''Гледаната'' жена

  • 56 855
  • 1 214
# 60

 Ти обаче определено не искаш да ми дадеш пример с професии на половин ден, които с магическа пръчка да трансформираш на цял работен ден и заплата, достатъчна за издръжка на жена и деца, без да разчита на мама и тате. За мен това е в сферата на мечтите. Веднага ще се преквалифицирам, тъкмо ще докажа колко е лесно на 40+.

Няма магически пръчки, как да го обясня?
Когато решиш да се развеждаш, ако не пие и не бие, си подготвяш плана Б, а не хукваш да те обгрижват родителите ти, щото се решила, че вече не го понасяш, колко пъти да го напиша?
За отговорност говоря, за поемане на последствията от действията си.

И да, можеш да се преквалифицираш, ако искаш де и ако ти е поне малко неудобно да седнеш на ръцете на 60 годишните си родители, които вече е време ти да обгрижиш.
Аз се преквалифицирах генерално на 2 пъти- на 38 и на 44, и не бях сама, а с болен мъж.
И други тук са го правили, въпрос на отговорност е, но все по- често в темите се тропа с краче, че така и така искали били да направят мамите, а за последиците се тича при мама..........
Виж целия пост
# 61
Nevena, аз моята стратегия за справяне вече я написах и си я следвам. Няма как всички по един начин да се справяме.
АбсурТ полемиките с теб ги водя защото даваш взаимно противоречащи си съвети. Затова и искам конкретен пример как се постигат нещата, за които говориш. Аз това, което твърдя, съм го направила сама. Ако възпитаваш едно дете да бъде максимално самостоятелно и го учиш на нещата, които ще му помогнат да бъде такова, то ще е независимо и от партньор, и от родители. Ако възпитаваш  "принцеса" или "принц" те няма как довчера да лежат на доходите/обгрижването на партньора и днес да станат независими.  Не познавам "кифли" станали "мъжки момичета", по-скоро излъскват фасадата и намират следващия спонсор. А колкото до помощта от родителите - намирам за напълно нормално да бъде поискана и дадена в тежък момент, какъвто е разводът. Доколкото си спомням, беше забременяла рано непланирано и заедно с мъжа ти сте живели при майка ти. Защо не си поехте сами отговорността? Някак лицемерно ми се вижда така да скачаш срещу "егоистките", потърсили подкрепа от семейството си.
Виж целия пост
# 62
Чудо голямо като отидат при родителите. Около мен е пълно с такива - живеят заедно и си помагат взаимно. И всички, малко или много са доволни накрая, всеки е извадил някаква полза от това.
Виж целия пост
# 63
И какво като изтича при мама, няма да я одобрят във форума? Докато тук няма стабилна социална система като на запад, всяка жена е свободна да се устройва както намери за добре.

Това пък откъде го измисли? newsm78
Тук просто си казваме кой какво мисли по даден въпрос, а който както иска, така си оправя живота.

Само че, родителите не са вечни и все идва момент, в който няма да може да си събере багажчето и да им се тропне на отглеждане.

Те такива не ги мисли.  Първо ги гледат родителите,  после мъжът,  накрая децата.
Виж целия пост
# 64
E как сега такива работи? Милион теми колко сте независими и финансово подплатени, 2 милиона съвети, и изведнъж - връщане и обесване на шията на мама и тате пенсионери?
Виж целия пост
# 65
Тичането при мама, не винаги е по финансови причини. Има трудни разводи и раздели, много трудни, агресивни мъже, не е толкова просто. А и не в винаги има време веднага, до два часа да си намериш квартира, напускайки семейното жилище, дори и да може да си я платиш.
Виж целия пост
# 66
Това щото трудни жени няма, само лесни.
Виж целия пост
# 67
Доколкото си спомням, беше забременяла рано непланирано и заедно с мъжа ти сте живели при майка ти. Защо не си поехте сами отговорността? Някак лицемерно ми се вижда така да скачаш срещу "егоистките", потърсили подкрепа от семейството си.

Хубаво си спомняш, но защо е толкова избирателно? newsm78
Преди ден пак обясних- на друга, така избирателно спомняща си.

Да, живях в детската стая 13 години, като всички разходи се деляха, а всяка филия хляб сме си купували сами.
И всичко това, защото по онова време не можеше да се излезе под наем, както сега.
Можеше да кандидатстваш за собствено жилище като крайно нуждаещ се, при положение че живеете натъпкани сто души в малък апартамент.
И за да дочакам да ми " дадат", трябваше да забраня на сестра ми да се омъжи.
Направихме друго- мъжът ми си сложи в рамка дипломата от ЮФ и започна работа като такелажник в завод, където на същото основание набраха хора и направиха блок по стопански начин.

Говоря ти на санскрит, нали?
Но, така беше и след като най- после станахме горди собственици, си позволихме второ дете, после аз се преквалифицирах и цялата тежест на оживяването падна върху мен- когато мъжът ми се разболя..
Виж целия пост
# 68
АбсурТ не ми говориш на санскрит, имам детски спомени за "дядовата ръкавичка" по същите причини. Само че не намирам за нормално всеки да си купува и държи манджа и филии отделно, както и да ги купува само майка ти или вие.  Просто нормалните, топли човешки отношения предполагат друго.  За възрастните също идва момента, когато се нуждаят от помощ и най-добре тя да се дава с любов и грижа.  Но ако родителят е обърнал гръб на детето си при развод (говоря вкл.за морална и физическа подкрепа, не за пари), дали изобщо ще иска да се погрижи за тях? Какъв е смисълът от семейство, ако не си помагате и то, защото ви е грижа един за друг, а не защото така трябва? Как ще теглиш в гърба ритник на дъщеря си, защото трябва да си поеме отговорността?  И как ще имаш очи да й кажеш да се оправя сама, ако си я съветвала да не се претоварва и да си гледа децата?
Виж целия пост
# 69
АбсурТ не ми говориш на санскрит, имам детски спомени за "дядовата ръкавичка" по същите причини. Само че не намирам за нормално всеки да си купува и държи манджа и филии отделно, както и да ги купува само майка ти или вие.  Просто нормалните, топли човешки отношения предполагат друго.  За възрастните също идва момента, когато се нуждаят от помощ и най-добре тя да се дава с любов и грижа.  Но ако родителят е обърнал гръб на детето си при развод (говоря вкл.за морална и физическа подкрепа, не за пари), дали изобщо ще иска да се погрижи за тях? Какъв е смисълът от семейство, ако не си помагате и то, защото ви е грижа един за друг, а не защото така трябва? Как ще теглиш в гърба ритник на дъщеря си, защото трябва да си поеме отговорността?  И как ще имаш очи да й кажеш да се оправя сама, ако си я съветвала да не се претоварва и да си гледа децата?

За съжаление, говорим на различни езици.
Затова се оттеглям от спора. Peace
Виж целия пост
# 70
О, сега е много лесно да се излезе под наем - една прилична стая в София се дава за някакви си там 300 лева Whistling. За апартаменти да не споменаваме по-добре.
Честно, не ми се мисли как една сама жена, която няма много трудов стаж, веднага ще си намери високоплатена работа, за да може да покрие наем, своите и нуждите на детето си.

Впрочем, за неквалифицирана работа на 4-ти часа в София, плащат максимум към 500 лв. чисто. Пари, които няма да стигнат до никъде.
Виж целия пост
# 71

Когато баба ми, лека й пръст - гледана жена, от малка възпитавана, че ролята на жената е да поддържа семейното огнище, уюта и огъня (не, не в печката), да сплотява и балансира семейството, остана сама, се премести да живее при леля ми (дъщеря си). И не защото беше финансово зависима от дядо - не че не беше, ама при 4 стаен апартамент на пъпа на София и наем би могла да взема, и да помагаме бихме могли - не, гледаната жена е емоционално зависима от семейството си. Дядо е бил също така възпитан, че ролята на мъжа е да поддържа финансово семейството си, да обича, уважава и слуша (да, именно да слуша) жена си. Да, ама не го бяха възпитали, че не бива да умира пръв... Проблемът на останалата сама гледана жена не е само в това, че няма вече кой да я гледа - дори не е основно в това. А в това, че вече тя няма кого да гледа, за кого да се грижи, кого да глези. Каква полза от уюта, ако няма кой да му се наслади? Каква полза от вкусните гозби - готвени за всеки обяд и вечеря различни - ако няма кой да ги опита? Каква полза от изкуството на ръцете, от дрешките, които няма кой да облече, от покривките, които никой няма да види, от приказките, които никой няма да чуе?
Ето, това е наистина страшното.
Тя не беше възпитана да бъде ефективен робо-човек, беше възпитана да е жена, домакиня, майка и баба - и правеше всичките тези неща просто вълшебно... докато имаше за кого.
Е, за щастие, в моето семейство грижата за близките - във всички посоки, не непременно само низходяща - се приема за нещо нормално и естествено. Огромният апартамент остана празен - тогава никой не го даваше под наем (значи, не е била толкова тежка ситуацията все пак), премести се "на чуждо", на тясно - но всеки ден готвеше за малките си внуци каквото те си поискат и им разказваше приказки, а те не бяха набутани някъде в комуната от филма на Флойд, играеха с деца в градинките и парковете и... се прибираха с баба, която да ги гушне.
Виж целия пост
# 72
Усещам, че някак почва да се извърта темата и изведнъж съжителството с родителите става силно приемливо!
Само че, тук точно- в този форум, с пяна на уста се е обяснявало винаги, че този, който живее при мама и тате след като е навършил пълнолетие, е муньо/ муня.
Колко пъти, според почти всички тук, фактът че родител е останал сам, не е причина да заживее със семейството на детето си, а трябва да си е отстрани и като има нужда, когато могат, да му помагат?

Много объркващо се получи.

Виж целия пост
# 73

В живота няма за всичко общоважащи рецепти.
Един силен, уверен в себе си и... как да го кажем, "самодостатъчен" родител не би имал нужда през цялото време да е заобиколен от семейството на децата си. Трудно би приел да промени изцяло порядките, с които е свикнал, но пък чудесно би се справил с ежедневната самота - не би му тежала чак толкова - и би му било достатъчно, примерно, разходка с внуците в парка в Неделя.
Един по-тих, по-спокоен такъв, който има нужда през цялото време да е заобиколен от обич, детски смях и мирис на пресни курабийки, не би се опитвал да налага своите правила в "чуждия" дом. Не би имал нужда от това. Стига а има на кого да разказва приказки...
Животът е шарен.
Иначе... би бил скучен.
Виж целия пост
# 74
Естествено, че зависи от обстоятелствата. И мене и мъжа ми са ни учили, че семейството не може да живее у родители, камо ли да има деца там. Временно да, но да очакваме да живеем у родители, че и с деца не. Не бихме имали деца без жилище. И моите родители, и свекърите, са работили над десетилетие преди да започнат да се женят, възпроизвеждат и плодят. И ние така. Живяхме 5 години в апартамент на свекърите без да плащаме наем, но той и без това седеше празен а и ни беше удобно заради работата на ММ. Майка ми , обаче, не би помогнала с жилище. Казваше ми, че мъж без жилище не става за баща. А да настанява мухльо за да такова дъщеря и и дума не може да става. Веднъж, по повод на нейна колежка, която си събираше доларите за да купи жилище на дъщеря си и зета, ми каза, че тя жилище би купила само ако дъщеря и била куца, саката или глухоняма. Спуках се от смях тогава.

Мене ме научиха да пестя, да си правя сметката и ако нямам възможност да изчакам с детето, защото като се появи веднъж се гледа цял живот.

Абсурт е продукт на други времена и нрави, които повечето, които не са живели в тогавашната градска среда, не могат да разберат. В БГ имаше жестока жилищна криза в големите градове. Сега е пълно с празни апартаменти на емигрирали, живеещи с баби Итн. Но по нейно време е било трудно.

В моето семейство съм първата жена от 4 поколения, която е могла да си позволи второ дете. Тежко беше и скъпо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия