Скрит текст:
Свети Валентин по Каролински
Скрит текст:
- Каро, миличка, мама така добре ли е? Тати като си дойде трябва да съм готова. Щом така енергично поклащаш глава, значи си доволна. А ти нали ще бъдеш послушно дете и леля Айлин после ще те похвали. Дай целувка на мама.....- Дръм дрън в стила мама Дафа...
И какво сега, мама и тати ще празнуват някой си Валентин без мен. Да, ама не. И мама как само се фръца пред голямото огледало. Всъщност хич не изглежда лошо г-жа Дефне. Я къде отиде? Сега аз ще отида пред огледалото да видя в какъв вид съм. Мама май така беше застанала? Ужас! Значи мама може да е вчесана а аз да съм рошава. Да се позагладя малко. Мама май слага нещо на косата си? Ммм това май прилича на онова нещо? Мама нали още я няма? Гюпсе ти гледай внимателно! Опс, май го настъпих! Как хубаво ухае! Ако го разтъркам по килима и пода мама няма да разбере,нали? Мажи Каро, старай се повече. Така е добре. Сега къде да си изтрия ръцете? Онова метнатото на спалнята май прилича на кърпа? Добре,малко са мазни ръцете ми, все едно че съм си хапвала тайно от омлета на тати, но и така става. Сега да взема шишето с онова нещо и да си оправя косата. Малко тук, малко там...Но тя защо залепна така? Май имам и на клинчето. Нищо, мама ще го изпере. Обаче, онова розовото шишенце как казва " Каро вземи ме" . Мама нали още я няма? Ооо, дръпнах това и розовото се изсипа и апчиху, силно мирише. Стига толкова? По добре да си отида в стаята и да повозя Гюпсето на новото си камионче. Нали не личи, че съм била тук? И как само ми е залепнала косата гадно? Май има нещо и на лицето? Мазнооо...
- Каро, нали стоиш мирна, мама идва?
Стоя, дааа, брррррр. А тати май си дойде?
-Тати...тати...татииии...
-Къде е на тати принцесата? Дефне, вземам душ и излизаме...Каро, на какво приличаш?
Обида, как на какво, на мама. Оф бе тате, до сега се оправях да съм красива, а ти на какво приличаш. Ами според хората на теб...
- Каролин Дениз! - Ко? Единия ме пита на какво приличам, ,мама ми рецитира цялото име? Каро май нещо си объркала? Пак?
Е голяма работа. Оказа се, че съм си избърсала ръцете в новата рокля на мама с която е щяла да излиза. Новия и парфюм, подарък от тати за днешния ден / само за протокола, за мен НИЩО/, се е излял на пода. Съдържанието и на крема за ръце, мистериозно е изчезнал, а балсама и за тяло незнайно как се е озовал на моята коса, лице и където се сетите. Мама е потресена, таи се смее с глас, а аз съм си красива...
Малко по късно, след няколко опита да махнат балсама от косата ми, тя все още е на фитили, аз съм насред спалнята в жълтата си хавлия и гледам тъпо мама, защото все още не е спряла да мърмори. Тати си взема душ, защото се оказа по мокър и от мен в банята, след моите бурни протести.
- Аууу...
Тати излиза по хавлия от банята, мама в движение му подава някакви дрехи. Тато отива до огледалото да си оправи косата и:
-Аааааа...Дефне, какво е мазно нещо на пода?
- Скъпи, удари ли се лошо?
- Каролин, ти да имаш нещо общо с това?
Усмивка. Аз ли, не. То само падна....
- Ох, гърба ми. Добре, добре, разбрах пак не си ти виновна. Дефне, Каро все повече започва да дрънка разни неща на нейния си работи на барбаронския език, е в това отношение е твое копие...
- Йомер, хайде да не излизаме. Как ще оставим Каро на друг да я гледа. Просто съжалявам г-жа Айлин...
Час по късно.
- Дефне?!?
- Мами...
Свещи, тиха музика, цветя, маса и:
- А детско столче да имате?
Мама е с друга рокля, тати леко накуцва като не носи, косата ми все още е на фитили и рошава, а у дома ухае навсякъде на парфюма на мама...
Някой си Валентин без мен, не става...
И какво сега, мама и тати ще празнуват някой си Валентин без мен. Да, ама не. И мама как само се фръца пред голямото огледало. Всъщност хич не изглежда лошо г-жа Дефне. Я къде отиде? Сега аз ще отида пред огледалото да видя в какъв вид съм. Мама май така беше застанала? Ужас! Значи мама може да е вчесана а аз да съм рошава. Да се позагладя малко. Мама май слага нещо на косата си? Ммм това май прилича на онова нещо? Мама нали още я няма? Гюпсе ти гледай внимателно! Опс, май го настъпих! Как хубаво ухае! Ако го разтъркам по килима и пода мама няма да разбере,нали? Мажи Каро, старай се повече. Така е добре. Сега къде да си изтрия ръцете? Онова метнатото на спалнята май прилича на кърпа? Добре,малко са мазни ръцете ми, все едно че съм си хапвала тайно от омлета на тати, но и така става. Сега да взема шишето с онова нещо и да си оправя косата. Малко тук, малко там...Но тя защо залепна така? Май имам и на клинчето. Нищо, мама ще го изпере. Обаче, онова розовото шишенце как казва " Каро вземи ме" . Мама нали още я няма? Ооо, дръпнах това и розовото се изсипа и апчиху, силно мирише. Стига толкова? По добре да си отида в стаята и да повозя Гюпсето на новото си камионче. Нали не личи, че съм била тук? И как само ми е залепнала косата гадно? Май има нещо и на лицето? Мазнооо...
- Каро, нали стоиш мирна, мама идва?
Стоя, дааа, брррррр. А тати май си дойде?
-Тати...тати...татииии...
-Къде е на тати принцесата? Дефне, вземам душ и излизаме...Каро, на какво приличаш?
Обида, как на какво, на мама. Оф бе тате, до сега се оправях да съм красива, а ти на какво приличаш. Ами според хората на теб...
- Каролин Дениз! - Ко? Единия ме пита на какво приличам, ,мама ми рецитира цялото име? Каро май нещо си объркала? Пак?
Е голяма работа. Оказа се, че съм си избърсала ръцете в новата рокля на мама с която е щяла да излиза. Новия и парфюм, подарък от тати за днешния ден / само за протокола, за мен НИЩО/, се е излял на пода. Съдържанието и на крема за ръце, мистериозно е изчезнал, а балсама и за тяло незнайно как се е озовал на моята коса, лице и където се сетите. Мама е потресена, таи се смее с глас, а аз съм си красива...
Малко по късно, след няколко опита да махнат балсама от косата ми, тя все още е на фитили, аз съм насред спалнята в жълтата си хавлия и гледам тъпо мама, защото все още не е спряла да мърмори. Тати си взема душ, защото се оказа по мокър и от мен в банята, след моите бурни протести.
- Аууу...
Тати излиза по хавлия от банята, мама в движение му подава някакви дрехи. Тато отива до огледалото да си оправи косата и:
-Аааааа...Дефне, какво е мазно нещо на пода?
- Скъпи, удари ли се лошо?
- Каролин, ти да имаш нещо общо с това?
Усмивка. Аз ли, не. То само падна....
- Ох, гърба ми. Добре, добре, разбрах пак не си ти виновна. Дефне, Каро все повече започва да дрънка разни неща на нейния си работи на барбаронския език, е в това отношение е твое копие...
- Йомер, хайде да не излизаме. Как ще оставим Каро на друг да я гледа. Просто съжалявам г-жа Айлин...
Час по късно.
- Дефне?!?
- Мами...
Свещи, тиха музика, цветя, маса и:
- А детско столче да имате?
Мама е с друга рокля, тати леко накуцва като не носи, косата ми все още е на фитили и рошава, а у дома ухае навсякъде на парфюма на мама...
Някой си Валентин без мен, не става...
Ха, ха ,Каро в тежък конфликт с някакъв си Валентин!
Тя на прехваления Александрос не се даде, та на този ли!
Пълна елиминация е постигнала!
Тати малко понатъртен , мама е понесла големи щети, но важното е , че Каро е сплотила семейството и блаженно се наслаждава на успеха си!
все още виждам накуцващия Йомер и усмихната Каро, докато сърдита та Дафа се опитва да премахне лосиона си за тяло от косата на белята 
някакви идеи ????Ако мога да вляза да ги прочета ,разбира се