Ужасни, смешни срещи

  • 271 873
  • 1 299
# 750
Точно една приятелка Жулиета, на която ѝ е писнало отсреща да казват “Приятно ми е, Ромео”, от своя страна се запознала в ученическите години с един, който казал: “Приятно ми е, Пирин”. А наш’та: “Приятно ми е, Рила”
😂😂😂
Това искрено ме разсмя! Знам за възрастна жена на име Рилка впрочем. Grinning

Иначе то не е среща, но преди няколко дни на морето съм се забутала в магазин за сувенири и продукти с розово масло. Мъжът ми ме чакаше отвън. Излизам аз след известно време и казвам: "Виж какво сапунче взех", завирайки го под носа на... непознат мъж. Grinning Моят бил отстрани, а аз хич не погледнах, но доста срам брах, въпреки че всички участници в ситуацията се смяхме.
Виж целия пост
# 751
Наскоро гледах едни рибки в езеро и мъж се обърна към мен: Миличко, виж каква рибка. Усмихнах му се, а физиономията му, когато разбра, че съм непозната жена, беше много сладка.
Виж целия пост
# 752
Сетих се за може би един от първите си комплименти от момче,което ме харесваше. Бяхме на по 13. Аз съм с една червена кадифена рокля,дето майка незнам откъде я беше изкопала-хубава рокля,но отпред е цялата копчета и дълбоко деколте. Аз още бюст грам нямах,та  бях забучила една безопасна игла да е по-прибрано деколтето... Та събрали сме се на една пейка- едно от момчетата докарало един нов индивид. Та този сяда до мен и както всички си приказваме този ми се усмихва и ми казва "Много хубава рокля. Много хубаво ще ти стои като нямаш вече нужда от тази безопасна игла"... Така ме ядоса (то аз си знаех,че нищо нямам и ми беше болна тема), че лицето ми стана по-пурпурно и от роклята............
Виж целия пост
# 753
Точно една приятелка Жулиета, на която ѝ е писнало отсреща да казват “Приятно ми е, Ромео”, от своя страна се запознала в ученическите години с един, който казал: “Приятно ми е, Пирин”. А наш’та: “Приятно ми е, Рила”
😂😂😂

ха ха Joy
Май съм нямала чак ужасни срещи.. Спомням си само за едно момче, което като си говорихме по телефона беше много комуникативен, а като бяхме навън си гледаше клипчета с коли на телефона. Думичка не обелваше Rolling Eyes
Виж целия пост
# 754
Спомням си за един опит за запознанство преди години. Дискотека, много силна музика ... Приятелката ми се запознала с някакви на бара и ги води на масата ни. Единият ме пита "Как се казваш?" и аз отговарям "Оля". "Как се казваш?" вече по-високо пита. И аз пак "Оля". Той вече крещи "Абе питам как се казваш?".  А аз вече падам от смях "Ами Оля се казвам бе". Той явно е чувал "Моля" Grinning
Виж целия пост
# 755
Точно една приятелка Жулиета, на която ѝ е писнало отсреща да казват “Приятно ми е, Ромео”, от своя страна се запознала в ученическите години с един, който казал: “Приятно ми е, Пирин”. А наш’та: “Приятно ми е, Рила”
😂😂😂

ха ха Joy
Май съм нямала чак ужасни срещи.. Спомням си само за едно момче, което като си говорихме по телефона беше много комуникативен, а като бяхме навън си гледаше клипчета с коли на телефона. Думичка не обелваше Rolling Eyes
e то чат-реалност винаги си е като купуване на дрехи от Алиекспрес Grinning
Моята приятелка всеки път ме мъкнеше на двойни срещи за кураж.
Веднъж моят +1 беше толкова тих,че го кръстихме "рибата".Каза точно няколко думи- "Здравей,не,да,не (на мои въпроси,чао) и така се бе вторачил в маратонките си,че незнам как не се заби в някое дърво в парка.

О и още една още по-уцасна среща.
Същата приятелка пак ме влачи с нея-ама тоя път той ня води никого.Аз й казвам, че имам точно 10 ст. (това е 8 клас и съм изяла джобните oт 1лв през ден Grinning ) и мога да си купя само захарчето за кафето реално. Тя ми се моли,нали съм й приятелка..тя имала пари.ОК-ще се ходи.Двамата мълчат-срам и чудо-само аз приказвам,пускам нещо да започне тема-тц.И така 1 час аз разказвам нкакви истории и им задавам въпроси с надеждата да се започне нещо повече от монолог от моя страна (личеше си че се харесаха,но и двамата червени като домати и спечени).
Към края на срещата момчето отива до  WC.Моята приятелка ми съобщава,че като сме минали през тях да си остави чантата с учебници си е забравила протмонето в нея....И така двете сме с моите 10ст. СРАМ! Идва момчето,вика сметката- вече и аз мълча и съм червена като домат. Момчето вади пари за цялата сметка и казва,че ще почерпи.Тя обаче се прави на горда и казва,че няма нужда да ни плаща и нашите. Ей така я сритах под стола да млъква,че сигурно синка й оставих.Добре,че момчето я игнорира и даде парите на сервитьорката,че такъв срам щяхме да берем.....
Виж целия пост
# 756
Това ме подсети за ужасно кофти среща в кафене, по стандарти отпреди 25 г.
Прибираме се от море аз, приятелка и приятел наш. Приятелката има РД него ден, поканила проекто гадже на кафе с нас, да почерпела докато чакаме да стане време за автобуса ни до родния ни град.
По пътя сме сме се уговорили ние тримата да пием по един чай в кафето , за проектото сме предвидили пари за кола, повече пари няма.
Сядаме ние тримцата, идва пича, аз и приятеля ни си поръчваме чай, според уговорката / топъл чай, пакетче/, оня си поръча кола- както и предполагахме, и нашата рожденичка се изцепва и тя- кола искала и си поръча.
Това си бяха 40 ст. непридвидени разходи, а ние ги нямахме.
Сритвахме я докато поръчва, ама не..
Викаме сметката. Разбрахме се междувременно приятеля ни да спи при негов познат, а ние с нея да се приберем.
А проектото плати сметката, явно е видял какви сме оръфляци. Ожениха се по- късно те и са страхотно семейство.
Виж целия пост
# 757

личеше си че се харесаха,но и двамата червени като домати и спечени


Ти щото си им светела, та затова са били така смутени. И аз съм правила тази грешка да придружа приятелка на първата и среща с един младеж и никога повече не повторих. Бяхме в 9-ти клас. Те си мълчаха като пукали, а аз нямаше също какво да кажа, пък и не мислех за удобно да съм водеща на срещата им. По едно време заявих, че имам работа някаква и си тръгвам, а на другия ден приятелката ми разправи че като съм си заминала, са се престрашили да се заприказват и много добре са си изкарали.Laughing Ходеха бая години, почти цялата гимназия.
Виж целия пост
# 758
Едно момче упорито сваля моя приятелка, кани я по срещи, идва пред блока й късно вечер и я вика да си приказват, пише й, звъни й. Най-накрая на срещата се осмелява да я хване за ръка, да я погали, да се приближи...и точно аха-аха да я целуне, я погалил по лицето и казал "Много си гладка, като кисело мляко" Joy
Виж целия пост
# 759
Нелепи първи срещи Simple Smile
Виж целия пост
# 760
Бях клиентка на една интернет зала. Админа ми беше като батко. Аз се кикотя после му разправям смехотворките, а той ми дава съвети на батко. Та, един ден пак се кикотя и на съседния комп някакво русоляво младо момче ми се радва. Последва разговор: ти от къде си? От България. А ти? От Румъния. Викам, а, супер, комшии сме. И така... Гледам го почна да посещава и той редовно залата. Поздравяваме се и един ден се престраши да ме пита на какво се хиля толкова, на колко години съм и предложи да излезем на кино, че имало не знам си какъв нов филм... Аз бях на 18, а той на 24. Викам си ок, да излезем с "комшията". Напълно безобиден ми изглеждаше. Един такъв бейби-фейс, бял, рус, усмихнат... Чакаме се пред киното, качваме се до входа и се оглеждам аз какви филми има за избор. Ми, оказа се, че в онзи ден за същия час има само един филм (някакъв странен беше). Влизаме с румънеца (той плати филма и пуканките) с малко пуканки аз, той с кола и пуканки и почва филма. Боже, хванах се за главата. Толкова гнусен филм не бях виждала. За някакъв извънземен червей, който се размножава във хората чрез изпражнения. (Направо не искам да си го спомням). Исках час по-скоро да се махна от там. А той, румънеца му с румънец свърши си пуканките, аз от учтивост предложих да взима от моите (и без това нямаше как да яде човек нещо на такава филмова гадост) и като се започна...: първо се опитва да ми предлага пуканки в устата, после лека по лека ме хвана за ръката, понеже му подарих пуканките и ръката ми беше вече свободна. Хвана ме за ръката той и ми вика "Знаеш ли, я любля тибю". Гледам го като теле в зеле, дръпнах си ръката лекичко с усмивка и му казах "моля?". "Ами, как какво? Не разбираш ли какво ти казвам?" Направих се на ударена. Ами, не, не разбрах. Не разбирам румънски. Вика: ама аз ти го казах на български. Викам: а, така ли? Стана ми смешно. Я пак ми го кажи? Ония грейна от щастие. Повтаря "я люблю тибю" ухилен до ушите. "Ами аз пак не те разбрах. Това не е на български". Той вече леко смутен, ме пита как се казвало на български "обичам те". Викам "а, ти това ли ми казваш на румънски?". Той пообъркан ми разяснява, че не, не, това не било на румънски и за да не забърка по-голяма каша (очевидно не знаеше на какъв език какво ми е казал) реши да затвори темата и да зазяпа малко филма. Ба*ти ситуацията... С 300 зора изтраях да свърши филма, като два пъти излизах до тоалетна уж за по 10-15 минути. Свърши. Излезнахме от мола и той доволен ми обяснява колко готино си бил прекарал с мен и че искал отново да излезем. "Ами някой ден, може би...". После игнор форевър от моя страна. Админа много ме бъзикаше всеки път като се засичахме с румънеца в залата.
Виж целия пост
# 761
На мен пък ми стана жал за момчето, явно се е постарало, а това да се хване за ръката в кино, след като те е поканил ми е нормално. Искал е да те впечатли с български език, ама някой си е направил майтап с него. Единствено филма е бил кофти.
Виж целия пост
# 762
Сещам се за филма, май е по Стивън Кинг Simple Smile Бил е фен на хоръра, но да беше ти питал ти дали си падаш. Аз така веднъж се излъгах да отида с гаджето и съквартирантката ми на Пришълеца - бяха ми седнали от двете страни. После ръцете ми бяха сини от стискане и да ми се мятат отгоре и двамата като се стреснат...
Виж целия пост
# 763
Ето и аз ще ви разкажа как провалих една потенциална среща като от филм.

Пътувам в метрото в Мадрид, където бях по работа. Качвам се на някаква спирка и до слизане имах доста път. Сядам и точно пред мен един невероятно красив младеж четеше книгата, която и аз четях в този момент.
Когато казвам, че младежа беше красив, наистина беше забележително, защото с няколко мацки около мен стояхме с еднакво тъпо изражение изучавайки го см по см, докато г-дин красавец се правеше, че не ни забелязва.
В едни момент Красавец си вдигна главата и погледите ни се сращнаха с усмивка поради съвпадението на четивото в ръцете ни.
Стигнах моята спирка и се приготвих да слизам.  Красавец седеше точно до вратата и предвид движението наоколо отново се погледнахме. И така отварят се вратите и аз слизам. Метрото сигнализира затваряне на вратите и в последния момент Красавец стана, хвана вратата и излезе от вагона.
Аз бях много стаписана от самото действие и от невероятния вид на мъжа пред мен, а той просто каза.
- Искаш ли да пием по едно кафе, точно на изхода на метрото има едно заведение.
Сигурно съм изглеждала много кретенски, защото разни хора на спирката се обърнаха към нас.
Отговорих че имам среща  по работа след 10мин и полета ми е същия ден следобеда и си тръгнах.
 Не му дадох възможност да ми поиска телефона, дори да ми каже още една дума. Продължих по пътя си, без да се обърна повече. Чак на ескалаторите с периферното си зрение видях, че беше седнал да чака следващия влак докато четеше книгата си.
Виж целия пост
# 764
Аха, бил е сериен сваляч по метро влаковете или е правил проучване колко точно ще му се вържат веднага... тия най- идеалните винаги ме съмняват. Пък и знаеш лафа , колкото по идеален външно , толкова по-зле в креватната част 😂
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия