Да си търсим или да не си търсим мъж - това е въпросът

  • 155 548
  • 3 074
# 960
Да. Но има опции да не ставаш в 5. Изброила съм ги. И те не са били "употребени". Напротив, заобиколени са били. Може да се мисли и в посока, дали това "спокойствие" не им е помогнало наистина много. Някои от тях имат деца. Биологични в резултат на спонтанно забременяване.



Може да не е заради спокойствие или самодостатъчност, а заради някакви лични разбирания, които едва ли ще тръгнат да обясняват на всеки срещнат. Има хора, които отказват животоспасяващо кръвопреливане поради религиозни вярвания, не че не искат да живеят.

Към дадения момент не съм имала други, приемливи за мен, опции, освен да ставам в 5, затова съм свикнала. Както свикнах и че нямам 10 милиона в банката, не приличам на Анджелина Джоли и не живея на плажа, където двама роби да ми веят с ветрила, а трети да ми носи разхладителни течности и да ми пъха ягоди в устата, когато ми се прииска. Примирила съм се с тези "липси", не съм предприела някакви крути мерки, на всяка цена да ги постигна тези неща. Няма и да изляза с пушка и да застрелям хората в близкия супермаркет, понеже ми липсват въпросните неща. 
Виж целия пост
# 961
Явно съм критикувала самодостатъчността в друг смисъл, различен от този който обясних по-горе. Извинявам се за противоречието. Все още държа на твърдението, че съм си само(с деца обаче)достатъчна, дори и при липсата на мъж, но не съм самодостатъчна без деца, родители и близки, без чиято обич и подкрепа не искам да минават дните ми!
Не твърдя, че съм безгрешна и можеби не съм се изразила правилно в предишните си мнения, но мнението си ми остава същото.
Ако отправям критики, обаче не се крия зад анонимен профил. Харесвам умните и интересни събеседници, с някои от които с удоволствие си пиша и на лични! Писането от анонимен профил е само в твой минус! Хубава вечер! 😊
Виж целия пост
# 962
Аз съм си самодостатъчна с децата си, с мъж било то законен или любовник и, с колегите си и с майките на приятелите на синовете ми-без  тях ми е тъпо и самотно.
Виж целия пост
# 963
значи, копнея да ми се даде шанса да съм си самодостатъчна някъде на скришно, за поне седмица, без всичките луди колеги, още по-луди клиенти и цялата тумба роднини и приятели
една седмица тишина и никакъв звън на телефони и драми в една или друга посока
ама не

затова, когато се прибера вечер е идилия
е, малко късно успявам да се прибера и да изолирамоколния свят, ама все пак е нещо


има придобита самодостатъчност
на младини исках семейство, навалица около мен
не случих с човека и останах сама с детето
не срещнах правилният втори /не съм живяла като монахиня, далеч не/, и затова живях сама дълги години
сама без възрастен човек в дома си, де
и в един момент установих, че съм свикнала на този начин на живот
вярно, всичките проблеми са само мои, но и всички решения също
не съм станала затворен човек, станала съм персонален егоист
моята персона и моето пространство са си ми важни и си ги искам както ми харесва
и не съм готова да се откажа от това
в този смисъл съм си самодостатъчна

Виж целия пост
# 964
Аз имам идея да направя серия колиби за духовно уединение по седмица. И да изкарвам в такова чудо минимум седмица за 1 година.
Виж целия пост
# 965


Може да не е заради спокойствие или самодостатъчност, а заради някакви лични разбирания, които едва ли ще тръгнат да обясняват на всеки срещнат. Има хора, които отказват животоспасяващо кръвопреливане поради религиозни вярвания, не че не искат да живеят.

Към дадения момент не съм имала други, приемливи за мен, опции, освен да ставам в 5, затова съм свикнала. Както свикнах и че нямам 10 милиона в банката, не приличам на Анджелина Джоли и не живея на плажа, където двама роби да ми веят с ветрила, а трети да ми носи разхладителни течности и да ми пъха ягоди в устата, когато ми се прииска. Примирила съм се с тези "липси", не съм предприела някакви крути мерки, на всяка цена да ги постигна тези неща. Няма и да изляза с пушка и да застрелям хората в близкия супермаркет, понеже ми липсват въпросните неща.  

Двете неща са еднакви според мен. Има една жизнеутвърждаваща доза примиреност, която едновременно дава сили да преодолееш трудности и ти позволява видиш възможности. Ти си нямала начин да приличаш на Анджелина Джоли, те примерно да имат деца от любим мъж или без да изпозлват донор.

Сега, можеше ти да се оперираш /имаше скоро пример за момиче обезобразено за да заприлича на нея/, а те да правят процедура след процедура, да сменят мъжа, да осиновят и прочие. Обаче и те, и ти сте имали приоритети, вътрешни усещания и  т.н., които са ви позволили да бъдете себе си, да продължите щастливо /и успешно/ напред. Това с пушката често се случва с мрънкане, нервност, злобност, изолация и други прекрасни неща. Обаче някак ви е пропуснало. Заради личността и нагласата може би.

По същия начин може в момента в живота ти да няма мъж, който харесваш, достатъчно привлекателен/подходящ/вълнуващ - няма значение какво не пасва, ако не е отхвърлен след анализ. И пак така минаваш през този период /като ставането и липсата на веещи с листа/. Дори да си на 30 или след тях. Това пак е въпрос на възгледи, но той животът в голяма степен е техен резултат.
Виж целия пост
# 966
Само-достатъчен.
Достатъчен -сам-на себе си.
Да си си достатъчен и да се чувстваш добре дори само в собствената си компания, да не страдаш от факта,че трябва някой да допълва празнината ти.
Което пък не означава изключване на други хора в картината , а просто,че ако тях ги няма - няма личностна драма.
Така разбирам аз ,,самодостотъчен,, .

Няма драма, да, но аз не бих стояла прекалено дълъг период сама. Човек започва да губи връзка с реалността. Отношенията с партньор никога не са напълно съпоставими с тези с приятелите дори да са близки приятели и да си мега социален. Друг вид контакт е, не визирам секса изобщо.
Обаче ти сама каза,че никога не си имала проблем да намериш мъж по твоите критерии.Ти си от хората,които при желание за връзка,трябва да си изберат.Повечето хора обаче трябва да си избират от собствения пазар и да направят някой друг компромис или да поработят върху себе си,че някои неща не са компромис.Щото ако накой си мисли,че да не яде хайвер всеки ден,е компромис...има голям проблем с възприемането на себе и света.Същото е и когато се оглеждаме в и за хора,които не са за нас и са на друго ниво.

Тези, които честичко говорят за самодостатъчност и си навиват на пръста, че са супер щастливи сами, редовно тормозят приятелите си с прекалено много внимание, разпитват за свободни познати, пръскат фейсбук постове през 10 мин, защото всяко човешко същество има нужда от внимание и някакъв интерес към личността му... но иначе са си самодостатъчни и никой друг не им трябва, нали.
Това е много вярно.Изпада се в крайности и т.н.Най-често причината е ,че искат повече отколкото заслужават и щото нали да се правиш на недостъпна и да държиш ниво (което не е твоето) привличяш мъже,каквито искаша не каквито са за теб.Говорим за хора,които иначе имат внимание към тях,ама не искат това внимание ами друго внимание,такова по-на ниво.
Виж целия пост
# 967
За мен самосадостатъчността е една от основните характеристики на емоционалната зрялост. И такъв може да е само човек, натрупал известен житейски опит, преминал през различни личностни взаимоотношения и опознал добре човешката природа... Такъв човек няма нужда от половинка, която да го допълва за да се чувства пълноценен човек и да е удовлетворен от живота, а не че живее в социална изолация. Той може да има и деца, и домашни любимци, и секс, и любов... и пак да си е самодостатъчен.
Виж целия пост
# 968
За мен самосадостатъчността е една от основните характеристики на емоционалната зрялост. И такъв може да е само човек, натрупал известен житейски опит, преминал през различни личностни взаимоотношения и опознал добре човешката природа... Такъв човек няма нужда от половинка, която да го допълва за да се чувства пълноценен човек и да е удовлетворен от живота, а не че живее в социална изолация. Той може да има и деца, и домашни любимци, и секс, и любов... и пак да си е самодостатъчен.

Съгласна съм с теб! Бих добавила, че това са хора, преоткрили и заобичали себе си! Аз съм една от тях! Живях 20г с мъж, смятайки че ще бъде завинаги, но не се получи. След раздялата изпаднах в ужас, че без него не съм аз, не съм цяла и завършена...Беше заблуда, но ми отне близо две години да го осъзная!
Виж целия пост
# 969
Съгласна съм с теб! Бих добавила, че това са хора, преоткрили и заобичали себе си! Аз съм една от тях! Живях 20г с мъж, смятайки че ще бъде завинаги, но не се получи. След раздялата изпаднах в ужас, че без него не съм аз, не съм цяла и завършена...Беше заблуда, но ми отне близо две години да го осъзная!

И тогава намери следващия мъж?
Виж целия пост
# 970
Не искам да звуча заядливо, но не разбирам как може да обясняваш колко си самодостатъчна, доволна от живота и преоткрила себе си, когато 9 от 10 поста са за бившия ти. Ако не си зациклила върху него, а наистина си продължила напред, не би трябвало да заема чак такова място в комуникацията ти.
Виж целия пост
# 971
Не искам да звуча заядливо, но не разбирам как може да обясняваш колко си самодостатъчна, доволна от живота и преоткрила себе си, когато 9 от 10 поста са за бившия ти. Ако не си зациклила върху него, а наистина си продължила напред, не би трябвало да заема чак такова място в комуникацията ти.
[/quote/b]

Бившия ми е част от повече от половината ми живот. Той е бащата на децата ми. Той ми даде много от уроците, които ме направиха човека, който съм днес.
Не тая ненавист към него, нито омраза. Чувствам се пораснала и мъдра с това си отношение към него. Виждам, че децата са щастливи и спокойни от факта, че имаме нормална комуникация.
В крайна сметка не разбрах въпроса ти....
Виж целия пост
# 972
Самодостатъчните хора са ОК с идеята да се приберат в празен апартамент и това да им е ежедневие. Ти с 3 деца, дългогодишен бивш, а след  недълъг период - настоящ, не си опитвала, за да знаеш дали наистина се чувстваш прекрасно в тишината всеки ден.
Виж целия пост
# 973
Скрит текст:
Не искам да звуча заядливо, но не разбирам как може да обясняваш колко си самодостатъчна, доволна от живота и преоткрила себе си, когато 9 от 10 поста са за бившия ти. Ако не си зациклила върху него, а наистина си продължила напред, не би трябвало да заема чак такова място в комуникацията ти.
[/quote/b]
Бившия ми е част от повече от половината ми живот. Той е бащата на децата ми. Той ми даде много от уроците, които ме направиха човека, който съм днес.
Не тая ненавист към него, нито омраза. Чувствам се пораснала и мъдра с това си отношение към него. Виждам, че децата са щастливи и спокойни от факта, че имаме нормална комуникация.
В крайна сметка не разбрах въпроса ти....


В крайна сметка няма въпрос, а констатация - в стотици постове четем едно и също за бившия ти, и накрая поне аз съм изненадана от заявлението, че си самодостатъчна, удовлетворена и всичко останало.
Доволните хора не се взират чак толкова назад, нито държат да обясняват на останалите за бившите си толкова много.
Виж целия пост
# 974
Самодостатъчните хора са ОК с идеята да се приберат в празен апартамент и това да им е ежедневие. Ти с 3 деца, дългогодишен бивш, а след  недълъг период - настоящ, не си опитвала, за да знаеш дали наистина се чувстваш прекрасно в тишината всеки ден.

Аз знам, мога да си живея така перфектно:)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия