Ужасни, смешни срещи

Имаше едно момче с,което няколко пъти сме пили кафе и то по случайност.Нямах сериозни намерения,беше ми интересен и разговорите с него бяха много разтоварващи.Познавах го отдавна,но до тогава не сме излизали заедно.
И така един ден си разменихме номерата и поиска да излезем.Търси ме няколко пъти,но аз имах ангажименти,бях на работа и училище и нямаше как..
Един ден с колеги решихме да си направим пикник край реката .Сетих се за момчето и ми беше гузно,че му отказвам.За това реших да го поканя да дойде с нас.За мое учудване прие.
И така отиваме ние,след малко пристига и той.Обаче погледът му.....погледа....Все едно съм невидима 😁..Така,няколко пъти направих опит да го заговоря,но ми беше сърдит(въпреки това дойде,но реши да си покаже сръднята 😁)
Отказах се и реших да се поразходя край реката.Не след дълго и той дойде..Последва едно: Искаш ли да ти хвана риба с голи ръце? Много съм добър!
И аз учудено и с леко съмнение му казах,че искам ама не ми се вярва,че ще стане.Стига,че беше сърдит ами и сега не вярвам във възможностите му.😁
Така търси си той рибите и тънката се заяжда,защо съм му отказвала да излезем.
Вика:Аха хванах! Отваря ръката,няма нищо 😁
Така два,три,пет пъти и все нищо или му се изплъзват и скачат пак във водата.Аз от страни се пукам да се смея и да повтарям,че наистина в добър в НЕ ХВАЩАНЕТО на риби 😁
Ядоса се човека още повече..И последва улова на така чаканата рибка.Отваря ръката и гледам рибата не мърда,умряла 😁😁😁😁Аз вече се смея до припадък,сълзи ми текат,спира ми въздуха.А от неговите очи излизаше огън..И вика:Ей,сега вече хващам! Грабна ме в ръце и гмурна и двама ни във водата..Беше много забавно..!.И сега ни е забавно с две деца 😁😁😁(10г заедно)

Ами да, хванал е все пак златната рибка 😉😘😍😅

А! Само той си знае така ли е. 😁😁😁Важни са усилията,които положи за да ме впечатли,макар че опитите му не бяха успешни.И все пак успя да ме впечатли де,точно с това.🥰

Запознаха ни преди две седмици и човека постоянно търси начини да идва при мен и д ами говори за история. Разбирам, че това е учил, това работи, ама не ми се слуша нещо, което съм учила в училище постоянно. Единственото, коетоме пита беше какви били моите интереси и като му споменах, че обичам културата, д апосещавам концерти, театър, танците и той се хвана веднага за думата танци като каза, защо избра точно нещото, което не умея. Че аз да не съм го карала да умее д атанцува, никаква логика не можах да открия, да задаваш въпрос за интересите на някого и да казвашза себе си дали го умееш, все едно аз да кажа на някой художник, е аз не умея да рисувам, защо избра това. Супер нелепо и едновременно смешно се почувствах,. Днес предстои да организираме детски празник и тоя ще присъства. Убедена съм, че пакще се изтипоса до мен и ще почне, в кой век се секли еди какви си монети, кой хан ходил не знам си къде, скууука. Ама как се опитва да ме впечатли, но не успява

Е, не, този наистина е за съжаление. Много ми напомни как веднъж, преди повече от 10 години, си стоях на една пейка и бях просто в прекрасно настроение. Не помня какъв беше повода, май бях спечелила някаква стипендия. Пролет, птички пеят, слънце пече, аз си седя на пейката до НДК и просто се наслаждавам на деня. Нямаше смарт телефони още. И върви си някакъв млад мъж по пътя и решава, че трябва да седне до мен и да ме заговори. В толкова добро настроение бях, че викам айде няма да го отрежа веднага, пък и изглеждаше безопасен. Че като се почна - той бил учил метеорология. И ми изнесе една лекция как много хора бъркали кво беше ся, примерно времето с климата….и каква била основната разлика. Имаше още и за различните географски ширини и как се правят прогнози за времето. Май след около 20 минути се усети и спря. То аз отдавна гледах в една точка в друга посока и ми вървеше като някакво радио. Мисля, че с половин уста се опита да каже, че следващия път на кафе ще ми разкаже повече, ама и той самия усети, че шансът за това е под нулата и си тръгна че всъщност “много бързал”. 

Друга странна и нелепа “среща” - бях студентка и си вървя към квартирата, натоварена с торби с покупки. Някакъв мъж ме спира и ме пита, на английски, как да стигне до еди-къде си, отговарям и си тръгвам по пътя. Уточнявам, че бях на 20, а той видимо над 30. След около минута се връща същия този мъж, почти бягайки, и ми казва - слушай, знам, че е супер странно, но може ли д те поканя на кафе? Разбира се, че отгворих не. Но той не се отказа, беше през деня, на супер оживено място, с много хора наоколо. Понечих да си тръгна, но той най-учтиво ме помоли само да седнем за малко, увери ме, че не иска абсолютно нищо, просто да си поговори приятелски с някой, бла бла. Окей, прецених, че е безопасен и се съгласих да седнем в едно кафе на 200 метра от нас. Поръчах си сок и настаних пълните торби на съседния стол. Човекът си призна, че е дошъл само за малко в България, на ваканция, защото съвсем скоро е минал през много тежък развод и имал нужда от разтоварване. Беше от някоя северна държава, май Норвегия, не помня вече. А и хубава работа имаше, май беше самолетен инженер, или нещо от сорта. Съвсем случайно вмъкна, че за да се опита да се отърси от болката, си резервирал частен полет, в който фронтмена на Iron Maiden е бил пилот. Така де, може и да е дошъл в България да си търси “малка булка”, която да му помогне да си излекува раните и с която като по филмите ще се срещнат на улицата и тя ще остане запленена от очарованието и парите му. Всъщност се държа любезно и уважително, но не бях аз тази надежда за по-добър живот. Поговорихме още малко, пожелахме си успех в живота и всеки по пътя си.

Което ми напомня, на 20 работех в бензиностанция.
Спира да зарежда някакъв лъскав мерцедес. Шофьорът - видима възраст над 45, да не кажа 50, шкембенце, ланец, официален анцуг, самочувствие ала Джеф Безосът на баничарниците - идва да плаща при мен.
Чакаме да свърши зареждането, а той ме гледа, облизва се като хищник в анимация и разправя: Сладурка, пътувам за морето. Айде да те водя с мен! Качвай се в колата, няма да ти се налага да работиш вече.
Чаровно му се изсмях с лицето, но се чудя, някой връзва ли се наистина на такива със или без частни самолети карани от фронт мен на Мейдън.

Спомних си за една моя среща. И аз млада бях, около 20те. Попадам на обява. Търсят се млади, симпатични момичета, които говорят езици. Па, таман за мен, си мисля. Уговаряме среща. Млад, хубав чужденец. Израелец, както разбирам. Сядаме на кафе на Витошка. Говорим си на английски. И накрая, той ми казва честно, че не съм за тази работа...Някакъв порно чат...

Не е важно какъв е фронтмена на Мейдън, а факта, че човекът прибягва до измислени суперлативи за себе си и своите възможности. На следващата сигурно е казал, че онзи ден е закусвал с Мадона. Прочетете повече за митоманията.

Е, да, то е очевидно, че е искал да предизвика някаква реакция и е възможно да е някаквъ луд.

А  вас водили ли са ви на кафе с ласка, май беше, а? Щото моят мъж мен-да. И то не в миналия век! А преди десетина години, ние бяхме на по 20.

     SsSa, това не го разбрах.....може ли да поясните.

Много грозничък модел бусче. Доста ретро. Мисля, че такава беше марката, или исузу, не помня, не правя и голяма разлика, но беше грозна кола!

Да не е Уазка?

И Мм караше за кратко такава през 88-ма год. 😁
Пърпореше с нея из Сф 🙄 много мразех в нея да се возя 😤
Скоро му дадоха нов бус с червени ХХ...и с него беше по-яко 😁

Казах аз, ле не ги разбирам добре, определено не сме се возили в такова.