Подсъзнанието може всичко/68 Линкове за всички техники има на 1 стр.

Извинявай,че се намесвам в много лични отношения,но когато изневеряваш на човека,с който си изградила интимни отношения до степен да поемете отговорност за отглеждането на дете, изневеряваш на самата себе си. Ето защо ти казах,реши какво точно искаш. С кого да останеш. Нараняваш себе си,детето си ,а и двамата ти приятели. И накрая рискуваш да останеш сама.

danilu, аз разбрах, че в момента не е с нито единия. Но ако е така, както описваш, наистина трябва да вземе решение по-скоро и да се моли да е най-доброто. Така или иначе човек не може да е 100% сигурен. А и ако беше, едва ли щеше да се чуди.

Аз съм стигнала до извода ,че щом има изневяра ,значи е имало защо ,нещо ти е липсвало.В никакъв случай това не е оправдания ,но има едни дребни детайли,в които не ми се изпада в подробности.Реално за себе си съм объркана и не знам нито какво искам ,нито какво да си пожелая.Оставила съм нещата на течението ...

Не съдя, нито търся вина, само ти казах да се поогледаш кой е по-искрен с теб. Да се оставиш на течението не е много добро решение, щом и дете има в схемата.

Здравейте отново благодаря, че ви има и че сте толкова искрени в споделянето, дискусиите и съветите! Продължавайте все така!

Много ми се ще да кажа (без да конкретизирам проблем, а по принцип), че  с течение на времето в живота си установих следното: когато нещо зацикли, престане да бъде онова, което е било и упорито отказва да се поправя; не се получава; получава се винаги наопаки или нещата тръгват перманентно назад, то – единственото правило, което се е доказало  при мен е-  започвай да се вглеждаш в ситуацията и здраво да работиш върху себе си. Или с други думи, една ситуация е обречена на застой/провал, ако не "еволюираш". Обикновено тая своеобразна еволюция за  мен се е изразявала в необходимост от поемане на по-голяма отговорност към себе си и собствения си живот, промяна в начина на възприемането на нещата, промяна в реакциите ми , затягане на приоритетите.  Установих също, че животът не търпи пасивност и лежерност (от типа „ами сега не съм в кондиция, после ще видим“) и  накрая (рано или късно) те принуждава да "излезеш от матрицата". Та...като стигнеш до чертата, обикновено  трябва да скокнеш нагоре и (както казва danilu) да еволюираш като решиш въпроса "какво аджеба искам".  Докато не изкристализира истински дълбокото и осъзнато наше желание - за мен е  невъзможно да се намери нито пътя, нито средствата за реализирането му.  Точно оттам губим нишката. Оттам нещата се заплитат или зациклят. Дядо ми лека му пръст казваше: "Светът прави път на този, който знае къде отива".  Така че подкрепям напълно момичетата, които споделят идеята, че решението трябва да е максимално бързо и конкретно.  И се молим да е най-доброто. Но дори да не е, щом вече веднъж сме поели посоката, нещата ще се наместят, както трябва да са. Най-малкото - отворили сме пътя му.
Сега по темата за псевдоприятелите- признавам си, Петенце, че аз вече отдавна съм пуснала "ситото" в действие и все по-рядко правя компромиси.  Има една индийска приказка, че "ако започнеш да приемаш приятелите си за даденост, ти самият вече не може да си пълноценен приятел". Много съм го мислила тоя казус и стигам до извода, че е точно така. Човек престава да цени и да е отговорен за това, което приема като даденост и може би именно заради това онези приятели, които считат приятелството ни за нещо винаги налично "по дифоулт" престават да му отдават сериозно значение и да се чувстват отговорни за подхранването му. Стигне ли се дотук,  за мен едно приятелство е вече изчерпано и е напълно безсмислено да се хаби енергия в ядове, нерви, разочарования и тн. То е все едно да страдаш и да се нервиш за това, че лятото е свършило и е настъпила зимата. Аз какво правя - хващам техниката на "лодката" , натоварвам всичко ненужно с благодарност за добрия опит и споделени моменти и го пускам да си отплава по пътя.  И съм наясно, че ако трябва да остане в живота ми, то ще се върне, за да ми донесе нов опит. Понякога съм склонна да дам втори шанс и го давам, но после установявам друго: това, което съм отказала да приема (в случая раздяла или дистанциране от съответните хора), обикновено  продължава да ме съпътства и да тежи...(един от законите на кармата). Така че трябваше да се науча и това, че понякога профилактично  е необходимо  да се използва и  „секирата“ .. Изобщо прозрях, че хората с добри и сплотени семейства са тези с най-голямото богатство.  Приятелите за жалост не са това,което бяха...И много неща всъщност вече не са 
За пускането ...се сещам за 2 техники
1)    Пускане/“забравяне“ на желанието:  използвам техниката на „писмото“. Незнам дали съществува някъде точно в тоя вид или подобен, аз си я дообработвам според моите стандарти, но общо взето си представям следното: желанието ми , изписано върху лист хартия под формата на писмо. Докато го изписвам, виждам самите думи и си го усещам , усещам радостта от сбъдването му, изпълвам го с благодарност; сгъвам  на 4, пъхам го в плик и го пускам във въображаема пощенска кутия. Затварям капака на кутията , обръщам се и си тръгвам в обратната посока.  Интересното е, че по този начин подсъзнанието се настройва на опция „самоуспокоение“. Тоест подсъзнанието  интуитивно приема, че е неизбежно и необходимо да се раздели с писмото, ако иска то да стигне до получателя (Вселената) и да получи  отговор от нея.  Така то ще остави писмото да си върви по пътя и същевременно ще бъде спокойно, че отговор рано или късно ще дойде.  Иска се доста практика, но се получава. След няколко опита установих, че ми е доста по-лесно да се откъсвам от мислите за желанията си в бъдеще време и да ги заменям с мисли, касаещи настоящия момент.

2)   Пускане/разделяне с  чувство, болка, негативни мисли, негативни хора и ситуации:  използвам техниката на „червения балон“. Представям си съответната зона или чувство като ярко червена енергия и я усещам на чисто физическо ниво. Ако чувството ме разяжда и мъчи, ги чувствам точно така, без да се щадя – силно, хапливо, режещо, парещо, разрушаващо, бодящо, кървящо.  Колкото по-конкретно и близко до реалното състояние го изобразите, толкова по-добър ще е резултатът. Обхващам всичко в яркочервен балон, връзвам му панделка и го пускам да се издига нагоре. Представям си и проследявам как се издига отвъд пределите на съзнанието ми – далече и високо, все по-далече и все по-високо, докато изчезне от хоризонта.  Става и с визуализация на вода, в която е „удавена“ болката и  която постепенно се изпарява. Това с червения балон лично на мен ми излекува мигренно състояние тоест добро е и за чисто физическа болка.

 И накрая за мудрите – danilu, правилно си се насочила към тези, които имат отношение към проблемите ти....наистина не е необходимо да се правят всички, даже не е и препоръчително. Повечето от тях припокриват действието си.  Аз съм на принципа по-добре да се усъвършенствам в няколко, отколкото да практикувам всички, но без видим резултат. Според мен Ганеша мудра (самочувствие, увереност, благоденствие), Анджали мудра (благодарност), Дхиани мудра (отстраняване на негативи) , Гияна мудра (баланс) , Мущи мудра (пускане на отрицателни влияния)  са универсални. Мудрата за стопиране на страха – също. Като говорим за разрешаване на конфликти и проблеми – Брихаспати и Матанги мудра са мн полезни според мен.  И двете резултират в „избистряне“ на съзнанието, постигане на яснота и насочване на енергията в правилната посока, така че по-бързо и по-адекватно да можем да се справим с конфликтите и трудностите на пътя ни в конкретния момент.
Малко се поунесох, но се надявам да съм била полезна

Благодаря много за отделеното време да напишете този пост и най-вече за идеите, които дадохте.

Bandit Queen, прекрасен пост! Благо-даря ти за споделения опит.
Напоследък и аз разсъждавам върху това, че с чакане нищо не се получава, а просто времето си тече застрашително бързо в очакване на нещо си.
Животът наистина постоянно се опитва да ни накара да надскочим себе си и да минем на по-високо ниво, но много малко хора го осъзнават. И дори за тях е трудно, защото все пак силите ни не са безкрайни. Обикновено един урок се повтаря под различни форми, докато не го научиш, като всеки следващ път е по-труден и по-болезнен. За себе си съм установила, че най-лошо и с най-трайни негативни последствия е това да вървиш срещу себе си, особено ако е дълго и упорито и въпреки всички сигнали около теб.
Техниката с писмото е вид пускане на желанието и едновременно с това за заявяване и изпращане за изпълнение. Поздравления за креативността!
А техниката с червения балон е доста добър пример за овладяване и контрол на фините енергии в нас. Отново много добра визуализация.
Точно днес задълбах темата за мудрите и си мислех същото като теб - че е по-добре да си харесам по интуиция няколко и да се занимавам редовно с тях, отколкото да си разпилявам усилията в десетки видове.
Очевидно сме били на една вълна тези дни в много отношения.

Прекрасен синхрон Казват, че синхронът е най-добрият показател, когато сме на прав път
Благодаря, Петенце, за хубавите думи!
И  безкрайно вярно прозрение за вървенето срещу себе си. Аз за малко така да си "осакатя" живота от инат. Все си мисля, че всичко това произлиза от недостатъчно себеобичане/себеуважение. Междудругото много е тънка границата между упоритост (да не се предаваш) и инат. Но май най-трудното е да осъзнаем как да обичаме себе си, за да не се самонараняваме излишно. Толкова е кратък животът. Откакто го живея с мисълта, че за някои днес е последният им ден, започнах да живея много по-пълноценно и активно. Няма време..действително няма време за прахосване, ако искаме да оставим следа...

Bandit Queen
Точно преди половин час се сетих за една от техниките ти и я направих. Дай Боже да има резултат. И аз мисля, че синхроничностите са добър знак за посоката ни. Чела съм също, че неприятните случки са знак, че сме тръгнали по грешната нишка или силно сме понижили вибрациите си и смятам, че е защото имаме нужда от побутване към друга посока или съответно напомняне да дойдем на себе си.
Освен живота си, ако човек натрупа много грешки една след друга може да осакати и себе си. Затова наистина трябва много да внимаваме и да се учим по-бързо.
Правила съм грешката да упорствам в нещо, което не се получава от криворазбран морал и чувство, че трябва да опитвам всички начини, преди да се откажа. Но не става така и ако не го разбереш по лесния начин, ти се дава по труден, че да се осъзнаеш. Ако и това не е достатъчно, идва още по-трудния и ако си достатъчно тъп и идеалист да продължаваш, в един момент се чудиш откъде ти е дошло, но вече е късно. Затова - да се осъзнаваме навреме!
Повечето хора грешат от страх, нужда или криворазбрано чувство за дълг и отговорност. Нерядко сме жертва и на фини манипулации, дори от близки хора. Отделно на всеки са натрапени и биват натрапени постоянно различни ограничаващи вярвания и модели на мислене. И кашата става пълна. Затова трябва добре да се замислим какво правим и защо и заради кого. Дали е защото го искаме заради себе си? Или е заради някого? От любов ли се водим или от страх? Кое ни ограничава в мисленето? Кои нагласи и мисли ни пречат в различните сфери на нашия живот? И т.н....
Осъзнала съм, че животът е много кратък и това в началото ме ужасяваше. Все още понякога се плаша от тази мисъл и дори днес мислих и по този въпрос. Но като цяло и аз реших колкото мога да го живея пълноценно, пък да става каквото ще. Тук в темата имаше съвет да оставим живота да живее нас. Мисля, че разбирам какво се има предвид, но засега ми се вижда труднопостижимо изкуство. Но не пречи да опитваме.
Благодаря отново, че ви има! Хубава вечер и успешна нова седмица!

Edit: Опитах техниката с червения балон за една болежка (физическа). До момента с отделянето на балона всичко вървеше добре, но тогава не успя да се отдели от мен. Опитах няколко пъти с усилие на волята, но само се издигаше малко и пак се наместваше на същото място. И тогава стигнах до един интересен извод - че не мога и не желая да пусна неприятното усещане, колкото и да е гадно. Сякаш се уплаших, че част от тялото ми ще си отиде с него и ще олекна или дори изчезна. Усещането излиза червено - черно на цвят, затова прекръстих мястото и си представих как черното се изчиства, а червеното се превръща в чиста и силна жизнена енергия. Мисля, че работи, защото усетих лекота и спокойствие след това.  

Мисля, че това е в основата на повечето ни проблеми.Трябва наистина да обичаме повече себе си, да се съобразяваме с нашите си желания, а не на другите, да живеем живота си така, както го разбираме.Така ще се чувстваме свободни, а това е едно незаменимо усещане, което ни прави и по-смели и уверени в решенията ни.

Самата чиста и свята истина! Но кого ли са го учили така?... Отвсякъде са ни натрапени съвсем други неща.

О, прекрасна техника!!! Още тази вечер ще пробвам идеята за червеният балон. От повече от година обикалям разни специалисти, за да открия,защо в областта на таза,точно под кръста изпитвам силни болки при умора, и най-вече след ставане от леглото. Купихме нов матрак, ново легло, правих физиотерапия, кортизон, който вече не действа....Опитвам и с мудрите,но все още няма големи резултати. Стискайте палци за новият подход към болката!
И аз,уви,  трудно се научавам да се обичам повече и да не се поддавам на емоции. Които обикновено само ми вредят и  оставят след себе си празнота и болка. Бавно започвам да разбирам,че дори и най-трудните изпитания които ми поднася съдбата са ми от полза и трябва да ги приемам като ценни уроци,без да им се противопоставям. Да не се старая да се харесвам на всички . И без това е невъзможно, а и ако е така, значи не е искрено. Трудно,но все по-успешно, успявам да избегна да  реагирам на това, което ме дразни и да постъпя спокойно и разумно. Е, не съм достигнала до максимално съвършенство и имам още много да се уча, но се движа с лекота и сигурност към целите си.

Здравейте! Днес е новолуние.Искам да попитам в колко часа могат да се пишат желания?

Новолунието настъпва днес в 22.44, но тогава луната остава без курс до 10.21 на следващия ден. Аз ще пиша утре, въпреки, че вече ще са изтекли осемте най-силни часа.

Извинете за може би глупавия въпрос, но ако луната е без курс се изчаква да мине 10:21 часа на 14.06 и тогава се пише, така ли?