Минималистичен начин на живот

  • 582 688
  • 12 356
# 12 210
Чудесно е, че начинът Ви на живот позволява да не ползвате автомобили. Ние, за жалост, водим "американски начин на живот" в българската действителност - имаме малко дете, и двамата с мъжа ми работим извън областния град, в който живеем, той пък е и с ненормирано работно време. Полага ни се служебен транспорт, но ако искам да си прибера детето в рамките на работното време на детската градина, не мога да го ползвам. Роднините ни също живеят извън града. Случва се така че до едно и също работно място ходим с два автомобила, тъй като той понякога се налага да работи до 19-20ч...
Няма нужда да ме съветвате минималистично да си сменим работа, тъй като това не е приложимо - и да я сменим, браншът ни е такъв, че няма да работим в центъра на града.
Виж целия пост
# 12 211
Не мога без автомобил. Бих прежалила чантите, но не и колата си. Четете с усмивка. Sweat Smile Реших да допълня: мъжа ми си има своя кола. Т.е. имаме 2 коли.
Виж целия пост
# 12 212
Аз имам книжка, но не шофирам и никога не съм. В трудните моменти, когато съм имала необходимост от автомобил съм използвала "споделено" пътуване в градски условия. Пращах дъщеря ми на училище с едни познати от квартала, а аз ходех с колега до работното си място. И за двете направления  съм заплащала услугата и съм наясно със  свободата да имаш и използваш личен автомобил, ама не е за мен тази работа.
В момента разходите ни за пътуване се свеждат до картата за градски транспорт на дъщеря ми .
Виж целия пост
# 12 213

Няма нужда да ме съветвате минималистично да си сменим работа, тъй като това не е приложимо - и да я сменим, браншът ни е такъв, че няма да работим в центъра на града.

Аз на децата си не давам съвети, какво остава на непознати.
Виж целия пост
# 12 214
Аз на работа ходя пеш  - на минути от къщи е. Мъжът ми - по-често с колело. Кола имаме - за града и извън града при нужда и като ходим из исландската пустош. Градски или междуградски транспорт не ползваме. Хич не е ефективен, практичен и бърз, нито стига навсякъде. В Исландия няма влакове и метро - само автобуси.
Виж целия пост
# 12 215
Супер за Исландия, ама аз живея на Майорка, и без кола съм загинала. Автобус хващам само ако ходя на РД с пиене, щото автобусите се влачат по 100 часа, за една отсечка дето с колата ще я взема за наполовина по- малко време.Joy Отделно ходя на работа с кола, а и като пазарувам се придвижвам с кола. С кола имам мобилност и по целия остров - днес съм тук, утре там. А тук това е благинка. Така че минимализмът ми е в пространството вкъщи.
Виж целия пост
# 12 216
Ми то Майорка звучи точно като Исландия. Simple Smile
Виж целия пост
# 12 217
Онази вечер ми се наложи да стигна посреднощ до Районното - с колата ми отне 5 минути. Друга майка, живееща по-наблизо от мен, дойде за час и половина - пеш. Отдавна съм оценила колата и това да я имаш.
Виж целия пост
# 12 218
Колата си е безспорно улеснение. Но когато не се е случило да са шофьори в едно семейство до определени години отпосле вече губи смисъл.
И аз ходя на работа пеш. Обаче мъжът ми го примързява редовно като е студено. Та дава пари за такси. Слава Богу и той работи в квартала. Обаче имаме друг проблем - таксиджиите се мусят за такива къси вътрешни курсове. Те са си прави хората.

Оцених улеснението на това да имаш автомобил когато преди години правихме ремонт в жилище в друг град. Беше трудничка координацията и логистиката на всичко от разстояние. Чак не мога сега вече да си представя как сме имали сили и нерви за това.

Извън темата, но... Исландия ми звучи като необикновено вълшебно място. От един-два сериала дето съм гледала, ми е останало това чувство. Бяха все едни такива зимни картини. Много ме очароваха.
Виж целия пост
# 12 219
В ноар кримките атмосферата в Исландия изглежда по-мистична и мрачна отколкото е. Simple Smile Но, да, природата е впечатляваща. Едно място може да изглежда (а и усещането за него) различно в зависимост от времето, сезона и светлината. Ако трябва да избера една дума с която да я опиша - простор.
Виж целия пост
# 12 220
Размечтах се!

И понеже някой отвори темата за смахнатите хора в контекста на личните и семейни автомобили, ще призная, че с мъжа ми чупим стереотипа за това, че "женската" кола е кочина, а "мъжката" - чиста и добре обгрижена. Моята кола свети, докато мъжът ми кара нещо, което може да бъде описано само като "самоходен контейнер". Аз в него отказвам да се возя. Детето пътува с мен и това не подлежи на обсъждане.

Без кола не мога да живея.
Виж целия пост
# 12 221
А , ние сме по стереотипа. ММ редовно чисти и бърше и двете коли и се опитва да опази поне своята чиста до следващия ден. Аз си минимизирам усилията за пазене на возилото.
Виж целия пост
# 12 222
Добро утро!Аз никъде не упрекнах хората защо имат коли.Просто споделих, че ние нямаме.
Хубава седмица, момичета!
Виж целия пост
# 12 223
Спокойно, надали някой си е помислил, че го упрекваш - просто имаш различен начин на живот. При мен проблемът е инфраструктурен: кварталът ми си е чиста спалня. Училище, ясла, детска градина и магазини са на пешеходно, но не чак толкова близко разстояние. Особено, ако трябва да стигна до там с буйстващия малък човек. Или пък да мъкна торбите със седмичния пазар. Работя в противоположния край на града. Дори и да сменя работното място, то естеството на квалификацията ми не предполага да работя в жилищна зона. Парк в квартала няма, но то и за целия град са само 3 - при всички случаи отивам до там с колата. Преди години като ходех на танци и тренировки всички зали са отново в други квартали. Смяната на жилището не подлежи на обсъждане - имам простор, функционалност и тишина, които са крайно нехарактерни за градска среда. И именно ниската гъстота на заселване прави района непривлекателен за търговски обекти. Реално мога да се лиша от много неща, но ако остана без кола, ежедневието ми започва да буксува от същия момент.
Виж целия пост
# 12 224
Аз в ежедневието също съм пеш. Децата ги взема училищен автобус, кантората е под блока, живеем до метростанция, съдът е на 3 спирки, както и всичко се стига бързо.
В планира през уикенда, според сезона,
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия