♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 67

Никога няма да спра да ти се чудя, честно  И аз имам въображение, ама твоето е на космически години напред 

Имам иоще идеи😈, но съм на работа😯

Почивка нямаш ли, стана ми любопитно 

ние от страната на булката ли ще сме  
Ще сменяме пуканките с носни кърпички тази вечер, а
Хубав петък, дами!

Джанъм, като се прибера ще споделя, че не се знае какво ще ми дойде на ум още:joy:

Коте, филма не съм го гледала, но тази мисъл е точно за Йомер и Дафа, а и в реала е така...

Кой от чиято страна иска и предупреждавам, без прекалени подготовки, че няма да е кой знае колко  официално 

Аз съм с кориша

Казах, че няма да е нищо официално - къде в цялата картинка си го представяш него, чок мерак ми е да разбера 

Е браво, как къде, ами до мен... пък и снимки трябва да се правят, а и кога Кориша е ходил поканен някъде...

Е тука ни ще е поканен, ни ще присъства  Освен ако ти не го донесеш инкогнито 

Славе, филма е много хубав в две части е. ГГ е Марио Касас . Заслужава си.
Хм а час има ли, че аз надали ще се прибера навреме поне да се преоблека, та камоли до годежа да стигна

Споко, джанъм, виждаш че сега успявам късно да ви пусна главите  Надявам се само да не заспиш до тогава  че утре ще трябва да повтаряме цялото нещо 

Ооооо, аз каквато съм поспалива само да допра възглавницата и след петъчните износи със сигурност ще съм на годежа, ама само на сън . Нищо де, вие ще сте там, пък аз после ще разкажа какво съм сънувала и те така

Спешъли фор ю, о заман 

---

---

---

Глава 157

Поради една или друга причина, годежът на Исо и Мелис бе все отлаган. Първо на лекарката ѝ се наложи да замина не извънредна конференция, на която присъствието ѝ бе просто задължително. Тъкмо когато тя се върна и уж всичко бе готово, поредните размирици в Анадолската част на Турция принудиха комисар Шереф да замине, и то за почти месец, командирован като подкрепа на колегите си там. Сякаш всичко вървеше против този годеж и отчаяна, Мелис настояваше да го прескочат, просто подписвайки в гражданското с двама свидетели. Исо обаче държеше да спазят поне тази част от традициите, тъй като нямаха намерение да следват всички други.
В крайна сметка събитието се случи, и то по най- неорганизирания начин. На втория  ден след завръщането на комисаря, преди още да е успял дори да се сети, че ги очаква годеж, гостите бяха на вратата му. Исо бе загубил търпение, а и отчаянието на Мелис бяха катализатор за това спонтанно решение. Звънвайки сутринта на Йомер, Исо го информира какво е намислил и срещайки пълната му подкрепа, до следобед всичко бе готово. Друг беше въпросът, че не знаеха как ще ги посрещнат.
Когато на вратата се позвъни, Мелис бе в кухнята. Тъкмо приготвяше вечеря за нея и Шереф, в очакване на една спокойна и тиха вечер, точно каквато и двамата обичаха. Не очакваха никого, затова заинтригувани, и двамата се отправиха към вратата. Мелис бе по- бърза и отваряйки, остана без думи.
-   Здравейте!
Исо бе застанал пред нея с огромен букет в ръце, а зад него бяха Йомер и Синан. Ясемин и Дефне се подаваха несигурно зад гърбовете им, вдигайки невинно рамене. Бяха предупредени да си мълчат, затова не предупредиха приятелката си какво е намислил лудия ѝ годеник.
-   Какво става тук? Мелис?!
Комисарят гледаше невярващо ту към гостите, ту към не по- малко изумената си дъщеря. Тя само клатеше глава, опитвайки да спре нахлулите сълзи.
-   Знам, че идваме без предупреждение, но не мога да чакам повече.- Исо гледаше бъдещия си тъст право в очите, опитвайки да скрие нервността си.- Може ли да влезем?!
-   Разбира се, да! Извинете!- Мелис изпревари баща си, отстъпвайки назад и отваряйки по- широко вратата.
-   Мисля, че това аз трябваше да го кажа!- Засмя се Шереф, ръкувайки се с Йомер и Синан.- Значи все пак дойдохте, за да ми вземете момичето, а?!
-   Ако такава е Божията воля!
Исо подаде букета на Мелис, но не посмя да я целуне дори по бузата. Усещаше погледа на Шереф върху себе си и кимвайки леко, тръгна към него. Момичетата вече шушукаха зад гърбовете им, докато домакинът ги водеше в хола.
-   Къде изчезнаха те?!- Синан се обърна и огледа, когато усети тишината.
-   Сигурно в кухнята. Нека им дадем малко време! Вие как сте?!- Шереф се опитваше да изглежда спокоен, правейки се, че не забелязва кутиите и шампанското, които гостите донесоха.- Как са нещата в компанията?!
Водеха лек и неангажиращ разговор, но очите на комисаря оставаха втренчени в малката кутийка, която Исо въртеше из ръцете си. Бе я извадил преди малко и сега я подмяташе в скута си, въпреки леките намеси с очи на Йомер да спре.
-   Ще видя къде се забавиха момичетата!- Скочи изведнъж той, но Синан и Йомер бързо го върнаха на мястото му.
-   Аз ще отида!- Йомер се изправи и изтупа, без да има нужда, след което бързо се измъкна от стаята.
-   И така, как премина командировката ви?- Опита се да смени темата Синан, макар да знаеше колко абсурдно звучи въпроса му.
Йомер бързо се ориентира, тъй като къщата не бе голяма, а момичетата не спираха да говорят. Забързаното бърборене на Дефне бе като ориентир и след минутка той вече бе застанал пред тях, оглеждайки всяка една поотделно.
-   Какво правите? Исо вече е на ръба!- Вгледа се в джезвето, което Мелис въртеше в ръцете си, точно както приятелят им- кутийката с пръстените.
-   Толкова ли е зле положението?- Ясемин бе сложила ръце на леко издутия си корем, оглеждайки се притеснено.- Ние се заприказвахме…
-   Виждам! Но ако обичате, побързайте! Дефне, ела за минутка!- Протегна се и издърпа съпругата си в коридора.- Моля те, без номера. Исо наистина е зле, ако му извъртите и номера с кафето…
-   Но такава е традицията! Щом настояваше да иска момичето, ще изтърпи всичко!- Отсече тя, целувана бързо Йомер и се върна в кухнята.
-   Боже, помогни ми!- Вдигна ръце той, връщайки се в хола.- Приготвят кафето и идват!
-   Йомер, нали няма да?!- Прошепна притеснен Синан, следейки с очи Исо и Шереф.- Предупреди ги, нали?!
Йомер само поклати глава, молейки се всичко да свърши час по- скоро. След пет минути жените се появиха. Дефне и Яса побързаха да седнат до съпрузите си, притискайки по този начин Исо по средата на малкия диван. Шереф бе седнал на креслото срещу тях, а за Мелис, минаваща с кафетата, оставаше стола.
Започвайки от баща си, момичето поднасяше таблата, мърморейки си нещо под нос. Когато всички чаши бяха раздадени, тя седна и прибра крака под стола, опитвайки се да гледа в пода. Главно, защото иначе щеше да се изсмее на трагичната физиономия, украсила лицето на бъдещия ѝ съпруг.
-   И така, господа, мисля, че е време да ни кажете за какво сте дошли!
-   Все пак ще караме по правилата, така ли?!- Йомер въздъхна. Беше се надявал, че Шереф ще им спести всичко това.- И така…
Йомер говори, а Синан го допълваше. Опитваха се да звучат авторитетно и спокойно, но им беше смешно. И нервно. Обяснявайки набързо как „младите” са се запознали и харесали, колкото и абсурдно да им звучеше всичко казано, Йомер попита дали Шереф ще позволи дъщеря му да се ожени за техния брат.
Забавлявайки се изключително, комисарят остави двамата мъже да се изпотят. Тъй като той вече бе минавал през това с предишния си зет, сега можеше да си го позволи. Виждаше колко са притеснени мъжете срещу него, но това си бяха традициите и той бе щастлив, че те се опитват да ги спазват. Когато Йомер най- после му зададе заветния въпрос, той реши да ги измъчи и замълча, гледайки замислено тавана.
-   Ами сега?!- Ясемин сръчка Синан, сякаш той можеше да направи нещо.
Мелис все още стоеше с наведен поглед. Познаваше баща си и знаеше номерата му. Исо, горкия, сигурно вече бе готов да си тръгне. И точно тогава и двамата направиха фатална грешка. Тя вдигна очи, а той реши да отпие от кафето си.
-   Боже!
Застинал със сгърчено лице, Исо гледаше чашата в ръката си, сякаш е отрова. Всички останали се смееха, а Йомер го потупваше съчувствено по рамото.
-   Само не го плюй, ще стане по- лошо! Пий на екс, друг изход няма!
Исо го погледна, сякаш е луд. Но Дефне кимаше до него, сякаш тя някога бе опитвала такава гадост.
-   Хайде, зетко, да видим колко обичаш дъщеря ми! Заслужаваш ли да ти я дам?
Събирайки сили, Исо повдигна отново чашата към устните си и с едно рязко движение преглътна цялата гадост, която беше в нея. Останалите ръкопляскаха, все още смеейки се с цяло гърло.
-   Сега вече мисля, че може да се поздравим! Момичето е ваше!
Мелис се хвърли на врата на баща си, повтаряйки колко го обича. Следващите бяха момичетата, които тя прегърна заедно. Исо вече се навеждаше, за да целуне ръка на баща ѝ, но той го дръпна за прегръдка.
-   Но те предупреждавам отново! Да не съм видял и една нейна сълза!
-   Обещавам! Заклевам се!
През това време Дефне бе измъкнала от някъде ножица, която подаде на комисаря, заедно с малката седефена кутийка.
-   Честта е ваша!
Гушнали съпругите си, Йомер и Синан наблюдаваха как Шереф сложи пръстените на Исо и Мелис, след което сряза червената лента. Последваха още поздравления, а накрая отвориха и шампанското. Заради бебето Ясемин отпи само глътка, но Исо пресуши своята чаша за секунди.
-   Трябва да се съберем и да го отпразнуваме както трябва!- Дефне целуна Мелис, докато се приготвяха да си тръгват.- Обади ми се утре!
-   Непременно! Не знам как ще заспя тази нощ!
-   Няма! Но това е хубаво!
Исо беше с Йомер и Дефне. Щяха да го откарат до тях, а след това да вземат децата от дома на Топал. Беше по- удобно да ги заведат там, отколкото цялото семейство да дойде в тяхната къща, за да ги гледа.
-   На мама сладките ангелчета! Слушахте ли леля?!- Макар да бе късно, Ада и Берк бяха напълно будни.
-   Не знам защо казваш, че са палави? Толкова са кротки!- Нихан успя да гребне вазата от шкафа секунди, преди гушнатия в нея Берк да я докопа.
-   Виждам!
-   Как мина? Разкажи ми, преди Йомер да се е върнал!
-   Годеж като годеж, скъпа! Но Исо беше толкова изнервен!
Двете се смееха, когато Йомер влезе. Външната врата бе оставена отворена, а те бяха седнали на стълбите в къщата. Тюркян спеше, а Есра си пишеше домашните в хола. Сердар явно още бе в ресторанта.
-   Готови ли сме?- Йомер пое Ада от Нихан, докато Дефне се изправяше.
-   Мисля, че да. Утре ще ти се обадя!- Целувайки бързо снаха си, Дефне го последва.- Липсвахме ли ви, съкровища?! Виж ги как само се гушкат!
Прибраха се, обсъждайки станалото. Малките бяха неспокойни, затова ги взеха при тях. Сгушени помежду им на голямата спалня, Ада и Берк заспаха, доволни от смеха на майка си, припомняща си отново мъките на Исо.

Добър вечер!

Така като гледам за годеж сте се спретнали!

Връщам се да чета новата глава, но само да отбележа , че Юнус се е тагнал на концерт на Теоман.

Което означава, че и Елка е на това мероприятие!