Минималистичен начин на живот

  • 581 580
  • 12 349
# 4 635
Титина, представям си какво ти е било... Радвам се, че мъжът ти е здрав, наистина.
Кошмарът беше като му клюмна главата в колата...после се усетих, че той се унася, т.к. температурата му беше над 40С. Наистина добре, че се оказа друг вирус.
Виж целия пост
# 4 636
В контактите си станах краен минималист...
Не работя, вкъщи съм си, та колеги нямам.
Имам две-три  приятелки, с които се виждаме само през лятото...
Когато се съберем в родния град, че се пръснахме по света.
Тоест, откакто съм 9 години в София, нямам абсолютно никакви нови контакти/приятелства.
Изключвам тези на съпруга ми. Тях не ги броя, те са си негови.
Близки ме питат как живея така, не било нормално и т.н.
Едва ли не, съм асоциална...
Изключително общителен човек съм всъщност,
но ей така, да се заприказваме на детската площадка
без да се запознаваме, без имена и прочие... И така ми е най-добре...
Много е вярна приказката, че с какъвто се събереш, такъв ставаш
и предвид интелектуалното ниво на повечето хора в квартала,
(дано не ме разберете погрешно)
честно казано предпочитам да съм без познанства.
Нещо подобно и при мен. Аз съм общителна, на работа обслужвам средно по 30-40 души дневно, като на всеки отделям по 30 минути средно. С годините това явно доста ме натоварва и имам нужда от тишина. Част от най-близките ми приятели живеят в други градове. Харесваше ми да съм в майчинство, но не завързах никакви контакти покрай детето. И аз само докато чуех какви екзистенциални разговори се водеха в кварталната площадка и губих всякакво желание за комуникация. Голяма част от майките ме мислиха за надута, а аз просто се дистанцирах. Нямам какво да си кажа с такива хора.
Виж целия пост
# 4 637
Извинете, ама Вие по 20 часа дневно ли сте на работа?

Аз намалих доста купуването на храна. Пратена съм да работя от вкъщи, но с необходимост от отскачане до офиса поне 2 или 3 от работните дни. И с опция за спешно повикване през другото време. Оказа се, че явно съм прекалявала в хранителните магазини. Установих, че има артикули, които е напълно излишно да купувам, щом съм си у нас и мога да сготвя. Дрехи, чанти, обувки и т.н. никога не са ми били краста. Доста си пазя нещата и ги ползвам дълго. Купувала съм при необходимост, а сега съвсем съм ги занулила. Единственото купувано в момента редовно и в повече са дезинфекциращи и почистващи средства.
Всъщност, погледното минималистично, бих минимализирала ходенето на работа.Laughing
Настоящият период ми даде възможност да се убедя, че голяма част от дейността може да се върши и без непременното физическо присъствие на офисното работно място. Натискането на копчетата и на домашния, и на служебния комп си е все натискане на копчета.
Виж целия пост
# 4 638
При мен няма вариант за работа вкъщи, трябва да съм на линия. Въртим се на смени. Обаче забелязах, че покрай тези маски загубих желание да се гримирам, да си облека нещо по-свежо. Давам повече пари за храна, защото готвя почти всеки ден.
Виж целия пост
# 4 639
Брат ми работи от вкъщи, тези дни ми се хвали, че разходите му за храна са паднали наполовина, понеже е спрял да яде по заведения за обяд.
Виж целия пост
# 4 640
В контактите си станах краен минималист...
Не работя, вкъщи съм си, та колеги нямам.
Имам две-три  приятелки, с които се виждаме само през лятото...
Когато се съберем в родния град, че се пръснахме по света.
Тоест, откакто съм 9 години в София, нямам абсолютно никакви нови контакти/приятелства.
Изключвам тези на съпруга ми. Тях не ги броя, те са си негови.
Близки ме питат как живея така, не било нормално и т.н.
Едва ли не, съм асоциална...
Изключително общителен човек съм всъщност,
но ей така, да се заприказваме на детската площадка
без да се запознаваме, без имена и прочие... И така ми е най-добре...
Много е вярна приказката, че с какъвто се събереш, такъв ставаш
и предвид интелектуалното ниво на повечето хора в квартала,
(дано не ме разберете погрешно)
честно казано предпочитам да съм без познанства.
Подкрепям напълно на площадката всеки си хвали, на кого детето, еди какво си, и как си направо ми е идиотско до някаква степен. Всеки ден едно и също клюкарски работи от сутринта.Предпочитам без такива познанства и аз и жена ми.
Виж целия пост
# 4 641
Момичета ,толкова се зарадвах на постовете ви за малкото приятелства.
Помислих си ,че съм единствената.
Всъщност приятелки нямам никакви.
На работа екипа ни е голям и ми е предостатъчно общуването там.
Искам тишина.
Имам нужда да НЕ чувам хвалби от сорта на: колко сме работни ,красиви ,умни ,каква кулинарна фурия ,домакиня ,перфектна с перфектно семейство и деца.
Мерси!
Такива пробутвания не на мене!
Излизам сама до центъра ,пазара ,градската градина.
Не се съобразявам къде да ходим ,по колко време ще отделям за неща ,които изобщо не ме вълнуват.
А от ходенето по кафета пък най-малко се вълнувам.
Не ходя по кафета ,заведения и т.н.
Предпочитам ходене в балкана ,сред природата.

Напоследък харченето е абсолютно минимално.
Купувам най-необходимото.
Рядко купувам нещо излишно.
Оказа се ,че не е толкова страшно да не харчиш пари за каквото ти дойде на акъла.
Виж целия пост
# 4 642
Ехооо на всички Simple Smile Тая корона истерия добре ми се отрази (минимално за летния сезон като сандали купих он лайн ). Ние на работа сме на ротационен принцип- и ми се пада веднъж месечено за седмица да съм на работа. Та тоя домашен престой ми помогна да стигна до места в къщи, в които никога, ама никога не успявах.
Разчистих си моя гардероб (вс едни над 10 годишни дрехи придърпвах за следващата година и така 10 г Simple Smile- та тях разкарах, малко на моя мъж, 2 торби играчки, класирах личните ни документи в 2 класьора (дипломи, труд. книжки, сертификати и тн). Боже, боже...колко място се освободи ( и прахоляк насъбран се изчисти). Имам 2 торби среден размер детски дрехи да раздам и така.
Отчетох ви се- дано не се забатача пак като Плюшкин в съхранението, даже и място за нови неща нямаше (от стари, макар и супер запазени, но стари над 10 г. дрехи).
Виж целия пост
# 4 643
Всяка година раздавам всички омалели дрехи на малкия син, така че короната не ме е променила. Дрехите от големия ги пазя за малкия, така че короната пак не ме е променила.
Аз имах един кофти почти десетгодишен период, дето почти не контактувах с жени извън работата и семейството. Сега не е така, някак го надживях това кой как се хвали, слушам ги и им казвам браво. Не ми пречи, имат нужда хората казват го. Явно им е по-добре така.
Вече не бих отхвърляла социални контакти - ако има къде да се иде и да се забавляваме - не отказвам. Животът е твърде кратък, за да го прекараш вкъщи сам. Поне за мен.
Виж целия пост
# 4 644
Е те и детските площадки са затворени, та проблем няма. Joy И аз като Кристина съм на мнение, че животът е прекалено кратък, за да го прекараш сам вкъщи. С годините останаха малко приятели, но с никакви въобще не си представям как бих се чувствала. Няма нужда да си общувам със Сийка от съседния вход, дето едвам е завършила средно, но чак пък никой да не ми е на нивото... За мен във всичко трябва баланс - дори в минимализма.

Дрехи, които не се носят не задържам вкъщи, от години.
Виж целия пост
# 4 645
Аз съм социално животно, но като скот не мога. Искам да общувам. Друг е въпроса , че едно време една дружка като ми разказваше, че в Белгия са като роботи- от работа в къщи, не и вярвах много.
Ми то в София такъв стана живота- отчуждени сме, от работа, мимоходом през кварталната градинка ако децата се размрънкат и  бам в къщи... Ние поне не ходим на далечни разстояния та това да е причина, но някак живота стана затворен. Например около мен е абсурд някой да се изтропа на вртата за гости без покана (в малките градове сякаш не е така) или спонтанна вечеря с приятели- винаги с уговорки, с уточнения...
Виж целия пост
# 4 646
Хайде сега да не приемаме минимално общуващите като скоти.
Това е мой избор ,избора и на други.
Не се чувствам скотски.
Напротив ,отровни приятелства не са ми нужни.
За да излизаш с приятелки ,трябва да ти е приятно и да има за какво да си общувате!
Тук изобщо не става въпрос за това ,че всички са ми под нивото!
Става въпрос за различни интереси!
Да не си подхвърляме веднага определения без да се познаваме.
Всеки избира начина си на живот!
Всеки харесва така ,както иска да живее!
Общувам с много хора в ежедневието си!
Работя във фирма с над 1000 човека!
Достатъчна ми е лудницата и емоциите на работа!
Виж целия пост
# 4 647
Ами, че не се обиждай. За мен това е думата (не е обидна, съществува в бг език). И никой не те кара да общуваш с отровни хора, даже как ще ти мине през ума да ги наречеш приятели??
Виж целия пост
# 4 648
Аз от години съм вкъщи, на работа общувам малко, но е друго. Ценя всяко приятелство, създадено по площадките, защото са малко истинските. Даже сега ми е много мило да изляза до магазина, да видя съседите и да поклюкарим за цените на зеленчука.
Виж целия пост
# 4 649
Общуването само в семейството има различни измерения, според размера на семейството.
Ние имаме 4 деца на различна възраст. В съседните жилища живеят моите родители и семейството на сестра ми, с която живее едната ми племенница, а другата гостува често (и очаква скоро близнаци). Свекърите ми живеят наблизо и са близки приятели с родителите ми. Ние работим с девер ми и жена му и сме през почти цялото работно време заедно. Идват клиенти, ходим в съда и до други институции. Когато няма ИП, всеки петък вечер излизаме със съпруга ми и 2 приятелски семейства. Аз се виждам веднъж в седмицата с приятелка на обяд. Семейно ходим всяка седмица на театър, концерт, кино, изложба. Имаме и 3 кучета, с които ходим на кучешката площадка. Страшно много ми е това общуване. Изобщо не ми трябва друго извън моя най-тесен кръг. И не търся.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия