♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 68

Helen.nona и ние три години го търсим тоя ключ и все още сме до никъде!🧐

Алекс,



От всички страсти любовта е най-силната, защото атакува ума, сърцето и усещанията едновременно. - Лао Тзъ


От мен лека

Аааа,  искаш да кажеш, нещо като Красавецът и зверкинята

:
Алекс, най-вероятно ключе е в кЕКСА!!!!!!

Я как хубаво ме разбра 

Лека и от мен!

Алекс, смили се, не поствай такива снимки преди сън.....сега няма да мога да спя... ще сънувам кошмари......

 
Взаимоотношенията Боре$Гюпсе са цяла наука, на която ако иска някой може да си посвети времето, пък и някоя дисертация да излезе / жалко, че моите професионални интереси са далеко от тази материя/. Първо около тях витае някаква тайнственост, базирана на тайно споразумение между рода Озай и Баръш Ардуч. Причината е болестта на същата нещо като биополярно разстройство с елемент на шозофрения / май нещо такова беше/. Между тях няма чувства, няма нищо. Просто излизат някъде, срещат се с някого и платени журналисти случайно ги снимат/вземат интервю от тях, а те съответно го играят влюбени, приятели според зависи какво ще предстои да се презентира...и после всеки по своя си път, до другото мероприятие....има и още... ...

Хелен,Ключа е в твоята фантазия, както искаш го разбирай...върни се няколко стр назад томидами е постнала продължението

ахъъ, значи тука няма лИбоф, има дълбока конспирация заради нечии интереси...

сещам се, че на времето когато беше истерията "Аси" за Туба и  Мурат, той се ожени за негова партньорка, за която  се твърдеше, че Мурат е зависим професионално от родителите й, по-точно от баща й /известна влиятелна фигура във филмовите среди/ Но след две-три  години се разведоха.

дай Боже давността за дълбоката конспирация на наш Борко и каката  вече да изтича тая година...
Славе, ще спя вече по-спокойна..... Борко....сладкия ми.....

Глава 164


Глава 165

-   Започвам да се съмнявам в тези традиции. Дериа хвана и моя букет, но още не се е омъжила!- Дефне изхлузи с доволство обувките си, след което се отпусна назад с разперени ръце върху голямото легло в хотела.- Ако до месец не чуя, че си има приятел, лично аз ще се заема с този въпрос.
-   Не се и съмнявам!- Йомер се наведе над близнаците, проверявайки дали не са се събудили. Ада се въртеше, ритайки брат си.- Няма, миличка, спокойно!
-   Пак ли сънува?
-   Сигурно, върти се като пумпал. Горкият Берк!
-   Нищо му няма, иначе щеше да ѝ отвърне!- Дефне дори не се бе повдигнала, докато говореше.- Остави децата да спят и ела тук!
-   На някого май му липсвам!- Засмя се, сядайки до нея и премествайки главата ѝ в скута си.- Изглеждаш изтощена!
-   И съм! Сякаш съм тичала цял ден, без да спра. Но всичко бе толкова хубаво!
-   Така е!- Пръстите му си играеха с кичурите коса, измъкнали се от прическата ѝ.- Но не колкото нашата сватба!
-   Това май трябваше аз да го кажа!- Смехът ѝ бе тих, докато очите ѝ търсеха неговите.- Обичам те!
-   Почти толкова, колкото аз теб!
Устните му покриха нейните, спирайки поредната ѝ закачка. Йомер също легна, издърпвайки я след себе си. Целувката премина в нежна прегръдка, която никой от тях нямаше желание да прекъсва. Трябваше обаче да се съблекат.
-   Остана още една!- Намигна му Дефне, докато сваляше роклята от себе си.
-   Една какво?- Не разбра Йомер.
-   Една рокля, която не съм обличала. От тези, които донесохме от Лондон!- Обясни, виждайки все още въпроса в очите му.
-   Коя?- Виждаше как през ума му преминават спомените от онези дни.
-   Няма да ти кажа! Ще е изненада за рождения ти ден!- Сваляше грима си пред огледалото, когато той я прегърна отзад.- Не се и опитвай!
-   Не правя нищо!- Устните му покриха рамото ѝ, докато гърбът ѝ гореше от допира на голите му гърди.- Предпочитам да си без роклята. И сега, и тогава!
-   Това го знаем, скъпи! А твоите желания са закон за мен!- Обърна се и обви ръце около раменете му, привличайки го за целувка.
Препъвайки се, най- после стигнаха до леглото. Опитваха да бъдат тихи, за да не се събудят децата, което доста ограничаваше действията им. Отказвайки се от играта, която бе намислил, Йомер не отдели устни от нейните, изпивайки стоновете ѝ. Движеха се бавно, потапяйки се напълно в удоволствието, възпламенило кожата и затъмнило умовете им. Когато най- после се отпуснаха спокойно в прегръдките си, ослушвайки се за звук откъм малките, Дефне се засмя. Йомер я погледна въпросително, но ѝ трябваше минута, преди да му отговори.
-   Поговорката излезе вярна. Първо се криеш от родителите си, после от децата! Сякаш отново сме в началото!
Скри лице в рамото му, все още тресейки се от смях. Не видя усмивката му, но усети пръстите, лазещи по гръбнака ѝ. Забравила за веселието, направи грешката да погледне към лицето му. Пламъкът, горящ в очите му, не можеше да се сбърка.
-   Щом това ще е нашето бъдеще, ще ни трябват доста тренировки!
За втори път тази вечер спря протестите ѝ с целувка, отнасяйки и нея, и себе си далеч от хотелската стая, умората и съня.

Йомер се събуди от кихването на Дефне. Опитвайки да се измъкне от ръцете му, тя смръщи нос, явно опитвайки се да спре следващото такова. Скри лице в шепите си, докато раменете ѝ се тресяха от поредната кихавица.
-   Наздраве!- Сложи ръка на гърба ѝ Йомер.- Какво стана?
-   Не знам! Май се разболявам!- Отговори му бавно тя, докато се обръщаше към него.- Или съм получила някоя алергия.
-   Я да видим!- Дръпна я до себе си и допря устни до челото ѝ, задържайки се малко повече от необходимото там.- Топла си, но може да е и от съня. Ще идем на лекар веднага, щом Ипек се събуди.
-   Няма нужда, надали е нещо сериозно. Лято сме все пак!
-   Ще отидем, за да съм спокоен! Нали?
-   Добре!- Сгуши се в ръцете му, подсмърчайки, след което бързо се отдръпна.- Извинявай!
-   За какво?
-   За това.- Посочи тя носа си, докато се протягаше за салфетка към шкафа.
-   Не ставай глупава, нормално е! Ела тук!- Прегърна я отново, подпирайки брадичка на главата ѝ.- Но наистина само ти можеш да се разболееш през лятото! Сигурно е от преумора, организмът ти е изтощен!
-   Още не знаем дали съм болна!
-   Знаем, просто ти обичаш да спориш за всичко!
-   Всезнайко!- Удари го тя леко с юмрук, докато се наместваше на гърдите му.
-   Ще извикам Шукрю, за да закара Ипек и близнаците вкъщи. Ние ще отидем с такси до болницата, след като ги изпратим.
-   Искам да видя и момичетата преди това.
-   Естествено, ще закусим с тях. Някой май вече е буден!- От креватчето се чуваше първото за деня мрънкане на Берк, последвано след минутка от това на сестра му.- Аз ще се оправя с тях, ти полежи още малко.
-   Не съм чак толкова зле, ей сега ставам!
Главата ѝ се въртеше, но инатът не ѝ позволи да го покаже. Стягайки се, тя наплиска лицето си със студена вода и отиде да помогне на Йомер, вече поздравяващ малките дяволчета за добро утро.
Слязоха около час по- късно, като Йомер носеше и двете деца. Дефне бе принудена да си признае, че не е чак толкова добре, колкото ѝ се искаше, затова остави грижите за децата на него. Ипек ги посрещна, поемайки бързо Ада от Йомер и насочвайки ги към дългата маса, където ги очакваха всички останали.
След закуска Неджми предложи той да ги откара до болницата, а Пънар щеше да се прибере с такси. Дефне бе вдигнала температура и гласът ѝ се бе променил, поради което нито тя, нито Йомер помислиха да откажат. Изпращайки Ада и Берк вкъщи с Ипек и Шукрю, те поеха към най- близката клиника. Общият преглед доказа това, което Йомер бе предвещал още сутринта- Дефне бе болна от грип. Преумората и нередовното хранене бяха отслабили имунитета ѝ, позволявайки на вирусите бързо да я свалят. Сега трябваше да си почива, да се грижи добре за себе си и да не доближава много децата, за да не зарази и тях. Йомер щеше да се грижи за нея, което автоматично означаваше, че и неговия достъп до децата ще е ограничен.
-   Точно когато имат най- голяма нужда от нас!- Разплака се Дефне.
Тържеството за рождения ден на Йомер бяха другия ѝ голям проблем. И по- скоро изненадата, която искаше да му направи. Всичките ѝ планове отиваха по дяволите, и то заради един глупав вирус. Отчаяна, тя плака по целия път до вкъщи.
-   Благодаря!- Прошепна Йомер на чичо си, докато измъкваше заспалата си съпруга от колата.- Ако има нещо във фирмата…
-   Ще се справим, не се тревожи! Погрижи се за нея!
Дори в съня си Дефне го търсеше, обвивайки врата му с ръце и сгушвайки се в него. Йомер я носеше, чудейки се как ще влезе, когато вратата сама се отвори пред него. Ипек го посрещна с въпрос в очите и кимайки ѝ към горния етаж, той занесе Дефне в спалнята. Зави я хубаво, след което я целуна. Температурата ѝ все още не бе спаднала, но лекарят им препоръча да не взима лекарства за нея. Това бе начинът на тялото ѝ да се излекува само и те трябваше да му дадат този шанс.
-   Какво ѝ е на Дефне?- Ипек изглеждаше притеснена.
-   Грип! Ще полежи два три дни, а дотогава децата…
-   Аз ще се погрижа, не се тревожете!
-   Благодаря! Шукрю ще отиде до аптеката за лекарствата, а аз ще приготвя супа за Дефне. Трябва да хапне нещо, когато се събуди.
-   Ако искате аз ще се погрижа!
-   Не „вие”, а „ти”!- Поправи я Йомер.- Няма нужда. Аз ще се справя.
Докато баща им шеташе из кухнята, а Ипек чистеше и ги наблюдаваше, Ада и Берк лазеха по пода, изследвайки дали няма нещо ново, което да счупят. Този им период бе доста забавен, ако не броим загубените сувенири, станали на парченца след техните игри. Дефне умираше от страх, че може да се наранят, но само секунда невнимание бе необходима на палавниците, за да свършат следващата беля. До сега, като по чудо, се разминаваха с нараняванията, и Йомер се надяваше да си остане така.
Дефне спа до обяд, въртейки се неспокойно в леглото. Бълнуваше, явно в следствие на високата температура. Йомер я събуди, след като с Ипек бяха нахранили малките. Както винаги, Берк ядеше с апетит, докато Ада предпочиташе да си играе с пюрето. До привършването му се оказа, че има от него повече по Йомер, отколкото в стомахчето на Ада. Смеейки се, той отиде да се преоблече и събуди Дефне, а Ипек остана да разчисти. Дяволчетата бяха полегнали на килима, уж за да си играят, но след трийсетина минутки вече блажено спяха. Очертаваха се два часа тишина.

Добро утро!



Виждам, че пак сте подхванали кака. Много внимание и отделяте, не го заслужава.
helen. nona, добре дошла в отбора на лудите, защото тук сме малко такива, но това ни харесва! 
Темпи, отново си ни зарадвала с поредната глава! 



Хубав ден!

Мераба къзлар
Аййй и без кафе се събудих . Изтъпанили сте Круелита да стресира само, ааа
Хеленита добре дошла в отбора.
Виждам агата не си го разлюбила .
И само за протокола Мехмет Акиф не го давам на тоя вампир Гупа, хайр. Пък и той напоследък не е толкоз зле, освен кюпеците и мома си има и то доста хубава, а и растителността намали осезаемо. Разхубавил се, подмлади се, но няма да се върне в средите .
Лъвска му работа - рече и отсече.

Добро утро, добър  ден на всички , които ще влязат днес тук!

Темпи, много си добра в творчеството, интересна глава отново...

Данче, благодаря ти, добре заварила. Харесва ми отбора на лудите, пък и аз съм диагностицирана луда от една друга тема...Котето знае....

Коте, здравей! Радвам се, че ще са засичаме  тук! Още не съм го разлюбила съвсем Агата. Стара тръпка си ми е той.  Но не пречи новата кама да избие старата....Борко засега ме кефи на мах и това е готино....забавляваме се всички заедно....

 

Не вярвам, че някой се връзва на тези небивалици    Това е толкова несериозно и безсмислено, че.... споразумения друг път.... и къде е логиката и смисъла тук... То са споразумения, то са тайни срещи, то са диагнози, то са мафиотски кланове и информатори.....ум да ти зайде А истината е съвсем проста, но на някои фенове като не им харесва реалността си измислят терии на конспирациите и добре се справят и въображение не им липсва

 

Защото и аз много им вярвам , колкото аз си вярвам, че съм преродената Мерилин Монро
Но всеки има право да си мисли/знае/мечтае каквото си иска
Коте, какво и е на кака, душица