Ужасни, смешни срещи

Zemfir@, подсети ме за една много странна случка в автобуса. Слизам си аз, и някакъв (изникна от нищото) започна да ме кани на кафе. Категорично отказах, но нахалитета започна да ми обяснява как ме бил виждал в университета, а аз точно в споменания от него не съм стъпвала   Изпаднах в потрес, като ми каза, че щом не искам да пием заедно кафе, да съм била седнала аз сама и той щял да ме наблюдава... Тогава, от страх го подгоних по средата на булеварда, обяснявайки му как няма да се случи никога...

Тези срещи са само ужасни без да са смешни .
Преди години един такъв ме забелязъл във влака и по униформата от училището ме издирил къде уча .
Излизам аз от последния час и някакъв висок със шлифер, бомбе ме пресреща . Ужас , приличаше ми на психопат със облеклото и като ми каза къде е видял и как ме е издирил и колко дни е висял за да ме срещне. Отървах се трудно с помоща на по възрастен мъж ..

Прошляци не се е случвало, но преди 3-4 години се прибирах от работа и вървях по В.Левски към Софийския. В един момент чувам някакво тежко дишане да ме настига и да ми говори нещо. Обръщам се и гледам някакъв младеж, прилично изглеждащ се опитва да ми каже нещо ама толкова задъхан, че едвам говори. Оказа се че ме видял от другата страна на булеварда и тичал да пресече и да ме догони, за да ми каже колко съм прекрасна и че му спрял дъха като ме видял. Покани ме на чаша чай, но аз отказах. Колкото и да беше настоятелен да ме види пак му казах, че съм обвързана и не му дадох телефон. Всъщност беше доста мил и възпитан и изрази голямото си разочарование, че не му давам никакъв шанс, та дори и за чаша чай. Стана ми приятно честно казано, защото много отдавна нищо романтично не ми се беше случвало.

От мен да мине, и аз ще разкажа.  
Луди студентски години, мястото е общежитието ми в Студентски град. Аз на купон в стаята на приятелки, току-що запознала се с техен приятел, който се оказа страхотен хубавец и много добре сложен. От пръв поглед хвърчат искри между нас двамата, та се не трае. Уговаряме се след като загреем на купона, да отидем на дискотека (въпросното момче не беше студент и живееше в друг град). Понеже се лигавех и едва отпивах от водката, а вече става време за дискотека, излочих набързо 100 г, които за мен са своеобразен рекорд и хукнах към стаята ми да се наконтя подобаващо, защото господинът ще дойде да ме вземе. Влизам си в стаята и... припадам.   Изгубих и звук, и картина, пълен провал. Приятелката ми ме избута в леглото и последният ми спомен от вечерта е следният диалог: "Здрасти, Тонка тук ли е?", и отговорът: "Тонка е тук, но за нищо не става!". След разочароващото си представяне бях позавързала кратък романс с този момък, след което той се върна в града си. Месец по-късно се чука на вратата на стаята ми, аз отварям и изненада - той! И още по-голяма изненада - с патос ми съобщава, че неговата маминка седи в колата и тръпне в очакване да се запознае с мен. Да съм се облякла, че ще ни води на заведение. Как се облякох, как слязох, как се запознах с майка му... това винаги ще остане като бяло петно в съзнанието ми. А маман се оказа невероятно надуто, просто и кисело същество, същинска вещица. И обяд ми приседна, и всичко. Докато ме изпращаше, момчето заяви, че смята да се премести в София и дали може да живеем заедно. Смотолевих нещо, след което 3 месеца се криех в дълбоката провинция, добре че се падна лятната ваканция.

Ох, подсетихте ме за един случай от студентските ми години. Запознаваме се с един младеж в дискотека и той започва да ми обяснява: "Аз съм те виждал - преди беше руса, после с червена коса, но сега с тъмната ти отива най-много. Съквартирантката ти беше с дълга червена коса, после се подстрига късо и я изруси. Живеехте в една квартира в кв......... с още две момичета. Гаджето ти беше на черта, но после се подстрига късо..." Направо ми се изправи косата като ми описа живота от последните две-три години. Пък аз нямах спомен изобщо да съм го виждала!

Олеле, а казваме че жените са дедективи ... То направо си е за филм... Тръпки да те хванат...

Изненадва ме как онзи момък е запомнил с такива подробности прическите им.

ИзбегАх с 200 и пак не помня той как изглеждаше

Може да е бил фризьор

Може, пък аз да го взема за психар!

Записвам се и аз със случка от студентските ми години.
Приятелка ме помоли да отида с нея за няколко седмици лятото на селото ѝ защото ако е сама няма да издържи, а се налагаше да е там.
Селото в пловдивско, малко позападнало, ама то 2002-2003 всичко беше позападнало.

Ние луди млади, момчетии имаше доста и излизаме в селската кръчма всяка вечер.
Урежда ми се среща със селския бек, снажен младеж, русокос, синеок, хубав си беше.
Отиваме на обяд във въпросната кръчма, аз направена, с токчета, поличка, изтупана. Човекът идва с галоши и ...риза.
Поръчва си пача, специалитет на кръчмата...лятото Вони на чесън, не се трае. Трябваше и да присъствам на ваденето на заседналото в зъбите му месо с клечка за зъби, извадена от джоба му и ползвана кой знае колко пъти.
Момчето цял живот в село живяло, освен за животновъдство и земеделие за друго не знаеше да говори. Аз се опитвам да му говоря за музика, за кино, бях и много запалена по поезия по онова време. Той-цъ, любимите му певци бяха Кичка Будурова и Николай Славеев. За поезия не посмях да говоря....
Пита ме дали изобщо съм ''фащалА копачка'', което се оказа мотика.
После ми предложи другя път да съм идела с него да ми покажел как се ''прАши''. Аз го свързах с прашене на цветя и помислих, че за таковане иде дума. ПрАшенето на ягоди се оказа съвсем различно мероприятие, нещо като прекопаване, до колкото разбрах в последствие.
Накрая на срещата получих предложение ''Ай, аз дъ тъ каръм щото Чочо и без тва чека отпреде''. Чочо се оказа впрегнат кон пред кръчмата.
Отказах да се прибирам с него. Излязох много надута гражданка ама не се виждах да се кача с токчетата в каруцата. 

До там ми бяха срещите на село.
Само някой да не се обиди Момчето не беше лошо по характер, просто интересите ни се разминаваха тотално.

Ее, той пък с каруцата! Да беше те кАчил на Чочо поне

А Чочо бял ли беше?😂

Направо е изтървала Принцa

Историята с Чочо и ягодите ми е в топ три...Не мога