Съпруга ми ни унижава с децата

Да именно
Гледа всички от високо и всички били под неговото равнище и дори слес като говорихме пак не се признава за виновен,това наистина според мен е болест.

Аз вярвам в зодии и много обичам да анализирам хората и най-вече себе си, но това горното е вярно почти за всеки човек, не знам за зодия. Не знам някой, който смята че е прав, да не се защитава докрай.
Аз разсъждавам от гледната точка на човек с 20 г брак и сега с нова връзка от 2г. От моя опит мога да кажа, че всичко може да се постигне в една връзка, стига да има желание и от двете страни.
22г е страшно много време, в което авторката не е доволна от партньора си, но въпреки това не е предприела никакви мерки за промяна. Не езадължително да се разделя човек. Даже аз винаги съм била върл противник на разделите, докато не се опита всичко, но зависи все пак какви са причините, рaзбира се.
Една връзка е непрекъсната борба, в която и двамата партньори трябва да дават от себе си за нея.
Това, което аз научих от моя опит е:
1. Мога да променя и контролирам само и единствено себе си. Другия би се променил, само в следствие на промяната на моето отношение към него.
2. Да се опитвам да сведа очакванията си към партньора до минимум, което е много трудно, но в същито време супер полезно.
3. Приемам недостатъците на партньора като предизвикателство за мен да го науча да бъде по-добър. Това супер много ме мотивира и обнадеждава, че няма невъзможни неща.
4. Да бъда приоритет в живота си и да се грижа за своето собствено физическо и психическо благосъстояние, което обаче е свързано и с това на хората около мен.
5. Да бъда позитивна и да не задържам агресия в себе си.
6. Комуникацията е най-важното нещо в една връзка. Никой не е длъжен да се "сеща " за нещата, които другия си мисли. Всеки трябва ясно и точно да каже на другия какво иска,мисли и чувства.
7. Просто да съм добра с човека до мен. Дори и да ме е ядосал ида сме се карали цял ден. Важното е да си легнем прегърнати и да си кажем, че сме си важни един на друг и да се опитаме да оправим конфликта. Един хубав секс би бил прекрасен завършек на това.
8. Разбрах, че в една връзка никога няма перфектен баланс и не може винаги да получиш това което даваш. Винаги единия дава или обича повече. Ако се фокусираме върху мерките и теглилките на любовта, нищо няма да се получи. Отпусна ли се и давам всичко от себе си за човека до мен, той ми дава повече.
9. Компромисите - аз винаги съм искала да бъда по-разумния, зрял, "голям" човек във връзката ни (the bigger person), и на това уча и децата ми. Не казвам винаги да "минава от мен", но доста често глупавите спорове се зараждат, защото всеки е инат и държи на своето докрай, а все някой не е прав и трябва да отстъпи. Аз не съм на принципа "никога не греша". Даже напротив. Обичам да говорим и анализираме постъпките си и кой къде вижда собствените си грешки, не толкова тези на другия. Това упражнение е много полезно за нас и децата. Всеки казва къде греши и се опитва да се промени.
10. Да се обичаме, да си вярваме и уважаваме във всеки един момент. Въпреки търканията и неразбирателствата, обичта и уважението в една връзка са много важни. Това носи след себе си и доверието. Ако уважаваш човека до себе си, никога няма да си позволиш да изгубиш доверието му към теб. Няма ли доверие, според мен, няма и уважение и така връзката спира да съществува.

Авторката трябва да е наясно със себе си какво иска от живота и какво е готова да направи и жертва при евентуална промяна. Трябва да знае, че всяка промяна в семейството ще се отрази на всички. Никой не обича да излиза от "зоната си на комфорт" Това е навика, нещо с което сме свикнали, независимо дали е добро или лошо- то ни е до болка познато и всяко ново такова ни плаши.
Вие трябва да решите дали сте готова за тази промяна и най-вече дали я искате. Не се примирявайте с неща, които толкова дълго време ви правят нещастна! Животът е кратък и всеки заслужава Щастие! Борете се, за да го получите! Успех ви желая!

Според мен така ти е угодно да твърдиш,защото не можеш/искаш да признаеш пред себе си,очевидната истина.
Стой си и го лекувай като вярна съпруга,само не изисквай същото и от децата си..


п.п.И дори да приемем,че е болест,мислиш ли,че тези деца са длъжни да понасят симптомите на това заболяване?!?

Както казах, загубена кауза.
Аз на твое място, още повече че имаш подкрепата на децата, направо стягам куфарите!

Аз не се изказвам чак така, понеже не знам какво е да имаш детенце с по-специални нужди. Може да е по-добре бащата да е наблизо, не знам.

Авторката е супер вторачена в мъжа си, според мен по-добре да си остане с него - както и ще стане. Никога няма да се разделя, темата е просто да помрънка.

Дааа,наистина никоя от вас изглежда не знае какво е да имаш детенце инвалид....

Ами знам какво е. И знам, че психиката на това дете е малко по-специална. И затова не е добре да слуша скандали. То за никое дете не е добре.

Предполагам авторката има предвид, че с дете изискващо специални грижи, е трудно да се вземе решение за раздяла. Най-вероятно тя не работи и разчита изцяло на съпруга си, което от друга страна му дава свободата да я манипулира, знейки че тя няма друг избор освен да стои и търпи.....😕

Авторке, все пак живеете в цивилизована страна, където грижата и улесненията за такива хора са далеч по-развити отколкото тук. Би трябвало максимално да се възползваш от всички шансове, които ти дава държавата за детето.

Mom of 3, тя писа, че работи и всъщност заплатата й би стигнала за покриване на нуждите на нея и децата. И двете.

Аз не съм разбрала, че едното дете е с увреждане.
Не искам да спекулирам с болна тема, но помисли и над това. В завивимост от увреждането, едно такова дете може да се подобрява в спокойна и обичаща среда и да се влошава в гадна и скандална такава.
Така че не му правиш услуга на детето си.

В такъв случай положението е още по-гадно. Мъжът ти да си позволява да унижава теб и децата (включително и милото дете с увреждането) крещи, че е един безсилник с комплекси.

В същност той много ми помага за болното дете,то е вече голямо и сам човек е мн трудно да го вдига,то е голямо бебе с всички необходими грижи от до,дори именно това ни държи заедно още мисля,защото той мн обича децата ,но поведението му като се нервира е отвратитвлно и сто пъти съм му ги казвала.
Аз работя,детето именно защото сме в цивилизована държава ходи през деня в специализиран център,вечер се прибира.

Моето дете е с увреждане.  Разделих се с баща му преди малко повече от година. Проявяваше някои от характеристиките на твоя мъж, но в по-лека степен. Единственото, за което съжалявам е, че му причиних тази отровна обстановка, постоянни кавги и препирни, от която има много последствия. За съжаление отношенията ни продължават да бъдат доста обтегнати, но поне средата му с мен е по-спокойна.  На твое място отдавна щях да съм се махнала.

Мисля, че след като се е съгласил на терапия, има светлина в тунела. Наистина, ако бащата не помага, ще трябва да се наеме болногледач, а тези услуги навсякъде са скъпи.

Да,той много помага,заедно къпем детето,сменяме позициите му,слагаме да спи,понякога ако аз немога да си взема отпуска ,а детето е болно той си взима ,при него е малко по-лесно и го гледа,наистина
 мн ми помага,взаимно мн си помагаме по отношение на детето,а това не е малко.
TafTaf съжалявам за твоето детенце ,не знам с какви увреждания е и дали е самостоятелно поне малко,нашето за съжаление не е...