Финансово независими ли сте?
- Публикувана: 5 май 2018, 13:06 ч.
- Последно мнение: 12 май 2018, 08:17 ч.
# 150
6 май 2018, 19:19 ч.
+ 1000. И още много бих могла да добавя към това. А аз съм виден селянин- само чакам да стане петък и да подпаля каруцата към къщата на баба и дядо, която възстанових и ползвам с огромна любов. Но българското село към момента не е място за живот за хора с деца. За почивка, да. За ежедневие, не.
Виж целия пост
Така, децата ги карат в съседното село на училище. Ако нещо детето не се чувства добре и иска да се прибере вкъщи, какво прави? Чака да стане време за транспорта наобратно, а този транспорт съобразен ли е, че някой има 5 часа, друг 6, трети 7 или всички се изчакват? Маршрутката до Севлиево за извънкласни занимания точно за часа ли пристига и тръгва или пак децата трябва да се мотаят няколко часа, докато й дойде времето? Липсата на лекар и аптека даже няма да ги подхващам.
# 151
6 май 2018, 19:35 ч.
Ако детето в София, което си закарала сутринта от Младост в центъра на училище или градина, не се чувства добре, какво прави?
Чака да дойдеш след края на учебния ден?
Не искам да мислиш, че агитирам някого да ходи на село- особено излезлите от село или от малкия град и установили се в големия, с пистолет в тила не можеш да върнеш обратно.
Което е нормално- ако растеш в лудницата, в един момент ти се приисква тишина, спокойствие и природа.
Ако растеш в тишина, спокойствие и хора, които те познават, ти се приискват лудницата и анонимността.
Имам познато семейство с възможности- живеят в Драгалевци в една къща като кораб, с будка и пазач на входа.
Возят отрочето от първи клас на едно съвсем не малко разстояние в специално училище.
Няма и рейсче дори- то, рейсчето явно е за простолюдието.
И с транспорта не го пускат- нищо че вече е на 14 години.
Те могат да живеят и в града, където всичко е на една ръка, но предпочитат другото- природата, тишината и красотата.
Мисълта ми е, че всяко удоволствие се заплаща и всеки преценява за себе си дали може да плати цената.
Виж целия пост
Така, децата ги карат в съседното село на училище. Ако нещо детето не се чувства добре и иска да се прибере вкъщи, какво прави? Чака да стане време за транспорта наобратно, а този транспорт съобразен ли е, че някой има 5 часа, друг 6, трети 7 или всички се изчакват? Маршрутката до Севлиево за извънкласни занимания точно за часа ли пристига и тръгва или пак децата трябва да се мотаят няколко часа, докато й дойде времето? Липсата на лекар и аптека даже няма да ги подхващам. Както пише Човечето, в града всичко това ти е на една ръка разстояние.
Ако детето в София, което си закарала сутринта от Младост в центъра на училище или градина, не се чувства добре, какво прави?
Чака да дойдеш след края на учебния ден?
Не искам да мислиш, че агитирам някого да ходи на село- особено излезлите от село или от малкия град и установили се в големия, с пистолет в тила не можеш да върнеш обратно.
Което е нормално- ако растеш в лудницата, в един момент ти се приисква тишина, спокойствие и природа.
Ако растеш в тишина, спокойствие и хора, които те познават, ти се приискват лудницата и анонимността.
Имам познато семейство с възможности- живеят в Драгалевци в една къща като кораб, с будка и пазач на входа.
Возят отрочето от първи клас на едно съвсем не малко разстояние в специално училище.
Няма и рейсче дори- то, рейсчето явно е за простолюдието.
И с транспорта не го пускат- нищо че вече е на 14 години.
Те могат да живеят и в града, където всичко е на една ръка, но предпочитат другото- природата, тишината и красотата.
Мисълта ми е, че всяко удоволствие се заплаща и всеки преценява за себе си дали може да плати цената.
# 152
6 май 2018, 19:40 ч.
Е, точно за това говорим... каква цена плащаш, а това че в по-зряла възраст и при отгледани деца ти се приисква тишина и природа е различно от "оставаш сам с малки деца и се изнасяш сред природата на село".
Виж целия пост
# 153
6 май 2018, 19:44 ч.
Тези в драгалевци вероятно са решили единият да не работи и да се занимава само с графика на детето. Или плащат абонамент на такси, или нещо подобно.
Но детенцето от село трябва да чака няколко часа за маршрутката - график три пъти на ден вероятно означава, че маршрутката минава рано сутрин, в ранния следобед и вечер. През лятото сигурно не е проблем, но през зимата вероятно все пак единият от родителите е вързан с него, едва ли го оставят да виси няколко часа по спирките в студа.
Както и да е. Всеки си има глава и преценява.
Виж целия пост
Но детенцето от село трябва да чака няколко часа за маршрутката - график три пъти на ден вероятно означава, че маршрутката минава рано сутрин, в ранния следобед и вечер. През лятото сигурно не е проблем, но през зимата вероятно все пак единият от родителите е вързан с него, едва ли го оставят да виси няколко часа по спирките в студа.
Както и да е. Всеки си има глава и преценява.
# 154
6 май 2018, 19:57 ч.
Ако останеш сама с малки деца, но наистина сама- без родители в града, без жилище, без никой да ти удари едно рамо, спасението наистина е или на село, или в някое малко градче.
В София ще си на една крачка от кофата с боклука, децата ще се чувстват аутсайдери.
В провинцията хората все още са хора и можеш да се оправиш по- лесно.
EmmaT, драгалевчани не ги мисля- майката си е вкъщи и обгрижва отрочето.
Що се отнася до тези на село- ами, разстоянията са колкото в града, но се стига по- бързо.
Големите си пътуват с маршрутката- съобразена е сутринта и на обяд с училището, никой не чака на студа, нито на жегата.
И друго има- тук децата и много възрастните ползват маршрутките.
Другите не слизат от колите.
Виж целия пост
Е, точно за това говорим... каква цена плащаш, а това че в по-зряла възраст и при отгледани деца ти се приисква тишина и природа е различно от "оставаш сам с малки деца и се изнасяш сред природата на село".
Ако останеш сама с малки деца, но наистина сама- без родители в града, без жилище, без никой да ти удари едно рамо, спасението наистина е или на село, или в някое малко градче.
В София ще си на една крачка от кофата с боклука, децата ще се чувстват аутсайдери.
В провинцията хората все още са хора и можеш да се оправиш по- лесно.
EmmaT, драгалевчани не ги мисля- майката си е вкъщи и обгрижва отрочето.
Що се отнася до тези на село- ами, разстоянията са колкото в града, но се стига по- бързо.
Големите си пътуват с маршрутката- съобразена е сутринта и на обяд с училището, никой не чака на студа, нито на жегата.
И друго има- тук децата и много възрастните ползват маршрутките.
Другите не слизат от колите.
# 155
6 май 2018, 20:12 ч.
Значи, за да си принуден да отидеш на село във варианта, който ти описваш би следвало да имаш някакъв наследствен имот там. Ако не, по-евтиния вариант е наем в града (защото има и повече работни места), но пък всеки гледа от собствената си камбанария. Не мисля, че децата ще се чувстват по-малко аутсайдери на село.
Виж целия пост
# 156
6 май 2018, 20:22 ч.
Ми, не е точно така.
В провинцията има и къщи, които се дават само и само да се обитават, а наемите в са смешни на фона на софийските.
Там автоматично ти отпадат разходите за транспорт, масово хората си обядват вкъщи и всеки с дворче си гледа поне зеленчуци.
Вече на много места има глад за работна ръка, а за децата- да се сравняваш със софийско дете, когато си останал на издръжката само на майка си, е непостижимо.
Виж целия пост
Значи, за да си принуден да отидеш на село във варианта, който ти описваш би следвало да имаш някакъв наследствен имот там. Ако не, по-евтиния вариант е наем в града (защото има и повече работни места), но пък всеки гледа от собствената си камбанария. Не мисля, че децата ще се чувстват по-малко аутсайдери на село.
Ми, не е точно така.
В провинцията има и къщи, които се дават само и само да се обитават, а наемите в са смешни на фона на софийските.
Там автоматично ти отпадат разходите за транспорт, масово хората си обядват вкъщи и всеки с дворче си гледа поне зеленчуци.
Вече на много места има глад за работна ръка, а за децата- да се сравняваш със софийско дете, когато си останал на издръжката само на майка си, е непостижимо.
# 157
6 май 2018, 20:31 ч.
За това казвам, че всеки гледа от собствената си камбанария. Моето софийско дете никога не се е чувствало като аутсайдер, защото мамка му е имала възможност да се справя отлично и без издръжката на баща му, нали за това е темата.... кой доколко е финансово независим, а ти сама каза в преден пост, че може би с малки деца не би отишла на село.
ПП И разходът не е само наемът на жилище vs покупката на евтина къща на село. За тези, които се продават само и само да се обитават трябват сериозни средства, за да ги докараш до режим сгоден за обитаване, съответно и месечните разходи по една къща са значително повече, но това са само догадки на една видна столична кикимора.
Виж целия пост
ПП И разходът не е само наемът на жилище vs покупката на евтина къща на село. За тези, които се продават само и само да се обитават трябват сериозни средства, за да ги докараш до режим сгоден за обитаване, съответно и месечните разходи по една къща са значително повече, но това са само догадки на една видна столична кикимора.
# 158
6 май 2018, 20:33 ч.
Ние живеем на десетина минути с кола от центъра на града, но в квартал, където автобусите са по разписание - на половин - един час, в празнични дни - на два часа. Съответно, понеже имаме две коли, имахме и доста повече разходи за транспорт. Децата си пътуваха с градския автобус докато бяха ученици, но се е налагало например щерката да се обади и да каже да ходим да я вземем, че е изпуснала последния автобус. Ако искаха да отидат на дискотека или на купон, някой трябваше да отиде да ги прибере. Маршрутки три пъти на ден ми се струва безумно малко с деца. И въпреки, че имаме двор, земеделската работа никак не ни влече. Нямаме право да гледаме животни, защото сме квартал. Вярно, тишина и спокойствие, голяма къща, двор, но с ученици е много по-удобно да си по-близо до центъра.
Виж целия пост
# 159
6 май 2018, 20:40 ч.
Прави сте- за да живее младо семейство на село в комфорт, трябва да има добри доходи!
Мисля, че всъщност разискваме строго определена ситуация- майка с нисък доход, без жилище, без близки, с 2 малки деца......
Виж целия пост
Мисля, че всъщност разискваме строго определена ситуация- майка с нисък доход, без жилище, без близки, с 2 малки деца......
# 160
6 май 2018, 20:46 ч.
Не съм чела темата.
Финансово независима съм и държа на това.
Което не изключва възможността някой да ме издържа ако има желание.
Просто ми е важно да мога да разчитам и само на себе си на 100%.
Виж целия пост
Финансово независима съм и държа на това.
Което не изключва възможността някой да ме издържа ако има желание.
Просто ми е важно да мога да разчитам и само на себе си на 100%.
# 161
6 май 2018, 21:10 ч.
Като се огледам, ако нещо се случи с източника на фиханси, почти всички от финансово зависимите се справят по някакъв начин. Дали ще е висване на шията на друг източник - друг мъж, родител, дете, брат, сестра и пр. роднини, или започване на работа и постигане на финансова независимост, повечето се оправят, макар и някои по-трудно от други. Много малко са тия, които лягат да мрат, понеже източникът им на финанси е изчезнал по някаква причина.
Виж целия пост
# 162
6 май 2018, 21:17 ч.
Въпросът не е до лягането да умираш,а до това да си спокоен в случай,че някой реши да не си само,защото те издържа.
Виж целия пост
# 163
6 май 2018, 21:18 ч.
Едва ли някоя ляга да мре.
Обаче доста са принудени да търпят неща, които не биха търпели, ако бяха независими.
Виж целия пост
Обаче доста са принудени да търпят неща, които не биха търпели, ако бяха независими.
# 164
6 май 2018, 21:35 ч.
Точно!
Затова не мога да им се начудя защо е това неистово напъване в момент, в който са с друг и би трябвало да се допълват, а не да се надскачат.
По този повод- още не мога да смеля една история от тези дни.
Семейство с еднакво образование и дете на 4г.
Бащата в голяма кантора, непрекъснато в командировки.
Майката тръгва на работа, когато детето става на 1 годинка и поради липса на свободно място в София, започва на 110 километра- всеки ден минава по 220 общо.
Разбира се, детето боледува, но нито един от двамата не може да отсъства и средно по 2 седмици в месеца бабата по майчина линия, която живее с мъжа си на 250 километра, пътува да гледа внучката.
И цялата тази драма е защото зетят щял да се опитва да командва парада, ако жена му не изкарва колкото него.
Виж целия пост
Затова не мога да им се начудя защо е това неистово напъване в момент, в който са с друг и би трябвало да се допълват, а не да се надскачат.
По този повод- още не мога да смеля една история от тези дни.
Семейство с еднакво образование и дете на 4г.
Бащата в голяма кантора, непрекъснато в командировки.
Майката тръгва на работа, когато детето става на 1 годинка и поради липса на свободно място в София, започва на 110 километра- всеки ден минава по 220 общо.
Разбира се, детето боледува, но нито един от двамата не може да отсъства и средно по 2 седмици в месеца бабата по майчина линия, която живее с мъжа си на 250 километра, пътува да гледа внучката.
И цялата тази драма е защото зетят щял да се опитва да командва парада, ако жена му не изкарва колкото него.
Препоръчани теми