♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 68

Публикувана: 23 март 2018, 19:28 ч.

Последно мнение: 19 апр. 2018, 00:26 ч.

125 970

732

tempestad - Почетен член

# 587 12 апр. 2018, 22:20 ч.

Цитат на: tempestad в чт, 12 апр 2018, 18:56

Цитат на: Svetlana Jilkova в чт, 12 апр 2018, 18:49

Привет!Темпи,искаш да кажеш за скиците на обувките,които Дефне остави на бюрото си,напускайки "Пасионис"? Simple Smile

Ми според писаните рецензията, явно за тях става дума Mr. Green

Иначе предишната дама позна сцената, само дето между" схема" и "скици", според мен разликата е бая Whistling

В коментираната сцена става въпрос за схема, а не за скици... по-нататък - без коментар....!

Виж целия пост

# 591 12 апр. 2018, 23:29 ч.

НАШАТА ПРИКАЗКА

Глава 168

Ипек беше по- строга и от диктатор. Дефне и Йомер бяха напълно изолирани в спалнята, където им се носеше храна сутрин, обед и вечер. Въпреки всички протести, че е здрав, веднъж кихнал пред Ипек, Йомер също бе обявен за болен и следователно, бе третиран като такъв. Близнаците бяха напълно изолирани от тях, за всеки случай, което не им се понрави, но нямаха друг изход. Суде и Андрю се преместиха в къщата, за да помагат на Ипек с децата, а Шукрю носеше всеки ден свежи плодове и зеленчуци, за да получават достатъчно витамини болните. Цялото мъчение премина за три дни, които обаче се видяха като седмици на Йомер и Дефне.
-   Добро утро!- Весело поздравиха Ипек и Суде, всяка гушнало по едно от децата.- Я да видим кой се е събудил!
-   Свърши ли се вече?! Добро утро, сладката ми! Колко ми липсвахте!- Невярващо пое Ада Дефне, докато Берк се гушкаше в баща си.- Приключихме ли с карантината?!
-   Мислех още снощи да ви разреша да слезете за вечеря, но за всеки случай реших да изчакам!- Засмя се Ипек, измъквайки се бавно към вратата.- Няма да спираме лекарствата ти още два дни, но не мисля, че още си опасна за нас!
-   Много смешно!- Изплези ѝ се тя, докато със Суде се измъкваха от стаята.- Благодаря! За всичко!
-   Пак заповядай!- Долетяха виковете и смеха им, докато тичаха надолу.
-   Лудетини!- Засмя се и Дефне.- Миличката ми тя, липсвахме ли ви? Сякаш не съм ви виждала с месеци! Берк, принца на мама!
-   Мисля, че все още е рано да ставаме!- Прошепна заговорнически Йомер и поставяйки децата между тях, отново си легна.
-   Понякога наистина не мога да те позная!- Смееше се Дефне, докато заемаше мястото си.- Виж колко са щастливи!
-   Защото са на мястото си. Там, където трябва да са! Също като нас!
Взе ръката ѝ и целуна дланта, след което преплете пръсти с нейните. Останаха така, без да отделят поглед от другия, потъвайки в техния си собствен свят. Там, където имаше само любов и щастие. Техните любов и щастие!

Дефне се забавляваше, докато Ипек ѝ разказваше какво са преживели със Суде за времето, докато тя е боледувала. Прословутото зъбче на Берк все още не се бе показало, макар венецът му да бе доста зачервен и надут, поради което малкия доста се киселеше. С липсата на майка му този период се бе превърнал в ад за двете бавачки, чудещи се как да го успокоят. Капките и гела, който Елиф им бе препоръчала, даваха временен ефект, принуждавайки Ипек да измисля какви ли не номера, за да успокои плачещия мъник. Колкото и да не искаше да си признае, най- лесният излезе най- труден за откриване от нея и Суде.
-   Дала си му какво?- Учудено я погледна Дефне, докато слушаше разказа ѝ.
-   Гуменото пате. Не се смей, и аз не повярвах, когато си го помислих. Но ако знаеш с какво усилие се опитва да му отхапе ушите и човката.
-   Ужас!- Смееше се с глас майката.
-   Сякаш е куче, докопало кокал! Елиф каза, че трябва да си чеше венците, но да е нещо, което не може да глътне. Той се опитваше с плюшения мечок, но ме беше страх, че ще се откъсне парче и ще стане беля, затова му дадох гуменото пате. Здраво е, гъвкаво е и е идеално за целта!
-   Нямаше да се сетя и след сто години!
-   Предполагам, до ден два вече ще видим и самото зъбче. Снощи ми се стори, че нещо ме одраска, но не съм сигурна.- Ипек погледна към спящите на пода деца, уморено след вълнуващата сутрин със завърналите се мама и тати.- Липсвахте им ужасно много, но след онази нощ не исках да рискувам.
-   Коя нощ?
-   В която идва лекаря. Ти беше толкова зле, че се изплаших да не се наложи да те водим в болница. А и Берк също бе с температура и плачеше ужасно силно, преди доктора да му даде някакви капки. Добре, че Йомер се беше сетил да му каже и за това, когато му позвъни за теб!
-   Чакай, аз защо не помня. И никой не ми е казал? Кога е било това?
-   Когато беше с треска! Вечерта не поиска да идете в болницата, а през нощта ни изкара ангелите. Мислех, че Йомер ти е разказал.
-   Нищо не ми е споменавал, а аз глупачката му се присмях, че е искал да ме води в болница, след като сама съм се подобрила!- Плесна се по челото тя.- Кой знае колко сте се изплашили?!
-   Йомер беше на ръба на силите си, но настояваше да остане да се грижи за теб! Едва го накараха да иде да поспи при децата, а аз останах да те наблюдавам. Не помниш ли, че сутринта аз те събудих.
-   Да, и каза, че Йомер спи оттатък.- Замислено изрече Дефне.- Учудих се, но реших, че тъкмо е отишъл и дори те попитах да не е станало нещо с децата, а ти каза, че не е и Йомер бил просто изморен и трябвало да почине.
-   Да. Затова и след това настоях да остане с теб, покрай грижите за всички бе спрял да яде и караше само на кафе. Така поне можех да използвам теб като предлог, за да го задържа на едно място и да го накарам да се храни.
-   Добре е, че те има! Не знам какво бих правила без теб! Наистина!- Прегърна я импулсивно Дефне, изненадвайки момичето.
-   Не съм направила нищо кой знае какво, вършех си работата!- Запротестира тя, но отвърна на прегръдката.- Радвам се, че вече си добре.
-   Благодарение на теб и „нищо кой знае какво”-то, което направи!- Засмя се Дефне.- Щастливка съм, че си до мен!
-   Вие сте ми като второ семейство, не знам какво бих правила аз без вас!- Сериозно каза Ипек, вглеждайки се в очите ѝ.- Ти си ми като по- голяма сестра, но не като моята. Ти се грижиш за мен, а аз за теб! Така трябва да е!
-   Така трябва да е!- Кимна и Дефне, прегръщайки отново момичето.- Така е!

Йомер се прибра кисел от фирмата. Синан го бе изненадал с неочаквано пътуване до Италия вдругиден, което въобще не му хареса. Не искаше точно в момента да напуска дома си, но се налагаше- отново имаха проблем с италиански клиенти и ако не заминеха веднага, рискуваха да ги загубят.
-   Помниш какво стана предишният път, нали? Не можем да допуснем отново нещо такова!- Дефне се бе сгушила до него на дивана, загледана в чая си. Малките и Ипек спяха, затова имаха малко време само за себе си.
-   Но ти още не си оздравяла напълно, а и близнаците са неспокойни. Ще ви мисля постоянно! Да става каквото ще, не искам да заминавам!
-   Йомер, не говориш сериозно! Пасионис е важна за теб, знаем го и двамата. Няма да допусна заради нас да пострада компанията! Заминаваш и се връщаш по най- бързия възможен начин без възражения!
-   Какво ви става, от една седмица все някоя от вас ме командва?!-Възнегодува той, извиквайки усмивката ѝ.- Първо Ипек, което въобще не очаквах, а сега и ти. Казах ти, че не искам да заминавам!
-   А аз ти казах, че ще го направиш! Ние сме добре, няма защо да се тревожиш за нас! В момента Синан има по- голяма нужда от теб!
-   Ами ако се влошиш отново? Ако стане нещо с децата?!
-   Първо, ако стане нещо с мен, Ипек е тук! Тя ще повика лекаря, когото е идвал онази вечер! Да, тя ми разказа всичко.- Прекъсна го, преди да попита- Знам, че се държах като глупачка, и съжалявам за това. Обещавам, оттук нататък ще внимавам повече за здравето си. И второ- Берк и Ада са добре и аз няма да ти позволя да ги използваш като претекст за незаминаването си! Ние винаги ще мислим дали няма да им се случи нещо, но дори да сме всяка секунда с тях, пак ще се случи това, което е писано. Не мисли за това, довери ми се и отиди. Щом Синан е настоял, значи е нещо важно. Обещавам, ние ще сме добре!
-   Но аз няма да съм спокоен!- Притисна я до себе си, вдъхвайки аромата ѝ.- А и как ще прекарам толкова време без теб, невъзможно е!
-   Само два дни са, Йомер! Максимум три!- Засмя се тя.
-   Значи аз няма да ти липсвам? Дори мъничко?!- Прошепна лукаво той, галейки с устни бузата ѝ.- Ще си спокойна без мен? Няма да се чудиш какво правя, с кого съм, къде съм?! Няма да ти липсвам въобще?!
-   Не съм казвала такова нещо!- С мъка отговори Дефне, опитвайки да събере мислите си.- Напротив!
-   Напротив какво?!
-   Напротив…- Усети как губи връзка с реалността, когато устните му срещнаха нейните. Потъна в целувката, забравяйки изцяло темата на разговора им.
-   Да се качваме ли?- Попита Йомер, след като се отдръпна.- Изглеждаш леко замаяна, май имаш нужда от почивка и повече сън.
-   Мисля, че лекарят ми предписа едно друго лекарство!- Усмихна се тя, обвивайки врата му с ръце. Прегърнал я силно, той я понесе нагоре.
-   И какво е то, ако не е тайна?- Отвърна на усмивката ѝ.
-   Любов!- Прошепна Дефне, притискайки се по- силно към него.- Твоята любов! Нашата!

Виж целия пост