Ще трябва да проведа и сериозен разговор с нея, защото в момента неглижира проблема и отказва са се погрижи за себе си.
В рода нямаме проблеми с диабет и инсулин, но имаме проблеми с твърдоглави хора, всички сме такива. Майка ми отказваше да си пие лекарствата и никакви разумни аргументи не помагаха.
Та ето какво бях измислила за убеждение, и то беше единственото, което действаше.
Предполагаема логика на възрастния човек: "Ако загърбя проблема, той изчезва. Цялото нещо засяга само мен, така че аз решавам. Винаги се грижа за другите, никога за себе си, защото съм благороден човек". Та ето контрааргументи: "Ако не отидеш на лекар и не си взимаш лекарствата, ще получиш удар, ще станеш неподвижна, изцяло зависима и ще ни легнеш на ръцете. Това ли искаш?" В майките е дълбоко заложено, че те до последно се грижат за другите. Затова, като представя грижата за себе си като грижа за нас - наистина имах успех. А и тя се стряскаше от перспективата да остане парализирана на легло. И убеждаването ставаше много пъти, т.к. взетото решение после се оспорваше многократно.
