А идеята за екранизация е супер. То и без туй сценарият е отигран от цяла плеяда актИОри. Начи представям си спаринг и скубане на коси между Анджелина Джоли (в ролята на Томб Райдър) и Наоми Уотс (в ролята на Принцеса Даяна). Брад Пит и Джейсън Стейтъм от вълнение и спортна страст, разхлабили диамантените ръкавели и копринените папионки, смучат жадно от хаванските пури и надават окуражителни викове. Декорът е стълбището между долния и горния етаж. През това време двама млади и никому неизвестни, но талантливи актьори пресъздават страстна, изпепеляваща еротична сцена в мазето на блока между половинките на Анджи и Брад Пит. Той я пита: "Убичъш ли мъ, ма?!" Тя отвръща: "Не, ама няма само твойте роги да съ кът нъ лесничейски елен". И се почват. Шумът от стълбището е тяхната закрила от разкриване. За нещастие на мъжете горе им свършва луксозното уиски и Брад Пит слиза до мазата за нова бутилка. Нататък не искам да описвам, защото въображението ми рисува нецензурни сцени, но умелият режисьор ще ги представи под формата на изкуство. Тъй или иначе спарингът горе неусетно се видоизменя, кръвожадните викове преминават в страстни въздишки (тъй де, нали трябва да сме политкоректни) и Джейсън Стейтъм се оказва въвлечен почти против волята си в нещо, което го кара да забрави и уискито, и све живо. Накрая семейният скандал приключва със сдобряване и дружно приемане на Исляма. Така двете красиви съперници могат без повече тайни и страх да споделят най-ценното си и всичко завършва щастливо. Не така щастливо завършват нещата в избата, защото половинката на Брад Пит, която всъщност е виновницата за всичко и тайната интригантка, оплела в мрежите си останалите герои, накрая остава излишна. Двамата щастливи влюбени, открили новата си същност, отиват да се бракосъчетаят в Швеция, а тя, самотна и изоставена, се принуждава да се включи във феминистко движение, борещо се за заличаване на мъжете от лицето на Земята. Там открива новото си призвание и нова любов - водачката на нейната група. Лентата завършва с групова среща, на която всички, помъдрели от преживяното, с носталгия си спомнят миналите времена.
А, забравих за децата (но то пък кой ли въобще се е сещал за тях). Всичките заедно заминават още в началото на детски лагер и въобще не се връщат.

