♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 67

Момичета, честита ви Баба Марта!
Да сте живи и здрави, бели и червени!


Има ли вече превод на Време за щастие?

Превод има, филма го няма 

Глава 151

Дефне обичаше да слуша Йомер почти толкова, колкото близнаците. Още когато бяха в корема ѝ, те се успокояваха най- лесно, ако той им говори. Особено Ада. И днес беше така- настанени в кошчетата си, двете деца следяха като омагьосани движенията на устните му, заслушани в гласа, макар да не разбираха и думичка. Необичайно притихнали, стиснали с всичка сила играчките си, напълно концентрирани. Като нея.
Дефне бе в един друг свят. Стихотворенията, които Йомер четеше, я бяха отнесли в някаква паралелна реалност, докосвайки всяка струна на сърцето ѝ. Двете сълзи, тихо търкулнали се по страните ѝ, бяха попили в тениската на Йомер, без никой от тях да забележи. Както винаги, тя бе сгушена на гърдите му. Легнали на тесния диван, двамата потъваха в света на безкрайните чувства, разкриван пред тях от автора.
-   Мисля, че за днес това е достатъчно!- Затваряйки книгата, Йомер обви ръце около нея.- Миличка, плачеш ли?!
-   Може би!
-   Чувствителната ми любима!- Изтри сълзите ѝ с опакото на дланта си, след което я целуна по челото.
-   Толкова красиво е написано.
Останаха така още известно време, радвайки се на споделените моменти. Можеха да прекарат така целия ден, но коремчетата на Ада и Берк не бяха на това мнение. Огладнелите деца нададоха недоволни вопли, стряскайки родителите си и разваляйки напълно романтичния миг. Смеейки се, двамата гушнаха дребосъчетата, успокоявайки ги напълно неуспешно. Близнаците знаеха какво искат и не спряха да плачат, докато не видяха напълно готовите си шишета, сложени на масата.
-   Ще трябва да поговоря с Елиф. Също както с обръщането, имам чувството, че ще подранят и с приемането на храна. Особено Берк- съвсем скоро млякото няма да му стига въобще. Виж го с какъв апетит пие!- Дефне бе увеличила леко дозата му, в сравнение с тази на Ада, защото иначе се налагаше след два часа да го храни отново. Педиатърката бе казала, че е нормално за едро бебе като него.- Лакомникът ми той.
-   Важното е да са здрави, другото е лесно!- Оставяйки празното шише на дъщеря си, той я потупа леко по гърба.- Ние сме готови!
-   Принцесата на мама! Какви щастливи усмивки само!
-   Обещавам същата, ако и ние обядваме скоро. Докато ги гледах, и аз огладнях!
-   Ще видя какво мога да направя по въпроса.- Дефне му подаде и Берк, след което се отправи към кухнята.
-   Снощи спомена за някакво задушено, което така и не опитахме!
Обядваха под зоркия поглед на Ада и Берк, нетърпеливо ръкомахащи и бърборещи на своя си език, вперили очички в чиниите им. Вкъщи рядко им се случваше децата да са покрай тях, когато се хранят, затова на малките им бе интересно всичко на масата. Единствено благодарение на това, че дяволчетата са все още вързани в кошчетата си, обядът премина без поражения.
 
Следобед излязоха, отправяйки се в противоположната на вчерашната посока. В гората бе по- хладно, тъй като разлистващите се дървета пазеха сянка, и Дефне не спря да мърмори, че ще разболеят децата. Загъна ги дори с одеяло, извадено като по магия от дъното на количката. Съпругът ѝ обаче мълчеше.
Йомер се бе върнал в спомените си, в своето детство. Майка му обичаше гората, дърветата, животните. Винаги се бе старала да предаде тази си любов на Йомер, показвайки му как да се грижи за всичко наоколо, обяснявайки кое какво е и защо е тук. Тополовата гора, която бе кръстил с нейното име, бе най- символичният жест, за който успя да се сети, за да я запази винаги жива. Гората растеше, разрастваше се, а докато я имаше нея, Емине щеше винаги да е до него. До тях.
-   15 март наближава!- Дефне го прегърна, прошепвайки датата до гърдите му.
-   Още една година измина. А сякаш вчера бях дете!- Прегърна я силно, търсейки подкрепата и защитата ѝ.- Не знам какво бих правил без вас! Вие сте това, което ме държи! Знам, че тя е спокойна, виждайки ме щастлив!
-   Разкажи ми за нея. Не говориш за тях, а не трябва. Спомените са хубаво нещо, дори понякога да ни натъжават.- Пръстите ѝ се преплетоха с неговите, докато се вглеждаше в очите му.- Искам да ги опозная. Да ги видя такива, каквито са били в твоите очи. Те са част от теб, а ти си всичко за мен!
-   Нямам чак толкова много спомени. По- скоро си спомням чувствата си, когато съм бил с тях, отколкото тях самите.- Прегръщайки я с една ръка и хващайки с другата количката, Йомер тръгна по една от пътеките.- Мама пътуваше често, когато бях малък. Искаше да излекува всеки, да спаси всички. Обикаляше безспир, всеки ден намирайки нов човек, на когото да помогне. Това водеше до недоволството на дядо, според когото мястото на жената бе вкъщи до огнището. Мама често плачеше, огорчена от забележките му. Баща ми се опитваше да балансира помежду им, но…
-   Какъв беше ти като дете?
-   Не знам. Не съм бил палав, но винаги исках да знам всичко. Бях болнав, а мама се грижеше за мен. Стоеше край мен и ме целуваше, за да провери температурата ми. Правеше ми супа и ме молеше да я изям, а аз отказвах, за да може по- дълго да съм болен. За да е тя по- дълго само моя. Може би затова не обичам да боледувам?! Нямаше кой да се грижи за мен, затова понасях всичко сам, прекарвайки всяка болест на крак. Докато не се появи ти!
-   Беше толкова послушен! Точно като малко дете!- Едва сега тя осъзна през какво е преминавал той, докато тя се суетеше около него.- Бях толкова учудена от държанието ти. Нямаше как да предположа…
-   Обичам те! Ти си всичко, от което имам нужда!- Целуна ръката ѝ, свита в неговата.- Моето лекарство, способно да ме спаси от всяка болест.
-   Не отклонявай темата!- Изчерви се тя, скривайки лице до рамото му.- Какво обичахте да правите с майка ти?!
-   Четеше ми. Можех да стоя с часове и да я слушам. Или танцувахме. Тя искаше да знам как да се отнасям към жените, затова упорито ме учеше на това. Повтаряше ми, че някой ден ще открия тази, която ще запълни всяка празнота в мен. Тогава не разбирах какво има предвид. Повтарях ѝ, че тя е най- красивата жена и аз ще бъда винаги до нея. Когато се разболя…
-   Стига!- Усетила пречупването в гласа му, Дефне го спря.- Няма нужда да продължаваш, ако не си готов!
Той спря и я прегърна, показвайки ѝ всичко, което не можеше да произнесе. И тя го разбра. Дефне знаеше, че прегръща не любимия си съпруг, а малкото момче, загубило родителите си прекалено рано. Усещаше риданията, които той потискаше, и които тя знаеше, че никога няма да покаже. Дори на нея. Затова просто го притисна по- силно до себе си, опитвайки да отнеме поне част от болката и самотата, изпълнили невинното сърце, което усещаше да бие под бузата ѝ.
Искаше ѝ се да намери думи, с които да го утеши, но такива нямаше. Самата тя знаеше какво е да загубиш любим човек. Макар родители ѝ да бяха живи, за нея те бяха точно толкова изгубени, колкото и неговите. Но докато тя бе черпеше сили от гнева си към тях, защото са си тръгнали, Йомер нямаше дори това. Родителите му му бяха отнети и той бе безсилен да направи каквото ѝ да е. Болестта на Емине и слабостта на Ахмет бяха неща, с които едно дете нямаше как да се бори.
-   Те са заедно! Бдят над теб, над нас! Никой не умира, докато на земята има човек, пазещ ги в сърцето си.- Шепнеше, но той чуваше всяка нейна дума ясно.- Те са в тук, сложи ръка на гърдите му. А това означава, че са винаги до теб! Така, както ще са и до Ада и Берк, когато пораснат. Ти ще ги запознаеш!
-   Това е единственото, за което винаги ще съжалявам. Че не мога да ви запозная!- Целуна я, след което отново обви ръце около нея.- Обичам те!
-   Не колкото аз теб!
Постояха още малко така, след което Йомер предложи да се връщат. Малките започваха да стават неспокойни от толкова стоене на едно място, което разсмя Дефне. Избраха една от по- слънчевите пътеки в края на гората, макар вече да бе късен следобед и дори да светеше, слънцето вече почти не топлеше.
Решавайки, че днес могат да пропуснат къпането на децата, Йомер си игра с тях, докато се стъмни. Дефне просто ги наблюдаваше, дремейки на дивана до тях. Когато Ада реши, че е време за вечеря, майка ѝ продължи да се преструва на заспала. Йомер прецени, че може да се погрижи сам, оставяйки я да си почине след разходката. Отнесе близнаците в кухнята, говорейки им колко мама е изморена и как трябва да са кротки, за да не я притесняват, докато си почива. Дефне чуваше мърморенето на Йомер, чудещ се колко точно мляко да сложи и как точно да стопли водата, за да не изгори бебетата. Беше наблюдавал Дефне хиляди пъти, но когато се наложи да го направи сам, това му се стори най- сложната задача на света.
-   Мама е като енциклопедия. Как помни всичко, което трябва да направи?!- Обърна се към близнаците той, срещайки усмивката ѝ.- Будна ли си?
-   Събуди ме един мърморко, способен да се справи с огромна компания, но не и с млякото на тримесечните си близнаци.- Смееше се, докато минаваше покрай него.- Да видим сега…
Дефне действаше по навик, опитвайки се мимоходом да му обясни кое как се прави. Йомер обаче бе запленен от нея, следейки движенията ѝ, но напълно глух за думите. Когато тя се опита да му се скара, той просто нави един от кичурите ѝ на пръста си, обяснявайки, че не може да се съсредоточи, виждайки я така. Косата ѝ бе абсолютно бухнала и къдрава, очите ѝ леко зачервени от съня, на бузата ѝ имаше следа от възглавницата, на която бе лежала. Единственото, което Йомер искаше, бе да я целуне. Отново. И отново. И отново. Но протестиращите малчугани, започващи да проявяват нетърпение за вечерята си, просто нямаше да му го позволят. Явно трябваше да остави мислите и желанията си за по- късно.

34 милиона гледания    Ако няма привличане между двамата ,нямаше как да се получи сцената по този уникален начин . Каквото искат да казват 

Момичета ,този сериал много ще ми липсва ,наистина. 

E как така?!
Къде е филмът?
И благодаря на Мимиту, че ми припомни тази върховна сцена! Онзи ден я гледах по Бтв, ами така я бяха орязали, че направо я бяха осакатили. Много красива сцена! И за мен това е най-химичната двойка след Бехлюл и Бихтер, много повярвах на тази любов.

Филма още не се е появил на пазара.

И аз я гледах онзи ден. Аз съм една от малкото ,които следят сериала премиерно и преживявам вашите вълнения от преди 2 години.  Днес съм на маскен бал в 13:30 

 




Елчин Сангу, Биркан Сокулу и Керем Бурсин, първият сериал за вампири, който ще бъде предаван по   "Блутв", са избрали Ece Sükan за техен консултант по стил. Ece Sükan ще избере костюмите за дългоочаквания  сериал.


Джем Йлмаз, Баръш и Чагатай - мацката не и знам името 

Тарантино щял да снима Ди Каприо и Брад Пит в един филм.......аз пък ще си чакам нашите, по си ги харесвам.








Това тука само за ценители 

https://www.instagram.com/p/Bfy0V45nXE3/?taken-by=injichahin&nbs … sp;    

 

Мацката е Лейля,дъщеря на бившата  приятелка на Джем Йялмаз,а относно любовта на Елчин и Баръш няма съмнение,че е само във филма.Момичета, при тях има истинска любов,житейска и те умело се мъчат да я скрият.Защо и от какво?Времето ще покаже!!!От Турция моя приятелка ми изпрати снимки и от Ашка,където има
неща не излъчени,а зад кадър ...Баръш гледа да докопа Ела,но някой ги снима.
Има още неща,искам нещо да видите  от това,но не мога да ги кача sorry...

Интересно,Светле , само дразниш любопитството така

когато ползваш новата версия на мамата, имаш опция да  прикачиш снимка  - при отворен прозорец за писане, това е предпоследното бутонче - вмъкни изображение. Ако е свалена от компюра ти - прикачи тук. Ако е някъде качена - копирай линка на изображението и дай  интересно звучи.

и мойте любопитство се събуди
Светлев дай нещо да видим

   На мен горенаписаното ми звучи като откъс от приказката на Темпи