Минималистичен начин на живот

  • 580 733
  • 12 349
# 2 610
Аз пък като цяло имам много особено виждане за рождените дни...
Всячески се опитвам да показвам на околните, че точно този празник хич не го превъзнасям...
Хайде, за децата иди-дойди, ама за възрастните...
Че какво да ми е хубаво, че съм остаряла още с една година, че и да ми го честитят...
Ако има възможност ще се скрия в дън гора, докато ми мине рождения ден, без никой да ми звъни, да ми честити, при все, че не се е сетил за мен в последните 6 месеца, примерно...
В това отношение съм абсолютен бурсук.
Виж целия пост
# 2 611
М, дааа моят рожден ден също не го обичам, още от сутринта се почва едно звъненееее, ако съм на работа честитенеее и изморително празнуване вечерта!  Sad
Виж целия пост
# 2 612
+1 не ми е приятно да ми звънят толкова много хора и да ми напомнят с приповдигнат глас че съм по-стара. наскоро бях юбилярка и направо ми се скофти до вечерта. За щастие, рдтата са веднъж в годината:)
Виж целия пост
# 2 613
На мен пък са ми странни хората, които не си обичат рождения ден по тази причина. Егоцентрично ми идва и си представям как искат да живеят с орлите. Ми човек остарява, приближава се до смъртта, нормално е. Но и помъдрява Peace
Виж целия пост
# 2 614
О, изобщо не става въпрос, че не се възприемат годините...
Напротив... Аз съм доста далеч от хората, които не искат да приемат остаряването...
Нито анти ейдж кремове ползвам, нито слънцезащита срещу фотостареенето, нито си боядисвам косата...
Няма нищо егоцентрично в това, да не искаш да си център на внимание...
Егоцентричното е , че рожденият ден е нещо най-лично
и човек понякога има нужда от спокойствие за равносметка примерно,
вместо фанфари, от които половината може да са фалшиви...
Виж целия пост
# 2 615
ООООО, нееее въобще нямам предвид годините, казвам си ги навсякъде с гордост, мен това никога не ме е притеснявало, не всеки има честа и щастието да остарява, дай боже да сме от тези щастливци! Дори купувам свещи с цифри за тортата, да не би някой да не разбере колко години празнувам.... hahaha
Точно, не искам фалшиви фанфари, достатъчно хора си имам край мен близки и любими, те са ми достатъчни за празника!
Виж целия пост
# 2 616
Понеже споменахте остаряването. Говоря за такива хора.
Другото и аз го разбирам- далечни познати да ти честитят и да те заливат с говор, пожелания и очаквания за благодарности. Натоварващо е Peace
И не е минималистично Joy По- добре малко, но качествени.

Виж целия пост
# 2 617
+1 не ми е приятно да ми звънят толкова много хора и да ми напомнят с приповдигнат глас че съм по-стара. наскоро бях юбилярка и направо ми се скофти до вечерта. За щастие, рдтата са веднъж в годината:)
SmileSmile

Родена съм на 1 януари. Лягам си обичайно къмто 2-3 сутринта на НГ и хич не се кефя на факта, че 3-4 души винаги ми звънят малко след трети петли, за да ми честитят. Последните години ми писна и директно взех да си изключвам телефона - включвам го като стана и си изпия първото кафе, да ми се събуди мозъкът. Естествено, има сърдити всяка година. Не го разбирам това, честно. Никога не бих тероризирала някой рано-рано сутринта, за да му честитя каквото и да било - РД, сватба, раждане, все тая. Сънят е свещен.

Иначе винаги си казвам годините, не ме е страх от остаряването - както казва една от любимите ми възрастни актриси, това е привилегия, която много хора нямат.
Виж целия пост
# 2 618
Телефоните и всякакви други устройства у дома са на ноу дистърб режим в определен часови диапазон всеки ден. Заради часовата разлика с Бг и други метста по света все има кой да се обърка.

Аз се пъча, че приемам остаряването съвсем спокойно. И реално е така - не изпитвам никакъв дискомфорт при тази мисъл. Но щом си слагам кремове и грим, макар и почти незабележимо, не е като да съм съвсем над нещата и да се примиря изцяло с естествения им ход. Обаче срещу белите си косми не се бунтувам. Simple Smile
Виж целия пост
# 2 619
Моят рожден ден не ми е особено важен, но детето не искам да го лишавам от празнуване. Разбира се, от парти до парти има голяма разлика и не бих се втурнала да правя нещо, което ще ми спъне сериозно бюджета. Предпочитам да уча дъщеря ми на разумно консумиране с мисълта, че можеш все пак да си позволиш и повече, а не че се лишаваш по принуда. Факт е, че е разглезена, но не и в материално отношение.
Виж целия пост
# 2 620
РД на детето винаги сме отбелязвали...според възрастта, без да лишаваме от всичко по традиция, но без изхвърляния, за 10 годишния юбилей водихме децата на лунапарк, повозихме ги на всичко, което пожелаха, после на открито кафе пици, безалкохолни, торта...детска, красива, но не за половин заплата! Като по малка и на клуб с клоуни сме били....сега като голяма хапват компанията в заведение за нейна сметка и после на дискотека! Тя плаща и входа на дискотеката!
Моя РД и на ММ празнуваме в тесен кръг на заведение с най любимите приятели! Хапваме, говорим, духаме по едни свещи и това е..! Wink

Виж целия пост
# 2 621

Родена съм на 1 януари. Лягам си обичайно къмто 2-3 сутринта на НГ и хич не се кефя на факта, че 3-4 души винаги ми звънят малко след трети петли, за да ми честитят. Последните години ми писна и директно взех да си изключвам телефона - включвам го като стана и си изпия първото кафе, да ми се събуди мозъкът. Естествено, има сърдити всяка година. Не го разбирам това, честно. Никога не бих тероризирала някой рано-рано сутринта, за да му честитя каквото и да било - РД, сватба, раждане, все тая. Сънят е свещен.

Хм... Тя темата така или иначе от минимализма като начин на живот се е изродила в нещо съвсем странично - рожден ден на децата - кога и къде...
И по повод, написаното от теб, да споделя и моето мнение за неудобствата около честитенето. Аз обичам да си поспивам сутрин и ако е в почивен ден Рожденият ми ден, бих те разбрала за ранното звънене с клишираните честитки. Но няма как да изискваме от хората да са изключително изобретателни в пожеланията си или пък да знаят много добре какво искаме, за да ни го пожелават.
Всъщност, при мен често се е получавало никой да не ми се обади през деня. Или едно-две очаквани обаждания от най-близките. А вечерта, когато се съберем да празнуваме, се почва голямото звънене и 5-минутни разговори, които, предполагам, са голяма досада за всички, които трябва да ги изслушат: "Благодаря! Благодаря! Да, много бих се радвала много, благодаря! Да, празнуваме, да, благодаря! За вас всички също! Да поздравиш всички! Благодаря за обаждането! Благодаря! Да, така е! Мерси, ще се видим скоро! Благодаря! Много се радвам! Благодаря, и на вас също! Всичко хубаво, до скоро! Да, мерси!...." Пфффффф

След 2-3 минутки отново такъв разговор. След 10-15 отново. После пак, и пак...
Знам как цял ден хората са си мислили, че не трябва да забравят да ми честитят, но нещо има и са го отлагали за по-късно. И вечерта, когато се приберат, вече "няма за кога да го отлагат", се започва голямото звънене. Затова предпочитам сутрин, на обяд да ги водя тези разговори. За да мога да обърна персонално внимание на всеки, да усетя пожеланията, да се зарадвам на това, че са се сетили за мен, а не да отговарям клиширано и пришпорено, за да не досаждам на хората около мен или ако съм на шумно място да повтарям механично Благодаря, благодаря!, без значение какво ми говорят отсреща.

Виж целия пост
# 2 622
А, аз не искам да ми се обаждат, някак си не ме вълнуват техните пожелания....грозно е от моя страна, но е така! Обмислям даже изключване на телефона на РД!
Виж целия пост
# 2 623
И в обажданията предпочитам минимализма. Grinning
Поне Фейсбук с това ми помага - хем си си написал пожеланието, хем избягваш телефонните разговори.
Виж целия пост
# 2 624
На мен супер рядко ми се случва да се чуя с някой за каквото и да било. Вайбър и Фейсбук вършат идеална работа. Иначе на РД наистина си е тормоз. Разбирам, че хората с най-добри чувства ми се обаждат, ама по някое време наистина ми става досадно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия