Несхватлив бъдещ заместник

       Оправданието да не се справя с работата си е просто измислена причина, за да поставят "парашутист" на негово място. Просто стар номер да сложат свой човек на това място. Не си ли го виждал това на практика ?

  Е нали точно това пиша, че как работещ човек , който не се справя качествено в работата си, и поради тази причина ще назначат друг ще обучава начинаещ???????????? Кое не разбра? Сега ще обясня: Мен ме уволняват, защото не мога да се справям със задълженията в работата, но въпреки, че не става нищо от мен, аз ще го обучавам....И по-подробно да го напиша, ако е било недоразбрано......просто си изкарай предизвестието и хич да не те е грижа кой какво може и как ще се справи.

Явно човекът е връзкар без грам качества. Интересно ми е, би ли споделила заплатата му, щом дори с офис пакета не може да работи (деца в пети клас го учат)? Може и на лс

Защо тя трябва да знае заплатата на друг служител?

Някои хора просто по-бавно схващат. Не зная дали случаят е такъв. Когато аз трябваше да обучавам заместника ми (бях бременна), два месеца ми идеше да си оскубя косите. Обяснявах като на идиот, диктувах му алгоритми, той повтаряше: „Да, да, ахаааа (ето как се правело)!” и в следващата идентична ситуация отново все едно никога не му бях показвала. Но пък беше симпатичен и възпитан.
Две години по-късно той вече се беше превърнал в един доста ценен кадър, с достатъчно знания и умения, винаги готов да помогне на другите. Но той просто е съяестен и иска да работи това, с което се занимава. Явно наистина му е трябвало време да се пренастрои на нашата вълна.

Накрая пак ти ще си виновна.Ще обвинят теб в неговата некомпетентност.Ще си кажат:"ето,за това я уволнихме,не е успяла дори човека да обучи".
Но важното е,че на теб няма да ти пука,защото вече няма да имаш вземане даване с тях
Случайно да не работиш в една известна верига супермаркети?

Абе, та ще е виновна при всички положения! Нали и затова я уволняват. Затова и я посъветвах да не и пука, това е свирен мач вече. Направи каквото трябва, за да ти е чиста съвестта, авторке, и от там нататък си гледай живота и не ги мисли тия - и заместник, и работодатели.

И мен ме карат да обучавам с разликата,че не  ме гонят а да има кой да ме замества.Ма те горките ги мързи да гледат нищо не бутват ако не им кажа а са млади.Шефа иска да съм ги научил както аз работя аз му казах ,че няма
 такива будали като мен и като дойде време да се махам дупе да им е яко и на шефа и на заместниците.Въобще не се меси оставяй ги да си чупят главите мисли занапред и не за тази фирма.При мен е същото аз свършвам дадена работа за определено време а др се мотаят и нищо.Значи аз съм за бой за това че се юркам ,разбрах  с времето не трябва да се влагаш на 100% в работата поне в нашата фирма Не.

Навсякъде е така.Отвсякъде е прецакване това раздаване.
Хем тебе те товарят още и още,като най-бърз,хем другите ги хокат ,че може и по-бързо да работят,щом ти можеш...
А ако съдя по себе си,не е обезателно човекът да е мързелив,ако седи в ъгъла,не прави нищо и гледа като прецицал.
Аз бях същата.И не защото нямах желание,а защото съм мега притеснителна..Бях...
Чувствах се супер неудобно и в желанието си да не преча,съм сигурна,че съм изглеждала точно така.
Доста време ми отне да се отпусна,но ела ме виж сега.Машина съм в работата.
Голям педант съм и всичко трябва да става точно,бързо и много организирано.Дори ходенето до тоалетна го съчетавам с някаква друга дейност,да не се губи ценно време.
Само този срам ми излиза през носа 

Бих си взела болничен и изобщо не бих се занимавала повече. Направила си достатъчно. Бих си уплътнила времето като си потърся нова работа😊 Никой няма да оцени твоите усилия, а ти само си губиш времето.

Все едно какъв е заместника.
За теб е важно да не си навличаш допълнително напрежение.
Направила си достатъчно.

Как така те уволняват, пък искат да обучаваш новия. Нали не си вършиш работата уж?
Защо толкова ти пука? Върши си твоята работа.
Ако си е водил записки, следващия път му кажи да си чете в тефтерчето.
Аз също схващам по-бавно. Особено с нови програми. Като почнах тази работа ми се наложи. Питам си ако трябва и втори път. Имам тефтер и записвам. Гледам и в него като запецна.
А аз също бих попитала откъде накъде ще обучавам който и да е било, след като уж не се справям.
И бих отказала категорично да обучавам който и да е било.

Gal е съвестен човек и действа според своята съвест. Много ми е чудно как Елора например ти наистина би отказала да обучаваш някого, независимо от обстоятелствата. А ако това директно се отрази на заплатата ти? Във форума се изказаха доста крайни мнения, но мисля, че в реална ситуация нещата биха били малко по-различни. Ами ако работодателят в последствие реши да й прави проблеми?
Винаги по-добрият вариант е работник и работодател да се разделят цивилизовано, а не всеки да гледа да прави 'сечено' на другия.
Поне аз така разсъждавам.

Ей така, отказвам. Случвало ми се е. Какво ще стане? Ще ме напляскат ли? 
Аз съм директен човек. И ако поискат да обучавам ще кажа точно това, което и написах - "След като не се справям според вас, защо искате да обучавам новия човек." И съм го казвала.
Аз също съм съвестна и си върша работата.Където и да съм работила. Случвало ми се е преди години да върша на трима човека задълженията. Нямаше персонал, не можех да почивам, изнемогвах, дори до тоалетната ми се караха че ходя, на което се вбесих и отговорих подобаващо. 200 човека персонал имаха три почивки, а само аз една от 30 минути. Да ям ли, да пикая ли, да пуша ли. И един ден директорката дойде да ми каже, как цял ден ме гледала, че нищо не правя. А има камери, знае, че съм сама и върша работа на трима.И по документите можеше да разбере  колко работя. Отидох, попълних си молбата за напускане и я връчих с думите, че е нагла и да си намери хора, които работят и щом аз не работя според нея, нямам работа тук. Не очакваше да и кажа тия неща пред останалите управители, но и не ми дреме. После се опитваха да ме убеждават да остана. Щели да намерят хора. Получих и кекаво извинение от директорката. Никой не искаше да работи в този отдел, защото не се задържаха хора при това натоварване.
Както казах съвестна съм, но като ми говорят така, не ме оценяват, не дължа нищо.
Имах месец предизвестие, дойдоха двама нови, пряката ми началничка ми каза да ги науча. Отговорих и, че аз напускам, защото според директора не съм работила и да си ги учи тя или другите колеги. След няколко дни смените ми бяха с тях. Беше ми попреминало и им обяснявах някои неща.
Моите задължения си ги вършех съвестно до последния работен ден. А как се оправят останалите след мен, не е мой проблем.
Считам за супер унизително да работиш като луд за трима и това го казвам буквално, да не можеш до тоалетна да отидеш, да си прав на крак 9 часа и накрая да ти заявят, че не работиш. Съвестна съм, но до един момент. Всяко нещо си има граници.
Впрочем в същата фирма имаше жени в цикъл не ги пускаха до тоалетната. Говоря за касиерките. Белите униформи в кръв. Клиентите трябваше да вдигнат скандал как може такова отношение към хора.

Ти бъди съвестна и накрая шефа като те ,,бодне"  не се чуди аз съм разбрал ,че да си съвестен в работата не остава наказано от шефа.Аз също отказвам са обучавам освен ако не ми се заплати.Занаят се краде не се учи старите хора са го казали.Защо да си давам ноу хау  да  не би да съм длъжен.

Аз разсъждавам по друг начин. След като човек си е дал времето, знанията, опита под наем за определени часове и е сключил съответния договор за това (т.е. трудов договор), то дори и да създаде процедури, подобрения или дори ново know-how за фирмата, то този човек си е получил съответното възнаграждение (плащане) под формата на заплата за съответния труд. Малко, много пари - след като се е съгласил да работи, значи го устройва. Аз лично нямам никакви проблеми да споделя това знание с новите. Който вдянал, вдянал. Пиша и процедури - който разбрал, разбрал. Другото не зависи от мен.

Така както никой не може да ми забрани да използвам придобития опит по време на работа в бъдещото ми професионално развитие, така и не следва аз да 'блокирам', 'крия' или т.н. неща, които съм направила/рационализирала по време на работа, защото реално погледнато те си принадлежат на фирмата, защото тя ми е платила за това.

Нямам никакви проблеми с предходните работодатели. Единият искаше пак да се върна на работа - отказах, лично ме е канил на техни фирмени купони и т.н. Другият иска да инвестира пари в моя бизнес и чака сигнал от мен. Аз лично нищо лошо не съм видяла от тях, но и от моя страна съм била коректна. В този смисъл не са ме 'бодвали'.

Като гледам общата настройка на по-голяма част от потребителите тук, вероятно в този случай ще е по-добре уволняването да е светкавично, в края на работния ден, да се плати един месец (ако е вече на безсрочен договор + дните за отпуска) и на съответния служител да се каже, че няма нужда да идва на работа. При предходният ми работодател така процедирахме. Явно е най-добрият вариант.