♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 66

Глава 147

Къпането на бебетата бе едно от любимите занимания на Дефне. Стараеше се да го прави всяка вечер, освен ако не е прекалено изморена. С Ипек използваха хола, за да се презастраховат, да не би случайно някоя от тях да се подхлъзне в мократа баня. А че всичко ставаше във вода около тях, нямаше съмнение.
Тук обаче нямаше как това да се случи. Искаше или не, Дефне трябваше да изкъпе Ада и Берк в банята, просто защото баща им бе забравил ваничката им. Както сам си призна, това бе най- малкото нещо, за което да помисли, макар сега да осъзнаваше колко важно е всъщност. Заради недосетливостта си, бе наказан да помага.
-   Слава Богу, че все още само ритат и шават. Не искам и да си мисля какво ще е, когато започнат да пълзят и ходят!
Дефне пълнеше ваната с топла вода, докато Йомер събличаше Берк. Дефне нареди да започнат с него, просто защото бе по- кротък. Ада не обичаше никак водата и след нея щеше да е като след тропическа буря, нямаше съмнение.
-   Твоята задача е лесна! Ти ще държиш Берк, а аз ще го изкъпя! Внимавай, защото наистина се върти като пумпал! Трябва да го държиш здраво!
-   Ами ако го изпусна?! Пяната и шампоана, ще стане хлъзгав…
-   Да, но ти трябва да го държиш! Не е толкова страшно, ще видиш!
Водата, която бе напълнила в допълнителен леген, стоеше до самата вана. Дефне започна да полива внимателно бебето, благодарна на настояването на Ипек да си сменят често ролите вкъщи. Синът ѝ се чумереше, но поне стоеше сравнително мирно, пляскайки единствено с крачета из водата. Ада, наблюдаваща с интерес ставащото, бе настанена в кошчето си в другия край на банята- за да е по- далеч от водата, но все пак пред очите им. За сега бе кротка и Йомер се чудеше от какво толкова се плаши Дефне.
-   Ще видиш след минутка!- Пое тя Берк в голямата хавлия, обвивайки го до уши.- Нека първо да подсушим хубавото ми синче! Как хубаво мирише, нали?! На мама сладкото пиленце!
-   Няма ли да го облечем? Да не настине?!
-   Тук е топло, не се тревожи. Ще намажем и двамата с бебешко олио след банята. Но първо да се погрижим за госпожицата.
-   На татко смелото момиче! Хайде да покажем на мама, че не ни е страх от нищо! Нали така, Ада?! Водата не е страшна!
Йомер разбра колко е сбъркал в момента, в който Ада докосна водата. Писъкът ѝ, последван от яростно въртене с все още ограниченият ѝ ресурс движения, за малко не накара Йомер просто да я пусне. Започна да ѝ говори, молейки и успокоявайки я, докато Дефне набързо я заля с вода и започна да я търка с шампоана. Сърцето на Йомер се късаше, докато малката първо плачеше, а след това просто надаваше вой без нито една сълза, май по- скоро ядосана, отколкото тъжна. Когато Дефне най- после приключи и я гушна в хавлията, Ада ококори очички и усмихвайки се, започна да посяга към косата на майка си.
-   Ето, вече забравихме дори за банята. Идва ред на забавната част.
Постлала други две хавлии на едно от леглата, Дефне сложи децата на тях и подаде на Йомер бебешкото олио. Обясни му какво да прави, докато малките местеха очички между тях, явно нетърпеливи да започнат.
-   Ами ако стисна по- силно и го заболи?
-   Ще усетиш необходимата сила, ще видиш! Да започваме!
Сипвайки малко от олиото в шепата си, тя я прекара по коремчето на Ада, явно доволна от действията ѝ. Включвайки и другата си длан, Дефне започна да разнася субстанцията по телцето на малката, едновременно с това правейки ѝ масаж. Ада се смееше щастливо, докато Берк бе готов да заплаче от нетърпение.
-   По- смело, скъпи! Той не е от стъкло!
Завъртайки недоволно очи, Йомер реши да действа. Олиото бе топло, което го изненада. Когато плъзна длан по кожата на Берк, усети как той се движи под нея. Започна с леки кръгообразни движения по стомахчето му, докато с другата ръка го закачаше по нослето. Когато видя, че наистина не е толкова трудно, той започна да прави все по- уверени плъзгания, опитвайки да намери точния натиск. Скоро малкия се кикотеше, явно от гъдел, и махаше с ръчички и крачета във въздуха, заплашвайки да удари Йомер по лицето. Той пък се забавляваше, наблюдавайки реакцията на сина си, явно доволен от първия му опит в това.
-   Виж само колко са щастливи! Обичам да виждам тези усмивки!
-   Когато се приберем искам да продължа да ти помагам! Знам, че с Ипек ти е по- лесно, защото вече сте свикнали, но…
-   Ще се радвам да ми помагаш!
Дефне донесе пудрата и памперсите, както и пижамките им. Оставаше единствено последното хранене за деня, след което тя се надяваше бързо да заспят.

За изненада на Дефне и щастие на Йомер, близнаците заспаха към 11 вечерта. Беше доста по- късно от обичайното им време за сън, но Дефне предполагаше, че ще стане така след днес. Сега можеха единствено да се надяват, че дяволчетата ще спят непробудно поне до 7 сутринта. Ако имаха късмет, можеше и до 8.
-   Те бяха лесни! Ние къде ще спим?!
Дефне и Йомер бяха застанали в средата на стаята, която трябваше да им послужи за спалня. Оказа се, че леглата са заковани по някакъв начин за стените и не могат да помръднат. Разделени също нямаше как да легнат.
-   Това може да се случи само на нас!- Дефне усещаше обхващащата я истерия, затова запуши устата си с длан.- Наистина!
-   Добре, все ще измислим нещо! Дай  ми минута!
-   Имаш пет дни, скъпи! Все някога ще бъдем заедно! Ако не тук, то като се приберем в нашата си спалня!- Избухвайки в смях, Дефне едва довърши мисълта си.- Там леглото е идеално!
-   Миличка, успокой се! Погледни ме!- Хващайки раменете ѝ, Йомер леко я разтресе.- Събра ти се много, но моля те, ела на себе си.
-   Добре съм, нищо ми няма! Ето, виждаш ли?!- Сериозното ѝ лице бе изкривено от опитите да потисне смеха си.- Спокойна съм!
-   Виждам! Ела, седни тук! Точно така!- Настани я на едно от леглата, а тя продължаваше да се кикоти.- Ако не бях с теб цяла вечер, щях да реша, че си пияна. Какво стана с теб?
-   Нищо! Просто искам да съм с теб!
Толкова простичко изречение. Пет думи, които накараха сърцето му да спре за миг, а след това да се впусне в буен галоп. Погледът ѝ бе повече от ясен, докато протягаше ръка и го привличаше към себе си. Забравяйки всичко, Йомер я целуна.

-   Сякаш сме тийнейджъри, нетърпеливи да стигнат до нормално легло!- Йомер поклати глава, притискайки гръб към стената.
-   Но тук просто няма „нормално” легло!- Свита до него, повтаряйки буквално извивките на тялото му, Дефне се засмя.- Сякаш сме залепени един за друг!
-   Ако мръднеш и ще паднеш! Това не е решение!
-   Преди малко не мислеше така!
Бяха се отдали на страстта, забравяйки неудобствата и страха, заемайки всеки сантиметър от тясното и твърдо легло. Гърбът на Дефне я болеше и след като се отпуснаха, доволни и щастливи, тя предупреди Йомер, че следващият път той ще е отдолу. Смеейки се, той обеща това да е скоро.
-   Всъщност аз имам една идея, но не знам как ще я приемеш?- Целуна рамото ѝ, побутвайки с нос водопада от къдрици.- Но за нас е май вече банално!
-   Мисля, че се досещам какво имаш предвид! Наистина е нещо като традиция при нас! Колко пъти вече сме го правили- пет, шест?!
-   Май при всяко преспиване извън дома! Но тук ще имаме и бонус! Ей сега се връщам!- Измъквайки се бавно, той нахлузи дънките си и излезе.
-   Какво измисли пък сега?!
Йомер се върна с някаква чанта и джаджа, която тя в първия момент не разпозна.
-   Къде го намери?!- Скочи тя, увита в чаршафа.
-   Предполагам го ползват, за да спят под звездите навън. Беше в килера долу. И тъй като ние не можем да излезем, ще го разпънем тук!
Йомер включи компресора и скоро сгънатия като хармоника найлон започна да се надува, все повече и повече, докато не придоби формата на най- обикновен дюшек.
-   Гениално! Винаги съм искала да спя на такова нещо! Когато като деца си правехме лагери навън, си представях, че имаме един такъв и батко го надува, след което и двамата се излягахме и започвахме да гледаме звездите до сутринта. Реално спяхме на пясъка или тревата, според зависи от сезона.
-   Моята единствена цел в живота е да сбъдвам твоите мечти! Дори и те да са толкова отдавнашни!- Целуна я, плъзгайки бавно ръка под чаршафа.- Мисля, че ти обещах втори рунд.
-   Тук ще е доста по- удобно! Но все пак държа на уговорката ни!
-   Както заповядате, принцесо!
Отпускайки се на меката материя, Йомер се усмихна и бавно повлече Дефне след себе си. Последното, което помнеше, бе победоносната ѝ усмивка!