♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 69

Привет, момичета!

Много са  интересни мненията, анализите и критиките  на новите момичета!
Сега , като ви чета усещам голямата разлика да се гледа сериала он лайн всеки петък и това да го изгледаш макар и за първи път наведнъж.
При нас следенето на ЛН си беше цяла сага...Цяла седмица - от петък до петък , се чудехме какви капани ще измисли Мерич за да отдалечи Дефне от Йомер, да ги вкара в още по-голями неразбории, още по-голям смут и  да всее безпорядък в чувствата им. Какво напрежение беше появата на всеки нов актьор и какво гадаене за мисията му в сценария...

Котето е споменала за очакването на втори сезон. Ще го има ли? Ще подновили канала договорът с продуцентите? Кой какви условия поставя? Вечната дъвка - бременна ли е Елка и ще напуска ли сериала?
След като Мерич остави финала на първи сезон отворен и гледахме последната серия надеждите бяха голями, но все още нямаше контракт. И така , спогодиха се страните,  хората от дизито заминаха да си починат, но  темата нямаше отпуска...
Котето и Темпи решиха да ни компенсират с тяхна версия на ЛН и така цяло лято не се отлепихме от темата. Под лупа се следеше всичко за сериала и акторите, та посред лято тук вреше и кипеше...

През септември започнаха снимките , загадките на Мерич, нови персонажи  и като ни обзе една еуфория...та чак до януари , когато изгледахме последната серия на ЛН!

Времето прекарано тук, на мен лично , ми е донесло много удоволствие, развлечение, забава и радост!

Пожелавам го и на вас!

Щото пък след това сме се спрели  Година и половина почти по- късно, като гледам ни е охлабила, но не ни е пуснала ни еуфорията, ни лудостта 

Много се радвам, че има толкова много талантливи, добри, интелигентни и готини фенове на сериала.!

Когато имам достатъчно свободно време се връщам да чета старите теми. Още от 2015 -2016г. когато сериала си върви.. Макар, че не съм участвала тогава в темите от коментарите личи, че е било голяма емоция, има невероятни попадения...

🆕 Също така да напомня утре са Турските младежки награди от 20:00 ч.
Нашите сигурно няма да бъдат там, но Шенол и Мерич, може би. Макар че сега като се замисля, Баръш доста се постара за този филм, поне той да е там.
Ще ги следите ли?
Ако има желаещи, можем да ги коментираме.

Tempi,   не съм написала , че сме спрели... Само еуфорията ни вече не е толкова на маx...

Борко лайкнал Гупа и майка й!

Пази Боже!! Тази като я видя и.....
Айде да подготвят сватбата вече и всички мечти на елбарските фенове да приключват.. Гупсето сигурно ще иска пищна сватба, а Баръш като не иска да се показва с нея какво правим?  Може и тайно да сключат брак.

Днес  е денят на майката в Турция! Борко затова се е отчел!

Елка и мама!  

Аdi, феновете по този повод такива неща ще изкарат за Гупа, че няма да й е до сватба...

За способностите на Кака...

Да не пренебрегнем и майката на Борко!

Елка /май/ с Кито на концерт 

Глава 180

Корай беше като напаст и никой не можа да повярва, че не са усетили липсата му. Първоначалния смях бързо премина в лека паника, когато осъзнаха, че това не е никак нормално за него. Синан опита да му позвъни, но телефона на абоната беше изключен. Опитвайки да не мислят какви глупости може да е свършил приятелят им, те решиха Йомер и Дефне да минат през дома му на път за вкъщи. Предположиха, че е изпаднал в поредната депресия след проблемите покрай изписването на Наз, но седмица мълчания бе прекалено много дори за Корай.
Сбогувайки се с малката, Дефне и Йомер потеглиха. Шукрю бе дошъл да ги вземе, за да не се налага да пътуват с такси. А и Ипек му бе дала списък с продукти, които да купи, защото нямало почти нищо за ядене. Дефне погледна изпитателно Йомер, но той само вдигна рамене. Бе отвикнал да яде сам и затова почти не се бе задържал вкъщи.
Дефне запуши ушите си в момента, в който слезе от колата. От къщата на Корай се носеше толкова силна музика, че тя имаше чувството, че започва сама да вибрира. Погледна към Йомер, но и той бе също толкова изненадан, колкото и тя.
-   Какво ще правим?- Извика тя, заставайки по- близо до него.
-   Не знам!
Учудващо беше, че никой от съседите не е извикал полиция все още. Но изглежда бяха свикнали с творческата натура на приятеля им. Или просто се бяха примирили.
-   Корай!- Задумка с всичка сила Йомер по вратата. За негова изненада тя изскърца и се отвори. Поглеждайки Дефне, той пристъпи.
-   Започвам да се плаша!- Прошепна тя, без да е сигурна дали той я чу.
-   Корай?! Корай!
От приятелят им се виждаха само някакви части. Една ръка висеше от дивана, един крак стърчеше между всички дрехи, шалове и аксесоари, с които бе покрит Корай. Очите му бяха затворени и макар да не виждаха устата му, чуваха фалшивото пеене, с което пригласяше на певицата от радиото. До него на масата имаше храна за цяла рота, буквално, и Дефне се зачуди от колко ли ресторанта е била донесена.
-   Корай!- Йомер се надвеси над него и изкрещя с цяло гърло, карайки и него, и Дефне да подскочат. Докато тя си дърпаше ухото, Корай викна.
-   Какво става тук?! Ужас! Започнах и вас да сънувам! Не ви искам, махайте се!
Разплаквайки се с глас, Корай стисна отново очи, потъвайки още по- надълбоко в купчината на дивана. Дефне погледна към Йомер, който в този момент посягаше към ръката на Корай. Фотографът се оказа на земята в същия миг, в който тя най- после успя да спре музиката. Писъците му се смесиха с риданията, докато опитваше да стане.
-   Какво искате от мен? Гадни хора! Изгоних ви, защо не си тръгнахте?! Не ви искам, не искам да виждам лицата ви! Мразя ви! Марш навън, противни!
-   Но, Корай!- Дефне опита да каже нещо, но не успя. Водата, която Корай се опита да лисне в лицето ѝ, мина на сантиметри от нея.
-   Замълчи! Не искам да те слушам! Оставете ме сам! Аз съм си достатъчен, не ми трябвате нито вие, нито онези ужасни глупаци, които знаят само да ми крещят! Сам си останах, сам ще си и отида. Тогава може да празнувате, сега не позволявам! Не искам да ви виждам! Защо сте дошли?!
-   Искахме да проверим как си! Не сме те виждали цяла седмица!- Дефне беше внимателна, докато пристъпваше към тях. Не виждаше друга чаша с вода, но никога не се знаеше какво още може да измисли Корай.- Как си?
-   Не съм добре, миличка! Всички ме мразят, крещят ми, не могат да разберат колко чувствително е сърцето ми! Искам само малко любов, а мен никой не ме обича!- Корай седна и дръпна Дефне до себе си, преди Йомер да е успял да го спре. Полагайки глава на рамото ѝ, фотографа се разплака.- Защо животът е такъв, а? Защо никой не ме обича? Исках само малко щастие! Но не, всеки трябва да си го изкара на мен! Нямам си никого! И Неро замина, вече дори не ми се обажда! Суде и тя си отиде, а ако отида в къщата им, се плаша от мустаците на Неджмош! А и онази новата слугиня, която живее при него!- Йомер и Дефне се спогледаха, докато осъзнаят, че той говори за Пънар.- Нямам си никого аз, самичък си останах!
-   Но Корай, имаш нас! Синан, Ясемин…
-   Млък! Предателка! Не споменавай тези глупаци пред мен!- Изтика я от дивана, като тя залитна и се наложи Йомер да я хване, за да не падне.- Никога повече не искам да чувам за тях! И за вас също! Изчезвайте, хайде! Аз ще си поплача сам, както винаги! А защо спря музиката? Бях пуснал музика, нали?!
-   Хайде!
Йомер поведе Дефне към колата, звънейки на Синан, за да го успокои. С Корай всичко беше наред, просто поредната драма. Както изглеждаше, този път щеше да трае  поне месец. Шукрю ги очакваше, питайки с очи Дефне какво е станало. Тя само завъртя очи и се засмя, спомняйки си как откриха приятеля си. Нямаше друг като Корай.

Ада и Берк бяха затворени в кошарката, която бе в хола, докато Ипек подреждаше наоколо. Макар да ги бе нямало седмица, къщата имаше нужда от основно почистване и тя смяташе още утре да се заеме с това. Днес беше минала само с прахосмукачката и подредила разпилените по масичката скици и моливи, с които Йомер явно бе работил по нощите. Изглежда, бе и спал на дивана в хола, защото имаше сгънато одеяло и една възглавница, скрита под него.
-   Мама и тати си дойдоха!- Усмихна се тя на децата, когато чу входната врата.
-   Ние дойдохме!- Имитирайки Корай, Дефне влезе в хола, носеща две торби.- Какво правите? Сладкишчетата ми те!
-   Вечеряха, а след малко ще влизаме в банята. Тъкмо се чудех дали да не ти позвъня, защото сама няма как да се справя с тях! Те са едни малки дяволчета без вас! Нали така, дяволчета?!- Попита тя с любов, докато измъкваше Ада.
-   Това е, защото им липсваме! Както и те на нас!- Целувайки всяко от децата, Дефне погледна към влизащия Йомер.- Кой дойде?
-   Ооо, затворниците са на свобода!- Засмя се той, вдигайки пълзящата към него Ада.- Как така са ви освободили?
-   Оставям ги под ваш надзор, докато проверя какво мога да приготвя за вечеря!
-   Аз не съм гладна, благодаря!- Дефне седна до Берк на земята, започвайки да го гъделичка.- Може би само някакви плодове.
-   Аз също няма да ям! Но искам кафе!- Йомер последва Ипек, слагайки малката на раменете си.- Двойно!
-   Как пък не!- Извика след него Дефне.- Ипек, направи му обикновено.
-   Двойно!- Настоя той.
-   Съжалявам, ще ме убие!- Засмя се момичето, докато пускаше еспресото.- Пък и наистина е късно за толкова кофеин.
-   Охх, още една! Хайде, принцесо, да избягаме оттук!
Йомер се скри с Ада в кабинета, докато Дефне се качи с Берк горе да се преоблече. Този ѝ навик страшно забавляваше Йомер, още повече, че вече почти бе нощ и след малко щяха да си лягат. Но вярна на себе си, тя облече набързо спортно долнище и тениска и уговаряща Берк да каже заветното „мамо”, се върна в кухнята, за да провери трябва ли на Ипек. Двете съставиха план за утре, уговориха се коя какво ще прави и тъй като не им се спеше, решиха да гледат филм. Дефне взе Ада от Йомер, потънал вече в работа, и гушнали двете деца в себе си, жените потънаха в романтичната драма, която си бяха избрали. Тя им докара сълзи и усмивки, което доведе до кърпички и смях. Ада и Берк заспаха, но тъй като не искаха да пропуснат развръзката, те останаха с тях в ръце до финалните надписи. Те тъкмо започваха, когато Йомер излезе от кабинета.
-   Вие още ли сте тук? И защо Ада и Берк не са горе? И са със същите дрехи?
-   А ти с какви искаш да са?- Погледна го сънено Ипек.
-   Щяхте да ги къпете, ти сама го каза!- Засмя се той, докато те ставаха.
-   Забравихме. Утре сутрин. Аз ей сега се качвам, вие отивайте. Вземи го!- Дефне подаде Берк на баща му, докато Ипек вече бе тръгнала с Ада.- Ще си налея вода и идвам.
Премълчавайки си за подутите ѝ от плач очи, явно в следствие на поредния филм, Йомер послушно заизкачва стълбите. Когато Дефне най- после влезе в спалнята, той вече бе в леглото. Мълчаливо се преоблече и сгуши до него, притискайки се, сякаш търсеше топлината му. Закрилата му. Йомер отмести няколко кичура, за да я погледне в очите, но не можа да отгатне какво я притеснява. Тъкмо щеше да попита, когато тя сама заговори. Две думи, които оставиха и двамата в шок.
-   Бременна съм!

 

Снощи Adi ни напомни  за връчването на младежките награди тази вечер.


Награждаването няма да бъде излъчено директно.
Но все някой от залата ще пусне видео и снимки!

Мюжде и Шенол са в залата .

феновете се шегуват, че Борко още мисли дали да си получи наградата!

Излезе видео с Дениз Байсал, а и колегата и от Фазилет ханъм е там. Явно наградите са уважавани сред гилдията.



https://twitter.com/twitter/statuses/996077557706641409



А, дали ще дойде някой от нашите или Шенол ще получи и останалите???