Проблеми с ученето в начален етап

Съгласна съм с това, което казвате. Малко са учителите, които ще направят урока толкова интересен, че децата да не ровят в телефоните си. А съм убедена, че има стотици начини да се привлече вниманието им. но на държавна работа е така.. нали знаете. съвестните хора по природа са твърде малко....

Не знам, това са някакви твои наблюдения, които са базирани отново на личен опит и са свързани с конкретно дете. Децата са различни и това, което не работи при твоето, може би работи при друго.

Относно четенето мога да кажа, че малко деца вникват в прочетеното. Гладкото четене не помага за възприемането на съдържанието (обмисляне, изграждане на логически връзки, запаметяване). Често прочетеното е забравено. Идеята за четене, за да се чете (= изграждане техника) в начален курс убива желанието за четене. Прочете ли го - да. Разкажи ми - забравих. Прочети го отново тогава - ох, пак ли Четенето е досадно.

това за четенето определено е нещо, над което трябва да се замислим.... Упражняването в четене е необходимо, за да се усвои определена техника. Но да четеш до припадък едно и също определено си е отегчително. Може би повече от 2 пъти не трябва да се чете едно и също произведение, защото се загубва интереса. И ние, че сме големи хора,да ни накарат да прочетем 5 пъти един и същи абзац от даже интересна книга, ще кажем: оф.. пак ли! аз например карам моите ученици да прочетат малък откъс от текста и с пластелин да изобразят героят , за когото да прочели. Но по точния начин, както е описан в произведението. Така разбирам доколко са вникнали и разбрали прочетеното.

Аз също не съм имала затруднения в училище. Майка се опита да ме научи да чета преди първи клас, но не успя. В клас бързо схванах, но аз имах много силна и услужлива памет, а и моят начин на мислене е различен от този на детето ми. В конкретния случай детето има нужда да излезе от рамката на учителката, тъй като стандартното не винаги действа. А нашата учителка се придържа само към приетата методология (учелището е и базово).
Нинику, аз също й показах това броене на пръсти, но тъй като дискалкулията е сериозна, тя все още се бърка, понеже започва да брои от 1. Иначе от домашните правим само обикновени задачи със събиране и изваждане, но с помощни средства - линийка или стълбичка, нарисувана на корицата на тетрадката. Задачи с неизвестно или сравнение на изрази просто ги прескачаме и аз ги пиша после, за да няма непълно домашно. Считам за безсмислено да обяснявам всичко на куп преди да е схванала и затвърдила основните действия и пресмятания.
Тъй като темата е за затрудненията в начален етап изобщо и системата смятам, че много деца не усвояват добре материала не поради скучното преподаване, а поради препускане през материала. В гимназиален етап пропуските вече са големи и очебийни за всички. По мое време имаше сметало до вратата, всеки задължително носеше сметало и пръчици - т.е математиката се онагледяваше. Днес (поне в класа на дъщеря ми) от самото начало учат само абстрактно числата. Сметало и пръчици (нарисувани) видяха нарисувани в урока за десетиците!
Същото е ис ограмотяването по БЕЛ.
Райчун, детето не е за помощно училище (не е с умствено изоставане, а с затруднения поради факта, че мисли и възприема нестандартно, извън шаблоните). По системата, по която съм учила аз преди близо 40години, детето щеше да има много по-малки трудности. Лошото е, че има все повече деца с нейните проблеми, не си мислете че е изолиран случай. Замислете се колко от съучиниците ви са имали проблеми да разкажат урок, да направят литературен анализ, да научат стихотворение наизуст, колко от тях "не са обичали" да четат книги, пишат с доста грешки и ги определяме като "неграмотни", едва връзват тройки и четворки по математика... Хора, това са признаци на дислексия, дисграфия, дискалкулия, но тъй като не са били от най-тежките случаи са учили в масово училище и са имали добър или среден успех. Днес много от тях биха имали сериозни трудности с материала заради прословутото препускане. А дигитализацията, чрез визуализацията помага на такива деца, стига да им се покаже как правилно да използват възможностите за учене. По неофициални данни 18-20% от българите са с дислексия.

Винаги съм се учудвала на самочувствието на хора, които лесно намират обяснение на затрудненията на децата с изрази "нестандартно мислене" и "мислене извън шаблоните". Ти знаеш ли аз какво си мисля, доколко то е шаблонно, традиционно, унифицирано или в граници?

И преди е имало деца с обучителни затруднения. Откъде знаеш, че аз не съм била от тях, че не съм преодоляла трудности? Тогава никой не ги е подлагал на диагностика, а още по-малко им е внушавал, че това са трудни за тях неща. Заинтресованите родители помагаха вкъщи, за да се наваксат пропуските, незаинтересованите цакаха белота, а децата им растяха по улиците. Сега нещата не са се променили драстично. Просто върху училището е стоварена цялата отговорност. Представи си режимът на едно дете със СОП, обучавано в училище и подпомагано индивидуално вкъщи с родителя и на същото, което по неволя трябва да е на занималня с останалите деца и следобед.

Да. Същото написах и аз - нещата са индивидуални. Но като цяло равносметката за класа беше, че несмесването на модели имаше по-голям ефект. За моето дете е отделен въпрос, при нея мързелът е в по-сериозна степен, затова рядко съдя по нея за резултатите на масата

За четенето мога да кажа как е във Франция - не е едно за всички в класа, спрямо нивото на отделните деца им се поставят задачите за домашно и работа в клас. Формират се няколко групи, не за всичките 20+ деца отделно. Така тези, които четат по-добре не им се налага да повтарят едно и също и да се отегчават. Също им се дава текст с различна трудност спрямо нивото, съответно за по-лошо четящите е по-лесен и лесен за усвояване, което пък ги стимулира, защото успяват да се справят и отиват на следващо ниво. Не знам обясних ли го както трябва, но имах желание

Давам го за пример, защото резултатите са добри, да не кажете пак, че съм лично засегната заради моето дете. Не е имала проблеми с четенето, въпреки че книга чете само под заплаха.

Чудесно си го обяснила. Предвид факта, че във Франция нивото на билингвизма е доста завишено поради емигранстската вълна, а пък и асимилацията трябва също да върви, няма начин да отделят децата с майчин език, различен от френски, от останалите. Та, волю или неволю, ще си измислят различни начини за решаване на проблемите.

Едва ли са единствената страна с тази система. Хората просто търсят нещо, което е лесно, приятно и има резултат

Когато си свалил критерия, няма как да е трудно. В Англия учат таблицата години наред, но там не отчитат прогресивно затъпяване, защото аршинът, с който мерят, е друг.

Темата е на път да завие към образователните системи, а вече има такава във форума.

Критерият трябва да се движи според резултатите. Щом и учителите виждат, че има проблем, очевидно не е наред системата.
Извинявам се, ако примерите ми не са приложими, защото са от друга страна. Всъщност авторката на темата може би е права. Промяна скоро няма да има, така че наистина всеки трябва да се спасява сам със съвети от интернет

Райчун, системата има много кусури в момента и хич не е благосклонна към децата с обучителни трудности. Аз самата ежедневно имам челен сблъсък с недомислиците и незрялото или закостеняло отношение на учителите. Те учат някаква методология, която прилагат целокупно и което дете схване - схване, а което не схване - да е схванало.
Да, навремето хич не са си правилли труда да диагностицират децата, направо са минавали в категорията мързеливи или направо са ги обявявали за умствено изостанали. А те наистина мислят различно, защото мозъците им преработват информацията различно. Не е някаква измишльотина, а невропсихология. Сега с новите методи като една камара скенери се правят много експерименти кои точно области работят и как работят по време на определени задачи като четене, разказване, смятане наум, броене и т.н. при обикновените хора и при хората с обучителни трудности. Черно на бяло, дето се вика, се вижда кое в мозъка свети и колко свети. Че и шарено свети. Проучени са до голяма степен типовете невронни вериги, което е добре както за диагностиката, така и за терапията.

Каква промяна? От една страна, изтъкваш уеднаквяването на методите на преподаване, от друга, индивидуални задачи, съобразени с възможностите на децата, за подобряване на четивна техника.  Ако решим да обсъдим следващото ниво - четивната грамонтост, и там ще се окаже, че всеки родител има визия. Аз през цялото време казвам, че и преди е било така и нашите родители, може би не с огромна радост, но са ни помагали да напредваме в училище, защото са имали представа за обучението. А и то от своя страна е било ценност, а не просто образователна услуга или продукт.

Диагностицирането, което се прави днес, осветлява проблема, локализира го, сочи го, но не го решава. Рано или късно детето също преминава в етап на осъзнаване. Преди този етап беше съзнателно отлаган чрез допълнителна работа у дома с родителя в направленията, в които детето среща затруднения. Как преди са преодолявани въпросните затруднения или те са възникнали в наше време, за да ни е гадно само на нас?

Промяна в системата - към по-привличаща вниманието (по-малко сух материал, повече задачи под формата на игра), по-малко излишен материал.
На нито един мой познат родителите не са помагали, на мен също. Да се е случило няколко пъти да питам за някоя задача по математика. Въобще родителите ни нямаха идея какво учим, не се е и налагало да ровят, да търсят информация и т.н.
Но съвсем не хваля тогавашната, тя си беше откровено суха теория. Зубрене до откат. Просто беше по-малко материал и не изпитваха с тестове.

Ако темата не е за това, няма да спамя повече.

не е до четивна техника, защото има разстройство, при което четивната техника е перфектна, обаче четящият просто си чете, той не знае какво прави. Като се хванат учителите за това гладко четене, направо избеснявам вече! Четенето на ум и четенето на глас са съвсем различни неща, там се случват различни процеси, обаче учителите не, та не, трябва да четат на глас, иначе нямало да разберат какво четат! А то е точно обратното - по-качественото четене е четенето на ум, защото човек може да се върне колкото пъти иска, при това интуитивно го прави в част от четенето, за да върже смислово това, ккоето е прочел. При четенето на глас има едно дъра-бъра-дъра-бъра, и човек няма време да схване смисъла. Също като при ученето на чужд език - в началото е голяма мъка четенето с разбиране и по сто пъти се връщаме да прочетем няколко думи поред, защото не можем да схванем какво четем, и установяваме, че или сме объркали една буква, която променяя смисъла, или цяла дума и пак смисълът не не връзва.  Мен не ме интересува колко гладко чете едно дете, а дали правилно прочита думите и ги връзва. Тук и усещането, което си изгражда за граматиката играе голяма роля, обаче децата в началото, а особено тези с проблеми с четенето, толкова сили и ресурси хабят, че изобщо изключват това, което го имат вече развито, примерно граматиката. Нормално опитните четци не дочитат дори думата, защото вече от контекста са предвидили коя е, и горе-долу същото се опитват да правят и някои от децата, обаче не защото схващат контекста изцяло, а защото се надяват да улучат думата, мислейки си, че схващат контекста. Обаче нашенци са се вторачили в гладкото четене, че само това гледат, защото това е "витрината".
А като разбера, че учителката е казала задължително да препишат текст, направо се изприщвам. Тя си мисли, че детето ще разбере, ако преписва. Ми, няма да разбере, ако ще сто пъти да го препише! В общи линии кипи безсмислен труд. А родителите са на ръба на изтощението и нервната криза, защото ги обвиняват, че не работят с децата вкъщи. Какъв е смисълът детето да не разбира какво пише, обаче задължително да трябва да отиде с написано домашно? Обаче учителката казва, че детето трябва да има домашно и толкова! А вместо да си губи времето, и детето, и родителят могат да направят по-смислени и полезни неща по ученето. Едни папагали стават иначе децата -- пишат, пишат и накрая нищо, за единия подпис на учителката.

Това е характерно за началното образование, при което автоматизирането е на почит. После идва следващият левъл. В пети клас въобще не му трябва да пресмята 5 страници еднотипни задачи до 10 000 с преминаване, нито пък да чете гладко текст. Там се искат други неща.

Човече, съжалявам, че във вашето училище е толкова скучно. Не се ли разнообразявате с някой проект или практическа задача? Какви увлечения има твоето дете?