Пак лечение при шарлатани мошеници и пак "Дайте да съберем някой лев"

На всеки може да се случи да се подлъже.Същото като с телефонните измами.Няма значение и колко си интелигиентен. Човешката мъка и отчаяние винаги е благодатна почва за покълване на зловредни паразити.Едва ли има човек, който не е готов на какво ли не,когато той или негов обичан близък е тежко болен или в беда по принцип.

Ето ето част от истината за въпросната персона, която се опитва да се измъкне и да си измие ръцете от случилото се.
https://simeonvelikov.blogspot.bg/2018/04/blog-post.html?m=1
И на една майка на участник
https://http://simeonvelikov.blogspot.bg/2018/05/

Писа се тук, че екскурзията включвала обиколки на забележителности, т.е. чиста екскурзия, все едно отиваш да обикаляш например Камино де Сянтяго - ако получиш просветление, докато се яздиш по камънаците - твое си е.  Кармен си е опекла работата да събира балъци да гледат светия на живо между другите забележителности, но смятам, че едва ли има рентгеново зрение и ако знаеше, това което лекарите от Израел и не знам къде още са диагностицирали, сигурно щеше да бяга от тези двамата като дявол от тамян. Дори лекарите в болниците ритват нелечимо болните пациенти по-далече, вие искате някаква шарлатанка да поема отговорност за толкова тежко състояние. Не смятам, че ДРУГ ти е виновен, ако си вътрешното ти състояние е такова, че лекарите да те отпишат, и по някое време вземеш, че рухнеш. Вина за този ужас имат единствено семейството  - те са решили да вярват, да крият състоянието й, да пътуват на толкова тежък път.

Кармен не е никаква жертва, а съучастник.

Кармен е наясно с действията си , че участва в мошеническа схема и те е за съжаление. Стига сте плюли по хората. Който не е попадал в ситуация да има тежко болен роднина не може да разбере. Ситият на гладният те вярна. Темата явно е направена да се плюе семейството. Сгрешили са и толкова. На вас какво ви пречи, че се заяждате? Егати  злобата се излива тук. Отписвам се от темата.

То не се знае близките, ако изобщо четат тук, на какво мнение са всъщност... Цялата ситуация смърди на мошеничество отдалече и е толкова абсурдна, че всеки с капка здрав разум ще види истината от раз. Дори и да е близък. Според мен и съпругът е знаел, че тия лечители са въздух под налягане ама...

Именно, ама....
Ами ако е помогнал? Ако има начин поне да се удължи живота на жена му? Ако са истина писанията за този....лечител?  Има много "ако" и това е обяснението за мен на това пътуване.

В по-малки мащаби редовно се сблъскваме с такива неща, ако щеш още от вратата на ЛЛ и нататък по веригата - хем съвсем законно го правят - водят ги по семинари и прочие, и там ги запознават с определени лекарства на опреселени компании, после им дават и безплатни мостри, включват ги. Когато работата се закучи, особено когато става въпрос за проблем с дете, тогава се започва от всички страни - то не е хомеопатия, то не са добавки, то не са знайни и незнайни терапии и лекарства. И всичко това дори за "задни сополи" и често боледуване. Направо могат да побъркат майката и тя се хваща за всичко, защото приема боледуването на детето си като линеч провал, че е лоша майка. Единственото спасение е в един момент да набие спирачки. Схемата и с онкоболните и всякакви хронични и нелечими заболявания е същата - пациентът и неговите близки са опитали какво ли не, но не смеят да спрат да опитват.

На първо четене се сещам за поне 2-3 холивудски зввзди, които починаха сравнително млади от рак. Давам тях за пример поради стабилното им финансово състояние. Ако тоя "лечител" наистина лекува дали те щяха сега да са мъртви? Нямали са пари да отидат до Бразилия и да си платят ли? Че те, ако им скимне, ще си го наемат за личен лекар до живот и на крака ще си го докарат. Ама са мъртви. Изводът е ясен дори и за най-заслепения.

Съпруга на тази жена не трябва да търси виновни под дърво и камък, защото за мен той е най-виновен. Съгласил се е с всичко това, пуснал е терминално болната си жена там без средства за непредвидени ситуации (каквито се и случиха), сега и той е хукнал на майната си, оставяйки две малки деца тук. Вместо да отреже всичките мошеници и да даде шанс на майката и децата да си изживеят отреденото й време заедно. Пак казвам, според мен той отлично е знаел, че това пътуване е безсмислено. И цялата тъпотия само й съкрати живота на женичката. Божа работа дали ще я приберат жива...

Пак ще върна темата на най-адекватния съвет: психологическа подкрепа за болния и за роднините.

Защото доста хора се подиграха с това да си спокоен пред тия обстоятелства и за какво се мислиш. Ами нормалната ситуация е да си спокоен и да имаш ресурс за трезво разсъждение - няма полза от паника и тичане. В крайна сметка си има ограничения на тялото и физиката, хубаво е да се знаят и да се направи реалистичен план за грижа, за да няма ей такива ситуации и още по-големи мъки.

За мен е нормално хората да се научат да са спокойни по някакъв начин, не е толкова свръхчовешко. По-скоро тук нещата са паникьорски, суеверни и изпуснати, защото не се говори, има табута, недомлъвки и паника.

И пак ще насоча към парадокса, че в обичайния си живот българинът живее нездравословно, все едно е вечен, не го е грижа за здравето и честичко казва "всички ще умрем, айде сега наздраве". Ама като легне да заумира реално - олеле майко, тогава се почва търсенето на лекове и цярове.

То че няма как спокойно да се приемат такива неща, няма, ама поне понякога да има здрав разум.

Здравият разум и спокойното приемане не е задължително да вървят заедно. При повечето хора доминират емоциите. Петима мои близки починаха от рак, включително и майка ми и баща ми, за шестия не беше сигурно. Осъзнаването, че нищо не можеш да направиш, както и че няма реално работещ терапевтичен план, и го разбираш, не те прави спокоен.  Особено ако всичко се развива много бързо и е установено вече, че ракът е в напреднал стадий... Що се отнася до чувството на вина - много, ама наистина много хора го изпитват години след това, а някои може би и до края на живота си, че не са направили всичко възможно за своите близки - казвам ви го от наблюдение. И то в случаи, когато е пределно ясно, че от тях нищо не е зависело и че никой нищо повече не е можел да направи. Но хората се питат - ами дали направихме консултация и лечение при най-добрите, ами защо нямах пари да заминем в еди коя си западна клиника, или пак ако човекът е имал и по принцип емоционални проблеми със съответния билзък... абе голям тормоз може да е за някои вината след това, особено пък ако става дума и за дете.
Що се отнася до премането и обсъждането на такива тежки заболявания - сред българските семейства това като че ли масово не е прието да се прави. И болните, и близките им избягват темата и се правят, че нищо няма. Психологическа подкрепа - няма такова нещо да се предлага в болниците или принципно, а и българите свързват психологичните и психиатричните консултации с някаква ненормалност. Чели ли сте Елизабет Кюблер Рос за работата й с терминално болни... никака не е лесно това, но и цялостно културата трябва да се промени.  

Именно, понякога просто нищо не може да се направи. Но благодарение на чувството за вина у близките и чувството на страх от смъртта, има процъфтяващ здравен и духовен туризъм до всякакви знайни и незнай експериментални медицински и немедицински заведения. Няма да се изненадам, ако това е бизнес, по-голям от този с наркотиците или хазарта.

Разбира се, че е по-голям, Анди, тия никой не ги преследва и рядко попадат под ударите на закона.

В голяма част това е и моето мнение, просто си го формулирал по-добре от мен.