♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 67

Прекрасен клип в туитър!  

Ada Mert & Defne Ömer || Yansımalar



https://twitter.com/twitter/statuses/974340939337609216

Честит рожден ден, Темпи!
Бъди жива и здрава, много щастлива

Съблазнителят  Мерт!

Това за самолетната катастрофа и аз го видях, лека им пръст на момичетата 

Никога обаче няма да им схвана логиката на комшиите- че те ако след всяка трагедия отлагат премиерите на каквото и да е, никога няма да има нищо ново  В днешно време катастрофите са по- скоро ежедневие, отколкото изключения, колкото и жалко да е 

Честит рожден ден, Темпи! Пожелавам ти много здраве, щастие и прекрасни споделени с любими хора моменти!
И  съвсем сериозно да помислиш за продължението на "Време за щастие" определено твоя прочит на сценарий за продължение ще ни хареса много!

 

Приказката не съм свършила, Историята съм започнала, кусур сега и това и смятайте какво ще четете   Хептен ще ги окаръщисам нещата  

---

---

Глава 156

Дефне се събуди, чудейки се къде е. Без да отваря очи опита да се протегне, но разбра, че е седнала. На нещо твърдо, но топло, което се движеше под нея. Чуваше странно туптене и след секунди се усети, че това е сърце. Дланта ѝ, лежаща под бузата, се плъзна надолу нагоре, усещайки как мускулите под нея се свиват.
-   Добро утро!- Съненият глас на Йомер я накара да се усмихне, докато тялото ѝ усещаше вибрациите на неговото.
-   Добро да е! Защо спим така?- Намести се по- удобно, слагайки глава на рамото и ръка на бузата му.- Ще се измориш!
-   Та ти си лека като перце, кое ще ми натежи?!- Смехът му бе кратък, след което се вгледа в очите ѝ.- Добре ли си?
-   Напълно! Спала съм непробудно, дори не помня как сме легнали. Наистина, защо си седнал, а аз съм в теб? Сигурно целия си се схванал!- Опита да стане, но той я задържа на мястото ѝ.
-   Нищо ми няма! Обичам да си толкова близо!- Отдъхвайки си, защото тя явно не помнеше кошмарите си, Йомер я целуна.- Да си в ръцете ми! Да мога да проследя всяка твоя извивка!- Устните му изследваха лицето и шията ѝ, докато ръцете се плъзваха под тениската.- Ухаеш толкова сладко!
Дефне успя единствено да прошепне името му, преди да се предаде. Умът ѝ бе заслепен от светкавицата, проблеснала пред очите ѝ в мига, в който Йомер намери гърдите ѝ с уста. Неусетно се оказа затисната под силното му тяло, зависеща от милостта и щедростта му. Страстта пламна като огън, изтривайки всичко останало и оставяйки след себе си единствено щастие.

Следващите дни преминаха като сън. Суде не се отделяше от Дефне и близнаците, поради което Йомер удължи почивката на Ипек с още седмица. Нямаше смисъл вкъщи да се прескачат толкова народ, а и Андрю се оказа прекрасен помощник готвач. Двамата мъже прекарваха почти всяка вечер в кухнята, опознавайки се и приготвяйки вечерята едновременно. Дефне настояваше, че тя може да се погрижи за всичко, но решен да използва малкото останало му свободно време, преди компанията да го е отвлякла отново, Йомер искаше да я поглези, отменяйки я поне в това.
В Пасионис бе все още спокойно, макар Синан да бе притеснен от опита за кражба. Дори полицията да бе убедена, че всичко е било дело на хайка търсещи приключения хлапета, той предпочиташе да е прекалено предпазлив, отколкото после да съжалява. Със съгласието на Йомер бе наел допълнително хора, които да охраняват складовете и работилниците нощем, въпреки охранителните камери. Така щяха да са по- спокойни и той, и Ясемин. Изнервена от бушуващите си хормони и измъчвана от сутрешно гадене, тя просто нямаше да понесе и криза в работата. Решен да я предпази и от най- малката вероятност за това, Синан вече бе на ръба на силите си.
-   Имам чувството, че е буре с барут, което всеки момент ще избухне. Премислям всяка своя дума по три пъти, преди да я изрека, и пак не съм сигурен как ще реагира.- Оплака се той на Йомер първата сутрин, в която партньорът му се върна в офиса.- И Дефне ли е била такава?!
-   Всяка бременност е различна, братле! Но да, и при нас не беше лесно. Вкъщи има едни книги, Дефне ме караше да ги чета. Там е описано всичко, ще ти ги дам, дано успеят да ти помогнат!
-   Съмнявам се, Йомер, наистина! Ясемин е като Корай на квадрат! Чакай да не ме чуе, че ще стане лошо!- Оглеждайки се като крадец, Синан избърса потта от челото си.- Никога не съм предполагал, че ще премина през такова нещо.
-   Заслужава си, повярвай ми!- Потупа го приятелят му по рамото.
След тази сутрин Йомер рядко ходеше до офиса. Дериа му изпращеше по Шукрю документите, които трябваше да подпише, или Синан ги носеше, когато доведеше Ясемин, за да види Ада и Берк. Въпреки че бе в третия месец, бременността не ѝ личеше въобще. Ако изключим променливите настроения, разбира се. Дефне и Суде се забавляваха, но Йомер и Андрю бяха буквално шокирани. Синан само кимаше отчаяно срещу тях, докато съпругата му преминаваше от смях в сълзи, а след това в крясъци и отново в смях. Мелис му бе обяснила, когато ѝ позвъни отчаян, че положението е нормално и ще трае от две до четири седмици. Опитвайки се да е търпелив, той вече бе задраскал първата в календара си.

-   Аз не съм била такава, нали?!- Дефне бе сгушена в Йомер на дивана, а филма, който щяха да гледат, тъкмо започваше.
-   Нее, къде ти!- Ухили се той, докато целуваше носа ѝ.- Как можа въобще да си го помислиш?!
-   Наистина ли? Чак толкова?!
-   Нашите бяха два, скъпа! Нормално е!
-   Как си ме изтърпял?! Когато видях Синан ми стана жал за него!
-   А на мен за Андрю. Съмнявам се скоро да се радваме на племенници!- Смехът му я разсмя, докато се наместваше на рамото му.- При теб проблемът беше не толкова в смяната на емоции, отколкото в проявлението им. Любимата ми хулиганка беше във вихъра си.
-   Карахме се почти постоянно, нали?! Смътно си спомням, просто защото не обичам да сме скарани! Толкова съжалявам!- Скри лице във врата му.
-   Както казах и на Синан, заслужаваше си!
Загледаха се в драмата, която Дефне бе избрала. Поредната трудна любов, бореща се и побеждаваща всички трудности. Йомер бе заинтригуван от философския смисъл, който сценаристът умело бе вплел в сюжета, докато Дефне просто плачеше, карайки се на героите и проклинайки съдбата, подложила ги на толкова изпитания. Когато филмът най- после свърши, с голяма сватба и много щастие, Дефне отново плачеше. Този път от радост, опитвайки да си представи как ще продължи историята на Елчин и Баръш, открили най- после пътя си един към друг.
-   Любима, знаеш, че те са просто измислени герои, нали?!- Усмихна се Йомер, опитвайки да изтрие непреставащите ѝ сълзи.
-   Не е вярно!- Настоя тя, след което се предаде.- Да, вярно, измислени са, но толкова много реални двойки са като тях! Ние бяхме като тях!
-   Но вече всичко остана в миналото. За всяко нещо си има време, Дефне! Сега е нашето!- Целуна я, промушвайки ръка под коленете ѝ.- Обичам те!
Отнесе я горе, отбивайки се за кратко в детската, за да нагледат близнаците. Ада и Берк спяха непробудно, а под вратата на Суде и Андрю бе тъмно. Намигайки ѝ секунда, преди да я целуна, Йомер затвори вратата на тяхната спалня с крак.

Пролетта дойде с много слънце, позволявайки на Дефне да прекарва почти всеки следобед навън. Дали в градината или в парка, двете с Ипек се стараеха да извеждат близнаците поне за два часа. Промениха режима им за сън, което не се хареса много на дяволчетата, но пък се отразяваше чудесно на майка им.
Йомер работеше главно вкъщи, но поради натовареността често се налагаше  да ходи до офиса. Новите партньори на Пасионис настояваха да обсъждат всяко нещо с двамата собственици и те бяха щастливи, че никой не знаеше за Корай. Ако се наложеше да викат и него на всяко заседание, сигурно щяха да фалират.
Суде и Андрю заминаха със седмица закъснение, тъй като не искаха да се разделят с малките. Основите на сватбата им тук бяха положени, докато подготовката на тази в Америка вече бе почти готова. Бяха избрали датата 25 април за там, а в Турция щяха да подпишат в средата на юли, малко преди рождения ден на Йомер. Така щяха да имат време за меден месец и да се върнат тук, за да празнуват с тях. Суде бе планирала всичко до последния детайл, макар до тогава да имаше много време и сигурно щеше да се откаже от поне половината си идеи.
Ада и Берк растяха, учудвайки родителите си всеки ден с по нещо. Гукането им ставаше все по- непрестанно, което даваше повод на Йомер да се шегува, че са го наследили от майка си. Инатът им обаче беше събран от двамата и в това нямаше никакво съмнение. Пюретата, които единият обичаше, нямаха нищо общо с тези, които другият ядеше. Всяко от бебетата замени млякото с истинска храна по различно време и начин. Берк показа, че е готов в момента, в който събори чинията на Йомер на земята, докато се опитваше да достигне храната вътре. Ада от своя страна бе по- скромна, просто изчаквайки Дефне да се обърна, а държащата я Ипек да се разсее, за да пъхне ръчичка в тортата, която майка ѝ приготвяше, след което доволно да оближе пръстчета.
Освен храненето, близнаците бяха усвоили и други номера. До края на шестия си месец освен да се обръщат и седят, двамата много умело и крадяха. Всичко, което успееха да докопат, докато родителите им са извърнали поглед. А след това взетото, естествено, се проверяваше първо с уста. Дефне и Ипек бяха принудени да разчистят всички дребни сувенири , за да не ги глътне случайно някое от бебетата. Малките бяха затрупани с играчки, но винаги по- интересно за тях се оказваше нещо друго. И макар дори все още да не можеха да пълзят, двамата успяваха да докарат хола в такъв хаос, че майка им и Ипек прекарваха часовете, в които те спяха, в подреждане.

Списанието на турските фенове посветено на Баръш.



https://www.instagram.com/p/BgWdpFWgcc9/?taken-by=barisarducfan

Благодаря  за новата глава  , Темпи! 

И на рождения си ден ни зарадва!

Мерт:"Когато поискаш да сме на една вълна, достатъчно е само да ми дадеш сигнал." Свалячът Мерт / Боре.

Елбарската магия е пари.!!  Дори когато сложиш две отделни снимки на двамата една до друга, пак има химия, физика, хармония.. Всичко!
 Само трябваше да направят филма шедьовър за да могат всички да избухват от кеф. Но и на това съм доволна, като се имаше впредвид, че можеше повече да не ги видим заедно.

Джанъм, че то ако не днес, кога 

Сцените с ЕлБар във филма бяха малко, някак недовършени и по- скоро претупани  А можеха толкова много да ни покажат 

Оказа се, че Мерич бе по-щедра на сцените с ЕлБар от Шенол.
И все пак тя разполагаше с цял сериал , а той само с час и четиридесет минути.
Поне да бяха два пълни часа!☹

Шенол тука няма думата, всичко зависи от сценария  И ако поне сигурно знаехме кой е сценариста, можехме спокойно да му трием сол на главата.. ама къде ти, всичко си е такава конспирация, че и КГБ не могат ги разкодира 

много беше наблегнато на брат Дженгиз. И на мен ми бяха малко. Щях да ви споделям, че като гледах клипа  на двамата с песента им, се замислих, че в нея май има повече любов, отколкото във филма (като изключим синята сцена) и ги сравних  с любовната сцена на Невена Коканова и Раде Маркович в Крадецът на праскови, която беше толкова уникално нежна, без да има намек от физическа любов Май само старите момичета като мен ще разберат какво беше

Темпи, благодаря за поредната глава! удоволствие е да те чета след 12 часа работа 
Ха дано се намерят тия

Опитвам се и аз да намекна нещо на Съдбата, ама дали ме чува или не, скоро ще разберем 

в това списание присъства само Елчин кака изобщо не е отразена, голяма мъка за кака ами сега.

"В живота на всеки се появява такъв човек, след който се променяш завинаги. И изобщо не е важно дали времето, прекарано с него, е било безгранично щастие или безумна болка.

Ти просто разбираш, че никога повече няма да си отново такъв, какъвто си бил, преди да се срещнете!"

Реплика от филма "Три метра над небето (2010)

Лека