Многодетни мами № 69

  • 96 545
  • 780
# 285
Тери, честито бебче!
Мама на трима /кога ще промениш ника ..?/, как ме надуши веднага ...
Виж целия пост
# 286
Емел, ще продавате ли мед (на дребно) и по колко лв давахте кг?
Аз нали съм родом от ямболския край и досега купувахме от много близка на майка, но не знам дали ще продават тази година, много им намаля медът, а и хората са вече на възраст.

Всъщност аз съм сега в Ямбол Simple Smile, вчера дойдох да си приберем децата Simple Smile. Близо месец откакто не са в София, бяха при майка и брат ми, междувременно и на море в Бургас бяхме, водиха ги на палатков лагер в Сливенския балкан. Мисля, че им се получи чудна ваканция, не бяхме го планирали точно така, но детегледачката, която щеше да гледа малкия през юли се отказа на средата и майка и брат ми се наеха да ги гледат (с помощ и от близки, защото ходят и на работа). Днес си пътуваме към София, малкият утре е на яслата, дано все пак да не плаче (не е ходил месец и половина).
Да, Аня. Продаваме на дребно. Тази година имаме 5 разновидности. Не знам дали е редно да излагам подробности тук. Може би на лс да ти дам линк към фейсбук страницата ни, че там има и снимки на меда.
Виж целия пост
# 287
Едва ли ще е голям грях да се даде тази страница публично?
Виж целия пост
# 288
Сетих се, че май сме приятелки и във фейсбук и би трябвало да имам линк към сайта ви. Simple Smile ще погледна.
Засега имаме мед от миналата година, но за тази зима ще е добре да купим.
Виж целия пост
# 289
Здравейте! Минавам да ви се похваля, ще си имаме момченце.Имаме две момиченца и съм се молила за момченце, молитвите ми са чути. През декември живот и здраве ще се гушкаме.На втора ФМ бях онзи ден, бебчо е 470 гр 🤗
Виж целия пост
# 290
Емел, ще продавате ли мед (на дребно) и по колко лв давахте кг?
Аз нали съм родом от ямболския край и досега купувахме от много близка на майка, но не знам дали ще продават тази година, много им намаля медът, а и хората са вече на възраст.

Всъщност аз съм сега в Ямбол Simple Smile, вчера дойдох да си приберем децата Simple Smile. Близо месец откакто не са в София, бяха при майка и брат ми, междувременно и на море в Бургас бяхме, водиха ги на палатков лагер в Сливенския балкан. Мисля, че им се получи чудна ваканция, не бяхме го планирали точно така, но детегледачката, която щеше да гледа малкия през юли се отказа на средата и майка и брат ми се наеха да ги гледат (с помощ и от близки, защото ходят и на работа). Днес си пътуваме към София, малкият утре е на яслата, дано все пак да не плаче (не е ходил месец и половина).
Да, Аня. Продаваме на дребно. Тази година имаме 5 разновидности. Не знам дали е редно да излагам подробности тук. Може би на лс да ти дам линк към фейсбук страницата ни, че там има и снимки на меда.
Излагай, излагай подробности Simple Smile Аз миналата година взех 4 буркана и съм доволна Simple Smile Каня се след месец пак да ти досаждам Simple Smile Превъзходен мед си правите!
Виж целия пост
# 291
Здравейте! Минавам да ви се похваля, ще си имаме момченце.Имаме две момиченца и съм се молила за момченце, молитвите ми са чути. През декември живот и здраве ще се гушкаме.На втора ФМ бях онзи ден, бебчо е 470 гр 🤗
Браво! На мен така ми се сбъдна желанието за момиченце с третото. С четвъртото пак се върнах в отбора на момчетата ( тези дни ще ми е втората фетална и на мен), сега съм в 19 седмица Simple Smile
Виж целия пост
# 292
Едва ли ще е голям грях да се даде тази страница публично?
Tо не е грях, но да не наруша някое правило във форума, затова се притеснявам. Но щом ме поощрявате да пусна линк, ще го направя като скрит текст, за да не досаждам на тези, които не се интересуват от мед:

Виж целия пост
# 293
Не е от броя на децата, ами от възрастта. С напредване на годините все повече се страхувам от неща, които преди не са ми правили впечатление. Например от пътуването с автомобил. Или от удавяне в морето. Все такива неща. Не са свързани толкова с отглеждането на най-малкото дете.
Аз съм абсолютно същата.Всякакви страхове свързани с инциденти,като пътуваме всички.Отделно все ме е страх ,че нещо ще се случи на някое от децата.Гледам да не мисля,защото ей така все си виках като гледах по телевизията болни деца,че ако се случи нещо със сина ми-тогава единственото ми дете,няма да го преживея и изпитвах реална болка и...той се разболя от рак.Както и да е,смятам че всичко е от възрастта.С първото дете-26 годишна бях абсолютна непукистка-пусках го сам от високи пързалки и какви ли не неща,а сега-десет години по-късно,с третото все ме е страх -задавяне,падане,но гледам да се въздържам и да им давам достатъчно свобода на действие.
Виж целия пост
# 294
Не е от броя на децата, ами от възрастта. С напредване на годините все повече се страхувам от неща, които преди не са ми правили впечатление. Например от пътуването с автомобил. Или от удавяне в морето. Все такива неща. Не са свързани толкова с отглеждането на най-малкото дете.
Аз съм абсолютно същата.Всякакви страхове свързани с инциденти,като пътуваме всички.Отделно все ме е страх ,че нещо ще се случи на някое от децата.Гледам да не мисля,защото ей така все си виках като гледах по телевизията болни деца,че ако се случи нещо със сина ми-тогава единственото ми дете,няма да го преживея и изпитвах реална болка и...той се разболя от рак.Както и да е,смятам че всичко е от възрастта.С първото дете-26 годишна бях абсолютна непукистка-пусках го сам от високи пързалки и какви ли не неща,а сега-десет години по-късно,с третото все ме е страх -задавяне,падане,но гледам да се въздържам и да им давам достатъчно свобода на действие.
Рени, съжалявам за това, което си преживяла 😔
Виж целия пост
# 295
Благодаря,беше изпитание,което ми показа,че съм по-силна отколкото си мислех.Слава богу,всичко завърши добре.Сега всяка година правя курбан.А синът ми се оказа един истински малък мъж-тогава четири годишен.Но знам какво е да се подготвял да погребеш собственото си дете.Съжалявам,че говоря за такива страшни неща,но искам да кажа,че съм и горда,че моето момче е специално,Господ го пази!
Виж целия пост
# 296
Благодаря,беше изпитание,което ми показа,че съм по-силна отколкото си мислех.Слава богу,всичко завърши добре.Сега всяка година правя курбан.А синът ми се оказа един истински малък мъж-тогава четири годишен.Но знам какво е да се подготвял да погребеш собственото си дете.Съжалявам,че говоря за такива страшни неща,но искам да кажа,че съм и горда,че моето момче е специално,Господ го пази!
Да сте живи и здрави! Защо да съжаляваш - това са най-големите страхове на всеки родител и това, че говориш от първо лице и че сте се справили е окуражаващо!
Виж целия пост
# 297
Наистина страшно преживяване, Рени! Радвам се, че всичко е минало вече.
С мен пък е обратното. С първото бях по-страхлива. С второто по-спокойна, а с третото така претръпнала, че дребосъчето се научи още на година и половина да се катери и пързаля само по големите катерушки. Миналото лято, на две и половина, се научи да кара колело с помощни колелца, а тази пролет, на три и няколко месеца се научи да се люлее сама на люлка-дъска без предпазен обиколник. За сравнение, първото ми дете не умееше да се люлее на тях до 6-7г, макар че специално съм му показвала как. Научи се почти едновременно със средното. Сега съм с три палави маймунки, но на площадките рядко ме занимават с молби за помощ, та ходим на такива не само, за да играят, но и за да си почива мама. Simple Smile
Виж целия пост
# 298
Това са съвсем различни неща... Душата ми изтръпва като се качат четиримата на колата: всеки път си казвам: ако стане нещо и не се върнат, как ще живея? Душата ми изтръпва всеки път, като пусна батко сам да се прибере от училище или до магазина: ако стане нещо и не се върне, как ще живея? И пустата душа по малко по малко претръпва. Бял косъм по бял косъм си давам сметка, че иначе ще ги задуша и ще ги осакатя. Нахлузвам усмивката и натиквам тревогата навътре, навътре, навътре, остава в някой сън, само вътре в мен. И понякога поизбледнява. но твърде бавно.
Виж целия пост
# 299
Привет, момичета! Нашата отпуска е към края си. Както обикновено, бяхме в Бургас в апартамента на родителите на мъжа ми. За пръв път от 7 години насам бяхме заедно със свекърва ми. Тя вече е сама, свекър ми почина през май. Преди живееха в Свети Влас и ние бяхме сами в Бургас, но сега и тя се премести тук. Като си припомням колко беше напрегнато и неприятно съжителството ни преди години, мисля, че мина по-добре от очакваното. Смъртта на свекър ми много я разтърси и е позагубила енергията си за конфликти. Разходихме я малко насам-натам да се разведри и да си почине от мрачните мисли. Ходихме за два дни да разгледаме Котел и Жеравна. Отседнахме в един екокомплекс в с. Катунище ( на 12 км от Котел), препоръчвам за семейна почивка.

Синът ми почна първата си работа-засега само сезонна, до края на септември. Много съм доволна, защото от няколко лета насам мрънкам, че трябва да си изкара собствени пари. Имаше късмет да намери нещо интересно, където може да придобие ценен опит. За няколко седмици бяха сами двамата с голямата ми дъщеря в София, понеже и на нея вече не й се прекарва цялата ваканция с нас.Grinning Много добре се беше справила с домакинството. Батко й е до вечерта на работа и тя пазарувала и готвела. Изобщо виждам как след 4-5 години и тримата ще се оправят много добре без нас, което е чудесно.

Ще запомня лятото и с това, че си счупих ръката. Паднах последната вечер в тъмното на двора на екокомплекса и си счупих китката. Ходихме първо в спешното в Котел, но там нямат нищо - нито рентген, нито ортопед. Само ми сложиха шина. Гипсираха ме в болницата в Сливен и честно казано, съм много доволна от отношението и лекаря. Мисля, че си свърши много добре работата, защото оттогава не ме е боляла ръката. В четвъртък на път за София ще минем за контролен преглед. Сега ще съм в принудителна отпуска сигурно докъм средата на октомври - докато ми свалят гипса и раздвижа ръката.

Чакалова, радвам се, че очакваш мечтаното момченце!:heart:
Рени, прегръдки за ужаса, през който сте минали! Важното е, че всичко е в миналото! Бъдете здрави!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия