Паническо разстройство - 32

Публикувана: 27 март 2018, 21:08 ч.
Последно мнение: 16 юли 2018, 13:39 ч.

78 665
733

vencho82 - Потребител

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е мнението на човека за предписаните му антидепресанти?
Какви са потенциалните странични ефекти на лекарството Ривотрил?
Какви са някои от често срещаните проблеми, свързани със страха?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е мнението на човека за предписаните му антидепресанти?
  
  Човекът споделя, че след приемането на антидепресантите Циталпрам и Амитриптилин той не усеща подобрение, а дори изпитва странични ефекти като умора и отпадналост. Той изразява недоволство от начина, по който му бяха предписани лекарства без съпътстваща психотерапия или честно наблюдение.
- Какви са потенциалните странични ефекти на лекарството Ривотрил?
  
  Ривотрил може да причини странични ефекти като повишен сърдечен ритъм и умора. Важно е да се консултирате с лекар, ако изпитвате нежелани реакции при приема на това лекарство.
- Какви са някои от често срещаните проблеми, свързани със страха?
  
  Хората съобщават за преживени проблеми като безсъние, гадене, панически атаки, физически симптоми като треперене и усещане за липса на въздух, както и хранителни проблеми като повръщане.
- Как да се справя с повишени стойности на щитовидната жлеза и депресивни епизоди?
- Какви са симптомите на хипохондрията?

alinnna

Редовен потребител

# 420 14 юни 2018, 21:21 ч.

XR пих, той другият е още по-зле. Ами защото на много хора не им понася, за разлика от ремиртата....

Виж целия пост

Dani_dani_p

# 421 14 юни 2018, 22:56 ч.

Аз не зная защо съм с останала с такова впечатление, че трицикличен, просто ясно помня как мъжа ми държеше някоя от опаковките и това го четеше на глас. Както и да е-моя грешка.
Ловли, според мен при такова състояние не бива да се мъчиш.
Според мен ангажираността също много ще ти помогне. Знам, че в такова състояние няма как да почнеш работа, но аз в един от дните в който не можех да спя, с мъжа ми си говорихме по телефона ( тъй като бях при нашите) и почна да ме ангажира с някакви задачки да проучвам някакви неща във връзка с един проект за къща, които искаме да осъществим и аз преди да легна мислих затова. Ами като почнах да мисля разните идеи и се ангажирах нея вечер се успокоих и спах непробудно 7 часа, но това в комбинация вече с АД-то. После майка също исках да ми дава задачки във връзка с нейната работа да й помагам и така лека полека почнаха да се оправят нещата. Почнах разходките, беше ме страх да карам колата, защото едната ПА получих като карах. Баща ми идваше с мен няколко пъти като карах и така преодолях и това. Разбира се това е индивидуално при всеки, но така беше при мен.

Виж целия пост

lovely

Потребител

# 422 15 юни 2018, 01:13 ч.

Аз имам някаква ангажираност тук от два месеца. По проекти е, не е постоянна, но все пак се занимавам с нещо. Помагам и аз и на майка ми с нейни проекти. Та това поне ме държи на повърхността, че иначе изпадам в страшна депресия и искам да умирам. Чувствах се безполезна преди това. Но явно не е достатъчно само да си ангажиран. Трябва и лечение. И това облъчване с тия компютри е ужасно значи, то не е същото като истинската физическа умора. Но аз и като съм скапана пак се блещя и не спя. Стряскам се много...Хайде отивам пак да се опитвам да спя. Уф, вече мразя като дойде време за лягане.

Виж целия пост

mariqivanova799

Редовен потребител

# 423 15 юни 2018, 09:41 ч.

lovely,и от жлезата може да е.
Най-зверското безсъние имах когато бях с хиперфункция.Но и хипофункция дава такова нещо.
А да не говорим,че ако си с Хашимото,може от хипо да минеш в хиперфункция.И аз се събуждах обляна в пот.Просто отиди на ендокринолог.
На мен ми се случи след раждането и седем месеца погрешно ме водеха със следродилна депресия,бяха ми изписали анафранил плюс Флуанксол плюс Ривотрил и нямах никакво подобрение от лекарствата.

Виж целия пост

Dani_dani_p

# 424 15 юни 2018, 10:41 ч.

Ловли, много правилно,че трябва и лечение. Мария е права обаче да изследваш ЩЖ, защото може и всичко от там да идва. И аз знам за случай в който момиче го лекуват 3 месеца с АД и се оказва, че всичко е от жлезата. А депресиите поддадеш ли им се край-аз също се чувствах безсилна и не можех с елементарни неща да се справям, като това да си сготвя. Ще си стъпиш на краката, но моля те предприеми нещо!

Виж целия пост

renatta

Ентусиаст

# 425 16 юни 2018, 18:52 ч.

Като се зачетох в последните страници ,стигнах до извода,че ако вярвам на всичко написано то АД са вълшебни ,безобидни хапчета от който ние незнайно защо се дърпаме до последно. Странно защо обаче тук пишат доста хора,който ги пият,а живота им не е станал песен,да не говорим за тези на който не са ги нацелили от първия път и е последвала смяна след смяна.Чудя се и колко са тези,който ги спират след година две без проблем и вече са здрави.Ще се радвам да се включат и тези,който са ги пили само няколко месеца спряли са ги и са ок.Ей така ми се прииска след един пост тук,да се сподели и при колко хора след спиране всичко се връща та и с нови екстри.Да не говорим за щетите нанасяни на черния дроб,бъбреците и останалите органи в следствие на дългогодишна употреба .Не ме разбирайте погрешно,когато се налага и АД и клиника и психятрия всичко е варянт,но пък и за щяло и нещяло АД е безумие.При много от нашите състояния подкрепата на близки хора и психолог може да изиграе голяма роля и да се мине без хапчета.Нека не забравяме,че АД в началото вървят с успокойтелни ,който някой от пишештите тук използват с години и продължават да не могат да се опрат само на АДто,и мине не мине все опират до ксанакса или ривотрила.Така,че айде да сме малко по солидарни към състоянията на другите и не налагаме собственото си мнение.Да дадеш съвет ок,но да се караш и обясняваш на някой как АД са вълшебни самоми щото су имал късмет да ти ги нацелят и да ти помогна, ми идва в повече.Още повече,че като гледам същия пост написан от човек пиещ АД,ми изглежда,че проблема с нервите не е решен въпреки успокойтелните и АДто.Ползите и щетите от АД са толкова спорни и индивидуални,че не случайно има толкова против тях,и толкова за тях.Всеки сам си решава колко е зле и дали да ги пие.

Виж целия пост

Jerry F

Потребител

# 426 16 юни 2018, 19:00 ч.

Аз не коментирам въпроса за АД, всеки сам си избира. Има лекари, те решават, дали ще приемеш лечението на всеки си е собствена работа.

Аз влезнах да се оплача, че цял ден треперя, глътвах по нещо, ама не.
Да вземе да се оправи това време та да взема да се покача някъде. Така само у нас хващам мухъл.

Виж целия пост

alinnna

Редовен потребител

# 427 16 юни 2018, 19:19 ч.

никой не е писал, че АД са вълшебни и никой -никого не е убеждавал да пие АД. може би е добре да не се преекспонират нещата , както му отърва на човек. Аз като психолог и психотерапевт, съм решила за себе си, че моята наука ми е безполезна и съм посегнала към АД и точка. Никой няма право да ми оспорва решението. В повечето случаи сама си изписвам лекарствата, за да не обвинявам после лекарите, че те са ми виновни. И не съм видяла никой в групата да убеждава някого да пие лекарства. Ако на някой нервите му идват вповече, да си изхвърля вербалната агресия на друго място. Тук е група за взаимопомощ , а не за мрънкане и вербално нападане.

Виж целия пост

renatta

Ентусиаст

# 428 16 юни 2018, 19:32 ч.

Цитат на: OutOfNowhere в нд, 10 юни 2018, 23:59

По дяволите, пийте си антидепресантите! Няма да умрете от тях, ако 2 месеца не видите подобрение, ги спирате!!!
Золофтът въобще не е силен антидепресант. Още повече, че силата на едно хапче е в дозата. Вероярно ви е изписана една таблерка, демек 50 милиграма. Максимашната е 200. Тоест 4 таблетки. Такава бебешка доза, какво очаквате да ви се случи? Да ходите по спешните за ксанакс. И се сърдите на близките ви, че не ви подкрепят и ви казват да се стегнете? Ужасно натоварващо е!

Аз също бях (съм, надявам се да си остане "бях") с паник атаки и ужасно силна тревожност в следствие на ужасно силен постравматичен стрес. Ходихме до спешното с приятеля ми всяка вечер. Прояви разбиране някакво време. Накрая започна да ми се сърди, аз мислех, че не ме обича щом реагира така, докато една вечер след като му се ядосах и сама се юрнах до спешното, след див скандал, той се просълзи и каза, че не може да ме гледа така, чв неговите нерви вече също не издържат, че го боли от състоянието ми и че не може и не знае какво да прави вече с мен.

Ами, почнах си антидепресантите, които не исках+успокоителни. Имала схм след това кризи - не паник атаки, но предпанически състояния. Повярвайте ми, когато човек се опитва да си помогне сам, това се вижда.

Няма да излекувате ПА с чай и валериан. Така че се стегнете, вземете се в ръце и пийте хапчетата, от които най-лошото, което може да стане, е да не видите промяна! Ами ако се подобрите? Как ще се чувтвате да сте пълноценни?

Аз пия антидепресанти от 4-5 месеца, ривотрила го спирам в момента го поя при нужда. Имам моменти на тревожност, но са редки и леки. 2 пъти ме е тряскала по-силно и с осминка ривотрил влизам във форма. С приятеля ми отношенията ми се подобриха.

Повярвайте, с подобно поведение, не просто половинките ви, а и приятелите ви ще се отдръпнат. Не е приятно да сте вечно унили, паникьосани, тресящи се. През каквото и да сте минали, за да стигнете до ПР-никой не съди за събитието. Никой не съди и за ПР-то. Карам се, защото тук отказвате някои да направите нещо, за да се оправите! Ужасно е. Ако не ви дейатват медикаменти, разбирам да св терзаете. Вие дори не пробвате!

И си игеаете на здрава психика. Откъде знаете, че ако не пиете нещо и не се закрепите, утре въпросната здрава психика няма да поддаде и да откачите сериозно? Едно от нещата, заради които почнах АД, е че взеха са ме спохождат суицидни мисли, да бъда депресивна силно, да усещам как давам на късо. Случват се неща от нерви, и ако от паник атаки няма да умрете, то от дълго нелекувана разклатена психика можете да стигнете до по-тегави псих.състояния. Хайде, моля ви! Дайте си шанс да се стабилизирате. Нищо няма да ви стане от хапчетата!

Тук повечето имат деца и/или съпрузи. Искате ли да сте непълноценни? Постоянно на леглото, криви, недостатъчни? Дори и да не плачете, децата усещат кофти настроенията ма родителите си. Повярвайте, не сте пълноценни. заради близките си поне, ако не обичате себе си достатъчно, се опитайте.

Ето поста провокирал мнението ми Алина.Освен това не налагам мнение изказвам своето такова,а за вербална агресия в поста ми,който гласи общо взето всеки сам трябва да реши и дума не мисля че може да става.Но си права всеки разбира това,което иска.Аз лично съм за спазване на добрия тон и против вербалната агресия.

Виж целия пост

alinnna

Редовен потребител

# 429 16 юни 2018, 19:39 ч.

Аз също съм за запазване на добрия тон. И не виждам никой, от тези хора, които ти цитираш, да е хукнал с АД и да го тъпче в устата на някой от потребителите. И те както и ти си имат право на мнение и са са го изразили. Всеки сам прави своя избор. Аз съм се хванала за АД, защото любимият ми трябваше да стои вкъщи като пъдарин, за да не се хвърля от 8 етаж. По-добре с АД, но жива и полезна на родителите си, сина си и любимият си мъж.

Виж целия пост

renatta

Ентусиаст

# 430 16 юни 2018, 20:18 ч.

Цитат на: alinnna в сб, 16 юни 2018, 19:39

Е никой от цитираните не тъпче никой в устата,яко беше така щеше да е физическа агресия.Това обаче не пречи поста да е назидателен и обвинителен.Аз лично се дразня от такива постове с подобен тон.Всяко нещо написано по даден начин може да звучи различно.Едно е ,Добре де защо ,като сте зле не пиете Ад' и съвсем друго ,Престанете,пиете малки дози,и не пиете хапчета и ревете тн'.Иначе браво,че за теб си си взела точното решение,така и трябва.Както съм написала и в предния си пост,всеки си знае състоянието и спрямо него взема и решение.Ад понякога са необходимост,помагат и тн.Просто напоследък чета само,и от време на време ми правят впечатление постове дето тона не е ок.Някой пита за телк информативно и хоп ,някой избухва кво сте се юрнали телк да вадите ми не се лекувате. Накой пита за друго и хоп друг се включва с нападка.А тук в крайна сметка не сме ли да питаме,помагаме и учим.Не знам иска ми се някак по солидарни да сме,ние дето знаем кво ние ако не си влизаме в положение,как искаме близките да ни разберат.

Виж целия пост

alinnna

Редовен потребител

# 431 16 юни 2018, 20:31 ч.

На мен пък ми е любопитно къде изчезна Любо Дончев. нито тук, нито във фейса чете речи. Чак започна да ми липсва.....

Виж целия пост

Jerry F

Потребител

# 432 16 юни 2018, 20:41 ч.

И на лични не пише...

Виж целия пост

alinnna

Редовен потребител

# 433 16 юни 2018, 20:49 ч.

Сигурно е емигрирал!

Виж целия пост

lovely

Потребител

# 434 16 юни 2018, 23:56 ч.

Днес ми е пак ден на мен. Съжалявам ако ще натоваря някого, ако иска да не чете, но ще споделя да ми олекне.

Не спирам да въртя в главата си идеята, че ще остана завинаги сама и че някои ден ще пукна и никой няма да разбере поне 3 месеца...и получавам паник атака след паник атака. Не знам дали ми вярвате, но от известно време мисля, че трябва да се обадя на една приятелка, с която не се виждаме често. И да й кажа, ако изчезна за дълго време да ме търси, защото може да съм умряла. Покрай баща ми се нагледах на чудовищни неща, хора оставени в хосписи да умират в стая 2 на 2 с още 5 стареца вътре, мирис на смърт, пълен непукизъм на хората, никой не го интересува...не може да се опише. Да не говорим как си отиде баща ми в агония и как той при наличие на 3 деца се оказа само с мен и майка ми до себе си. И за себе си разбрах, че на никой не му пука за мен жива ли съм умряла ли съм. "Братята" изчезнаха в деня на погребението (единия дори не дойде). От тогава ни вест, ни кост. Имах някога хора, които наричах приятели, но се отдалечихме и те вече никога не се обаждат. Само ако аз се обадя може да излезем. Не ги виня, така се случи живота, аз се грижих за болен баща с майка ми, а те бяха млади и луди, живееше им се, и сега са със семейства и деца някои от тях, другите го карат още на луди-млади хаха. Нямаме какво да си кажем вече. Но аз съм стигнала до дъното вече. Мисля дори дали да не се опитам да родя едно дете или да осиновя, за да си имам някой. Знам, че е адски егоистично да имаш дете с цел да не си сам. Знам...и въпреки това си го мисля.

Та така, то в тоя живот е гаранция-франция де...не очаквам да ме съветвате как да не съм сама. По-скоро се чудя как да свикна с тази мисъл занапред. Някои хора са си добре и сами. Живеят някак си. А аз получавам паник атаки от мисълта да съм сама. А преди не бях чак така. Можех да стоя сама, да живея сама, но от известно време се настани тоя страх, че ще е така завинаги и от тогава край - безспирни паник атаки. Явно с годинките нещата се променят, вече виждаш какво ще е на стари години някой ден и искаш някой да се грижи за теб...

Виж целия пост

Препоръчани теми

Паническо разстройство - 62

6 203
268

Психично здраве

Съвет за ципралекс

18 480
13

Здравословни проблеми

На какво да вярвам - на ЯМР или на ехографски преглед?

2 130
10

Здравословни проблеми