Несхватлив бъдещ заместник

  • 9 191
  • 77
# 60
Аз разсъждавам по друг начин. След като човек си е дал времето, знанията, опита под наем за определени часове и е сключил съответния договор за това (т.е. трудов договор), то дори и да създаде процедури, подобрения или дори ново know-how за фирмата, то този човек си е получил съответното възнаграждение (плащане) под формата на заплата за съответния труд. Малко, много пари - след като се е съгласил да работи, значи го устройва. Аз лично нямам никакви проблеми да споделя това знание с новите. Който вдянал, вдянал. Пиша и процедури - който разбрал, разбрал. Другото не зависи от мен.

Така както никой не може да ми забрани да използвам придобития опит по време на работа в бъдещото ми професионално развитие, така и не следва аз да 'блокирам', 'крия' или т.н. неща, които съм направила/рационализирала по време на работа, защото реално погледнато те си принадлежат на фирмата, защото тя ми е платила за това.

Нямам никакви проблеми с предходните работодатели. Единият искаше пак да се върна на работа - отказах, лично ме е канил на техни фирмени купони и т.н. Другият иска да инвестира пари в моя бизнес и чака сигнал от мен. Аз лично нищо лошо не съм видяла от тях, но и от моя страна съм била коректна. В този смисъл не са ме 'бодвали'.

Като гледам общата настройка на по-голяма част от потребителите тук, вероятно в този случай ще е по-добре уволняването да е светкавично, в края на работния ден, да се плати един месец (ако е вече на безсрочен договор + дните за отпуска) и на съответния служител да се каже, че няма нужда да идва на работа. При предходният ми работодател така процедирахме. Явно е най-добрият вариант.

Ти май наистина не разбираш за какво става на въпрос.
Ако един служител си върши съвестно работата е грозно и неуважително да му казваш обратното, но пък да имаш наглостта да обучава нови. Смисъла се губи. Нужно е взаимно уважение и оценяване на положения труд. Аз съм човек, като не ме оценяват, ми се губи и желанието за работа.
Работата е подобно на една интимна връзка. В една връзка ако само единия дава, но отсреща не се оценява и дори се получават обиди и унижения, нормален човек рано или късно ще му писне и ще си отиде. Същото е и с отношението към служителите.
Случвало ми се е да ме съкращават и с други хора. Не защото не са ме оценили, а защото им се наложи да съкращават от всички отдели хора. И ме помолиха да остана два дни допълнително за да обуча колежката от другия отдел, защото нямаше кой да го направи. Естествено, че се съгласих. И след година искаха да се връщам, но нямаше как да се случи това.
За последния ти абзац съм съгласна. Ако един началник е недоволен от служител, ама наистина недоволен- го освобождава. Това се случи и на сегашната ми работа. Аз бях едва от 4 месеца, колежката от година нещо. Наложи се да избере една от двете. Избра мен. Съгласих се да върша и нейната работа. Като навлязох в нейните задължения установих, че тя почти не е работила. Все още и оправям кашите.
И впрочем на гореописаната ситуация в предишния ми пост, един от управителите ми съдейства след няколко месеца за нова по-добра и платена работа.
Явно не си попадала на неблагодарни работодатели. Пожелавам ти и да не попадаш, че може друга песен да запееш.
Виж целия пост
# 61
Елора, на мен по-скоро ми е чудно, че влагате емоции, че има накърнена гордост и т.н. Да, човешкото отношение е наистина много важно, не оспорвам, но и човек да се води само по 'нараненото си его', също не е добре. Не те устройва - ок, приключваш с този работодател, търсиш друг. Силните емоции са много по-изцеждащи и от най-натоварената работа. А това за 'интимната връзка' честно не го разбирам и не го приемам. Изобщо не го приемам така. Както писах по-горе от моя гледна точка човек дава под наем съответното време, знания, опит и срещу това получава заплащане. Не ми плащат за емоции, плащат ми за свършена работа.

Иначе относно работодателите - само когато съм била студентка съм работила за българи, след това само за чужденци и с чужденци. Може би това обяснява до известна степен така формирания ми мироглед по въпроса.
Виж целия пост
# 62
Елора, на мен по-скоро ми е чудно, че влагате емоции, че има накърнена гордост и т.н. Да, човешкото отношение е наистина много важно, не оспорвам, но и човек да се води само по 'нараненото си его', също не е добре. Не те устройва - ок, приключваш с този работодател, търсиш друг. Силните емоции са много по-изцеждащи и от най-натоварената работа.

Иначе относно работодателите - само когато съм била студентка съм работила за българи, след това само за чужденци и с чужденци. Може би това обяснява до известна степен така формирания ми мироглед по въпроса.

Тоест според теб да подскачам от щастие, когато се разчеквам от работа, а идват и ми казват, че не съм работила  Shocked
Всеки би се засегнал. В такива ситуации ти би реагирала по един начин, друг по друг. Емоциите, егото са си мои и аз решавам дали ще се засягам и обиждам.
Е, хубавото е, че при такива случаи бързо ми минава. Пофуча си и се успокоя.
И ми се се случвало да работя работа за която не ставам. Не че не я вършех некачествено, но имах пропуски и бях по-бавна. И в случая аз своите способности ги знам и няма какво да се обиждам. На черното - бяло не мога да кажа.
Виж целия пост
# 63
Тоест според теб да подскачам от щастие, когато се разчеквам от работа, а идват и ми казват, че не съм работила  Shocked
Всеки би се засегнал. В такива ситуации ти би реагирала по един начин, друг по друг. Емоциите, егото са си мои и аз решавам дали ще се засягам и обиждам.
Е, хубавото е, че при такива случаи бързо ми минава. Пофуча си и се успокоя.
И ми се се случвало да работя работа за която не ставам. Не че не я вършех некачествено, но имах пропуски и бях по-бавна. И в случая аз своите способности ги знам и няма какво да се обиждам. На черното - бяло не мога да кажа.
Ето, пак влагаш емоции, този път казваш - 'щастие'. Не. Никакви емоции не влагаш, нито положителни, нито отрицателни. 'Засегната' - да, нормално е човек да се почувства засегнат, да си направи изводите, да извлече ползите и опита от създалата се ситуация, да анализира 'а аз точно къде най-много сбърках' и това как би ми помогнало в бъдеще. Но това не трябва да повлиява на неговото качество на работа. Според мен не би трябвало да повлиява. Тук всъщност е разминаването в моя и твоя начин на възприемане на ситуацията.
Виж целия пост
# 64
Разбира се, че има емоции. И да се правим, че няма, пак има. Аз уж първите месеци а-у, надъхана бях, не забелязвах. И после започнах да се усещам, че да се отнасят към мен като "последна дупка". Даже нямах ключ и визитка! Ами естествено, взех да се сдухвам.
Виж целия пост
# 65
То точно ключът е да умееш да овладяваш емоциите (ако ги има), за да можеш да мислиш рационално, анализираш правилно създалата се ситуация и съответно да вземаш адекватни, логични и обосновани решения. Ако не те устройва - действаш.

Много малко хора си дават сметка, че ако егото е прекалено водещо в тяхното поведение, т.е. поддават се на четкане и други целенасочени методи за галене или не на егото, всъщност са много лесно манипулируеми.

Това за ключовете, визитката - не зная, не мога да коментирам.
Виж целия пост
# 66


Магдалена, съжалявам, но не съм робот като теб.
Хората са различни.
Работата ми е част от живота. Смятам, че човек трябва да работи нещо, което му носи удоволствие.
Случвало ми се е да работя неща, които не харесвам, не ми пасват. Разбира се, работата си я върша, но не с желание. И затова съм взимала решение да  напускам през годините.
Има разлика между това да овладяваш емоциите и да нямаш никакви.
Иначе говориш общи приказки. А общите приказки не важат за различни трудови ситуации.
Виж целия пост
# 67
Да, както казах сме различни и в това няма нищо лошо. Със сигурност не съм робот в моите очи. Явно в твоите очи съм - няма лошо и в това.
Виж целия пост
# 68
Нямам нищо против да се работи съвестно и отговорно,обаче да измисляш  и иновации от които фирмата да печели и съответно даже няма и потупване по рамото и в даден момент да си мисли шефа едва ли не ,че си длъжен моля моля.Спестил си му време разходи  и накрая един гол ... Благодаря 90% от фирмите са с такива шефове с такова мислене.Договор за работа и длъжностна характеристика ок в които е описано какво точно се състои работата ти но колко работодатели ги спазват?Да ми каже ,че не мога да се справям с работата а в същото време да ме кара  да обучавам ми да обучава той.
Виж целия пост
# 69
cia_maritima, явно наистина моят опит е различен. Получавала съм бонус за идея, мисля че беше нещо от сорта 1/2 или 1/3 от заплатата ми. Намирала съм грешка в системата и възстанових на фирмата, не си спомням точно, но между 15-18 хил. евро. Тук нямаше бонус, но ми се плати overtime, през който подготвях всичко това. И принципно overtime се е заплащал. Явно съм от изключенията, което е много, много жалко. В смисъл - работила съм за коректни хора.
Виж целия пост
# 70
Явно да, дано има повече такива работодатели.Не само да ламтят за пари.
Виж целия пост
# 71
Здравейте, имам дилема.
Връчиха ми предизвестие поради недостатъчно качествено представяне в работата - твърде много грешки (според тях). Имам още 10 дни на работа.
От 10 дни се обучава мой заместник, като всеки му обяснява на парче и после ми го оставят да работи под мое наблюдение.

Този човек няма да се справи. Имах известни надежди в началото като се натискаше да работи, викам си а, ето, има желание и мотивация. Цъ!
Дилемата ми е дали да говоря с началството, или да ги оставя да се хванат за главите, когато колегата им увисне на вратовете с идиотски въпроси?

Недей да говориш с началството, освен ако не те пита.
Няма да бъде погледнато с добро око, а ще се изтълкува като претекст от твоя страна да те оставят на работа, а него да махнат.
В момента задачата ти е да си отработиш времето, така че ти да си се уважаваш. И да си вземеш всички пари, които ти дължат, и всички документи. Толкова.
А после, че ще се злослови за теб, го приеми като даденост. Който може, ще те оцени, който не - да е жив и здрав.
Виж целия пост
# 72
Тя авторката вече сигурно отдавна и е минал последния работен ден.
Да дойде да каже дали несхватливия и звъни по телефона дори и след напускането  Mr. Green
Виж целия пост
# 73
Последният работен ден мина, но никой не е звънял. Чувствам се безполезна Grinning
В крайна сметка не говорих, но ми е все още малко терсене, че може да съм ощетила шефа с това прикриване.
Виж целия пост
# 74
Последният работен ден мина, но никой не е звънял. Чувствам се безполезна Grinning
В крайна сметка не говорих, но ми е все още малко терсене, че може да съм ощетила шефа с това прикриване.
Въобще не се коси за шефа си.Гледай  напред.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия