Тичане (4)

Aми това ще е по-трейл и едва ли ще става за колички, но може единия да се пише на късата дистанция, а през това време Илиян да нагледа бебето. Илиян е организатора и и без това си седи там на старт/финала. Мисля, че и преди е правил така. Aз вероятно ще съм на средната дистанция, на тези все съм на нея.

Аз малко понамалих бягането последните 2-3 седмици. Взех да редувам тичане с колоездене. Много жега взе да става вече и преди 8ч вечерта хич не е за излизане. С колелото ми е по-хладно. Нагоре може да се потя, но по равните участъци и надолу се разхлаждам. С бягането и в двете посоки е мор.
Google, ще го бъде ли Pirin sky run и кога това лято?

Доколкото разбрах на 01 и 02.07.2018, https://drace.bg/bg/event/118 би следвало да работи вече регистрацията.

Аз обичам да излизам от зоната на комфорта. Без нея няма напредък, и винаги след като е трябвало да стисна зъби и да се изстискам до дупка съм се чувствала страхотно.
Трудно е, мозъка играе големи номера, но има един тънък момент когато наистина можеш и още. Волята се тренира като мускул. Всеки иска да спре когато ножа опре до кокала. Номера е да продължиш, защото мозъкът лъже. Изпитала съм го на собствен гръб и му научих номерата.
Много ми е любима крилатата фраза на чешкия олимпиец Емил Затопек  "Когато неможеш, дай газ." Když nemůžeš, tak přidej!" Тук виси из всички фитнес центрове.

За последно си излязох от зоната на комфорта вчера, на групова тренировка с треньор. Отчитам си първите 22км планинско с денивелация 1056м. Тичахме баири, по равното спринтове, в половината изкачихме баира под лифта и пистата за ски скокове чак до мостика. После хвърчахме надолу, а на равното към хотела пак започнаха спринтове. Е, тогава взех да се чудя какво, аджеба, правя там.... И се кефех същевременно.
Трудно ми беше, но нито се мъчех, нито умирах, главата я мързеше, според мен.

Днес сутринта тичахме 10км ориентиране из горите, но кротичко. Следобяд час тренировка за корем и гръб, а след нея бързи 5км и ни пуснаха да си ходим. Страхотна програма беше от петък до неделя с тичане, сутрин йога, а в събота следобяд след голямото тичане пак пълна сесия йога.
След нея започнаха състезанията в лицеви, коремни, катерене по въже, скок в студен басейн и други забавления. Големият ми син беше с мен за първи път на такова събитие. Горкия го хвърлих в дълбокото, но се справи геройски. Записахме се на състезание заедно другата сряда, на 5км. Иска да тренира с мен. Много се радвам, че съм за пример.

Утре почивам.

Bravo, Дезидерада!!Прекрасен постинг, мерси. и много сериозна тренировка. много сте сериозни, момичета! аз за утре планирам бавно тичане към 12 км.

Браво, Дези!! Това звучи като да е било мега забавно.
За колко време взехте 22та км? С толкова спринтиране сигурно е било бая бързичко. Ние обикновено спринтови тренировки правим отделно от планинските.

Ett2812, благодаря ти!


Мерси! О, много бавно беше, защото чакахме другата група да се качи и тя. И на опашка за вода чакахме на барчето. Снимахме се на високото и там се моткахме докато слезем от мостика. И още една спирка за снимки имаше. Утре ще постна за малко. Около 3 часа и 45мин.
Догодина пак ще ида, страхотно беше!

Нормално си е, като има денивелация и ако ви е бил техничен терена е така. Аз имам в Пирин 20 км с 1800 D+ за над 5 часа. Ама много технично по камъните. Сега ще видим тази година за колко ще направим Пирин Скай Ръна. Подозирам, че тези 32-34 км с малко над 2400 м D+ ще са над 7 часа и пак ще е много добро време, aко стане така. Когато го правихме предния път (аз бях на късото) МП го направи за малко над 6 часа и беше четвърти, а  той си е доста бърз. Абе ще се забавляваме.

момичета, какво е скай рън? виес какви обувки тичате в планината?

аэ много се надявам да почна редовно да тичам. като съм в Германия тичам преэ ден желяэно. в България губя много в къмют.

Като скай рън класифицират състезанията, при които има дълги участъци над 2000 м надморска височина, има много стръмни изкачвания и техничен терен (сиреч камъняк, преспи, чакъли и тн). Общо взето, макар че у нас има и доста по-леки състезания, на които по някаква причина пак викат скай рън.
До преди няколко години мисля, че единствен беше Мальовица Скай рън, който представляваше ЦПШ-Йончево езеро-Страшното езеро-вр. Купена-вр. Ловница-Заслон БАК-Втора тераса-вр. Мальовица-Втора тераса-хижа Мальовица-ЦПШ - общо около 19 км. Сега вече са доста повече, някои са и по-трудни (аз мисля, че Пиринското е бая по-трудно).
Надявам всичко да е наред и да нямам контузии, и септември да мога да пробягам пак Adventure Sky Run - http://adventureskyrun.com/ Предният път го бягахме с МП точно след защитата на дипломната ми и въобще не бях във форма.

Аз бягам с асфалтови маратонки и планинското, но не съм добър пример определено. Основно от декатлона си взимам маратонки, там винаги са ми пасвали най-добре на краката. Иначе имам и Brooks pure grit 3 (това трябваше да е добро за планина, но на мокри камъни е някакъв кошмар) и едни adidas kanadia 5, от които всъщност съм много доволна за бягане в зимна планина с много сняг, но за лятото абсурд - тежички са. Нормалните хора си купуват Inov8 или Hoka, може би в един момент и аз ще си взема - те хем са леки, хем са с добра подметка за планинско. То си зависи и от бюджета де. Аз бих си взела някоя Altra, но цените им са много високи за нещо, с което ще скачам в кални локви по Витоша.

Гугъл много нечувани от мен видове, ще ги разгледам. Аз по принцип досега не съм правила много планински бягания, но ми е голям мерак. Имам само едни обувки, които са ми за асфалт, но ги ползвам навсякъде. Мъжът ми има сто чифта обувки, но и той тича предимно асфалт или поне по равно.
При нас като двойка има следният проблем. На мен не ми пука и съм отворена към новото, обичам да тичам за експириънса, нищо , че не се представям добре, правя го за кеф, емоция, мазохизъм и тонус. Заради това много обичам да пробвам нови типове бягания. Мъжът ми има много систематичен подход и при него егото много играе. Той тича много добре маратони и полумаратони, но не иска да тича трейл, защото няма опит и не е сигурен, че ще бъде добър. Както казах, е човек на егото ))


Иначе, аз вчера тичах по равно със зимни туристически обувки нордфейс, защото не можах да си намеря маратонките, а другите ми обувки са на токчета )  Но си мисля, че за планинско бягане може би биха ми свършили работа?

Всъщност каква е разликата между планинско/трейл бягане и равно бягане като техника умения качества и тн? Знам, че за баири хем трябва да си лек, хем трябва да си силен. А за скай /трейл?

Илиян организаторът на бягането в Люлин този Илиян, който организира бягането в Борисовата ли е? Май той е въвел изобщо организираните аматьорски бягания в България, или греша?

За мен лично почти няма общо между асфалтовото и трейла освен, ако не иде реч за много леки и равни трейл пътечки (като например хоризонталата Железница-Бояна). При асфалта не ти трябва да си техничен, а да държиш едно и също силно темпо от-до, колкото се може по-равномерно. Там всичко се получава много по-скоростно, но и  по-скучно де. В планината е друго - всяка стъпка е различна, иска се да имаш баланс, да умееш да спускаш, нагоре да поддържаш стегната крачка и в някои участъци е по-бързо да ходиш с бърза крачка и набиране, отколкото да се мъчиш да тичаш (примерно, ако качваш под лифта, където на места наклона е почти вертикален). Според мен за асфалтовото е по-важно да си лек, отколкото за планинското, където нагоре мускулите те бутат, а надолу гравитацията ти помага. А при скай ръните то е едно голямо редуване на ходене и бягане, защото категорично има места, на които и да искаш не можеш да бягаш (или поне тези, които могат се броят на пръсти). Там си трябва доста баланс, за да не се претрепеш. На мен лично асфалтовото ми е по-трудно, защото някакси се напъвам повече и ако е над 20-30 км ме болят краката после.

Същия е Илиян, да. Аз на това в Борисовата съм ходила само веднъж засега, макар че то ми е доста удобно до работа. Иначе съм ходила на почти всички трейл серии (от които е и люлинското).

Аз мисля, че е по-добре да си бягаш с асфалтовите маратонки, отколкото с туристически обувки. Когато започвахме с МП да обикаляме по планини полубегачно ходех с туристически, а сега не мога да ги гледам. И зимата си ходя с маратонките, тези с грайферите де, макар че и с гладките асфалтови съм била на снежно състезание и се представих добре.

ПП. Ако мъжа ти тича маратони и полумаратони на равно, няма причина да се тревожи, че на трейл няма да се представи добре. Просто може в началото да си подбере по-къси трасета (10-12-14 км), за да понатрупа опит. Дори най-вероятно ще му хареса повече от асфалта. Асфалта е скучен. Съвсем друго е да се помъчиш нагоре и пред теб да се ширне един простор и едни гледки, и да ти се замае главата от кеф, а после да полетиш като птичка надолу направо по инерция. Мога да ти дам идея за лек комбиниран терен - идете на Панчарево - има трейл пътека, която има леко изкачване, скоростно спускане и връщане по равен асфалт. Цялата е 6.5-7 км. Горе има гледка, долу ти подухва от язовира, а пътечките не са технични.

Ние сега сигурно ще дойдем на Люлин, за Панчарево много отдавна искаме, но все отлагаме и правим 5к рънове, а неделите ни бяха просто за хайк с бебето. Много сте посветени с твоя! бТВ:))) ако има трейл бягания само надолу, там ще съм медалист! Мъжът ми ходеше на Борисовата градина и западния парк, много му харесват и двете, хората са много симпатични, и му е приятно! но сега аз съм на курсове вечер до края на тоя месец и миличкият не може да ходи.

Де да имаше.
Може да се видим стига и ние да се озовем на Люлин (засега съм 80% сигурна).

Може да съм го засичала значи, ние по едно време всеки четвъртък бягахме на груповите в Западен.