Бихте ли казали ако знаете, че изневеряват на най-добрия ви приятел/ка ?

  • 51 978
  • 768
# 180
Много зависи от приятелката. Някои не искат честност, а залъгване. Най-лошото е, когато сами себе си лъжат, че искат честност, а не могат да я понесат...
Виж целия пост
# 181
Странно ми е това с "неговата дума срещу нейната". Това го има при друга конфигурация на интересите. Ако ми е истинска приятелка, следва да работи в мой интерес, от където отпада възможността да си надцаква думата с нечия друга. Просто не би имала интерес да лъже за такова нещо.
От друга страна, изневеряващият очевидно работи в свой интерес и против този на половинката.
Не виждам аз тук обстоятелства за нечия дума срещу друга.
Виж целия пост
# 182
Честността принципно е хубаво нещо, но освен нея би било добре да има и грижа за приятеля/приятелката.
Виж целия пост
# 183
Честността принципно е хубаво нещо, но освен нея би било добре да има и грижа за приятеля/приятелката.

Едното не изключва другото. И е грижа за приятелката ми да ѝ кажа истината.

Неверникът е този, който не го грижа за нея.
Виж целия пост
# 184
Да, в единия вариант приятелката разбира истината, грабва си децата, развежда и заживява щастливо. Но ако няма възможност да гледа и издържа дете/деца основно сама и поради това не може да се разведе, какво става? Продължава да живее с него, той е отворил рана, а ти си сипала сол в нея. Дали тя би се чувствала по-добре при такъв живот?
Виж целия пост
# 185
Странно ми е това с "неговата дума срещу нейната". Това го има при друга конфигурация на интересите. Ако ми е истинска приятелка, следва да работи в мой интерес, от където отпада възможността да си надцаква думата с нечия друга. Просто не би имала интерес да лъже за такова нещо.
От друга страна, изневеряващият очевидно работи в свой интерес и против този на половинката.
Не виждам аз тук обстоятелства за нечия дума срещу друга.

Това на 100% е така. Моето виждане е същото. Но виж, че примерите, които се дават в тази тема, говорят за точно обратното. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 186
Да, в единия вариант приятелката разбира истината, грабва си децата, развежда и заживява щастливо. Но ако няма възможност да гледа и издържа дете/деца основно сама и поради това не може да се разведе, какво става? Продължава да живее с него, той е отворил рана, а ти си сипала сол в нея. Дали тя би се чувствала по-добре при такъв живот?

Аз смятам, че и във втория случай е по-добре да знае. В крайна сметка, може да няма възможност да се издържа сама към настоящия момент, но след като разбере с какъв човек си има работа, да започне активно да работи в посока финансова независимост.
Виж целия пост
# 187
Да, в единия вариант приятелката разбира истината, грабва си децата, развежда и заживява щастливо. Но ако няма възможност да гледа и издържа дете/деца основно сама и поради това не може да се разведе, какво става? Продължава да живее с него, той е отворил рана, а ти си сипала сол в нея. Дали тя би се чувствала по-добре при такъв живот?

Ако аз не ѝ кажа, той ще продължи да ѝ изневерява и в един момент тя ще разбере от другаде затова. А и тези неща се усещат.

Такъв тип мъже не се спират с един път, особено ако имат и деца и това не ги спира. Ако той иска да прекрати с нея, ще я уведоми и напусне, няма да се крие и да я лъже.

Тя просто ще си е загубила времето с него и пропуснала възможности да срещне мъж, който е подходящ за нея и нейните разбирания и който я прави щастлива.

Светът не започва и не свършва с един мъж.
Виж целия пост
# 188
Black cat и zon, имате ли деца? Отношенията в едно семейство не са черно-бели и взимането на решение да си тръгнеш при наличието на деца, е коренно различно от времето на "гаджелък". Казвам го като разведена и напълно финансово независима жена. Аз лично не бих искала да съм фактор в такова решение, независимо какво би било то. И както казах и в предишното си мнение по темата, не бих искала близък приятел да се чувства унизително и неловко пред мен, защото не си е тръгнал от връзката. Дори и от моя страна да няма грам намерение да го съдя, въпросът е как ще се почувства. От друга страна, на 20-30, при двойка със сериозна връзка без деца бих го казала с цел човекът да вземе информирано решение с кого има намерение да се обвързва.
Освен това, за изневяра може да има куп причини - не може да се обобщава, че всички са серийни кръшкачи. В определени случаи може да е много по-добре в семейство с деца да не се разбира за еднократна изцепка, например. 
Виж целия пост
# 189
Да, в единия вариант приятелката разбира истината, грабва си децата, развежда и заживява щастливо. Но ако няма възможност да гледа и издържа дете/деца основно сама и поради това не може да се разведе, какво става? Продължава да живее с него, той е отворил рана, а ти си сипала сол в нея. Дали тя би се чувствала по-добре при такъв живот?

Не е нито твоя, нито моя работа да преценяме обстоятелствата и според това да решаваме дали да кажем. От позицията на каква бих тръгнала да му/й отнемам правото да вземе решение сам/а?
Въпросният човек, на когото изневеряват, е достатъчно голям и може сам да вземе решение. Това, което му трябва, е информация, а нe третиране като дете.

От такова отношение аз лично бих избесняла! Откъде-накъде ще се взимат решения за моето собствено благо вместо мен?

Виж целия пост
# 190
Има и симултанни.
Виж целия пост
# 191
TafTaf, аз нямам, zon мисля, че има, но тя да си каже, да не говоря от нейно име. Simple Smile

За мен при семейство с деца ситуацията би била още по-критична и по-наложително да споделя на засегнатата приятелка. Веднага обяснявам защо. Ако вземем за пример финансово зависимата от предишните постове жена, в комбинация с 1-2 деца, това, че мъжът ѝ е склонен да кръшка, може да нанесе огромни щети в дългосрочен план – не само емоционални, а и финансови, жилищни... Аз лично не вярвам в еднократните залитания, категорично. За мен няма никаква гаранция, че някой, който е погледнал встрани веднъж, няма да го направи и втори, трети, десети път. Оттук пък произтича немалката опасност неверният мъж да се влюби до полуда в някоя от поредните си бройки и да забрави и за жена, и за деца, каквито истории неведнъж сме чели в този форум. Е, тогава, действително ли няма да се почувствате поне малко виновни, че не сте се намесели, още като сте разбрали за изпълненията на съпруга на приятелката ви? Непонятно ми е, наистина...
Виж целия пост
# 192
Black cat и zon, имате ли деца? Отношенията в едно семейство не са черно-бели и взимането на решение да си тръгнеш при наличието на деца, е коренно различно от времето на "гаджелък". Казвам го като разведена и напълно финансово независима жена. Аз лично не бих искала да съм фактор в такова решение, независимо какво би било то. И както казах и в предишното си мнение по темата, не бих искала близък приятел да се чувства унизително и неловко пред мен, защото не си е тръгнал от връзката. Дори и от моя страна да няма грам намерение да го съдя, въпросът е как ще се почувства. От друга страна, на 20-30, при двойка със сериозна връзка без деца бих го казала с цел човекът да вземе информирано решение с кого има намерение да се обвързва.
Освен това, за изневяра може да има куп причини - не може да се обобщава, че всички са серийни кръшкачи. В определени случаи може да е много по-добре в семейство с деца да не се разбира за еднократна изцепка, например. 

Имам едно на 20+, един неуспешен брак преди много години и един успешен настоящ брак от 10+ години.

Приятелката ми също има дете на 20+, един неуспешен брак зад гърба си и една дълга неуспешна връзка-съжителство зад гърба си. Не ми се налагало да ѝ казвам за изневяра, защото не съм разбирала за такава. Имало е изневери и е разбирала от другаде и да, искала е да бъде информирана.

Другата ми дългогодишна приятелка е щастливо женена с деца от много години и не е разбирала да ѝ изневеряват, защото явно не ѝ изневеряват.


***

За еднократните изцепки да го мисли този, който ги прави.  Също така всеки да си мисли и действа за неговите си най-добри приятелки и нея.

В случая, пиша за моите най-добри приятелки и какво те искат от мен.


Виж целия пост
# 193
Да, в единия вариант приятелката разбира истината, грабва си децата, развежда и заживява щастливо. Но ако няма възможност да гледа и издържа дете/деца основно сама и поради това не може да се разведе, какво става? Продължава да живее с него, той е отворил рана, а ти си сипала сол в нея. Дали тя би се чувствала по-добре при такъв живот?

Не е нито твоя, нито моя работа да преценяме обстоятелствата и според това да решаваме дали да кажем. От позицията на каква бих тръгнала да му/й отнемам правото да вземе решение сам/а?
Въпросният човек, на когото изневеряват, е достатъчно голям и може сам да вземе решение. Това, което му трябва, е информация, а нe третиране като дете.

От такова отношение аз лично бих избесняла! Откъде-накъде ще се взимат решения за моето собствено благо вместо мен?


Когато става въпрос за мои думи е точно моя работа да преценя дали да ги изрека или не.
Виж целия пост
# 194
Според мен това да кажеш, че някой изневерява в повечето случаи е непоискано добро, защото в крайна сметка те пак се събират и ти излизаш виновен/на и така се развалят уж дълги приятелства. Казвам го от личен опит.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия