Татковци, какво може да ви накара .........

Здравейте на всички,

току що се пребирам от среща с него и мога чисто и просто да кажа КРАЙ. ВСИЧКО БЕШЕ ДО ТУКА! , колкото и да не ми се иска да го повярвам, но това е тъжното истина. Просто няма шанс да се оправят нещата според него, даже разделихме и имуществото ни /хладилници, телевизори, перални, кола и т.н./ събрах си доста багаж и си тръгнах. Неще и да чуе за връщане /поне на този етап от живота му/ изглеждаше доста добре, но аз глупачката пак ревнах пред него  , не можах да сдържа сълзите си, защото ме боли, защото го обичам, със сълзи си събрах багажа, със сълзи си тръгнах и има една песен, която точно описва как се качих на колата и се прибрах "Със сто километра в час" и малко над тях.
 Нищо не каза за развод, но се предполага, че и тази тема ще засегнем някой ден, аз съм категорична, че няма да подавам молба за развод  . Разбрахме се да се чуваме и да се виждаме, когато единият  поиска. Започнал е и той да се изнася лека-полека, но каза, че след известно време ще стяга пак къщата ни, за да живее там, най-вероятно със следващата.
 Питах го дали има в момента друга, да не би някоя да е бременна, но той беше категоричен и за двете, че няма нищо. Просто чувствата са му изстинали и не ме обичал вече. Болката ме съсипва в момента, но знам, че някой ден, когато и да е той, може би след доста време, ще мога по-разумно и от друга гледна точка да преценя всичко това което ми се случва и най-вероятно ще мисля като вас, но на този етап, аз го обичам все още и винаги ще има една малка надежда, която да ме крепи, че може да се върне.
 Надявам се от тук нататък животът да е малко по-справедлив с мен и да не ми поднася такива изненади. При първа възможност пак ще пиша. Утре ще ходя да си събирам остатъка от багажа, а той е доста.
 Е мили момичета и момчета, безкрайно ви благодаря за подкрепата, силите, куража и топлите думи! Без вас не знам какво щях да права. В такива моменти, разбираш кой ти е приятел!
 Скоро пак ще пиша!
Целувам ви и ви             

здравей анонимна
разказа ти много ме разтрои докато го четох плаках редом с теб 
преживяла съм подобни моменти и много боли прощавала съм много
но от това също боли много се надявам да е нещо временно
стискам палци и истински ти съчувствам
не знам какво да ти кажа или да те посъветвам само мога да
се надявам че всичко ще се оправи
успех

 Много, много благодаря!

за нищо . 
какво става променил ли е мнението си?????
има ли някакво развитие при теб??????????
наистина не разбирам какво може да накара човек да нарани
по такув брутален начин някои който толкова години му е бил любим
за мен това е нещо непростимо 

ако трябва дори исчукай някой мамка му
стига да ти олекне

    ти ме утрепа, за тва дори не съм си и помисляла 


Нищо не се е променило, утре отивам да си събирам останалия багаж и сигурно пак ще се видим и ще поговорим, но едва ли се е променило, цяла седмица не сме се чували, не че очаквам да ми се обади, но ако си беше промел решението със сигурност щеше да се обади.
Утре пак ще пиша как са се развили нещата.

6те чакам с нетърпение развитието
но ако питаш мен всяко зло за добро
не се натъжавай и смело
 може пък да си намериш някой който те заслужава
щом той не е този някой търси го другаде

пък ако ти се говори с някой на саме
пиши ми на лични ще си поговорим по спокойно