♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 68

Публикувана: 23 март 2018, 19:28 ч.

Последно мнение: 19 апр. 2018, 00:26 ч.

125 977

732

tempestad - Почетен член

# 137 27 март 2018, 00:14 ч.

НАШАТА ПРИКАЗКА

Глава 164

-   Нали не мислехте, че това е всичко?!
Суде и Андрю се смееха, следейки явното неразбиране по лицата на Мелис и Исо. Дефне бе застанала до тях, стиснала плик в ръка. Йомер също се усмихваше доволно зад нея, люлеещ бавно напред назад количката с почти заспалите близнаци. На всяка от ръчичките на децата бяха вързали по един балон, каращ ги да се смеят при всяко свое помръдване. Според Дефне това ги разсейваше от съня, а според Йомер ги приспиваше.
-   Това е подаръкът ви от всички нас. Заповядайте!
Дефне подаде плика на Мелис, която го отвори с треперещи пръсти. Двата билета паднаха в ръцете ѝ, докато тя невярващо погледна към Исо.
-   Цял месец? В Бодрум?- Той местеше очи между Дефо и Йомер, след което погледна пак билетите.- Един месец?!
-   Вашият меден месец! Искахме да е в чужбина, но нямаше как да ви извадим паспорти.- Сякаш се извиняваше, обясни Дефне. Озова се в ръцете на Мелис, преди дори да е осъзнала кога тя е станала.
-   Приятелко!- Булката я притискаше така, сякаш иска да спре въздуха ѝ.
-   Какво сте направили? Всичко това?!- Исо обхвана с поглед и ръце все още празнуващите гости, след което отново сведе очи към билетите. Сякаш едва сега до него достигна случващото се.- Вие сте луди! Кога успяхте с всичко?! И то тайно?! Как?
-   Аз предложих просто двойна сватба, Дефне настоя да е изненада!- Оправда се Суде, прегръщайки Мелис. Мъжете също се поздравяваха, докато тя сладко продължи да обяснява.- Исках просто да ви спестя всички нерви, съчетавайки двете сватби в едно. Сама знаеш каква лудница е подготовката, Мелис! А ние вече бяхме женени и не виждах чак такъв смисъл от това огромно тържество, ако е просто за нас. Андрю бе напълно съгласен и така, с огромната помощ на Дефне и Ясемин, успяхме да уредим всичко. Йомер и Синан, естествено, също помогнаха не малко.
-   А, моля ти се, нашето бе нищо!- Отказвайки да поеме вината, Йомер поклати глава.- Всичко бе ваша идея и ние просто леко ви помогнахме!
-   Нихан също знаеше, макар да ме беше страх, че ще проговори!- Поглеждайки към гонещата сина си Нихан, Дефне се засмя.- Не мога да си представя какво усилие ѝ е струвало да не каже на никого, дори на Сердар!
-   Луди сте, наистина! Но затова ви обичаме!- Исо прегърна Дефне и се завъртя с нея в ръце, карайки я да се смее с пълно гърло.- Неслучайно казвам, че ти си моята душа, Дефо! Макар и не родна, ти си ми повече от сестра!
-   Не ме разплаквай сега, късно е!- Запротестира тя, докато се отдръпваше от него.- А и не говори така, Мелис ще започне да ревнува!
-   Тя знае, че е откраднала сърцето ми! А и към нея изпитвам доста по- различни чувства, повярвай ми!
Смехът бе общ, прекъснат от появата на Корай. Понесъл огромно парче торта, май петото му за тази вечер, той отново бе почти разплакан.
-   Защо сте се събрали тук всички? За какво си говорите? За мен ли?- Местейки поглед между приятелите, той подсмърчаше.- Никой не ми обръща внимание! Защо?! Аз винаги съм център на внимание, а днес никой не иска да говори с мен! И тези малки противни чудовища, защо сте ги довели?! Всеки иска да се занимава с тях! „О, колко са сладки! Какви ангелчета!”! Сякаш никога не са виждали бебета! Но вие нарочно сте го направили, нали? Защото не ме обичате! Никой не иска аз да съм щастлив!- Хлиповете и оплакванията му спираха единствено, когато лапваше поредната хапка.- Защо се смеете, лоши сте?! Не ви обичам! Мен никой не ме обича!
-   Корай, миличък, защо говориш така?!- Суде опита да се спре, отивайки да го прегърне.- Поиска да ни снимаш и ние ти позволихме! Поиска да сменим масата, на която си, направихме го! Йомер ти позволи да снимаш и Ада и Берк, въпреки че знаеш колко не обича той такива неща!
-   Иии, противен! Той нищо не обича!- Възмути се фотографа.
-   Но ти позволи, нали? Не бъди несправедлив!
-   Не го защитавай! Леден водопад!
-   Кориш! Защо не погледнеш важните неща!- Намигайки на останалите, тя се завъртя към масата със сладкишите.- Виж колко храна има!
-   Нали? Трябва да призная, всичко е невероятно! Особено онези сладкиши с маслен крем отгоре! Фантазия!
-   Отиди да си вземеш още няколко, докато не са свършили! Както сам каза, те са невероятни и всеки ще иска да ги опита!
-   Права си! След малко ще се върна!
Оставяйки празната си вече чиния на тяхната маса, той запляска с ръце и забърза към масата с десертите. Андрю поклати глава, все още не успяващ да свикне с бързата промяна на настроенията на Корай. Останалите просто се смееха, чудейки се на това как Суде винаги успява да успокои приятеля им.
-   Въпрос на години практика!- Изплези им се тя, връщайки се в ръцете на съпруга си.- Той прекарваше почти всеки час вкъщи, трябваше по някакъв начин да се науча да се справям с него!
-   Аз още изпадам в транс, когато той започне да говори!- Мелис следеше местещият се от табла на табла Корай.- Буквално блокирам, щом застане пред мен! Странно е!
-   Просто не си му свикнала!- Успокои я Дефне.- Заспаха ли най- сетне?
-   Мисля, че да.- Йомер поправи леката завивка, с която бяха наметнати близнаците.- Измориха се от толкова вълнение!
-   Остави ги при нас, няма проблем!- Суде придърпа количката между нея и Мелис.- Вие отидете да се забавляват, рано е още!
-   Мисля, че си права!
Йомер прегърна Дефне, повеждайки я в бавен валс. Имаше още няколко двойки, движещи се под нежната мелодия, а останалите гости говореха и хапваха, смееха се или минаваха отново да поздравят младоженците.
-   А вие къде ще заминете?- Попита Мелис Суде, когато мъжете отидоха да вземат още шампанско.
-   Колебаехме се, но последно избрахме Кипър. Близко е, различно е, а и винаги съм си мечтала да го посетя.
-   Ние така и не бяхме решили какво точно искаме!- Засмя се Мелис.- Наистина благодаря за всичко, което направихте за нас! Да споделите такъв момент…
-   Не прекалявай, не сме направили нищо кой знае какво!
-   Как да не сте? Всичко това!- Погледът ѝ обходи обстановката наоколо.- Ние се бяхме подготвили за нещо много по- скромно. От една страна разходите, от друга страна липсата на толкова гости. Та тук има сигурно около 200 души!
-   Е, и?! Повечето от тях са и ваши приятели!
-   Така е, но просто… Не знам, не смеех дори да си мечтая за нещо такова, а сега! Сякаш сънувам!
-   Истина е, повярвай! Но не ми благодари отново, моля те!- Спря я, преди да си е отворила устата.- Просто приеми, че така е трябвало да стане!
-   Какво си говорите?- Андрю се наведе и я целуна по бузата, след което се обърна към близнаците.- Спят?
-   Аха. Макар че не знам как при всичкият този шум!- Младежът подаде чашите на дамите, оставяйки своята на масата.
-   Къде е Исо?
-   Отиде да гони малкия Исо. Нихан и Сердар танцуват, а Есра е изчезнала някъде. Всъщност, Ейдриън също!- Почесвайки се по врата, той размени поглед със смеещите се жени.- Съмнявам се!
-   А аз пък не!- Мелис се огледа, търсейки с очи бегълците.
-   Есра е само две години по- малка от Еди. А и колко сладко ще е, ако се харесат!- Суде нарочно го дразнеше, но идеята не бе никак лоша.
-   Но те са още деца!
-   Тя е на 14, той е на 16! Въобще не са деца!
-   Кой не е дете?- Неджми застана до дъщеря си, навеждайки се към количката.
-   Тийнейджърите, изчезнали някъде.- Весело обясни Мелис.
-   Есра и Ейдриън ли? Преди малко ги видях, смееха се на нещо в ресторанта.
-   Видя ли, не правят нищо лошо!- Отдъхна си Андрю.
-   А нима аз съм казала нещо такова!- Засмя се Суде, а Ада проплака.- Миличка, ела при леля! Съкровище!
Малката се успокои веднага, явно просто сънуваше нещо. Но вместо да я върне при брат ѝ, Суде я гушна още по- силно, мечтаейки скоро да държи в ръцете си и своето бебе. Явно мислите ѝ проличаха, защото съпругът ѝ се наведе над нея, прошепвайки „Скоро”, след което я целуна. Усмихната, тя само му кимна.
Приближаваше полунощ, когато булките хвърлиха букетите си. Дерия и Ипек бяха двете късметлийки, предизвикали нова криза с Корай. Всички останали се забавляваха много, шегувайки се с двете момичета, чиито сърца все още бяха свободни. Или поне те така твърдяха. Букетите бяха знак, че вече е време за промяна.

Виж целия пост

# 142 27 март 2018, 01:03 ч.

Днес ми дойде вдъхновението да гледам пак ВЩ, изгледах го на един дъх, явно наистина се бях пренавила от очаквания. Нашите ми се видяха толкова сладки, мислейки и за коментарите относно сценаристите послдените дни. Вече съм убедена, че ако кака има пръст в това или е мазохистка или това с Б е само незнам и аз какво. Тези така се изпиват, че колкото и малко да са общите им сцени, на места няма нужда и от диалог. Както е писала и Темп няколко поста преди това, невярвам как се играе това, толкова да са добри... Ще го повярвам чак когато видя, че го могат и с други партньори.

Гледайки сега дома на Мерт, ми се стори, че много прилича на офиса на Пасионис, отивам да ровя и сравнявам.

Виж целия пост