Минималистичен начин на живот

  • 581 540
  • 12 349
# 4 650
Ами, че не се обиждай. За мен това е думата (не е обидна, съществува в бг език). И никой не те кара да общуваш с отровни хора, даже как ще ти мине през ума да ги наречеш приятели??
Ние в България много обичаме да даваме определения на хората и да ги съдим.
И през ум не ни минава ,че някой разсъждава по-различно от нас!
Съдим с лека ръка и даваме акъл без да ни го искат!
Виж целия пост
# 4 651
Fever Ray, то вашият тесен кръг е доста широк, та е обяснимо. Satisfied На мен ми е странно как може да стига на някого служебното общуване, защото то е на съвсем различно ниво, но хора разни. Ясно е че може хора от семейството да да ти всъщност най-добри приятели, особено ако семейството е толкова голямо.
Виж целия пост
# 4 652
Ами, че не се обиждай. За мен това е думата (не е обидна, съществува в бг език). И никой не те кара да общуваш с отровни хора, даже как ще ти мине през ума да ги наречеш приятели??
Ние в България много обичаме да даваме определения на хората и да ги съдим.
И през ум не ни минава ,че някой разсъждава по-различно от нас!
Съдим с лека ръка и даваме акъл без да ни го искат!

Ето точно това имам предвид, като казвам, че го надживях. Ама някой си казал нещо, ама много му здраве, мен какво ме касае, като знам, че не е истина. Перде ли е, израза: Ти го плюеш, то си мисли, че вали дъжд ли е, не знам какво да използвам, но много се кефя, че надживях това. Приемам го като лична победа над себе си, над егото си.
Иначе на мен лично понякога собственото ми семейтво ми идва в повече и искам да излизам сама или с някой извън семейството, ако е възможно.
Виж целия пост
# 4 653
Приятелства на работното място не създавам, това ми е принцип от много време. Отивам, работя, прибирам се. За личния си живот споделям малко, в рамките на добрия тон. Приятелки имам много малко, и с тях не споделям всичко. Споделям с мъжа ми, дъщеря ми и майка.
Виж целия пост
# 4 654
особено ако семейството е толкова голямо.
То и нашето е така,  сплотено е в по-широк кръг влючващ и лели/вуйни, чичовци, братовчеди...
Та, и на мен ми е предостатъчен такъв кръгозор...
Виж целия пост
# 4 655
Хич не ми пука на мен кой, къде и как ме обсъждал и плюел! На работа работя с много хора, приятелският кръг е стеснен до минимум, абсурд е някой да ми се изтърси без предупреждение, въобще такива ангажиращи мъкнения на приятелки съм ги отрязала. Ми може да съм в баня, тоалетна, да съм къносана...! По заведения ходя често, защото приятелите ми и аз празнуваме РД и пр. празници там. На кино, театър, концерт ходя с ММ и/или дъщеря ми. И съвсем не съм борсук, пазарувам от специализираните квартални магазини и удрям лаф с всички магазинерки, защото ме познават...просто близки, ангажиращи контакти мразя!
Пътуваме често и в чужбина, най вече по комшиите, най ми е добре да съм само със семейството ми там, не да чакам тоя кога станал, пък не искал да гледа този музей...вечерта не му се разхождало и т.н.
Виж целия пост
# 4 656
Ние в България много обичаме да даваме определения на хората и да ги съдим.
И през ум не ни минава ,че някой разсъждава по-различно от нас!
Съдим с лека ръка и даваме акъл без да ни го искат!
Да ме прощаваш, но с постовете си демонстрираш точно това, което уж избягваш - не виждаш чуждото мнение, съдиш и лепиш етикети, а за капак приемаш лично всичко.
Виж целия пост
# 4 657
cristina 1980 ,както споменах в по-горния пост - различни интереси!
Всеки си интерпретира както му хареса и според разсъжденията си!
FrauDanna ,никой не говори за приятелство на работното си място!
Става въпрос за общуване!
И пак да се повторя:
Всеки си прави изводи според себе си и начина си на разсъждение!
Аз казвам нещо ,100 човека го разбират по сто начина.
Виж целия пост
# 4 658
Имам чудесни познанства от площадките и по линия на детските разходки, които сега много ми липсват. И на детето му липсват приятелите. Така че точно тази част от ИП ми е много неприятна и се надявам да дойде време, когато да можем пак да се виждаме в някакъв формат. Не съм минималист по отношение на социалните контакти, много ми липсва общуването с приятните хора, които срещах в парка, по площадките и т.н.
Виж целия пост
# 4 659
Моето усещане е, че човек има нужда от приятни контакти, но не с еднотипни хора. Срещам едни на работа, други в квартални локации - магазинчета, градинки; трети са приятели от време оно, като някои са ми станали такива просто покрай пиенето на кафе на едно и също място.
Имам само една изключително близка приятелка, която всъщност е бивша колежка на мъжа ми. Така се запознахме.
И приличен кръг от приятели, които са точно толкова близки, колкото ми е необходимо и достатъчно, без да ми навлизат в личното пространство или пък аз в тяхното.
Мисля, че контактите не трябва да се рамкират така строго. Човек никога не знае с кого може да го срещне животът и какво би изпуснал, ако се размине.
Важно е умението да държиш точната дистанция. А това не зависи толкова от бройката на хората.

П.П. Забравих да кажа, че тук във форума срещнах потребителка, която също ми стана много близка, макар да не сме се виждали на живо. Мога спокойно да я нарека истински приятел.
Любопитно ми е дали ще запазим същите отношения и усещания при лични контакти?!
Виж целия пост
# 4 660
А и човек никога не знае от кой какво може да научи и как тази информация ще му е полезна. Било за човешките взаимоотношения, било в професията си, било за приготвяне на баница например. В контактите и аз не съм минималист, някой иска ли да общува с мен, да излиза, ако имам възможност винаги бих дала шанс. Проблемът ми е, че съм доста претоварена, нямам време.
Виж целия пост
# 4 661
Важно е умението да държиш точната дистанция.

Това звучи наистина като мъдра и логична сентенция, но се пропуска нещо...
Важно и този отсреща да мисли като теб... Simple Smile
защото иначе стават недоразумения.
Виж целия пост
# 4 662
Важно е умението да държиш точната дистанция.

Това звучи наистина като мъдра и логична сентенция, но се пропуска нещо...
Важно и този отсреща да мисли като теб... Simple Smile
защото иначе стават недоразумения.
Самата дума отношения говори за двустранност на процеса. Другото е натрапничество. За него не съм писала.
Виж целия пост
# 4 663
Имам много познати за кафе и за излизане, но истински приятели нямам много. Особено след като две "приятелки" ме предадоха, винаги имам едно наум. Дистанцирах се от уж приятелите, които ме търсят само когато имат нужда, а през другото време не се сещат да звъннат и да кажат едно "Здравей! Как си?" Имам само няколко близки приятели, повечето са от много години. С годините все повече започнах да си ценя дългогодишните приятелства, които са устояли на времето. Но бих дала шанс и на нови приятелства, вчера една позната ми писа във фейсбук, че според нея имаме много общи неща и трябва да се виждаме по–често, приятно ми стана. Познаваме се от много години, но досега сме били само на здравей–здрасти, така че реално не се познаваме добре.
И да се похваля, че днес започнах разчистване на тавана. Има работа за цял китайски народ. Ще пада голямо хвърляне. И куп багажи на щерката, домъкна ги, когато заминаваше за чужбина и още си стоят по кашоните. Всичко ще трябва да се прегледа и сортира и което не се ползва, изчезва.
Виж целия пост
# 4 664
Имам добри приятелства, създадени на работното ми място, когато работех, де. Противно на масовото мнение, не тук в темата конкретно, а изобщо, смятам, че работното място е добра среда да прецениш човека, защото го виждаш в по-стресови ситуации, има елемент сравнение, заедно сте по няколко часа дневно. А щом работите заедно, очаква се да имате близък образователен ценз и интелектуално ниво, както и поне един общ интерес - работата. И ако сте на едни години не е трудно да се намерят и други общи теми. И така от добри колеги към приятели. От друга страна обаче смятам, че хората понякога натоварват отношенията с прекалено големи очаквания и затова после се разочароват.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия