Лид, 😁
Това е ситуацията на всяка една детска площадка в София. Ние от няколко дни се преместихме у нашият дом, у нашето ново градче, та, гледам тук по площадките не е така. Децата играят, майките седят на пейките, а не стоят строени до пързалката, чакайки тригодишното да се спусне. Скарат ли се децата, получават по един по дупето без оглед на това кой крив-кой прав.
Та, засега съм ок, никой не ме закача, но пусто, много шушукат и коментират.
Патето тръгна на ясла тук, вече трети ден, всичко към момента е добре, доволно е детето.
Мисис, моята също пищи, многоооо силно и напоително, направо ми гърми главата.
Вече по-често идва да гали бебето и го проверява, дали е в кошарата или кошчето и все по-рядко се опитва да го претрепе с нещо. Ама много й се струпа и на нея за две седмици, бебе, нова къща, нова ясла, няма ги баба и дядо да им се оплаква и жалва, когато мама не дава. Послвикне ли малко, ще се укроти, но много ми посяга да ме бие. Откъде е видяла как се бие, не знам, но ме удря през лицето, по крака ръце и ме гледа сърдито. Започнах да й връщам, като я ударя по баджаците и й говоря със строг тон, но тя го обръща на игра и след малко започва да се гушка. Не знам как да постъпя, нямам идея.
За тръшкането по улиците, аз я оставям да си се тръшка, не усоявам да й отвлека вниманието с нищо.
Хайде мили дами, весел наближаващ уийкенд
Виж целия пост
Това е ситуацията на всяка една детска площадка в София. Ние от няколко дни се преместихме у нашият дом, у нашето ново градче, та, гледам тук по площадките не е така. Децата играят, майките седят на пейките, а не стоят строени до пързалката, чакайки тригодишното да се спусне. Скарат ли се децата, получават по един по дупето без оглед на това кой крив-кой прав.
Та, засега съм ок, никой не ме закача, но пусто, много шушукат и коментират.
Патето тръгна на ясла тук, вече трети ден, всичко към момента е добре, доволно е детето.
Мисис, моята също пищи, многоооо силно и напоително, направо ми гърми главата.
Вече по-често идва да гали бебето и го проверява, дали е в кошарата или кошчето и все по-рядко се опитва да го претрепе с нещо. Ама много й се струпа и на нея за две седмици, бебе, нова къща, нова ясла, няма ги баба и дядо да им се оплаква и жалва, когато мама не дава. Послвикне ли малко, ще се укроти, но много ми посяга да ме бие. Откъде е видяла как се бие, не знам, но ме удря през лицето, по крака ръце и ме гледа сърдито. Започнах да й връщам, като я ударя по баджаците и й говоря със строг тон, но тя го обръща на игра и след малко започва да се гушка. Не знам как да постъпя, нямам идея.
За тръшкането по улиците, аз я оставям да си се тръшка, не усоявам да й отвлека вниманието с нищо.
Хайде мили дами, весел наближаващ уийкенд
. А да го слагам през час е просто невъзможно, защото не дава да го съблека и започна истерично да реве и пищи.... 
Тук около 1ви юни има 4 почивни дни и мисля да сваляме памперса и каквото стане. Само тия фалшиви тревоги много ме дразнят, че тежи и с корема ми е трудно, но какво да се прави. 
хем е спокойно, хем клюките не ги понасям...
Много като знаят, да пробват те. Много ми е интересен мъжът ми като се прибере вечер и каже "защо му се караш, нещо си нервна". Като изкара и той половин работен ден в офиса и цял сам с детето, да го видя как ще е с нервите. А къде си я повела.. мойто щото не се светна в стената вкъщи в четвъртък, още му лилавее челото. Освен да ги държим с каски и наколенки и докато спят 