♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 69

Че тя Дафа може ли да чете до толкова  1,2,3 и хоп, който много мисли, после съжалява 

и според вас защо е с “онази жена която не е нищо особенно“ в реала ми се струва че не съществува чак такава любов , но проблема си е негов  и живота

  Хайде пак размисли и страсти за изгора Баръшева, що не разбрахте че човека си е с Гупсе Озай и бана не му е ние, вие или други какво мислят. Където иска ще е с нея, каквото иска ще показва, в крайна сметка, кои сме че да му се бъркаме в личния живот. Фенове и нищо повече. За една вечер може да го направим звезда и за толкова да го наврем в черна дупка, но личния му живот си е само негов. А каква е мадам Озай знаем толкова колкото ни е показано, другото е само догадки и конспирации... Изказах се

...здравейте и хубав ден

Така е, Славе..
Да се ядосваме за тях, няма смисъл.. Не можем да променим нещата,колкото да ни се иска,това си е техен живот. Даже да играят игрички и всичко това да е един голям цирк за публиката, ние няма как да знаем.
Само времето ще покаже кой до къде ще стигне.
А аз искам нови проекти от тях, защото обожавам играта им и съм любопитна за бъдещите им проекти.

Хубав ден, момичета!
Да сложа по едно следобедно кафенце.

Славе
колкото ни е показано,  толкова и знаем от Ардуч и сие  
а именно от няколко стари снимки не може изобщо да сме сигурни че изобщо е с Озай  . Аз поне на нейните напъни да ни го покаже не вярвам. Ако той искаше да затвърди това за пред феновете си нямаше да мълчи като пукел и да отрича за всичко де що го питат  , ами ако няма какво да крие предполагам ще си го каже, па макар и набързо и с половин уста. Да, все пак и те си имат личен живот.
Нейсе .... и аз се изказах  

  

За какво им е да разиграват циркове, интересно ми е защо по-фанатичните фенове си измислиха това, че всичко е цирк и театър, а други, които още имат желание да се надяват, се хващат за тази сламка Наистина ли някой си мисли, че тях толкова ги вълнува мнението и мисленето на феновете, че да тръгнат да хабят толкова нерви и усилия опитвайки се да им разиграват театри и да ги мамят и подвеждат Почти съм сигурна, че когато вземат решения относно живота си, последните, за които се замислят са точно феновете, които пък от своя страна се вземат за много важни и едва ли не фактор в живота им, че чак стигат дотам да смятат, че заради тях се разиграват циркове.
А съм почти сигурна и в това, че те изобщо не подозират колко вълнения предизвиква личния им живот сред феновете, даже повече, отколкото актьорската им кариера. Вероятно би им било неприятно от факта....

Здравейте момичета..още една снимка с кучетата и ще се гръмна 😅😅😅.днес е ред на Г. Не мисля ,че това е нормално.разбира се в момента те ясно показват по този начин ,че са заедно - Б.с нейното куче тя с неговато.ее ние не сме малоумни знаем ,че сте заедно.но за мен това е прекалено .аз бих искала да виждам техни общи снимки .все пак като са двайка и влюбени това са нормалните неща.тези с кучетата ми идват в повече...
Щом така са щастливи ..и ние трябва да се радваме с тях..ее ще дочакаме и сватба явно скоро 😅😆😅😆
Хубава вечер на всички.а който има куче може да го постне..явно е модерно 😆😅😆😅

Слагам я ако някой се е съмнявал в нещо...
Нова е.. Баръшчо я харесал.
Заклевам се това е най -странната връзка която съм виждала.
На едно място са и не се снимат заедно, а всеки с кучето на другия.. Ей това е връзка!

Е, те може и да си се снимат заедно, това че не ги пускат в социалните мрежи не означава автоматично, че няма такива снимки... Ама пък не е ли по-добре, че няма такива из нета, иначе феновете щяха да са постоянно в шок... ...и социалните мрежи буквално щяха да врят и кипят

Ох, като ѝ гледам поредната снимка с Мюдюр и имам усещането, че тя го упоява това куче, за да се снима с него горкото на всички снимки с нея изглежда сякаш не спи, а е в несвяст На снимките с Баръш винаги има по-бодър вид

Привет момичета
Случайно попаднах на тази снимка и тези две личности ги оприличавам на Боре и Елка.Но дали са те незнам защото дамата ми се вижда нещо мургава за Елка.
Моля по-старшите в групата за мнение.
Благодаря

не е Елка.

Нито пък Боре:stuck_out_tongue_winking_eye:

Сигурно е наказание да си животно в нейната къща.. То за това котката й избяга!

Глава 184

Докато Йомер и Дефне търсеха отново пътя един към друг, Синан преживяваше най- големия си кошмар. Сутринта Ясемин се бе събудила с около 40 градуса температура. Лекарят, когото повикаха по спешност, каза, че е настинала и ще трябва да прекара два три дни изцяло в леглото. Освен лекарствата, трябваше да пие много течности, за да не се обезводни, и витамини, за да засили имунитета си. Според него нямаше проблем тя да продължи да кърми Наз, тъй като така щеше да я предпази повече, отколкото ако спреше. Обясни им какви други мерки могат да вземат, за да се възстанови по- бързо Ясемин, без това да навреди на детето, след което нагледа и самата Наз. Сякаш усетила, че нещо става, днес тя си лежеше кротко в леглото, макар вече да бе време за закуската ѝ. Бързият преглед успокои Синан, че малката е напълно здрава. Изпращайки лекаря, той се качи, за да занесе Наз на майка ѝ. И двете бяха нетърпеливи за срещата, затова той ги остави и излезе набързо до аптеката, обаждайки се междувременно на Йомер. Дефне веднага предложи да дойде да му помага, но тъй като беше бременна и трябваше да се пази, двамата с Йомер побързаха да отрекат такава възможност. Синан щеше да се справи сам, пък и щом спаднеше температурата ѝ, Ясемин също можеше да наглежда Наз. Съпругата му бе силна и според него още утре щеше да е на крак, въпреки всичко, което бе казал лекаря. Въоръжен с тази надежда, той се върна спокоен вкъщи.
-   Какво става тук?!
Писъците на Наз и плача на Ясемин се чуваха дори на долния етаж. Взимайки по две стъпалата и опитвайки да не мисли какво може да е станало, Синан нахлу в спалнята. Ясемин люлееше бебето, молейки се да спре да плаче, докато нейните собствени сълзи се търкаляха по страните ѝ. Погледна го с такова отчаяние, че Синан се изплаши.
-   Не иска да спре! Накърмих я, оригна се, памперса ѝ е сменен! Но тя плаче!
-   Тя си е такава, сякаш не знаеш! Но ти не плачи, моля те!
Синан взе Наз, опитвайки да я убеди да се успокои, разнасяйки я напред назад из стаята. Притесняваше се за Ясемин, цялата червена след плача. А и температурата ѝ още не бе спаднала, въпреки хапчетата, които ѝ даде доктора.
-   Аз ще се погрижа за нея, не се тревожи! Ти поспи, лекаря каза, че трябва да си почиваш! Хайде, мила, легни си!
-   Но Наз...
-   Тя е с мен, спокойно! Хайде, дяволче, да отидем в твоята стая да намерим Принцесата! За нея плачеш, нали? Дай усмивка на мама! Не искаш? Добре, после ще дадеш! Охх, Наз, спука ми тъпанчетата! Откъде го вадиш този глас, като си толкова мъничка?!
Ясемин продължаваше да чува мърморенето на съпруга си, докато се унасяше. Лека усмивка размърда устните ѝ, докато си представяше какво го очаква Синан. Познаваше дъщеря си по- добре от всеки друг и колкото и да я обичаше, доста добре осъзнаваше какъв инат може да е. Щом беше решила да плаче, дори Принцеса, любимата ѝ кукла, нямаше да успее да я спре. С мисълта, че ще поспи само час два, колкото да спадне температурата ѝ, Ясемин се пренесе в света на неспокойни сънища.

Синан бе готов да се самоубие. Наз плака повече от два часа, без да има разбираема причина за това. Беше позвънил на Елиф, за да провери дали не може да я заведе да я прегледа и тя, но педиатърката го увери, че няма нужда от това, щом лекарят сутринта е бил сигурен, че е здрава. Просто дъщеря му си имаше характер и явно искаше нещо, а той не я разбира. Трябваше да се постарае повече.
Когато малката най- после се измори и заспа, баща ѝ въздъхна с облекчение. Сега вече бе разбрал защо така и не успяха да намерят детегледачка- нямаше човек, който да се съгласи да издържа това всеки ден, дори и срещу тонове пари. Няколкото момичета, които бяха започвали, си тръгваха още на втория ден, а Наз уж вече бе по- спокойна. Тези ѝ кризи бяха сравнително намалели, след като спряха коликите ѝ. И Синан бе наистина щастлив от това. Но все пак поне по веднъж или два пъти на ден дъщеря му решаваше, че ще плаче и никой и нищо не можеше да я спре, докато сама не го решеше. Нямаше обяснение за това, но искрено се надяваха, че скоро и този период ще мине. Иначе преди да са навършили 35 и двамата с Ясемин щяха да са напълни глухи.
Оставяйки заспалата Наз в кошчето ѝ, Синан позвъни на Дефне. Дори да не можеше да дойде тук, тя можеше много да му помогне. Следвайки стъпка по стъпка това, което му издиктува, Синан успя да свари нещо, което трябваше да мине за супа. Никак не бе лошо на вкус, което го зарадва, тъй като явно се бе справил. Изказвайки най- искрени обяснение в любов към Дефне, преди Йомер да изръмжи, че прекалява, Синан затвори и отиде да занесе от произведението си на Ясемин, която явно още спеше.
След като успя да я придума да опита веднъж, Яса сама взе лъжицата и изяде всичко до последната хапка. Не бе осъзнала колко е гладна, докато не започна да се храни. Но все още бе слаба и след като изпи хапчетата си, отново се сви под одеялото.
-   Мразя да боледувам!
-   На кого ли ми напомняш! Защо всички около мен сте еднакви? Първо Йомер, сега ти. Какво му е на боледуването?!- Засмя се Синан.- Лежиш, почиваш си!
-   Слаб си! Зависим!- Измърмори тя.
-   И какво лошо има в това? Не ти ли харесва да се грижа за теб?
-   Не това искаш да кажа. Извинявай!- Протегна ръка и той седна до нея, хващайки я в своята.- Просто не съм свикнала да завися от някого.
-   Значи ще трябва да те научим!- Наведе се и нежно я целуна.
-   Къде е Наз?
-   Спи! Беше с мен в кухнята, а след това я занесох в леглото ѝ. Макар че след малко сигурно ще се събуди, защото е гладна.
-   А ти откъде знаеш да правиш супа? Наистина ми дойде добре!
-   Ще трябва да благодариш изцяло на Дефне!- Засмя се, когато видя изненадата ѝ.- Беше приготвила такава за Йомер, когато боледува, и се сетих за нея.
-   Тя тук ли е? Болна съм, а тя е бременна, не трябва да...
-   Успокой се, не е тук! Макар че имаше желание да дойде. Направляваше ме по телефона, докато приготвям супата. Но се оказа ужасно педантичен учител- описваше ми едва ли не с каква големина да режа парченцата зеленчуци.
-   Такава си е нашата Дефне. Но щом ти си готвил, значи не е само нейна заслугата. Благодаря!
-   Сварил съм и чай, отново по рецепта на Дефне. Също като лекаря, препоръча да го пиеш с много мед по няколко пъти на ден, вместо вода.
-   Помислили сте за всичко.
-   Искаме час по- скоро да оздравееш!- Тъкмо допря устни до нейните, когато се чу първия бебешки плач.- Както и казах, време е за хранене.
Ясемин накърми малката, докато се гушкаше в Синан. Най- после бе получила това, което наистина искаше- семейство. Осъзнаването каква глупачка е била, работейки до изтощение и борейки се за кариера, бе дошло в момента, в който разбра, че е бременна. С всеки изминал ден, в който Наз растеше в нея, Ясемин се променяше. Бавно, но сигурно бе осъзнала това, което Дефне се опитваше да ѝ обясни още от самото начало. Сега малкото съкровище в ръцете ѝ, което съсипваше нервите и изпълваше сърцето ѝ с топлина едновременно, бе най- ценното нещо, което притежаваше. Наз и Синан бяха това, заради което живееше. И макар и късно, тя бе решила да го цени.

Ясемин проспа и следобеда, тъй като температурата ѝ отново се повиши. Синан позвъни на лекаря, но той го успокои, че е нормална реакция при борбата на тялото ѝ с вируса. Хладни кърпи върху челото ѝ и редовното приемане на течности щяха да са от голяма помощ, затова Синан периодично будеше Ясемин, карайки я почти насила да пие от чая, който бе приготвил. Макар в началото да се мръщеше, сладката напитка ѝ хареса и с усилие, тя поемаше всяка следваща глътка, която Синан я караше да изпие.
Наз беше истинско съкровище, докато беше при майка си. Усещаше, че нещо не е наред, и кротуваше, докато Ясемин я гушкаше и кърмеше. Но щом останеше насаме с баща си, започваше отново да хленчи, да капризничи и се кисели, принуждавайки го да измисля какви ли не неща, за да я успокои. Приказки, песни, измислени разкази с някои от играчките ѝ. Дрънкалки, пеещите въртящи се звезди над леглото ѝ, любимата кукла. Всяко ново нещо я укротяваше за около половин час, след което се започваше отново с хленчене. Тичайки цял следобед от стая в стая, за да наглежда едновременно и Наз, и Ясемин, до вечерта Синан бе останал без почти никакви сили. Когато най- после успя да приспи Наз, да се изкъпе и да се настани в леглото, единственото, за което можеше да мисли, бе как ще издържи и утре. Ясемин го увери, че е малко по- добре и до сутринта сигурно ще е здрава, но той нямаше да ѝ позволи да стане, докато не е сигурен, че нищо ѝ няма. Уверявайки я, че всичко е наред и няма защо да бърза да се прави на героиня, ако не е напълно здрава, Синан я прегърна и заспа. Каквото и да трябваше да направи, той щеше да се справи. Просто нямаше друг начин.

Добро утро!

Много ги обичат тези животинки, няма що...
И Кита е качил снимка на кучето на Елка Стават смешни вече!

🆕 И нова снимка на Баръш от Чешме.


Темпи,  поредна страхотна глава!