♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 67

 sebilMM , точно се разхождах из темата за Чучулигата, че ми стана интересно, какво размятат комшиите тандема Фахрие&Бурак из жълтините си, наистина няма случайни неща




още нещо зад кадър

   СЛАВЕНА наистина няма случайни неща Вашият сериал ми го препоръча МИМИ от нашата тема и макар и скептична в началото заради Неро и джендъра съм потънала тотално.
Няма да ви досаждам ,че съм много назад с материала, но ще ви чета с удоволствие.

  А ние с вас имаме обща познаиница- най-малката Чучулига и тарикат -сестричката на Дафне.
Най-долу в ляво.Познахте  я предполагам това е 2013гТогава беше без зъбки, а сега е малка г-ца


              

               
        

      

 

Добър вечер и честит празник 

Ето едно любимо 'селфи' - Баръш и Мине..............резене.




и тези двамата.......много си ходят....дано да тръгне проекта, ще ми е по-интересен от Вампирите.......не си падам по Керем и неговия навсякъде вкаран английски акцент 

аз се радвам, че след втората серия попаднах на вас  и бързо ме убедихте да не си  причинявам неудобството да го гледам по тв.  Малко в беля се вкарах, че ги изгледах набързо сериите и до среднощ, но после повторих и потретих яваш-яваш.  Сега го карам на отделни клипчета и части от книгите. Темпи, коте и Славена - поздравления за вас, страхотни сте! Най-голямо забавление е с малкото дяволче Каро.
Честит празник, момичета! Директно от Шипка, която не пропускаме ние и се радвам, че въпреки многото сняг и затворена Бузлуджа, хората не се отказват  и вървяхме от яжната страна и по 10км нагоре.

Дори аз не помнех кога съм правила превода   Уби ме  

Добре дошли на всички нови момичета, престрашили се да слязат от балкона   Ако все още има някой, излъгал се да следи сериала по Бтв, съветвам го отново да премисли решението си  

         

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК

Честит празник, момичета!


Признавам си, не се дразня толкова на сериите по БТВ. Нямах търпение, затова потърсих оригиналните и си ги свалих. Така всеки път мога да си гледам, защото онлайн при мен не се получава. Леко се дразня в оригиналните серии, когато искат да похвалят някого и се почва "Лъв е той, лъв". Предполагам, че е буквален превод от турски и се използва в смисъл "юнак, герой". Но все пак - нали всичко се прави на добра воля, не издерявам, че не се търсят адекватните фразеологизми.

Точно това имах предвид - буквалният превод, който много по- точно предава това, което казват героите  И ние го използваме това - герои  смели като лъвове  просто те си го използват буквално, дори за име /племенника на Баръш е Аслан, т.е Лъв  /. А не като на Бтв, където Йомер и Дефне обясняват как "Всичко тук е в пламъци" и те ще изгорят, за да се стоплят, а нашите превеждат "Но аз съм непокорна, да си знаеш!" 

малкия Еге/Исо

Глава 152

Йомер настоя той да приспи Ада и Берк. Малките бяха изморени от разходката, а и бяха пропуснали съня си следобед, затова заспаха почти в момента, в който той ги сложи в леглото. Оставайки около тях и след това, просто наблюдавайки ги, той се зачуди как може толкова бързо да свикне с тях. Йомер бе човек, който имаше нужда от време, за да се приспособи към новите неща. С близнаците обаче такъв проблем нямаше. Също както с майка им навремето- имаше усещането, сякаш винаги я е познавал. Бе ги обикнал още в момента, в който разбра, че Дефне е бременна. След това  единственото, което искаше, е да не ги изпуска от очи дори за миг.
Когато се върна долу, очакваше да открие Дефне заспала на дивана. Вместо това холът бе празен, а на масичката лежеше отворена тетрадка. Любопитен, Йомер я взе и остана учуден, откривайки моделите, които Дефне бе нарисувала там. Кой от кой по- добри, а явно бяха нахвърляни набързо.
-   Ученикът наистина надминава учителя си! А къде ли е моята Дефне?!
Тъкмо щеше да тръгне към кухнята, когато движение зад прозореца привлече вниманието му. Усмихвайки се, той поклати глава и посегна към одеялото, преметнато на дивана. Не се опита да се промъква, защото тя така или иначе нямаше да го чуе.
-   Някои неща не се променят никога!- Прошепна, докато намяташе раменете ѝ, Обви ръце около нея, превръщайки одеялото в пашкул.- Ще замръзнеш!
-   Няма, щом ти си тук!- Притискайки се към него, тя въздъхна.- Заспаха ли?
-   Веднага. Сякаш някой просто ги изключи!-  Засмя се леко, залюлявайки и двамата.- Сега си само моя!
-   Това ли бе коварният ти план?! Да приспиш децата, за да останем насаме!- Лукавата ѝ усмивка, както и пламъците в очите ѝ, когато се обърна, го разсмяха.- Много си лош!
-   Ти ме правиш такъв!
Целуна я, потъвайки с нея в удоволствието от допира. Усети как се напрегна, как се притисна към него, за да се слеят в едно. Ръцете ѝ бяха под тениската му, по гърба му, карайки го да настръхне. Усмихна се, без да отделя устни от нейните.
-   Май не само аз съм нетърпелив!- Прошепна, стягайки обръча около нея.
-   Гадина!- Опита да се отдръпне Дефне, но той я задържа.
-   Мисля, че може да пропуснем вечерята!
Изведнъж се оказа в ръцете му, а Йомер уверено крачеше към горния етаж. Смееше се, докато тя мърмореше, правейки се на недоволна.
-   Ще събудиш децата!- Прошепна, покривайки устните ѝ със своите. Усети капитулацията ѝ почти веднага.- Обичам те!
-   Докажи го!

Вечеряха все пак, но в полунощ. Облечени, вече с пижамите, и ухилени до уши, двамата приготвиха препечени филийки, които намазаха с фъстъчено масло. Смяха се, припомняйки си колко учудена бе тя, когато разбра колко го обича Йомер.
Макар да бе посред нощ, решиха да си направят и горещ шоколад. Явно той бе очаквал нещо подобно, защото с учудване Дефне откри всички необходими продукти, наредени един до друг на най- горния ред в хладилника.
-   Човек никога не трябва да спира да мечтае!- Намигна ѝ той, когато го попита.
Въпреки че това бе едно от любимите ѝ лакомства, след срещата с Йомер Дефне не можеше да го пие спокойно. Съзнанието ѝ винаги я връщаше към целувките на Йомер, отнасяйки я в спомени и мечти, без да може да се наслади на сладкото изкушение в ръцете си. Решена да не позволява това повече да се случи, тя седна срещу съпруга си, забивайки поглед в масата. Хранеше се и отпиваше, опитвайки да се съсредоточи върху вкусовете и аромата на вечерята, а не на мъжа срещу нея.
-   Какво стана? Миличка, погледни ме!- Притеснен, Йомер потърси погледа ѝ, но тя само наведе още глава.
-   Няма!
-   Дефне?! Какво има? Ядоса ли се? Какво казах? Или направих?!- Опита да се приближи, но тя вдигна ръка, за да го спре.
-   Нищо не е станало! Ако си приключил, може да се качваш! Аз ще дойда след малко!- Опитвайки се да звучи спокойно, дори весело, избъбри тя. Него обаче не можеше да излъже.
-   Няма да помръдна, докато не ме погледнеш!- Заставайки до нея, той протегна ръка към брадичката ѝ.- Любима?!
-   Наистина няма нищо! Ето, гледам те!- Впервайки предизвикателно очи в него за секунда, тя пак се отдръпна.
-   Какво има?! Поговори с мен!
-   Зависима съм от теб!- Прошепна тя.
-   Какво? Моля те, Дефне!
-   Зависима съм от теб! Обсебена! И това ме плаши!- Повтори тя по- силно, несмеейки да го погледне.
-   Какво означава това? От къде дойдоха тези мисли?!
Приклекна до стола ѝ, поглежда ѝ я отдолу.
-   Какво стана?
-   Осъзнах, че всичко, което правя, искам, търся, е свързано с теб. Всяка моя мисъл е за теб! Всяко мое желание е за теб!
-   И?!- Неразбиращо я погледна той.
-   Не го бях осъзнавала с такава яснота! Йомер, ами ако прекаля?! Ако ти писне от мен?! Без да осъзнавам, може да се превърна в онези обсебени съпруги, побъркващи мъжете си! Тогава…
-   Почакай, спри!!! Дефне?! Кога успя да измислиш всички тези глупости?!
-   Не са глупости! Ето, дори обикновена вечеря като тази ми напомня единствено и само за теб! Не мога да погледна фъстъченото масло, без да се сетя как ти го ядеш пред мен, докато единственото ми желание е да те целуна! Или горещия шоколад, който ти опита, целувайки ме! Или дори проклетата кафе машина, която виждам по около 20 пъти на ден и всеки път първото нещо, което изскача в ума ми, си ти!- Усещаше, че изпада в истерия, и ѝ се искаше той да я накара да спре. Но той просто я гледаше, оставяйки потока от думи да се излее, освобождавайки я от напрежението, сковало цялото ѝ тяло.- Всяко дребно нещо, всеки жест или дума, ми напомнят по някакъв начин за теб! А с всеки спомен за целувките ти, за пръстите ти по кожата ми, за начина, по който ме гледаш, както сега, ме карат да загубя ума си. Сякаш все още съм онази наивна глупачка, с която се запозна! Йомер, няма ли да ме спреш?! Кажи нещо!
-   Обичам те!- Хвана ръцете ѝ в своите, поднасяйки ги към устните си.- Затова, защото си най- хубаво нещо, което ми се е случвало. Защото си толкова естествена, красива, обичаща! Защото не ме оставяш сам нито за минута, изпълвайки ума и сърцето ми! При мен е същото, Дефне! Единственото, за което мисля и мечтая, си ти! Любима моя, ти си това, което ме кара да се будя сутрин! Ти и двете съкровища, които спят горе. Щастлив съм, знаейки, че изпитваш всичко това, просто защото това доказва колко силна е любовта ни. Никой от нас не може да съществува без другия! И това е безценно!
Дефне се скри в прегръдката му, опитвайки да не заплаче. Повтаряше отново и отново каква глупачка е и колко го обича, докато Йомер галеше гърба ѝ, утешавайки и уверявайки я, че не е глупава, а просто изплашена като него. И двамата не познаваха любовта, преди да се срещнат, и дори след цяла година брак, все още продължаваха да откриват нови и нови нейни страни.

Дефне се събуди сама в леглото. Протягайки се към половината на Йомер, все още топла и пазеща аромата му, тя измрънка недоволно. Ослуша се, но от детската не се чуваше и звук. Ада и Берк спяха по цяла нощ и рядко се будеха, а  навън  бе тъмно. Под вратата на банята също не се виждаше светлина.
-   Йомер?!
Наметна първата попаднала ѝ жилетка и тръгна към долния етаж. Йомер бе в кухнята, чакайки кафемашината и говорейки по телефона.
-   Не е трябвало да го допускаш! Съжалявам, не мога да се успокоя! Знаеш какво ще стане, когато се приберем, нали?!- Йомер гледаше съсредоточено кафемашината, сякаш така щеше да я накара да работи по- бързо.- Няма начин! Всичко остана в миналото!
Шепотът му бе напрегнат и подпирайки се на вратата, Дефне изчака той да я забележи.

Темпи, пак завъртя интригата и вкара Дафа в поредния филм, да му мисли Йомер

Тя не че има нужда от много 

Джанъм, що не кажеш на Дафа да пусне една тема в Семейни отношения на мамата със заглавие- Той ми изневерява? ВЕрно ли е?, знаеш ли колко материал за още 150 глави ще събереш

А кусур... Дафа и форум  Там вече на Йомер му е спукана работата  Дефне и сама си е луда калинка, с Тъпото работата става зле, ама с още няколко като тях за обмяна на идеи  Йок артък! 

Що бе Темпи, знаеш ли какъв купон ще е. Дафа пише, Тъпото припява, баба Тюркян им набива канчетата без особен успех, а Кориша и Нериман на всеки познат се хвалят с публикациите, Яса чете и се подхилква, за другите със съветите и нападките не коментирам, накрая Йомер пише един коментар до модератор, че се уронва личното му достойнство, че е Муньо на квадрат, Дафа трябва да се разведе и изнесе с близнаците или по скоро тя да остане в общи им дом, а той да си ходи ...  и темата се заключва