Да си търсим или да не си търсим мъж - това е въпросът

Тук все пак ключовото е да заобичаш себе си - тогава наистина не е толкова тежко да си сам в къщи.
Така разбирам аз самодостатъчността.
Което не изключва приемане на нов човек край теб, но той не е за да те "допълни",  а защото доброволно си решил да споделиш с него своята пълнота.

Гугъл76, живяла съм без мъж, но няма как да има тишина покрай мен с децата ми! 😊 След време ще бъде тихо в дома ми, когато пораснат децата и всяко тръгне по своя път! Сега обичам и се наслаждавам на тази липса на тишина! ❤


Ето това имам предвид и който мисли като мен ме разбира и без дълги обяснения! 😘

ЕммаТ, благодаря ти за констатацията, както и за интереса ти и критиките към моите постове! 👍
Доволна съм от живота си и няма как да те убедя в обратното, а и няма нужда! Бъди щастлива! 😊

Накрая да не се окаже, че самодостатъчни са тези, които никой не може да ги търпи, та след поредния провал вместо "неспособен да изгради здрава връзка" или пък "с ужасен вкус за мъже/жени" намята наметалото "самодостатъчно обичащ се" и хоп-троп, всичко е наред. А очите шарят за следващия, ама под сурдинка, а не направо.

Гри, това с "търпимостта" е лесно проверимо - дали са си тръгнали те, или другият си е тръгнал..))

Кой кого е напуснал не е много показателно. Ако пък все избираш такива, които се налага да ги напускаш след няколко годинки, за какво е цялата работа?

Нито интерес, нито критики ))) Тъй като тук липсва опция за скипване, няма как да не ми минат през очите дългите постове с едно и също.


--------------


И за да съм по темата - за мен самодостатъчен е човек, който години наред живее в чужд град\държава, без приятели и роднини, всяка вечер се прибира сам вкъщи, през почивните дни и по празници не му трябва комуникация с други хора. И така години наред без да му липсва общуването извън работа - приемам, че работи, за да се издържа.

ЕммаТ, такива са интровертните личности. Хората обаче не са еднакви и има различни типажи, които определят себе си като самодостатъчни! Аз приемам и уважавам твоето мнение за твое, но държа на моето такова! 👍
Жалко, че нямаш опция "скип" и ти се "налага" да четеш милионите постове пълни с "едно и също"! Аз нямам този проблем! Чета мненията, които ме заинтригуват. Ако са дълги и безинтересни, просто ги прескачам! 😉

Ох, чак пък и всяко изречение с удивителен знак накрая ))) Не исках да създавам такава драма.

Вече се е оказало,не е хипотетично."Всички са боклуци,най-добре ми е сам/а" вместо да се замисли над къде е проблема и дали не влиза в тези категории "неспособен да изгради здрава връзка" или пък "с ужасен вкус за мъже/жени".
Ама е трудно да се самокритикуваш или да поставиш под въпрос мнението си за себе си.

Това е най-вярно за тези, които критикуват другите и се мислят за много важни с мнението си. За мен тези, които са "самодостатъчно обичащ се" просто са се отказали да търсят, а не бива. Това не ги прави негодни, колкото и да им се иска на някои да ги брандират така, че да си продават курсчетата за как да хванем мъж с к. номера.

Кой продава курсчета как да хванем мъж с курвенски номера освен Кобилкина?

Не отказали се,а отказващи да намерят и приемат проблема и щото не става на тяхната,като малки деца се цупят “няма пък значи,сега се отказвам повече от любовта”(като през 3 дни се постват цитати относно синълството).
Пък и навсякъде се тръби как като се правиш на недостъпна и неискаща,ти се вдига нивото и мъжете завалявали,а истината е съвсем друга.
Иначе кой си продава курвенските номера?Те тия които имат нужда от такива уроци,са съвсем обратното на по-горе описаните - те търсят Мечо,Шиши,Хриси и т.н.

Ако някой не може да разбере как човек си е самодостатъчен и сам в празна стая/дом и насред стадион, той вероятно никога не е изпитал чувството, че, си човек цял, завършен, уникален, ценен...  или "просто" си ти. Това е зрялост. Няма нужда да си на 100 или 20. Важно е колко емоционално интелигентен си. Нормално е да не разбира. Но за него в този момент. За друг човек в друг момент нормално ще е друго. Прекрасен пост по-горе за зреляостта. Напълно подкрепям.

Когато си емоционално интелигентен, дори да не си зрял все още, няма да нападаш някой защото има нещо повече от теб. Комфортът да е щастлив и сам и заобиколен с любимите си хора може да е такова нещо. Негово е. Нека е шастлив с него! Ама било много хем добре сам, хем сумати щастие наоколо! Нека го има! И други да го имат! Някой ден и ти ще имаш или това, или нещо поне толкова добро. Пък да го обвиняваш, че като дава пример със себе си разкрива, че всъщност не е както е написал, понеже било белег за неразришен проблем. Изумително!

Възможно ли да си щастлив в кожата си сам? Толкова ли е невъзможно, че да не вярваш, че някой го може?

Имаш ли деца когато твърдиш, че ако имаш вече няма да си самодостатъчен? Децата са като майките, ама с по-силна връзка. Разбира се, че няма да е все едно и всичко свързано с тях. Без да са центърна живота и като са на 40, нали? Да не се връщаме към това. Дори и да имаш, възможно ли е друг човек да има друга връзка с децата си? Минахме даже през "съзнателно създадени"... като престъпление почти изглежда.

ПП Нищо лично не влагам, не помян кой какво е писал. Само ми невероятно изненадващо как чуждото щастие се нарича поза. И изглежда, че основната причина е, че е непознато щастие - няма такива хора, а ако твърдят, нещо си измислят/заблудени са.

Аз обичам да съм сама, например, през няколко седмици си правя разходки с бягане сама в планината понякога за по 30-40 км без да срещна жива душа и ми е голям кеф, а за празен стадион човек убивам. Това няма нищо общо с другото - всеки ден, всяка вечер, през цялото време да се прибираш в празен дом. Смесваш нещата. Може да си обичаш собствената компания и да ти е кеф да си сама, но не постоянно. А самодостатъчен значи точно това - че можеш и 20 години да си караш така. Сирената ми е любимка и напълно й вярвам, че ако имаше опция да се отцепи в хижа на спокойствие малко, щеше да се хвърли към автобуса без втора умисъл на часа, но за малко, за рестарт, за отпускане на стреса - и ще й залипсват и деца, и мъж след няколко дни/седмица-2  макс.

А това с емоционалната интелигентност ми идва в повече. Т.е, ако обичаш да имаш човек до себе си и да споделяш мисли, чувства, емоции и преживявания с него ти нямаш емоционална интелигентност? ОК. Ако това успокоява някои хора, добре. Лично аз си знам, че ако с години съм сама и "самодостатъчна", вслушваща се в собствения си глас, това да си набивам, че всъщност не съм сама, а съм много емоционално интелигентна и зряла нямаше да ме топли особено.

ПП. Това не е нападка.
ПП2. А да си щастлива в кожата си е нещо съвсем друго. То какво общо има с наличието или не на партньор? Аз го възприемам почти като черта на характера - донякъде част от самочувствието на човека.

Друго съм написала по отношение на удебеленото:
А по отношение на подчертаното, явно много лошо съм написала горния пост. Защо смяташ, че това подчертаното има връзка с мненията, които оспорваш? Аз не забелязах с години сами или с твоите възгледи.  Ти отричаш нещо, което хората имат. Реално. И наричаш състоянието им измислено/внушено.

Не вярвам, че човек с описаното от теб самочувствие ще търси мъж, не и в смисъла на първия пост от темата. Много назад писах моето мнение - търсят се мъже, обзавеждат се къщи, обзавеждат с ебуквално и с мъже... със Сирен споменахме горките деца като оръжия даже... за да се докаже колко си перфектна. Не е защото имат горното самочувствеи.