След развода

Единственото разумно нещо, което можеш да направиш е да заведеш дело да му отнемеш родителските права. Ако всичко, което пишеш за него е вярно, много вероятно е съдът да му отнеме правата. В противен случай, искаш или не все ще присъства в живота на детето и ще трябва да разчиташ на неговия кеф, за да извадиш нов паспорт и т.н.

Ами аз точно това питам. Правилно ли е да се скатавам. Знам че съм сгрешила, но не мога да върна времето. Съжаление не търся аз осъзнавам много добре какво съм направила. Издръжка не търся. Просто опитах тъй като той държеше да се чува с нея, но уви не става. И без него се оправям както винаги. Въпроса е че детето има рожден ден тази седмица и той ще се обади а аз искам да го отрежа. Това е всичко.

За паспорт е подписал и за ходене в други държави. За документация не ми трябва. Говорих с адвокат за правата. Това са дълги дела, а ние сме в Англия. Което значи че трябва да се прибера за поне 6 месеца без да взимам пари и детето да прекъсне училище. Мислих да го питам доброволно да се откаже тъй като не проявява интерес

Доколкото знам, декларацията за другите държави може да се оттегли. Така че имай си едно на ум.

Наскоро в една тема се оплакваше една майка, че дошли на гости, бившия й оттеглил декларацията и се чуди как да си замине обратно с детето щото не може.

Нотариуса каза, че много трудно става оттеглянето на декларацията тъй като е безсрочна. Ще му трябват доста пари и дела. А ако това е опция изобщо няма да си ходя. И без това нямам причина освен родителите ми, които идват на гости тук. А той подписа и декларация на майка ми, защото майка ми е докара до Англия. Така че мисля че бая ще трябва да се занимава с 2 декларации. Дано не се стигне до там защото така само на нея би навредил. Ще опитам да се отърва от него доброволно.

Авторке,заведи дело за отнемане на родителските права.
Не знаеш какво ще му хрумне утре на тоя.
Баща наркоман е опасен за детето.
А за в бъдеще избягвай контакти с хора зависими от наркотици,алкохол,хазарт,както и с криминално проявени.

Не му е "дала" права, защото е била женена и дори детето да не е било от него, пак той ще е записан като баща. В този форум не знам защо така се шири мнението, че една жена сама по свое усмотрение може да реши кой да е баща и кой не. Ако бащата е биологичен и тръгне да си търси бащинство, жената може и света да обърне и пак не може да го спре. Ако са в брак пък въобще няма вариант да го "запише" с баща неизвестен.

Авторке, ако се разбираш с бившата свекърва, говори с нея как може тя да вижда детето. Ясно е, че бащата иска контакти, за да може майка му да я види. Така е възможно да се избегнат конфликтите.

Няма причина да се забърква в дела за родителски права, човекът няма абсолютно никакъв интерес към детето, предполагам, че не се и присеща инцидентно, а майка му го юрка да си види внучето. Което, честно казано, не е края на света, все пак си му е баба и не пречи детето да си говори с нея по скайп два пъти в годината.
Още година-две и съвсем ще забрави, че има дете, аз лично ни за издръжка, ни за нищо е бих го закачала, не бих му напомняла за себе си.

Той е подписал сега, но нали този паспорт ще изтече. Не съм запозната с юридическата част, но е възможно пак да го питат, за да се издаде нов паспорт.

Тц. Не е оттеглял нищо, защото детето е раждано в чужбина. Тя се е подлъгала да си дойде тука и няма мърдане вече.

Може. Не задълбах много и не я следя. Лошото е, че ей такива безхаберни бащи могат много лесно да обърнат другия край и да натворят големи мизерии.

Не няма да го питат, иска се двамата родители само при първоначалното издаване на паспорт. След като вече има такъв, подновяването става само с един родител.

Наистина ли знаете, че сте сгрешили? Ако проследявам правилно историята:
1. Събирате се с него, когато сте на 18-19 ("просто бях сляпа и на 19")
2. Забременявате скоро след това, раждате на 20, жените се година след това? ("Бях женена 4 години (обща връзка 7 години). Като имаме момиче което в момента е на 5."). На мен знам, че не ми куца елементарната аритметика, но може би сте объркали нещо годините? Или правилно възстанових хронологията? Или връзката почва от 16-17 примерно, броим я до към Ваши 23г., когато детенцето е на 3? Сега сте на 25 доколкото виждам.

Кога точно сте се разделяли и събирали не става съвсем ясно, но става ясно, че "когато се върнах при него аз вече бях леко по отдалечена и не ми пукаше толкова. " - а за детето не Ви ли пукаше или детето основно баба и дядо го гледаха? Не Ви ли пукаше, че живее с баща наркоман, който бие майка му пред очите ѝ? Или бяхте така някакси по-отдалечена и като е по-отдалечен човек, пък и на 20 и няколко не му пука чак толкова ни за деца, ни за нищо... Апропо като бяхте на 19 (или 16-17 по другото летоброене?) не ходехте ли с него на хаус партита? Не пафкате ли и Вие чат пат трева, не взимахте ли амфетки, дизайнерски хапчета? Купон да става? Или само той, пък Вие влюбена седите отстрани и гледате - никак не ми се вярва.

3. Опитвате се да си решите финансови проблеми като отивате на опознавателна проекто-емигрантска екскурзийка в Англия ("Видях, че мога без него и признавам беше ми добре. 3 месеца по късно отидох при него за 10 дена в Англия.").

4. Харесал Ви е там животът, малко по-добре е от БГ мизерията, спор няма. И сте реализирали гастърбайтерската мечта да миете чинии в UK заедно с наркомана-бияч, който е осигурил платформа за миграцията ("Реших да дам още един шанс като отида да работя там и вземем дъщерята."). А детенцето зарязано на баба и дядо.

5. Естествено наркоманът продължава да Ви бие и да се забавлява в стил Ървин Уелш, но вместо да си вдигнете парцалките и да се приберете да си гледате невръстното детенце, Вие почвате да търсите нов спонсор, защото кой иска да се връща в тази мизерия тук, нали. Когато нещата "след дълга изневяра" се и "задълбочават" успявате даже да се влюбите, how convenient indeed! ("Просто вече беше достатъчно. Изневерих му, с което не се гордея, но просто нямах смелост да го оставя. След дълга изневяра с нещата с момчето се задълбочиха и аз се влюбих.")

6. Взимате детето при Вас да Ви гледа караниците и изневерите ("Както и да е взехме детето, но месец по късно аз го оставих и поисках развод. Тогава той разбра за другото момче и поиска да върнем дъщерята в България"). Всичко това става преди 2 години, нали така?

7. Тук вече загубих бройката на кой къде живее, кой заминал и кой се върнал от Англия, но равносметката я виждам - това дете сумарно колко години (или месеца) сте го гледали Вие и колко родителите Ви?



На този фон питате форума какво е правилно. Ами позакъснели сте 6-7 години с въпроса си мисля. Отговорът на въпроса при поставени условия "баща-наркоман-насилник" е ясен във форума. Но вътрешно си давате сметка, че не е много редно и явно Ви човърка нещо, че и Вие не сте чак такова цвете, че да ги раздавате моралните присъди.

Детето не ми се мисли как се чувства и как расте, но вече е в съзнателна възраст, знае кой е биологичния ѝ баща, може би дори има някаква връзка с майка му (биологичната ѝ баба). Не мисля, че наркоманът-бияч ще ѝ навреди особено по скайп, нито пък разбирам възмущението Ви кога се бил обадил, кога не се бил обадил - нелепо е да искате да му забраните да се обажда, щото бил казал, че ще се обади, ама не се бил. И само 10 мин. говорил по скайпа, не 1/2 час. Ау че безотговорен! Казал, че ще се обади на другия ден, но не се обадил - очаквах повече от него, наистина!

Виждам, че сте проверили добре юридическата страна на нещата. От моя гледна точка моралната е, че е редно да дадете шанс и на другия безотговорен родител да се научи да бъде малко по-добър, стига това да не е във вреда на детето (т.е. виждания за по 1 месец в България за мен са изключени - да идва до Англия, ако иска да я вижда на живо). Също бабата на детето не видях с какво се е провинила (освен че е родила наркомана-бияч). Така че скайп разговорите на Ваше място не бих ги забранявал. Стига да няма някакви сцени пред детето. Това мога да споделя като мнение, като поне аз не виждам толкова разкаяние и осъзнаване на собствената вина в целия този житейски театър, колкото ми се струва, че би трябвало да има. Търсите подкрепа за решение, което не ми е съвсем ясно защо се взима точно на този етап - струва ми се, че защото се чувствате вече достатъчно сигурна без наркомана, в стабилна връзка с новия спонсор и смятате, че вече не Ви е нужен дори за 150те му мизерни лева месечно. Ако това са истинските мотиви, мога само да кажа още веднъж - горкото дете. Ако такава е мотивацията Ви - бих дал още шанс на бащата, стига да няма заплаха за детето. Ако е окровено на първо място детето (вече) и неговия интерес, тогава бих се съгласил, че е уместно да се отреже всякаква връзка с таткото, като наистина делата се точат дълго време и може би няма смисъл да бъде подлагано детенцето на това (дело, поредното преместване и т.н.), ако не е абсолютно необходимо.

Именно.
Едва сега,след като е намерила някой,в който да се влюби - започва 'грижата' за детето. Докато е стояла при наркомана,психическото здраве на детето очевидно е било на заден план.
Намирисва ми на нещо друго. И пак се използва детето като разменна монета на нечии интереси.
Горкото дете.

bgtatko мисля че ме осъди. Първо незнам защо наричаш приятеля ми спонсор, като той не е спонсор а партньор такъв какъвто бившия ми никога не е бил. Нека не давам примери. Другото Което е нито съм първата нито последната майка която е заминала за да работи и е оставила детето си, което никак не е лесно. Първите месеци бях като болна без нея. Сърцето ми го нямаше!!! Не мисля че по друг начин можеше да се опише липсата и. А колко е седяла без мен са точно 15 месеца от 5 години като всеки божи ден съм виждала личицето и и съм знаела кога е болна и от какво има нужда. Винаги ме е търсила и съм и липсвала, защото майка ми ми е казвала че в съня си плаче за мен дори. Тук съм за по добър живот на дъщеря ми а не за да се забавлявам. Аз се забавлявам с нея! В България не можех да и предложа нищо. Там също прекарвах цялото си време с нея. А когато се прибирах вечер от парка и пълна торба с покупки и звънях на баща и просто да слезе да ми помогне отговора му беше цитирам "оправяй се!". Така че за колко съм осъзнала грешката си мисля че съм. Може би малко късно но съм