''Гледаната'' жена

Това какво всъщност трябва да покаже, че нещо не разбрах?
Че като се е омъжила, е било преди 1989г. и е излязла с баща ти на свободен наем?
Или, че се е омъжила след това и не ѝ се е налагало да живее с баба ти и дядо ти?

Защо да крия? Ако чак толкова сън не те хваща, добре – в края на 80-те в Стара Загора.
В случая обаче говорим за София и ти дадох достатъчно примери с хора, които лично познавам, живеещи на свободен наем, подчертавам още веднъж, мога и да ти го нарисувам – свободен наем, а не общински, ведомствен или какъвто там още вариант съществуваше тогава, софийски жители, в края на 60-те, през 70 и 80-те години.
И които не се гъчкаха при мама и тати, а предпочетоха спокойствието. Да, някои в самостоятелно жилище по кварталите. Други в центъра в самостоятелна стая от апартамент със съквартиранти по другите стаи, с които деляха санитарните помещения.
Ама и си плащаха за свободата, напук на времената и "забраните", които явно са важали само за теб.

Ох, спирам вече, че ми писна да споря с радио. Признай, че съм ЕнтелЕгентна или както там изписваш заключителната си реплика в подобни спорове и мирясай вече.

А, защо да криеш ли?

Защото е било в края на 80- те, че и в Стара Загора.......ама то пък, все със "С" започват и двата града, що ли да не си по- наясно от мен как е било в София през 1970г?

За другото- продължавай да се излагаш, само не ме карай аз да мирясвам, защото не аз те нападам и не аз пиша откровени лъжи, обвинявайки те че ти лъжеш.

И последно- аз съм влязла в собственото си жилище през 1983 година, затова всичките ти спомени от студентските години на този и онзи, нямат никаква стойност.
Знаеш ли защо?
Защото между 1970 и 1989, бяха построени толкова жилища, че дори семействата, настанявани под наем по 2 в жилище, успяха да се отделят.
Но, за да спориш за нещо, което е на светлинни години далече от теб, ако не искаш да станеш смешна, трябва да си добре подготвена.
Само злъчта не е достатъчна.

Хора, защо се карате сега? Аз пък напълно вярвам на думите на Абсурд, въпреки че тогава не съм бил роден още. И аз знам за хора на свободен наем преди 89та, но са го наели 80те, не 70те.

И очевидно законът, че можеш да имаш само 1 апартамент е релевантен. Ако имаш 1 апартамент само, няма как да дадеш апартамент под наем, нали? Можеш да дадеш единствено стая от апартамент. Което не е драматично различно от това да живееш при родителите си. Все е стая, не е цяло жилище. И хазяите може да са по-зле и от родителите

Тук обаче се спори наистина за глупости. Очевидно няма нищо общо ситуацията с квартирите тогава и сега. Сега пазарът е пълен, а цените наистина варират много и може да се намери жилище и с доста нисък наем. На заплатите също няма праг, няма ограничение човек да работи на 2 места, изобщо няма база за сравение според мен.

Не ми е първа приятелка Абсурд, но житейската ѝ история ме впечатли и започнах да я уважавам много повече от преди. Борбен човек, преминал през доста перипетии, абсолютно има правото да критикува лежането на гърба на родителите, въпреки че с въпросната теза не съм съгласен. Но не е вярно, че е лицемерно - нищо общо няма 70те години да живееш в семейното жилище, докато ти дойде ред за собствено (а те са предприели и активни стъпки за да им дойде по-бързо ред) с това сега да седиш при мама и тати до дупка. Бях на 20г. когато реших че не мога да живея и един ден повече с родителите си (не че сме били скарани или нещо такова, просто не може голям човек да се чуди кога да си доведе момиче, да се натиска по градинките и т.н.) и си стегнах багажа. Естествено, че няма (нормален) родител, който да откаже на детето си помощ, но децата в един момент трябва да станат и самостоятелни, както и да се учат от грешките си. Убеден съм, че всички са съгласни с това, само сте се хванали сега за спора за някакви детайли, които дори не са толкова релевантни.

По-горе дадох няколко различни примера, съвсем реалистични. Да ги повторя:
Пенсионер си, живееш на село / на вилата и даваш под наем градския апартамент. Вила освен апартамента можеше да се притежава.
Живееш при свекър в по-голямо жилище, което е негова собственост, и даваш под наем друго самостоятелно жилище, което е твое или на мъжа ти. Ти и свекърът не сте едно семейство по смисъла на ЗСГ (това е законът, който ограничаваше притежаването на имоти).
Живееш в апартамент, обособил си мазето с мивка и тоалетна и го даваш под наем.

Но щом не можело, значи не може.  

Имаше и много къщи по онова време. Даже и в София. Различни етажи, различни собственици, пристройки разни в двора, сутерени и тавани, пригодени за жилищни нужди...
Не е като да е нямало възможности, ама щом казвате, че не може, добре. Нашите роднини са живяли на улицата и са ни лъгали, че са под наем. 

Разбрах примерите. Предполагам, че са били сравнително редки тези случаи 70те или не са били особено смислена алтернатива на стаята при родителите, че да си струва цената. Таван пригоден за жилищни нужди или етаж от къща без отделен вход примерно не са много добри алтернативи.

Но пак казвам - спор просто не може да има за това доколко е лесно сега намирането на жилище под наем вкл. в ниския ценови диапазон и колко е било тогава.

Все едно аз да седна да обяснявам как 90те години са се купували щилища на ипотечен кредит без проблеми. Ами да, купуваха се, имаше и кредити, ама не е било без проблеми и няма просто база за сравнение с даването на жилищни кредити в момента примерно.

Магдена е обяснила как е имало свободни жилища. Жилище можеше да е на името на малолетно дете. Учителката ми по английски живееше у майка си с мъжа си и дъщеря си. Даваше под наем собствения си апартамент и един, който беше на името на дъщеря и, наследен от свекърите и. Но ако междувременно майка и умееше, трябваше или да продадат единия апартамент или да се разведат за да името право на лична собственост. Познавам много развели се про форма по такъв повод. Братовчедка на майка ми, родителите на най-добрата ми приятелка се разведоха през 80те. Къщите на село и вилите бяха категоризирани по друг начин и 1 човек или семейство можеха да имат повече от една или къща на село плюс апартамент в голям град.

Как Сийке, в Стара Загора жилищната криза не беше с размерите на софийската и сравнението е смешно. Живяла съм и в двата града.

През 80те можеше да се живее без брак, но само  1 година.

Много хазяи не искаха семейства. Само бекяри. Предпочитаха чужденци, но не зная защо. Имах познат французин, който живееше на 5те кюшета. Преди да си замине предложи на хазяина приятелско семейство. Хазяинът отказа. Искал само чуждестранни студенти или специализанти, без деца. Жилището беше от 3 стаи. Хазяина живееше сам на тавана. 200$ искаше на месец за апартамента.

В центъра на София цените бяха от 100лв за стая до към 1000лв за апартамент от 160кв.м.

Предпочитали са чужденци заради валутата. Имаше квартири и към Балкантурист, по-луксозните естествено. Имаше и Квартирно бюро, където даваха стаи на хотелски принцип – плащаш няколко нощувки само. Цените бяха хотелски, че и по-високи даже. Затова и много хазяи ги предпочитаха – минимум кахъри с наемателите, максимум печалба. Имаше и друг вид апартаменти под наем – с договор към някое предприятие, за да има къде да отсядат хората, изпратени в командировка. Пак на доста добри цени.
Семейства с деца не знам защо не са искали, мога да предполагам само. Освен че са се опасявали децата да не съсипят скъпоценните им жилища, много трудно беше да изхвърлиш навън семейство с деца. Не знам дали още е в сила законът, че от есента до пролетта наематели не можеш да изгониш, особено ако са с деца. Може и други ограничения да е имало, не знам.
Иначе съм израснала в квартал с къщи и тук-там по някоя триетажна кооперация. Беше пълно с наематели около нас, даже и в нашата къща е имало, преди да се ожени баща ми и да натресе жена си при мама и татко. 


Но да се върнем на наемателите – не само ергени и студенти, много семейства с деца живееха под наем в къщите и кооперациите около нас. Знам, защото си играехме с тях, бяха ни приятелчета, учехме в едно училище. Някъде през 70-те и началото на 80-те започнаха да събарят някои от къщите и да строят на тяхно място панелни блокове. Вярно, собствениците бяха прецакани от системата, но не съвсем. Например нашата къща беше няколко пъти застрашена от събаряне, последния път вече бях пълнолетна. Когато минаха да я описват, стана ясно, че ни се полагат 3 апартамента. Бяхме едно семейство, но 3 домакинства. По един за баба ми и за мен като пълнолетна вече и един за нашите с непълнолетния ми брат. С опция за всевъзможни конфигурации.
Размина се, не ни събориха къщата. Но имаше много случаи, в които в замяна на една къща даваха по 3-4 апартамента. И когато половината собственици бяха свободни електрони или семейни, но предпочели да си живеят при мама и татко, жилищата си даваха под наем. Друг номер беше да се регистрират баби и дядовци на адреса, те също получаваха жилища, но си живееха цял живот на село. И т.н. варианти и вратички имаше всякакви, включително и фиктивните разводи, за които вече се спомена. Тарикатските номера и начините да се заобиколи системата не са измислени по време на демокрацията, напротив, основите им бяха положени по време на социализма, когато всички бяхме равни, ама някои по-равни от другите.

Офтопик за къщите, отчуждаването и броя домакинства.

Как Сийке, много българи разполагаха с твърда валута. Хазяите в София не ги искаха, защото веднъж настанили се, нямаше как да бъдат изгонени без да им се предостави друго жилище. Жилищните проблеми, които абсурД описва бяха в София.

На съседите на баба и дядо синът им не щеше да се изнесе. Жена доведе от село, 2 деца оцвъкаха, както казваше майка му, но той не искаше да плаща наем. С жена му и децата се вряха в едната стая и преходния хол и си правеха устата и за другата стая и искаха старите да се преместят в трапезарията с кухнята. Даже ги гонеше на село. Е, не мина номера. След промените вече нямаше общински евтини жилища. Много хора живееха у родители, защото не щяха да живеят в краен квартал, в панелка, да обзавеждат Итн. При баба ми и дядо ми масово млади живееха в апартаментите на прибралите се на село родители а си даваха апартаментите под наем.

Смешно, но момчета са ме питали дали не искам да се оженим и да живеем у дядо ми и баба ми. Това без да сме гаджета. Казвах им, че искам да се оженя в Ню Йорк или за кипърец. Един даже беше идвал да пита дядо ми дали не може да се оженим и да ни уреди ведомствено жилище и да го купи. Дядо ми му обясни най-спокойно, че не може, защото не мъжът отива при жената и че за неосигурени момче е много по-добре да седи само за да не се охарчва. Много мъже по соца бяха живи п**ки.

Да, всяко домакинство в къщата получаваше апартамент като я бутнат. Така собствениците се озоваха с няколко празни. Точно в Стара Загора семейството на моя приятелка получи 5 апартамента. Баба и, тя, майка и и татко и, които предвидливо се разведоха взеха по един. Доведоха и дядото та и той да се облажи. След получаването се свиха всичките отново в 1, като дядото си отиде на село и другите ги дадоха под наем. Сега тя и родителите и са в Америка и всичко е дадено под наем, при това много евтино, защото търсене няма. А тогава от наемите изкарваха 3 средни заплати. Толкова зле беше.

Когато се е родила, не омъжила. Оженили са се дядо ми и баба ми. Не се прави че не може да четеш, че става жалко вече. Много ми падна в очите.

И жалко, че отново темата се измества и се върти около хипокритските изказвания на Абсурд и празните и теории, които прилага на всеки друг, но не и на себе си.

Да, синът ни се роди недоносен. Ако няма засега последици, това е заради навременните медицински грижи и профилактична рехабилитация, която платих от джоба си, а не просто късмет. Едва ли щеше да е напълно здрав ако се беше родил на по-неразвито място. Затова за мене е важно да се предвижда и да се подбира.

Има я ролята на гени, но има и епигеника.  Семействата на болните или зле развити мъже не са имали ресурсите да ги хранят и отгледат. Затова за мене е важно, ако ще имам деца, да са от видимо здрав и млад партньор. Това не изключва заболявания, но намалява риска от такива. Предпочитам да се презастраховам.

Олисяването е признак на болен черен дроб, остаряване и проблем с теломерите, липса на витамин Д и глюко- нетолерантност.

Не си спомням да съм чела от какво е болно детенцето ти, но от все сърце ти пожелавам подобряване а защо не и пълно излекуване в най-скоро време.

Как" Сийке, ако четеш из форумите мнения на родените след 1989 г., ще разбереш, че  хората по време на СОЦА не са имали нищо. Ако не бях свидетел на онова време, щях да си мисля, че са живели някакви диваци по нашите земи. То това е и целта на пропагандата. Нали младите трябва да  харесват  нашенската "демокрация", щото ако се върне СОЦА, няма да има живот, а всички директно отиват в Белене.   Затова се прекрояват и учебниците по история, и литература.

На мен такива не ми пречат. След като намират, значи и от другата страна има търсене точно на такива като тях. Как иначе богаташите ще се женят всяка година я за фолк певица, я за плеймейтка?
Не разбирам защо е нужно да се дразня, като една такава не е заплаха за мен да ми вземе мъжа. Ако пък се окаже, че е, то тя ми е направила услуга да разбера какъв мъж имам до себе си! 😬