♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 67

Сценария за мен не е замисъл на Буура. Не казвам, че не може да измисли, не го познавам лично, за да знам какъв му е интелектуалния капацитет на човека, но за мен всички действия във филма са идея на Елбарите заедно. Не напразно казаха, че са сбъднали общата си мечта. Замислих се, за това което е основната линия в сюжета. Как да бъдем щастливи. Тук за мен лично се изясни защо Дженгис е по-главен в случая от Елчин и Баръш. Ами, защото историята на Ада и Мерт е базирана върху намиране щастието на Тарък аби. Навремето той се е отказал от мечтите си и от собствения си живота заради по-малката си сестра. А Мерт в началото май се съгласи да му помогне по-скоро от чист финансов интерес, за да продаде проекта си за Щастие, отколкото на истинското щастие на Тарък Алтунай, докато не разбра, че е брат на Ада. Тогава вече се амбицира още повече да впечатли момичето. Женкаря Мерт сам си намери майстора и то точно в лицето на скулпторката Ада. Понякога съдбата наистина си прави шеги.
Абстрахирайки се от вашите коментари след филма, гледах внимателно и да ви кажа честно, аз не видях Дефне и Йомер, но ......... не видях и Мерт и Ада. Образите които видях на екрана бяха точно на Елчин и Баръш. И нямам предвид чисто визуално, а така ги почувствах. Историята за Време на щастие, която аз видях е историята на Елка и Борко. Смятам, че вече не съм толкова вманиачена в тази теория,  че може да има нещо между тях и въпреки това, отново виждам това, което виждах и преди година-две. Не случайно може би в началото, когато разбрахме, че Елбар ще снимат общ филм, ако си спомняте пилотното заглавие беше Остани с мен. Е, интересно ми е чия точно е била идеята за заглавието. Но за мен идеята не е била на Буура определено, а именно на главните заподозрени. В последствие започвайки заснемането на филма, сцените следвайки основната линия на развитие, къде да търсим щастието и как да го открием, заглавието се променя на Време за щастие. Ами нямаше как да е друго. Може би пътят който извървяват Елка и Боре, всеки за себе си е точно в откриване на Времето им за щастие. Може би все още съм голяма мечтателка, но тези погледи които ни показват когато се гледат двамата, такива искри, такава обич и топлота струяща от очите им не видях на нито една снимка между реалните мутлу чифтета. Ще ме прощават, ама не го вярвам. Щастието наистина не е в съвършенството или материалните неща, а то е във всеки от нас. Всеки го носи в себе си. Човек, за да е щастлив трябва да може да се радва на малките, простите неща, за усети щастието. Понякога е достатъчно човек да се вслуша в душата и сърцето си, за да разбере, че винаги го е притежавал, но не го е разбирал.