Минималистичен начин на живот

  • 580 432
  • 12 349
# 2 730

Майка ми и досега пази неизброимо количество карета в един шкаф. Такива бяха времената.
Е да, ама ние живеем в друго време, а и аз нямам толкова много шкафове! Wink
Виж целия пост
# 2 731
Аз като се замисля нямам чеиз. Имам едун килим от баба ми, който майка ми е съхранявала и сега го ползваме през зимата за детето. Другото е една дебела вълнена бебешка пелена- майка ми я направи с цип и подплата и малката си я ползва. Други неща просто нямаме.
Баща ми купува разни неща, но той е практичен и е в двете крайности - или чорапи или телевизор, готварска печка, кана за вода, тостер, а на такива неща се намира приложение.
Виж целия пост
# 2 732
Аз имам две дебели одеала, тъкани от баба ми, хем не ги ползвам, хем ми е жал да ги хвърля, а ми заемат място в гардероба. Имах и два губера, пак тъкани от нея, но тях ги оставих в старото жилище като се преместихме. Каренцата малко по малко ги разкарах, като си спомня едно време майка ми как ме напъваше да се уча да шия и си избождах очите и пръстите, че какво щели да кажат хората, че на нищо не ме била научила. Наскоро и го припомних, а тя ми се смее: "Ами какво да направя, времената бяха такива"...
Виж целия пост
# 2 733
Аз пазя каренца и плетива на една кука, не ги ползвам, но ми харесват и не бих се разделила с тях.
Виж целия пост
# 2 734
Прабаба ми и баба ми когато починаха, освен имотите, наследих и огромно количество китеници, каренца, гоблени, черги, сервизи и т.н. Всичко раздадох, а книгите дарихме в библиотека. Запазих си само 2-3 дребни нещица за спомен, плюс кутия черно-бели снимки на мои знайни и незнайни роднини. Не знам защо, но не съм в състояние да изхвърля снимки. Слава богу, че вече всички фотки са ми на лаптопа и телефона. Старите обаче, хартиени, са грижливо прибрани по кутии.
Виж целия пост
# 2 735
Ха ха Дама от морето, при нас случаят беше още по тежък, лятото при баба ми с братчедката чинно свели глави бродирахме каренца, или т.нар. от баба салфетки за студено сервиране, докато не се избродираше определеното от баба не излизахме да играем! Аз свършвах по бързо защото ги правех джаста праста, брадчетката по прецизно, често моето го разплитаха и почвах наново, та в крайна сметка свършвахме по едно и също време! Wink
Всички такива стари одеяла, каренца, кавьори в едно съвременно обзаведено жилище не се връзват и без жал се отървавам от тях! Flutter
Виж целия пост
# 2 736
Наистина ли са ви карали да бродирате? С каква цел?
Виж целия пост
# 2 737
Да, караха ни да бродираме. На сватбата се подаряваха много карета и тишлайфери Simple Smile И аз съм го правила, но аз обичам да бродирам и до днес
Имах един китеник, ползвахме го години и като поизбеляха цветовете го изхвърлих. Много прах събираше също. Имам и родопско одеало, още го пазя от сантименти. Сервизите съм ползвала и вече са отдавна счупени, изхвърлени и заменени с нови.
Имам плетена на едба кука покривка за спалня от баба ми, пазя я. Имам намерение един ден да я направя на перде за спалнята. Пазя всичко плетено на една кука. Много харесвам ръчно направени неща. Аз самата шия гоблени, но съвременни,  само по картни на съвременни художници, със съвременни техники на шиене и смея да твърдя, че са много красиви. Нито ги давам, нито ги продавам, а много са ме питали. Правя и пачуърк, и кукли и играчки, и чанти с апликации, доста неща съм продала от тях. Обаче шия в дневната, нямам ателие и с това парцаливо хоби за никакъв минимализъм не може да става дума.
Виж целия пост
# 2 738
Наистина ли са ви карали да бродирате? С каква цел?
За да сме оправни домакини и да можем всичко.... виж не ни учеха, поне мен де да готвим, а от това повече щеше да има полза!
Лейди, ама ти поне си обичала, а аз хич..... с радост почвах да уча таблицата за умножение, което следваше след бродирането! Баба ми е завършила стопанско училище каретата отпред трябваше да са като отзад, без възелчета и т.н. е как се докарва това! Whistling
Кувертюра на една кука и ние имаме, отдолу се постилаше нещо  едноцветно и отгоре тази красота, майка я пази, аз такива пошивки много мразя!
Виж целия пост
# 2 739
Да готвим ни учеха в училище, в часовете по трудово обучение😉
Много обичах да шия като дете, имах кукла Барби и й шиех тоалети по цял ден. Сега също искам да шия и имам шевна машина, ама нямам време. Може  би като поотрасне детето, живот и здраве. Много исках да се науча да плета аз, ама баба ми не искаше да ме учи, малка съм била и съм щяла да хабя преждата. После тя искаше, ама на мен вече не ми беше интересно.
Виж целия пост
# 2 740
Феникс и мен плетенето по ме привличаше, но баба ми го считаше за по маловажно... все пак тя е градска баба, софиянка! Crazy Party Joy Като пораснах сама се научих....! Flutter
Виж целия пост
# 2 741
Явно съм имала късмет с чеиза, поне черги, губери и гоблени няма. Или майка ми ги е разкарала предвидливо, не знам. Grinning Доста неща си ги взех - ленени покривки, плетени на една кука по-фини неща, вълнени одеала. Не че ползваме всичко, но всъщност виждали ли сте колко струват подобни одеала в Зара хоум например, да не говорим в по-скъпи магазини? Разбира се, подбрах които ми харесват, че имаше наистина много. Знам ли, ако се преместим някой ден в планината може да потрябват. Joy Всъщност имат по-скоро сантиментална стойност...
Виж целия пост
# 2 742
Попитах, защото баба ми бродира превъзходно, но е сметнала, че това е отживелица и не е настоявала да научи майка ми. Най-добрите приятелки на мама, с които се знаят още от деца, и които възприемам като членове на семейството ни, също не бродират - всичките са от добри семейства, едната даже от старо софийско такова, с претенции, имоти на ул. Цар Иван Асен II и т.н. Родите им са настоявали и изисквали да се изучат добре, да знаят езици - никой не ги е карал да правят каренца.

Аз съм силно алергична към вълна и стоя настрана от всякакви китеници и родопски одеяла Simple Smile Наследените даже не ги пипах, направо звъннах на хората, които знаех, че ще ги оценят, да си ги вземат.
Виж целия пост
# 2 743
За старите хартиени снимки има доста прилични апове за сканиране и запазването в дигитална форма. Дори пооправят и снимките ако са захабени, пожълтели и подобни. Аз едно лято се захванах да сканирам такива стари снимки на родителите ми и от моето детство. Сега се подсещам, че трябвя да го довърша това начинание някой ден.
Виж целия пост
# 2 744
Попитах, защото баба ми бродира превъзходно, но е сметнала, че това е отживелица и не е настоявала да научи майка ми. Най-добрите приятелки на мама, с които се знаят още от деца, и които възприемам като членове на семейството ни, също не бродират - всичките са от добри семейства, едната даже от старо софийско такова, с претенции, имоти на ул. Цар Иван Асен II и т.н.
Късмет си изкарала, щото при нас и ученето се тачеше....., та всичко трябваше да се изтърпи!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия