Тичане (4)

Google, за мен Пирин е най-красивата планина в България. Маршрутът позволяваше да се видят едни от най-хубавите пейзажи, но още доста останаха скрити. На състезание обаче човек не може да се наслади напълно на гледките. Трябва да е една идея по-спокойно темпото. Аз съм много доволна. По това било не бях минавала от години и много се накефих. Успях да си го мина за под 8ч. Спускането от Тодорка ми подби малко краката. Нищо ново. Всичко е от песъчинките, които влизат в обувките и протриват кожата. Не знам как решават този проблем бегачите. Когато не бързам, аз просто си изтръсквам често обувките, но сега не го правех. В резултат последните километри, които си бяха идеални за бягане, ме мъчеха наченки на пришки.
Относно яденето, трябва да си установиш какво върши работа при теб. Аз почти нищо не ядох и нямах проблем точно с това. По принцип при тежки дълги натоварвания ям съвсем насила по някоя хапка. Моят мъж без храна умира. Огладнее ли, направо блокира и е дотам. Аз мога да даяня без храна. Усещам глад едва 2-3 часа след като спра. Това при много тежки натоварвания. Ако е лежерно, ме гони апетитът здраво

Аз сбърках с асфалтовите маратонки най-вече. Иначе от Тодорка спускането ми беше тежко предимно, защото малко стъпих накриво и ме боля надолу. Ама и като цяло енергията ми падна накрая. Точно, че и аз не огладнявам, докато бягам, а то си трябва. Преди си купувах гелчета, защото влизат най-лесно дори, докато бягаш.
Иначе от Бъндеришка поляна до Бъндеришка порта стигнах за час и 20 мин (до х. Вихрен бяхме за около 30 мин), после на 15 км бяхме за 2 часа и половина и всичко вървеше много добре, ама по билото вече с многото камъни видяхме зор с бързането. И не стана никак бързо.
Абе трябва си ми повечко опит с технични терени, много съм слаба на такива, твърде рядко стигаме до Пирин, че и до Рила и нямам никакъв тренинг.

Значи в началото не си ми избягала много На Бъндеришка порта стигнах за 1:30ч без да бягам, но много бързах, защото тази контрола наистина ме притесняваше. След това до Спано поле бягах леко. От там тръгнах около 2:30, значе сме се разминали с малко. После вече не си давах много зор, защото ми беше ясно, че вече няма да имам проблеми да се прибера. За призово класиране така или иначе не можех да се боря, така че го давах по-спокойно. За 4 часа бях на Винарска порта. Реално между Спано поле и портата може много да се спечели, ако имаш сили да бягаш. Аз просто си вървях там. На мен билото ми е любимо. При подсичането на Василашки чукар изпуснах маркировката и отцепих към върха. В един момент видях, че въжето е на около 30 метра под мен и се спуснах до него. На други места не съм имала проблеми с маркировката.

Да, ние в началото винаги тръгваме по-бавно на по-дългите, защото ако се натиснеш от началото, после става много тегаво.

ПП. Значи, ако не се лъжа според трака на Винарска порта сме били за 3 часа и 15 мин. На Тодорината порта за 5 часа и 4-5 мин. На теория оттам се пускаш супер леко до долу и щеше да стане за 6 часа, ама...

Здравейте момичета, обръщам се към вас с молба/въпрос. Аз съм от "пишман" тичащите (и спортуващите като цяло). През няколко години ме обхваща желание за спорт и обикновено се захващам с тичане, защото ми допада, по различни причини. И от един почти не ставащ от бюрото човек, с  помоща на C25KM, започвам да тичам по 5 км. и се чувствам идеално. Направих го пред 3 години и всичко си беше наред. Потичах 5-6 месеца, стана судено и спрях Както и да е, та сега отново започнах (в средата на май) и понеже много се бях вдъхновила, за около месец и половина стигнах го 5 км. Проблемът е, че започнах да имам болки в краката си, отзад над петите ( и в двата крака). Тичам с много добри маратонки, тичам бавно, но по асфалт. Болките са обикновено сутрин, когато стана. После явно се раздвижвам и нямам проблем. Разбира се, самодиагностицирах се (с помощ от интернет) и ми прилича на Ахилесов тендинит (възможно е да греша напълно).  Случвало ли ви се е и как процедирате? Виждам, че се препоръчва почивка и след това, по-добро разтягане и загряване преди натоварване. Молбата ми е, да ме насочите към подходящи упражнения.
Благодаря предварително

Мога да ти препоръчам страхотен физиотерапевт, който се занимава с бегачи и веднага ще ти каже с точност, ако си в София. Но според мен, щом не го усещаш като бягаш и докато ходиш, а само сутрин, е някакво по-леко разтежение, което ще мине по-лесно. Прави си масажи с някое мазило (аз обичам дийп рилийф, бен гей, проензи), почини известно време с повече разходки (ходене, а не бягане) и го раздвижвай максимално без да е в бегачен режим. Тези възпаления минават сравнително бързо, ако не презориш или не го оставиш съвсем обездвижено.

Аз, обаче, ти препоръчвам да намалиш асфалта. Около вас няма ли на удобно място парк с повече меки алеи или горски пътеки, или стадион? Моя километраж е малко по-голям, преди живеех в Младост и понеже там няма парк, бягах все по асфалт, съответно имах доста повече болежки. Сега съм до Западен парк и почти напълно съм отрязала асфалта, нямам никакви оплаквания.

Месец и половина до 5 км не е никак рязко, напротив, много разумно и внимателно си подходила. Затова и не вярвам да имаш ахилесов тендинит, който влиза в списъка с болежки, които идват от внезапно увеличение на километража. Де да имах такава воля да изчаквам в качването на километрите като тебе, сигурно щях да съм видяла по-малко травми.

За упражнения:
Може да правиш calf raises (нямам представа как е на български) - те са част от силовата подготовка, а някои хора си ги правят и за да изкарат добре оформен прасец - oт изправена поза се надигаш на пръсти и задържаш за малко със стегнати прасци. За да се разсее по-хубаво възпалението, може да опиташ да започнеш с клек, така и в двете посоки ще размърдаш сухожилието:


Другото е да разтягаш прасеца срещу стена:


Моят приятел имаше подобни симптоми след един маратон и правеше основно второто, за няколко дни се оправи.

Гугъл, страхотен пост!

Аз само искам да добавя Адо Мука Сванасана- Куче надолу с главата:
Благинка голяма по всяко време на деня.

Google76, много ти благодаря за отделеното време и подробния отговор! Наистина много полезна и ценна информация.

Аз не съм в България, в Холандия съм и тук всички бягат навсякъде . Не съм обърнала внимание да има подходящи спортни съоръжения за тичане наоколо, но ще потърся.
Ще последвам съветите ти


Deziderata, харесвам йога и ще разтягам и така, благодаря

Успех в начинанията ви, момичета! Аз продължавам да ви чета, изключително мотивиращо ми действате и някой ден, току-виж съм се записала с нещо по-сериозно от 5 км.

Лека полека и с постоянство, всичко става.

Аз да взема да се отчета, че все забравям. Вчера 10 км, и днес пак 10 км. Днешните ми бяха малко жегави.

Хоп и аз при вас начинаещ, правя 2 пъти в седмицата по 5 км, време 30 мин...цел- юли по 6км, август -7, септември -8 и октомври на София маратон 10. Пък после, живот и здраве, по повечко )

Ако нямаш болежки и не усещаш да ти е трудно, можеш и по-бързо да покачваш километража съвсем спокойно. Дори можеш октомври да се пуснеш на 21 км. Това са повече от 3 месеца, а мъжете сте машинки и напредвате по-бързо от нас.

Жена съм, но съм подвела с това "начинаещ"  нямам болежки, уморявам се и спирам и след 10 мин почивка започва да ме хваща яд, че не съм направила поне още 1 км. Според мен трябва по-малко да слушам мозъка.
Бягам пресечен терен - и шосе, и трейл. Най-важното е, че ми доставя удоволствие. А ако напредна, един ден ще се радвам да се видим и на ултри

Пардон.
А защо не опиташ като спреш, да се пошматкаш и след малко още 1-2 км? Аз това го правя понякога. Примерно, правя си бягането в парка, после се шматкам докато изляза от него и тичам до вкъщи още около километър.

И аз много ще се радвам да ви видя на ултри. Добре дошла, HKI!

Много искам да тичам в България. Никога не съм била нито в Рила, нито в Пирин. Дай боже, догодина.

Затворих миналата седмица на 74км с 35км в неделя. Вчера пауза, а днес 10км. 6 умерено и 4 бързичко.

Тази ще ми е слаба. И утре ще тичам, и заминавам за 4 дни на почивка. От 9.07. започвам нова вълна със спринтове на баир, че време не остана.

Ако догодина можеш, ела за Пирин Скай Ръна. Тежко е, ама е красиво и си заслужава.
Тия дни и аз ще карам по-малко като обем и ще понаблегна на спринтчета и интервалчета, макар че жегата е епична и няма да е лесно. Утре съм на силова.