♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 68

Пак е нещо



На някой май му се бе дояло ябълка

По- добре ябълков кекс  

Рецептите за ябълковия кекс са в твоите глави поредни, винаги различни, гледай за вкуса не знам как е

Джанъм, още една такава снимка като по- рано   Другата реалност нещо много активна днес  





Който трябва я знае рецептата, ама интересно кой с кого решава да я готви 

Темпи, имаш май точните координати за входа към това измерение

Кълбото работи, когато иска и ме води там, където аз искам  

Опитва Боре да се скрие, ама винаги го хващат  




 

Елка на студена вода , като пак не са и дошли вълните

За Елка не знам, ама Боре с тия чорапи направо ме убива  

Ти и това ли забеляза Джанъм, аз мислех че е с маратонки

Тц, не е с чехли човека

С маратонки е, наистина, ама  

 

Лека

Време е за сън, утре сме на работа 

Глава 166

-   Дефне, миличка! Събуди се!
Чуваше гласа му сякаш от много далеч. Всичко я болеше, а очите ѝ не искаха да се отворят. Опита да се протегне към него, но ръцете ѝ сякаш бяха вързани. С усилие се завъртя, поглеждайки го с едно око.
-   Вода!- Успя да прошепне, без сама да знае как.
-   Ей сега!
Йомер я повдигна, настанявайки я в седнало положение. Подаде ѝ чашата с вода и я задържа, докато тя пиеше, така, както тя подаваше чашата на близнаците. Гърлото я болеше, сякаш бе надрано с бодлива тел. Преглъщайки с усилие малките глътки, тя отблъсна леко ръката му.
-   Приготвил съм пилешка супа, ще хапнеш и ще се почувстваш по- добре!- Сърцето му се свиваше, като я гледа такава. Дефне се опита да поклати отрицателно глава, но Йомер бе непреклонен.- Не може да приемаш хапчета на гладен стомах, а и имаш нужда от сили. Тук ли искаш да хапнеш или да слезем долу? Децата спят!- Отговори на въпроса в очите ѝ.
-   Тук!- Прошепна отново тя, просто защото нямаше сили за друго.
Йомер я целуна бързо по бузата, след което отиде да донесе храната. Върна се, докато тя се опитваше да стане.
-   Къде отиваш?- Попита притеснено, оставяйки подноса и подхващайки я, за да не падне. Тя посочи към банята.- Добре!
Дефне се разплака от осъзнаването колко слаба е всъщност. Дори успокоителните думи на Йомер не успяваха да спрат падащите сълзи, които тя явно имаше нужда да пролее. Когато нещата утихнаха, той слезе за нова порция супа, тъй като тази вече беше изстинала. Седнал до нея в леглото, Йомер ѝ подаваше лъжичка по лъжичка храната, награждавайки я с целувка по бузата за всяка една от тях. Дефне искаше да спи, затова щом мъчението ѝ приключи, се сгуши под одеялото, завивайки се през глава. Без дори да я попита, Йомер го повдигна и легна до нея. Обви я с ръце, пропускайки покрай ушите си мърморенето ѝ, че ще зарази и него. Притисна я до себе си, като му се искаше  да вземе нейната болка за себе си. Усети кога Дефне заспа, отпусната в прегръдката му, но не успя да я последва. Тревогата за нея го държа буден целия следобед, докато наблюдаваше неспокойното ѝ въртене и опитваше да я успокои.

Ипек почука притеснено на вратата, но никой не ѝ отговори. Тъкмо щеше да слезе, когато Йомер отвори и излезе в коридора при нея.
-   Съжалявам, но г- н Синан е на телефона и иска да ви чуе. Г-жа Суде е долу.- Занарежда бързо тя, докато той търкаше сънените си очи. Бе задрямал, когато момичето почука.- Дойде да ми помага, докато Дефне се излекува, макар че ѝ казах, че няма нужда! Ще се справя сама!
-   Добре, добре! Едно по едно! Синан.
-   Ето!- Подаде му тя домашния телефон. Джиесемът му бе с изключен звук още от сутринта.- Как е Дефне?
-   Спи. Надявам се утре да е по- добре!- Успокоително изрече той, след което взе телефона.- Слушам те, Синан!
Суде и Андрю придържаха близнаците, помагайки им да се задържат на крачета, когато Ипек слезе. Йомер я следваше, давайки някакви указания на Синан, и завивайки към кухнята за чаша кафе.
-   Берк е неспокоен, хленчи от почти час!- Оплака се Суде на братовчед си, когато той дойде при тях в хола.
-   Сигурно Дефне му липсва! Какво му има на малкия голям мъж?!- Вдигайки го високо, Йомер го разлюля.- Мама ще ви нагушка в най- скоро време, но сега не може! Сега сте само мои!
-   Не мисля, че е добре и ти да ги доближаваш много!- Взе от него детето Суде.- Как е Дефне? Дано скоро се оправи!
-   Притесняваме да не се влоши, по обяд изглеждаше ужасно! И температурата ѝ почти не е спадала, мисля да я заведа отново в болницата.
-   Почакай, нека лекарствата започнат да действат!- Ипек викаше с пръст Ада, която Андрю водеше към нея.- Тя е силна, ще се справи.
-   Вие защо сте тук, нямаше ли да заминавате?!- Погледна притеснено Йомер към младоженците, явно доволни от положението си.- Ние ще се справим!
-   Да бе да, видяхме! Горкото момиче, оставил си я сама с всичко!- Възмути се Суде, докато Ипек я прекъсваше с опровержения.- Близнаците ли да гледа, да сготви или да почисти?! Да не мислиш, че всички са като теб!
-   Не е така, аз…- Опита Ипек, но никой не чуваше протестите ѝ.
-   Добре, знам, че не става така, но и Шукрю щеше да помогне! Дефне ще се обвинява, ако заради нея не сте заминали!- Оправда се Йомер.
-   Нас не ни мислете, тя само да оздравее. Може да заминем всички след рождения ти ден, и вие имате нужда от почивка!
-   Съгласен!- Включи се и Андрю, смеещ се на клатещата се нестабилно в ръцете му Ада.- Ще е весело всички заедно!
-   Какво има? Какво стана?- Берк се бе разплакал, притискайки лице в рамото на Суде.- Какво му е на малкото ми момче?! От сутринта ли е такъв?!
-   Да, киселеше се, а и май се лигави. Я да погледна!- Ипек взе детето от нея и го сложи на коляното си.- Венците му са подути, как не съм забелязала?!
-   Зъбче ли му избива?- Суде приклекна пред нея, опитвайки се да погледне в устичката му.- Не е ли рано?
-   При всяко дете е различно. Едната от племенничките ми се сдоби с първото си зъбче още на пет месеца, а при другата избиха чак в деветия.- Подавайки ѝ обратно детето, Ипек тръгна към кухнята.- С Дефне купихме гел за всеки случай, сега само трябва да го намеря.
-   Кое да намериш?- Прегракнало попита Дефне, слизайки по стълбите.
-   Любима, защо си станала?- Йомер се спусна към нея, взимайки я на ръце и носейки я до дивана.- Искаш ли нещо?
-   Вас! Не мога да стоя сама в онова легло вечно!- Шепнеше, защото гърлото я болеше ужасно.- Какво търсехте?!
-   Гела за венците на Берк. Май ще си имаме зъбче!- Усмихна ѝ се Йомер, като я прегърна, докато Андрю и Суде едва задържаха близнаците, вече протягащи ръце към майка си.
-   Слънчицето ми! Искам да ги гушна!
-   Дефне, миличка, не трябва!- Йомер я притисна до себе си, неискайки да си представя какво ѝ е.
-   Само за малко, моля те! Липсват ми!
-   Знам, скъпа. Знам!
-   Ето го и кремчето. Сега ще намажем венците и всичко ще мине!- Ипек се върна, носейки малката тубичка.- Как си?
-   Добре!- Отговори ѝ Дефне, макар да бе лъжа.- Искам да постоя при вас!
-   Тъкмо ще ми помогнеш с Берк!- Засмя се тя, след което се намръщи.- Не ме гледайте така, в нея той е най- спокоен!
-   Но ако го заразя?!- Прошепна притеснено Дефне.
-   Не са толкова слаби, за колкото ги мислите. Нищо няма да им стане за пет минутки с теб! Ще им дам и витамини довечера, за всеки случай! Но ако само стоиш тук, те ще се вкиснат съвсем, и като се качиш, ще настане ад.
-   Може ли?- Погледна умолително съпруга си Дефне и след дълго колебание, той все пак кимна.- Миличките ми!
Андрю и Суде пресякоха хола, подавайки ѝ близнаците с явно притеснение. Разпознали обятията на мама, децата се сгушиха на гърдите ѝ, дърпаха косата ѝ, смееха се и пляскаха с ръчички, сякаш само това бяха искали.
-   Ето, виж колко са щастливи сега! Дори Берк! Я да видим кой скоро ще има с какво да ни хапе! Охх, колко е вкусно!- Смееше се Ипек, докато протягаше пръст с малко гел към него.- Добро момче, точно така! Готово! Довечера може да вдигне температура, заради зъбчето, но е нормално. Ще спя при тях, ако може, за да ни е по- спокойно.
-   Ти си съкровище!- Усмихна ѝ се Дефне, докато момичето отиваше, за да се измие.- А вие какво правите тук?!
-   Казах ли ви?!- Засмя се Йомер, докато Суде обясняваше какво е станало.
-   Съжалявам!- Прошепна болната, получавайки поредната порция възражения.
-   Петте минути изтекоха!- Йомер кимна към Суде, която взе Ада. Ипек с мъка измъкна Берк от ръцете на майка му, опитвайки да го залъже с любимата му плюшена играчка.- Нямаш температура. Надявам се, че утре ще си много по- добре.- Устните му обходиха челото и страните ѝ, целувайки я между думите.
-   Защо не се качите горе!- Пошегува се Суде.- Тук има малки деца!
-   Които искат братче или сестриче, за което ние трябва да се постараем!- Не ѝ остана длъжен Йомер.
-   Изчезвайте оттук! И без това Дефне има нужда от почивка!- Хвърли по тях някаква играчка тя.- Хайде, да ви няма!
-   Мисля, че нямаме право на избор, скъпа! Не съм виновен аз!- Взимайки съпругата си на ръце, измърмори Йомер.- До довечера!

Добро утро!  



Темпи, за поредната приказка !   



Хубав ден момичета!

Добро утро 

Да започнем деня с усмивка 



Но сме и на работа, така че трябва и да сме сериозни