♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 68

Джанъм, пробвай така  

https://m.vk.com/audio?act=audio_playlist-122876522_85403530

И пак от паралелната реалност 

Здравейте любима моя група




Темпи мила -  поздравления за твоето изкусно творение - чакам го с нетърпение 

Ади   добре дошла обратно, шекерим, губиш се от доста време  

С това момче и аз се смях - горкия, просто не знае в какво се забърка с този клип 

Темпи  Благодаря ти за вниманието - обикновено ви чета и ви се радвам - май в последно време на балкона ми е по удобно да ви наблюдавам и това което мисля  и искам да ви кажа, друга дама го е написала си седя тихичко. Видях че никой не е отразил днешните вълнения и аз ви ги пуснах. От мен прекрасни дами тук лека вечер и дано утре или скоро време чуем добра новина за нашите любимци.

"Повторението е майка на знанието", шекерим, така че включвай се редовно, дори и с повторение на нещо казано  

Горкия 

Добре,  Боре има споразумение с клана Озай, а те с Елка дали имат

Глава 167

Дефне вечеря в леглото, тъй като отново имаше температура. Дори Ипек не беше съгласна този път, когато тя поиска да целуне малките за лека нощ. Суде и Андрю си бяха тръгнали след вечеря, затова момичето само изкъпа и приспа близнаците, докато Йомер успокояваше Дефне. Притеснен заради състоянието ѝ, той настояваше сутринта отново да идат на лекар, тъй като тя отказваше да го направят сега. Страхът ѝ, че може да я оставят в болницата, не ѝ позволяваше дори да мисли за такава възможност. Нито  убежденията на съпруга ѝ, че това ще стане утре и ще е само от полза за по- бързото ѝ възстановяване, не помогнаха. Заинатила се, Дефне скри глава под одеялото, знаейки че се държи като дете. Искаше да се излекува, но само с лекарства май нямаше да стане.
-   Любима, не прави така! Знаеш, че е за твое добро!- Йомер опита да смъкне покриващото я изцяло одеяло, но тя не му позволи.- Дефне, моля те! Колкото повече се инатиш, толкова по- лошо ще стане. Сладка моя, погледни ме! Хайде, любима, единствена моя!
-   Няма да ме омаеш с приказки!- Немощният ѝ глас едва се чуваше.
-   Не искам и да го правя! Не се крий от мен, Дефне! Моля те!
-   Не искам в болница!
-   Така е най- добре, скъпа! Страхувам се за теб!- Дръпна завивката и тя най- после поддаде. Пълните със сълзи очи на Дефне се впиха в неговите.- Не плачи, моля те! Не мога да те гледам така! Успокой се!- Привлече я към себе си, галейки нежно гърба ѝ.- Единственото, което искам, е час по- скоро да се оправиш! Боли ме да виждам как страдаш, а да не мога да направя нищо за теб! Безсилен съм и това ме побърква!
-   До мен си!
Три думи, едно изречение, един шепот. Но стигнаха право в сърцето му. Притисна я по- силно, целувайки косите ѝ и повтаряйки, че винаги ще е до нея. Когато най- после и двамата се успокоиха, стигнаха до споразумението да повикат лекар вкъщи, и ако той прецени че е крайно необходимо, да отидат в болница. Дефне вече обмисляше как да убеди човека, че няма нужда от такава крайност.

Поговорката, че бедите не идват сами, излезе напълно вярна. Дефне се влоши през нощта, развивайки треска от високата температура. Йомер повика лекар посред нощ, който обаче препоръча просто студени компреси и да ѝ дават повече течности, за да не се обезводни организма. Треската била нормално проявление на болестта и Дефне щяла да е много по- добре утре, увери ги той. Колкото и да не му се вярваше, Йомер бе принуден да се съгласи за сега. Сутринта щеше да решава какво да правят по- нататък.
Сякаш за да е солидарен с майка си, Берк също вдигна висока температура. Както бе предсказала Ипек по- рано през деня, зъбчето явно щеше да измъчва малкия и веднага щом изпрати лекаря, тя се върна горе. Йомер дондуркаше неспокойния си син, застанал на вратата към спалнята, наблюдавайки едновременно с това и мятащата се в леглото Дефне. Под очите му започваха да се образуват сини кръгове от недоспиване, а и на вечеря почти не бе хапнал нищо. Притеснена, Ипек взе детето от него.
-   Не е моя работа, но… Няма да помогнеш на Дефне, ако и ти се разболееш!
-   Какво искаш да кажеш?- Попита Йомер, без да отделя поглед от съпругата си.
-   Имаш нужда от почивка! Слез долу и поспи, аз ще ги наглеждам!- Люлеейки плачещия Берк, тя местеше очи между него и баща му.- Или легни при Ада, така поне нея няма да я мисля. Аз ще взема Берк и ще седна в люлеещия се стол тук. Така ще успокоя и него и ще наблюдавам и Дефне.
-   Не може, не трябва да са в една стая. Не можем да рискуваме да разболеем и децата, а и теб!- Поклати глава Йомер.- А и не мога да искам такова нещо, достатъчно е, че те оставих сама да се справяш и с двамата. Не трябваше да позволявам на Суде да си тръгне, тя щеше да ти помага.
-   Не, не, няма нужда! Наистина!- Премести малкия на другата си страна, защото ѝ тежеше.- Ще се справим!
-   Как?
-   Така! Ще сляза долу, за да приготвя мляко за Берк. От лекарството, което лекаря му даде, след малко ще се успокои, а то ще го приспи. След това ти ще поспиш при тях, докато аз съм при Дефне. По някое време ще се сменим!
-   Не ми се спи, добре съм!- Настоя той.
-   Йомер, имаш нужда от почивка! Не спори, с мен дори Дефне не може да излезе на глава! Вземи го за малко, ей сега идвам!
Подаде му детето и преди дори да е успял да си отвори устата, за да възрази, Ипек вече бе изчезнала към долния етаж.
-   Май си взехме беля с нея, а?!- Попита той уморено сина си. Не бе виждал тази страна на иначе скромното и тихо момиче.- Сега разбрах защо сте толкова кротки с нея!- Пошегува се Йомер.- Същата е като майка ви!
Берк спря да плаче малко преди бавачката му да се върне с шишето. Макар вече да бе голям, той лакомо изпи млякото си, след което реши да капризничи повече заради отделеното му внимание, отколкото защото го измъчваше зъбчето. Ипек и Йомер се редуваха кой да го носи, докато накрая малкия не заспа на рамото на баща си.
-   Сега, и двамата- марш в детската. Аз отивам да проверя болната. Ще те събудя, когато се изморя!- Изкомандва Ипек, след което хлопна вратата на спалнята под носа му.
-   Сбърках, тази е по- лоша и от Дефне!- Измърмори той на Берк, мляскащ в съня си.- Поне ти поспи, аз ще ви наблюдавам!
Сложи детето до сестра му и реши да седне за две минутки, тъй като Берк наистина вече тежеше и дори трениран, Йомер се измори. Сам не разбра кога заспа, опрял глава на стената и изпънал крака под леглото на малките. Ипек го откри така половин час по- късно, когато реши все пак да го провери дали я е послушал. Усмихвайки се леко, тя го побутна, за да легне на дивана и намятайки го с одеяло, погледна спящите деца и тихо  излезе. Беше се сетила как майка ѝ добавяше оцет към водата, когато като деца със сестра ѝ боледуваха, за да смъкне температурата им. Сменяйки вече хладката вода със студена и добавяйки половината ѝ количество в оцет, тя сменяше кърпите в началото през две минути, а след това все по- рядко. Към три сутринта температурата на Дефне най- после бе спаднала и тя се бе успокоила. Въздъхвайки доволно, момичето я зави хубаво и настанявайки се в люлеещия се стол, реши да подремне. Спеше леко, така че нямаше опасност да пропусне дори най- малкото движение на Дефне. Но и тя надали щеше да се събуди- тялото и умът ѝ имаха нужда от почивката, която единствено сънят можеше да им осигури.

Слънцето вече бе изгряло, когато Йомер отвори очи. Първата му мисъл беше за Дефне и ставайки бързо с намерението да иде при нея, той спря. Децата не бяха в леглото си. Замисляйки се за миг, той все пак тръгна към спалнята. Тя също бе празна.
-   Какво става тук?- Запита се той на глас, оглеждайки се из пустата стая.- Дефне?- Погледна и в банята, но и там нямаше никого.- Дефне?!
Слизаше по стълбите, когато чу гласове. Ипек и Дефне бяха на масата в хола, където съпругата му закусваше под зоркия поглед на момичето. В другия край на стаята Суде,  Андрю, Неджми и Пънар забавляваха близнаците, явно отдавна приключили със своята закуска. Всички се обърнаха, когато той влезе.
-   Добро утро!- Поздрави, приближавайки към масата. Ада вече протягаше ръчички към него, затова Пънар я доведе. Залепяйки бърза целувка на бузката ѝ, той я гушна.- Принцесата на тати!
-   Ей сега ще ти донеса кафе!- Скочи Пънар.- Ти искаш ли нещо?
-   Не, добре съм!- Отговори ѝ тихо Дефне.
-   Защо си станала, трябва да почиваш!- Скара ѝ се тихо Йомер, сядайки до нея и премятайки ръка на нейния стол. Устните му допряха челото ѝ.- Как си?
-   Много по- добре. Видя ли, че няма нужда от лекар!- Присмя му се тя.
-   Така ли?- Явно Ипек не ѝ бе разказа случилото се през нощта.- Важното е, че вече си по- добре. Но все пак не трябва да се изморяваш.
-   Не ми се лежи!- Капризно замрънка тя, докато Ада се опитваше да се измъкне от ръцете на баща си.- Боли ме само гърлото, наистина!
-   Не приемам възражения! Докато не се възстановиш напълно, ще си почиваш!
-   Виж ти кой го казва!- Засмя се Ипек, докато слагаше кафе и сандвич пред него.- И двамата сте по- трудни и от близнаците. Сега закусвате и се качвате горе. Да не съм ви видяла до обяд!
-   Но…- Опитаха и двамата, но не успяха да кажат и думичка повече.
-   Ти си болна!- Посочи Ипек към Дефне.- Да, температурата ти спадна, но все още си слаба. Не искам да заразиш никого от нас, а и няма да оздравееш по- бързо, правейки се на героиня и напрягайки се излишно. А ти- посочи тя Йомер, успя да поспиш, но това не означава, че си добре. Ще почиваш с нея, едновременно с това наблюдавайки я. Един болен в къщата стига! А сега, да видя, че се храните.
-   Горките те! Като наказани деца са!- Засмя се Суде, шепнейки към останалите.
-   Йомер имаше нужда някой да го постави на място. Изглежда като изцеден, сигурно това е предизвикало Ипек.- Предположи Неджми.
-   Каквото и да е, добре ще им се отрази. Охх, пак онзи поглед!- Усмихна се тя към братовчед си, вперил очи в нея.- Млъквам!

Не, Елка има с Боре да изпълнява всяка заповед, която той ѝ предаде от ония 

- Ало?
- Здравейте! - Ми, на 33 съм, пуша, пия...понякога...често...обичам животни... кажете вие нещо за себе си!
 - Гюпсе ханъм, пак ли вие? Казах ви, ние продаваме арматура!
- Добре де,но на картона тук пише ” телефон за връзка”. Севгилито знаете ли кога ще се прибере от Тайланд, самотна съм...
- Туууууууууу.........
- И тези не знаят, а тук кой ли ще се обади!

То севгилито ѝ не знае, тя другите пита  

Дафа ината та чак дрънка и май не е само от температурата, перманентно състояние
Ипек скрита лимонка, старшина Тюркян / не помня Исо как и казваше/ в по млад вариант
Йомер и желязото поддава...
Сега като оздравяха Джанъм, ще ги пращаш ли пак някъде или вече им е време да поработят



Лека

Дафинка си я знаем- права, крива, винаги наопаки на другите 
Ипек- имаше нужда някой да постави под контрол положението, а просто нямаше кой друг 
Йомер- Дефне му отпусна каиша, някой трябва да го стегне 
Някой ще замине, но кой