коляно
и приспивни песнички му пеех всеки ден.
А момчето ми беше доволно и засмяно,
защото под щастлива звезда беше роден.
Иначе си е зиморничав и вечно трепери
и аз му оплетох един голям вълнен шал.
Такваа майка като мен той няма да намери.
Даже с него беше на абитуриентския си бал.
Издължи се Ташко, едър и набит мъжага.
Аз му перях чорапите и го завивах в кревата.
Един ден той ми рече: "Майко мила и драга!
Ела сега! Ред е да те запозная със снахата!"
При жива майка, защо му трябва да се жени?
Да му готвя, пера и чистя - аз все още мога...
По край нас има колкото искаш такива ергени.
Да не би да е останал гладен и жаден за Бога?
Предната вечер ги чувам да пъшкат в другата стая.
А синът ми рече: "Скъпа, една вода да ми налееш!"
И аз се намесих тогава и взех да се тюхкам и мая:
"Абе, сине! Изпотен си, мама, и ще се разболееш!"
автор - Красимира Димитрова
Родих син и той кожата ми е одрал.
От него нямаше по-красив в АГ-то.
Беше един много хубав пухкав и бял.
От радост голяма ми сияеше лицето.
На моя свекър Ташо, така го кръстих,
а на галено го наричах моя Ташко...
От пожелания и хвалби чак се задръстих
и на душата ми беше харно и дражко.
Роди ми се юнакът, на мама хубавеца.
Нищо, че имаше бенка на едната вежда.
Щом не слушаше го плаших с баба Меца.
А той по акушерките почна да се заглежда.
Порасна Ташо, мъж и половина значи...
Аз го кърмих до средата на трети клас.
Той в къщи с биберона решаваше задачи
и нагъваше филийките със свинска мас.
Дюндюрках го върху едното ми коляно
и приспивни песнички му пеех всеки ден.
А момчето ми беше доволно и засмяно,
защото под щастлива звезда беше роден.
Иначе си е зиморничав и вечно трепери
и аз му оплетох един голям вълнен шал.
Такваа майка като мен той няма да намери.
Даже с него беше на абитуриентския си бал.
Издължи се Ташко, едър и набит мъжага.
Аз му перях чорапите и го завивах в кревата.
Един ден той ми рече: "Майко мила и драга!
Ела сега! Ред е да те запозная със снахата!"
При жива майка, защо му трябва да се жени?
Да му готвя, пера и чистя - аз все още мога...
По край нас има колкото искаш такива ергени.
Да не би да е останал гладен и жаден за Бога?
Предната вечер ги чувам да пъшкат в другата стая.
А синът ми рече: "Скъпа, една вода да ми налееш!"
И аз се намесих тогава и взех да се тюхкам и мая:
"Абе, сине! Изпотен си, мама, и ще се разболееш!"
автор - Красимира Димитрова
