Да си търсим или да не си търсим мъж - това е въпросът

  • 155 499
  • 3 074
# 990
Ако някой не може да разбере как човек си е самодостатъчен и сам в празна стая/дом и насред стадион, той вероятно никога не е изпитал чувството, че, си човек цял, завършен, уникален, ценен...  или "просто" си ти. Това е зрялост. Няма нужда да си на 100 или 20. Важно е колко емоционално интелигентен си. Нормално е да не разбира. Но за него в този момент. За друг човек в друг момент нормално ще е друго. Прекрасен пост по-горе за зреляостта. Напълно подкрепям.

Аз обичам да съм сама, например, през няколко седмици си правя разходки с бягане сама в планината понякога за по 30-40 км без да срещна жива душа и ми е голям кеф, а за празен стадион човек убивам. Това няма нищо общо с другото - всеки ден, всяка вечер, през цялото време да се прибираш в празен дом. Смесваш нещата. Може да си обичаш собствената компания и да ти е кеф да си сама, но не постоянно.А самодостатъчен значи точно това - че можеш и 20 години да си караш така. Сирената ми е любимка и напълно й вярвам, че ако имаше опция да се отцепи в хижа на спокойствие малко, щеше да се хвърли към автобуса без втора умисъл на часа, но за малко, за рестарт, за отпускане на стреса - и ще й залипсват и деца, и мъж след няколко дни/седмица-2  макс.

А това с емоционалната интелигентност ми идва в повече. Т.е, ако обичаш да имаш човек до себе си и да споделяш мисли, чувства, емоции и преживявания с него ти нямаш емоционална интелигентност? ОК. Ако това успокоява някои хора, добре. Лично аз си знам, че ако с години съм сама и "самодостатъчна", вслушваща се в собствения си глас, това да си набивам, че всъщност не съм сама, а съм много емоционално интелигентна и зряла нямаше да ме топли особено.

ПП. Това не е нападка.
ПП2. А да си щастлива в кожата си е нещо съвсем друго. То какво общо има с наличието или не на партньор? Аз го възприемам почти като черта на характера - донякъде част от самочувствието на човека.

Гугъл76, казваш по-горе че "самодостатъчен" значи "да можеш да си караш сам поне 20г."

Това е твоето разбиране на тази дума, което за мен е много буквално, защото и аз като ом, гледам на това състояние по-скоро от емоционална и душевна гледна точка.
Реших да се допитам до гугъл(търсачката) да миразтълкува значението на тази дума, но интересно не открих такова на български. Ето го на английски:

"self-sufficient
ADJECTIVE
1. Needing no outside help in satisfying one's basic needs, especially with regard to the production of food.
1.  Не изисква външна помощ за задоволяване на основните нужди, особено по отношение на производството на храна. (т.е. справяш се без "провайдър")


2. Emotionally and intellectually independent.
2. Емоционално и интелектуално независим - когато си пълноценна,  емоционално и интелектуално завършена личност."
Виж целия пост
# 991
Сега, ако седнем да тълкуваме и какво точно е "завършена" личност, ще го избием съвсем на философия. Grinning
Виж целия пост
# 992
Сега, ако седнем да тълкуваме и какво точно е "завършена" личност, ще го избием съвсем на философия. Grinning

Заглавието на темата е в този жанр Simple Smile
Обаче, няма нужда "завършеността" е пояснение към превода. Няма я в оригинала.

2. Emotionally and intellectually independent.
2. Емоционално и интелектуално независим
- когато си пълноценна,  емоционално и интелектуално завършена личност."

Много точно - не зависиш от друг за да си добре интелектуално и емоционално. Няма "завършеност". Те хората се развиват непрекъснато,
Виж целия пост
# 993
По-скоро се получава някакъв анти-ефект от това постоянно натвърдване колко е щастлив, обичащ се и самодостатъчен някой си - в духа на "щастието обича тишината" и "The lady doth protest too much, methinks" по Шекспир. Като се добави "ти не разбираш, защото не си на това (по-високо) ниво като мен" съвсем се изкривява картинката. Още преди да си го попитал нещо и те шляпва с това "ама аз съм щастлив и самодостатъчен". Аз, аз, аз...

Щастливите хора, които познавам, са си щастливи и не се налага да убеждават непознати по форума. То си им личи. Не дълбаят в бивши, не се самоизтъкват, не крякат.
Виж целия пост
# 994
Е, що за творение трябва да си, за да имаш деца, но в същото време да не си емоционално зависим от тях? Преводачките да ми обяснят. А после да обяснят и на други хора, например на онези в Норвегия, как не трябва да рухват емоционално, когато им отнемат децата, защото това са просто някакви деца, какво толкова - важното е да щастливи от всичко, сами със себе си, защото иначе не са завършени личности.

Смях. Смешни и абсурдни постове. Дървени философии.
Виж целия пост
# 995
Именно! Щастието се приема по различен начин от всеки! В крайна сметка, важното е да сме щастливи и доволни от живота си и не е нужно да го доказваме на никого! 😊

Селсиша, чети и ще разбереш! На първо време прочети заглавието на темата!
Виж целия пост
# 996
На щастието не му остава време да се доказва пред други, а и не се сеща дори.
Виж целия пост
# 997
Е, що за творение трябва да си, за да имаш деца, но в същото време да не си емоционално зависим от тях?

Е, моля ти се, една беше писала, че няма да се депресира дори и нещо да се случело с детето ѝ. Самодостатъчна, психично стабилна и толкоз.
Виж целия пост
# 998
И аз ще изчакам преводачките да видим какво са превели по казуса с Норвегия. Много внимателно се изказваха представителите на български институции. Нищо от описаното не съм видяла някъде. За щастие.

ПП Щастието не се доказва, но и не съди, не сочи с пръст и не скъпи време да помага. Това е част от него.
Виж целия пост
# 999
Именно! Щастието се приема по различен начин от всеки! В крайна сметка, важното е да сме щастливи и доволни от живота си и не е нужно да го доказваме на никого! 😊

Селсиша, чети и ще разбереш! На първо време прочети заглавието на темата!

Какво да чета заглавието, авторката е описала подробно смисъла му в поста си. Става въпрос за тези, които не ги е срам, да си признаят, че искат мъж - да го търсят ли активно или да си седят на дупето и да чакат гръм от ясно небе. Щом искаш да сме по темата конкретно. Да чета заглавието ...

А твоята поза ми е ясна отдавна, не я одобрявам, но знам, че нямаш избор, така че определяй се, както щеш, щом те прави по-спокойна.
Виж целия пост
# 1 000
Защо изобщо трябва да се убеждаваме в собствената си правота пред другите и да заключваме кой колко е щастлив на база нашето субективно мнение относно неговите възгледи ? От там да започнем.
Това само по себе си говори за проблеми 🤔🤗😁
Виж целия пост
# 1 001

Какво да чета заглавието, авторката е описала подробно смисъла му в поста си. Става въпрос за тези, които не ги е срам, да си признаят, че искат мъж - да го търсят ли активно или да си седят на дупето и да чакат гръм от ясно небе. Щом искаш да сме по темата конкретно. Да чета заглавието ...
Пак ще пропусна най-ниската част на стила. Даже не я цитирах.

Какво къде е описала ясно?
За мен е много ясно, но това дето ми е ясно, ти не си го прочела.

Тук ли?

Скрит текст:
Много жени си баят "Не си търся мъж целенасочено, оставям нещата да се случват от самосебе си. " За мен това е голяма глупост. Само жени, отличаващи се с атрактивен външен вид и такива, които работят в среда с много мъже могат да си позволят тази нагласа. Останалите да се стегат да си седят стари моми или малко преди климактериума да попаднат в ръчичките на някой втора употреба, точно като нея закъсал за жена и си я взема от немай къде, а не че е умрел точно за нея. Аз специално ако не си бях търсила целенасочено мъж, сегащях да съм стара мома, защото не съм първа красавица и като цяло не правя добро впечатление (виж - лошо да). Ценните ми качества седят някак си скрити и трябва много добре да ме познава човек, за да ги прозре. ...За мен жените, които лежат на това ухо "Който трябва ще ме намери" са горди,  с огромно самочувствие добре подплатено с липса на реализъм и трезвомислие И ставам свидетел как такива наистина остават сами в живота - и то става дума за иначе далеч НЕ грозни жени, дори доста симпатични при комуникация и много умни, добри професионалисти и всичко. Явно си осъзнават качествата, което е добре - самочуствието им е с покритие - но гордостта и сбъркания манталитет на тема отношения между половете, им пречи да си намерят половинка.

или тук?

Скрит текст:

Вие как смятате - трябва ли да се оставим пасивни в ръцете на съдбата и да чакаме който трябва да ни намери или напротив - да положим някакви усилия в тази насока - както полагаме усилия да си намерим работа така и да се постараем да си намерим мъж, който отговаря на нашите нужди и изисквания.
Виж целия пост
# 1 002
Именно! Щастието се приема по различен начин от всеки! В крайна сметка, важното е да сме щастливи и доволни от живота си и не е нужно да го доказваме на никого! 😊

Селсиша, чети и ще разбереш! На първо време прочети заглавието на темата!

Гледам ти аватара - децата ти са причина да живееш, но смяташ, че си емоционално независима от тях?
Виж целия пост
# 1 003
Ако нямаш нещо - може да си само в някакво емоционално състояние спрямо липсата му.
За това става дума тук.
Ясно е,че след като вече имаш деца,приятели,семейство,куче - си емоционално обвързан с тях.
Виж целия пост
# 1 004
Ама за какво човек ще иска мъж, жена, деца, куче, рибки и пр., ако смята, че и без тях си е ок? Само да си усложнява живота да ги гледа и да стане по-малко ок.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия