Познай коя е книгата - 16

Спуунк?

Веднъж сутринта Т, току-що избръснат и облечен с извадена и закопчана риза, влезе в кухнята и каза, че тръгвал с автобуса на „Трейлуейс“ за Ашвил, за да обсъди някои въпроси с военните. Каза, че му се полагали още пари за инвалидност и че отива да уреди този въпрос и няма да се върне три-четири дни. Тъй като никога не беше съобщавал на К какво прави, къде отива или кога ще се върне, тя само го загледа мълчаливо, както стоеше пред него в твърде окъселия гащеризон.
– Май, щом всички си идат, ще оглушееш и ще онемееш – каза той и вратата на верандата се тресна подире му.
К го проследи с очи как куцука по пътеката, изхвърляше настрани и после напред крака си. Ръцете ѝ се свиха в юмруци. Може би всички един по един щяха да я напуснат по тази пътека. Когато Т стигна до пътя и ненадейно се обърна, тя вдигна ръка и я размаха силно. В опит да го привърже. Той ѝ махна в бърз презрителен поздрав. Но все пак беше нещо. Повече, отколкото бе направила М

Слагам откъс от книгата, която чета в момента.

хммм, това не е ли от "Където пеят раците" - Дилия Оуенс?

... отдавна съм чела книгата, но някак са ми се "набили" някои изречения / случки ...

Е много бързо. Да се бяхте почудили малко от кумова срама.
Това е книгата.

Мда, и аз я познах, макар малко да се зачудих, че янчетох на английски. Донякъде биваше тая книга....поне в началото.

Май ще я зарежа, въпреки хвалбите във форума. Аз се надявах втората ѝ половина да е по-интересна, а ти ме отказа съвсем

На мен книгата ми хареса. Да, на моменти беше наивна някак... ама имаше силни моменти ... "Самотата й порастна заедно с нея" ... Запомнила съм историята на едно момиче, което е принудено да изпрати с поглед от верандата всичките си любими хора, бягащи от алкохолизма на баща ѝ. Момиче, което не знае как да се впише в обществото. Момиче, от което другите се страхуват, защото не го разбират.

Да, тази част от историята е много добра, вълшебна, разтърсваща. Но самия финал за мен е голяяяям минус, паралелната история- излишна. Спирам, че е спам. Дайте нова загадка.

Давам новата загадка
От книгата, което чета в момента .. В началото съм и още не мога да реша дали ми харесва историята, но описанията са ми цветни и пълнокръвни.

"Май е горещ и унил месец в А. Дните са дълги и влажни. Реката се свива, а черните врани пируват с плодовете на неподвижните, прашнозелени мангови дървета. Червените банани узряват. Наедрелите плодове чако се разпукват. Разгулни мухи месарки жужат сред ароматния въздух. Нощите са ясни, но напоени с леност и с някакво мрачно очакване.
Ала още в началото на юни се втурва югозападният мусон и започват трите месеца на вятър и вода с кратки промеждутъци от силно, ярко слънце, когато възрадваните деца бързат да се наиграят. Полята стават безсрамно зелени. Границите се заличават, тъй като живите плетове от тапиока избуяват и разцъфтяват. Тухлените стени позеленяват от мъх. Увивните пиперови храсти плъзват като змии по електрическите стълбове. Диви лозници се проточват от червеникавите речни брегове и задръстват наводнените пътища. През пазарищата се движат лодки, а из локвите в уличните дупки плуват малки рибки.
 Валеше, когато Р. се върна в А. Полегати сребърни въжета шибаха рохката земя и я разораваха като оръдеен огън. Старата къща на хълма носеше стръмния си, островърх покрив, смъкнат над ушите като широкопола шапка. Набраздените с мъх стени бяха омекнали и леко издути от влагата, която се просмукваше от земята. Подивялата, занемарена градина беше пълна с шепота и суетнята на дребни живи същества.
 ...
  Самата къща изглеждаше празна. Вратите и прозорците бяха заключени. Предната веранда беше гола. Без маса и столове. Но небесносиният автомобил „Плимът“ с хромови перки отзад все още бе паркиран отвън, а вътре все още беше жива Б. К."

Не ми е позната книгата, но харесвам такива описания. Ще чакам да я издадете!

Любовникът ?

Не. Книгата е за Индия. Не красивата и туристическа Индия, а онази с класовите различия, прашни сухи пътища и различни видове отчаяние, борещи се за първенство.

Хах, в първия момент си викам , ха, Ралф се връща в Австралия , но очевидно не е, де

В първият момент си мислех за Жоржи Амаду и наговата Бразилия. Обаче с подсказката за Индия ми изплува  Арундати Рой и "Богът на малките неща".

Това е книгата.
"Когато нямаш нищо, се придържаш към Дребните неща."
"...Привикнал с потвърждението на собствената си непоследователност, той (Богът на малките неща) става гъвкав и напълно безразличен. Нищо няма смисъл. Нищо не означава много. Все по-малко и по-малко неща имат значение. И никога нищо не е било много важно. Защото са се случвали и по-лоши неща. В страната, от която беше дошла Рахел, крепяща се във вечно равновесие между ужаса на войната и страхотиите на мира, по-лоши неща продължаваха да се случват."

pep_si, твой ред е